След като е стигнали до развод какъв съвет можеш да даваш?
Просто я изслушай да си излее мъката.
Все пак си в по- добро положение при случай, че не сте били и семейни приятели.
Опитай се нещата да вървят в ежедневния ритъм както по- рано.
Това ще отмине и тя ще тръгне по своя път, а ти няма да можеш да върнеш отношенията между себе си- детето и приятеля ти.

На никой не е необходими точно в такива условия да му показваш грешките.

Нали не те канят на вечеря?

Принципно си прав, но понякога ставаме неразделна част от живота на някого. С време, събития и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

1. Много помага да имате виртуален контакт и там да общувате - на практика е трудно, защото работя по 12 часа лятото и не винаги е удобно да пиша. Това означава непрекъснато да цъка телефон. Ще полудея наистина
2. Ако нямаш сериозен проблем с нещо, измисли най-близкото до проблем и я приобщи. - Това е добра идея и мисля да се възползвам.
3. В никакъв случай не я пращай на психотерапевти, ако не иска. Ако поиска - ще иде сама. - категорична е по темата и не смятам да й противореча вече
4. Влизай наужким понякога в играта на отмъщението, но го води в посока "той ще види като отслабнеш, си купиш нова рокля, тръгнеш на танци, намериш си гадже, хоби, нова работа" - това го пробвах, но тя все още е на вълна супер злобни отмъщения. Опитах с танци, с йога, с шопинг, дори исках да отидем в чужбина. Но тя е като зомбирана. За нея отмъщенията са доста брутални. Това определено ме плаши.
5. Определи си някакви срещи с нея, когато е възможно и стой докрай. - Това го правим общо взето почти всяка седмица група стари дружки. За съжаление тя си тръгва първа и не й доставя кой знае какъв кеф. Доколкото я познавам едва ли ще иска да отидем само двете за цяла вечер.
6. Детето, детето, детето. Набий й в тъпата кратуна, че ако ще чудовище да е бащата към майката, щото не я обича, не я иска, не я оценява, не я признава (квото там), щом е ок към детето, няма право да каже и копче за срещи, сакън да не си и помисля да му взима права. - Да ти кажа честно пак е като зомбирана. Усещам я как сякаш това дете е по-скоро нейно оръжие, отколкото дете. Станала е ужасна. Това ми е основното, с което се опитвам да я усмиря, но няма кой знае какъв ефект. Ето например тази неделя го карала да се обади на баща си и да реве на телефона да си дойде. То отказало и тя го наказала. Скарах й се много. Държи се наистина неадекватно.
7. Посъветвай я да не споделя нищо с хлапето, ама съвсем нищо по темата. Посъветвай и бащата (познаваш го). - ей това го дудна нон стоп. Посъветвах я да го прати малко и на лагер, а тя е корава кратуна и това си е. Бащата е много по-уравновесен и детето предпочита да си говорят нормално. Е, познай какво става. Направо е неузнаваема
8. Прощавай й. 3 месеца не са дълго време. - прощавам всичко, но не знам къде ще му излезе края. Все се надявам да се свести и да си вземе живота в ръце


Не ти се противопоставям и не ти противореча. Просто се опитвам да си отговоря и ако нещо се сетиш ще се радвам да пишеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

точно така е - виждам, че не помагам, а съм вече като част от проблема и се въртим като във въртележка.
За съжаление тя не общува особено с майка си и още по-тъпото в цялата ситуация е, че майка й също говори с нея чрез мен. Пак на принципа кажи й това, кажи й онова. Двете се карат и приятелката ми обвинява за всичко майка си. Майка й се тревожи, но не смее да пита нея и за това ми се обажда на мен. Като говорител съм един вид. Това допълнително ме натоварва, ако сме честни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За съжаление тя не общува особено с майка си и още по-тъпото в цялата ситуация е, че майка й също говори с нея чрез мен. Пак на принципа кажи й това, кажи й онова. Двете се карат и приятелката ми обвинява за всичко майка си. Майка й се тревожи, но не смее да пита нея и за това ми се обажда на мен. Като говорител съм един вид.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като цяло си е в рамките на нормалното. Преди не ми е правило впечатление да ме обсебва или натоварва. Напротив. Но ние сме свикнали заедно.
Спрямо съпруга си също не мога да кажа, защото тяхното си беше луда ученическа любов, която после прерастна във връзка и дълго време бяха само гаджета. Ожениха се по-скоро, защото това се очакваше и трябваше да имат и дете. Просто това са от онези двойки, които като кажеш единия и се сещаш за другия веднага. Тя никога не се е разделяла и това е единствения мъж в живота й. Просто не си е представяла живота си без него.

Разбирам колко й е трудно и стресиращо. Но живота си продължава. Преди години изгубих по по-жесток начин ученическата си любов (почина) и тя знае как се чувствах, как ми мина живота след това. Опитвам се да й го вменя някак си, но нямам никакъв успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

иска да си върне мъжа, но това вече е невъзможно. Той категорично не иска, а да го принуждаваш е най-лошото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

виж това не съм се сетила малко да я натоваря с двете деца. Още утре ще го направя!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите