Не упреквам virgo, че е узнала за аферата му, но предпочела да запази мълчание пред приятелката си. Мисля, че дори така е редно или поне, никак не ми се иска аз да съм вестоносец в подобен случай. Но така, както не бих взела отношение в техните изневери, така щях да опитам да запазя неутралитет, и когато вече са в развод. Ако съм била приятелка и на двамата, като семейство, то никой не може да ме задължи в подобна ситуация да взема нечия страна. Още по-малко да съм уж подкрепяща приятелката си, а де факто- обвиняваща я. Тъй като, това е, което откривам в думите на virgo.
Няма нужда да пиша тук доуточняващи и лицемерни слова, че не познавам virgo, че може би греша в мнението си и подобни али-бали. Вчера ги писах. Но нямаше и нужда. Но това е, което мисля, така ми изглежда на мен, а аз рядко греша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Печели единствено усещането за изпитано удоволствие от страна на клюкарката.

WALL·E

Пази Боже, ако този мъж се завърне при жена си. Бял ден няма да види от натякване. Може би самата изоставена не е съвсем наясно за него ли страда или страданието е вследствие нараненото его и достойнство. Което не е равносилно на любов, а по-скоро е чувство за собственост. Съвсем не изключвам привързаността на двама души, след 20 год. общ живот и всички емоции, които са се породили, а и питам се какво ли е чувството след раздялата на двама подобни. Но, въпреки това, раздялата е не вследствие на смърт.
Ако мъртвец възкръсне и се завърне, тогава страхът да не го загубим ще е и още по-голям. Навярно. Но, ако неверник се завърне, то голяма е вероятността да бъде изхвърлен. Тогава смачканото достойнство на напуснатата ще се поизглади, егото ще вдигне глава и на завърналият се, ще му се иска просто да беше умрял...
Хипотетични разсъждения, нека Лира да не ме обявява отново за куку. Всеки има право на участие така, както прецени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... ами, не, мисля че не дава мило и драго да го върне, просто след фазата на шока, сега е във фазата на отричане, не приема факта, че той си е тръгнал исе опитва да си го върне... дотук нормални фази на скърбене след голяма загуба, дори и по време...сега следва фазата на гнева, където приятелката и не може да и помогне... не, че е лошо, просто не всички хора го могат... повечето приемат гнева за нещо нередно и упрекват хората, които го изпитват... това само разпалва огъня още повече и създава допълнителни негативни емоции... аз не виждам нищо, с което упрекващото присъствие на приятелката и да и помага...

Авторът на Илиадата е или Омир, или ако не е Омир, е някой друг със същото име.

Този мъж НИКОГА няма да се завърне при жена си, така че спокойно:)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз също не познавам Вирго.
Обикновено човек се сприятелява първо с единия партньор, после идва и другият, та предполагам тя е била приятелка първо на дамата още от гимназията.
И да подкрепяш някого не означава, че няма вина - просто моментът не е подходящ за осъзнаването и, ако изобщо това е възможно. Обратният вариант означава повтаряне на едни и същи грешки и цял живот олеле... Впрочем често срещано явление.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Човек по принцип страда заради себе си и собствения си дискомфорт.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ситуацията е много комплексна. Забележи, че пиша за хора, които познавам и двамата от деца. Тя ми е близка приятелка, но и той ми е достатъчно близък. Много често сме говорили за много неща само с него. Той знае колко добре пазя тайни, но никога не съм го криела или нещо такова с идея да обидя приятелката си. До сега сме разговаряли най-вече за неговата сестра, която приятелката ми не понася от самото начало.
Аз разбрах, че й изневерява по поведението му и направо го питах, ако сме честни. Той си призна и ме помоли за сега да го държа в тайна. Видях го и как се държи като влюбена ученичка. Каза, че иска да бъде нещо повече от донор на деца, банкомат и момче за всичко. Говорихме доста дълго. Аз му казах, че е по-добре да си уточни статута и аз няма да бъда вестителя на лошите новини. Но му казах, че е редно да бъде само с една и възможно най-бързо да си събере акъла. Ако беше останал в семейството нямаше да има проблем - е увлякъл се, видял, преценил и толкоз. Въпроса е да не обиди и нарани половинката си. Уви, той не постъпи така.
Както и да е. Драмата е прекалено близка, защото и двамата са ми близки. Единия просто си отиде и съпреживявам, защото и на мен ми липсват като двойка. Идва ми прекалено много обвиненията и калта, която се лее от доскоро щастливото семейство.

Според теб по-правилно ли беше да й кажа и тя да ги хване в още по-неподходяща ситуация? Това щеше ли да облекчи всичко?

Извинявай, но в такива случаи се постъпва разумно, а не бързаш да разнесеш новината, която си чул-недочул. Поне аз така знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изобщо не съм твърдяла, че е било редно да споделиш на приятелката си, че мъжът й изневерява. Това го пояснавам вече за втори път в темата. Единствено реагирах на едно твое изречение, което ми беше и повод да се включа в дискусията.
Да, ситуацията е сложна. Още повече, че съм попадала в сходна. Моя бивша съученичка се омъжи доста млада, имаха и дете. Нея познавах от училище, а него- покрай връзката му с нея. Хубава и хармонична двойка, поне в моите очи. И с двамата бях в топли, приятелски отношения. Да, но хармонията между тях закуцала, до степен да изчезне. Стигнаха до развод. Тя потърси подкрепата ми, като свидетел на бракоразводното й дело.Отказах. От мен се очакваше да говоря неистини срещу мъжът й, а аз не исках. Не го смятах за справедливо, спрямо него, макар и в името на по- крепкото ми приятелство с нея. Дори я вразумявах. Всъщност, преди да разбера, че ще се развеждат, тя ми погоди номер. Тогава не бях семейна, нямах и приятел. Тя реши, че ще ме запознава с някакъв мъж. Обикновено съм против подобни нагласени истории, но тя ме убеди. Запозна ме с него. Не го харесах. Казах й. Въпреки това, тя все настояваше, като излизаме двете по женски, да вземаме и него с нас. Беше ми безразлично, та нямах нищо против, стига да няма опити, въпреки нежеланието ми- да ми го натрапва за партньор. Или той да ми се натрапва. Останах доволна, че момчето беше деликатно и не ми се 'слагаше', така че на няколко пъти излизахме заедно, като и на няколко пъти ми направи впечатление, че приятелката ми и той, току пристигнали на уговорената ни среща и малко по-късно, тя изтъква някакъв повод, че трябва да си тръгва, като съответно и той я последваше. Не загрявах. Докато един ден не ги видях през витрините на един магазин да се прегръщат, целуват. Не й казах, че съм я видяла. Но ме заболя от опитите й ( и то успешни ) да ме прави на глупачка и да ме ползва, като параван на изневерите й с въпросното момче. Един вид, за пред семейството й- тя е с мен. Доверието е гласувано. А всъщност е с мен за минутки, а после се оттегля с авантюрата си. Замълчах пред нея, а дума не можеше да става да съобщавам на мъжът й. Когато стигнаха до развод и тя дойде да ми търси услугите, като свидетел, тогава й казах, че зная за нея и момчето. Тя не очакваше. Отново се опита да ме прави на куку ( здрасти, Лира ;-) и да ми внушава, че съм се объркала. Но не бях. Разсърди ми се, беше у дома, но си тръгна ядосана. Повече не ми проговори. Минаха години. Офисът ми е на метри от ветеринарната аптека, в която работи. Погледите ни се засичаха почти всяка сутрин. Нито една от нас не направи опит дори да кимне за поздрав на другата, макар много пъти импулсивно да ми се е искало аз да съм първата. Може би бих го сторила, но в ученическите ни години, когато тя ми беше най-добрата проятелка, човекът, с когото сме споделяли ВСИЧКО. В нейните очи може би съм предателка, задето първо - станах неволен свидетел на изневярата и, и второ- че не пожелах да вземам страна и отношение, когато бракът й висеше на косъм. Не се разведоха. Имат и второ дете. Мъжът й узнал за изневярата й, не зная как и откъде, може тя самата да му е казала. Интересното е, че понякога срещам него, случайно. И не зная защо, но 2-3 пъти ми е споделял, че бракът му е запазен, благодарение на мен. Не е пояснявал защо, нито как точно съм помогнала. Може пък някогашната ми приятелка, все пак да е била напълно отковена и да е споделила, че съм против раздялата им ( не че съм определящ фактор, когато двама решат да се разделят ). Но, ако са имали подобен разговор, предполагам съпругът й е оценил нежеланието ми да съм страна по техния случай и е сметнал, че съм постъпила правилно. Макар и с цената на едно приятелство, в което обаче имаше елементи на нечестност, и то не от моя страна. В такъв случай- не съжалявам за загубата му..
Та, virgo, не знам защо написах всичко това....може би само исках да кажа, че понякога сякаш е най-добре човек просто да не се намесва и да е категоричен в решението си. Независимо какво ще ни струва това. Аз поне, нямам потребност на всяка цеа да изпълнявам приятелски дълг, ако вътрешния ми кодекс диктува, че не бива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Споко. Виждам, добре се забавляваш с най-новите публикации на сценарии за сапунка по зададена тема.
А клубът е и за смях и купон, все пак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите