... на кой ъгъл ,ТАТЕ, с живота се размина...

обичан татко!
много тъжно е.. толкова млад и жизнен
моите съболезнования

Баси! Колко плаках....на това....
Детенце, татко ти ще е винаги с теб!
Винаги ще мисли за теб и ще те подкрепя!

Баси...колко ми стана мъчно и ми дожаля....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моите съболезнования
Не пиша в този клуб ,но ви чета всеки ден

Приемете моите съболезнования!
Почти не пиша тук, но много чета. Пламен беше наистина пламенен! Ще го запомня с това!
Бог да го прости!
А на вас с дъщерята - бъдете силни! Сигурна съм, че ще се справите, защото сте стойностни хора (от това, което чета)!

Много истинско стихотворение!

Нека да е вечна паметта му и Бог да е милостив към него!

Загубата е само временна, някога ще бъдете отново заедно! А, сега той има нужда от молитвите ви, нека усеща любовта ви!

Знам, че в такива моменти е трудно да си силен, не е и нужно. Понякога човек има нужда да бъде слаб и да излее болката си. Просто го изживей!

И аз ще ви запомня с едно гости у вас и с чудесната ви сланина, вече спомените са ми бледи от разстоянието на времето, но ги има...

"Две калинки с пъстри перелинки,по баир вървели,песничка си пели:Мари Радо,белай Радо!"

Запалихме с Никито по една свщичка за Бог да го прости. Оня ден, първата му реакция беше - бе глупости бе, бате Пламен е по-малък от теб, не може да е станало........
Още ми е пред очите...преди 5 години във Варна, като се запознахме, ............ и тук като идва........, отделно написаното и изписаното.............

**Citius, Altius, Fortius**

Нека почива в мир.

$Той имаше остър език, и голямо сърце.$

Каква тъжна новина,просто не мога да повярвам.
Съдба.
Мир на праха му.

ЧУДНОТО ЦВЕТЕ

Намери градинарят рядко цвете
и във градината го посади.
Да го запази пък от ветровете
отвред го с храсти нежни огради.

На завет гледано с любов грижлива,
то даде пъпка и се разцъфтя.
И сладък аромат взе да разлива
сред околните храсти и цветя.

О, как ще се зарадва господарят,
когато утре го открие сам —
помисли развълнуван градинарят
и гледаше цвета с възторг голям.

На следващата заран с пълна лейка
запъти се към свойто цвете той.
Ала сред нежно сведените вейки
не го видя. Изчезнало бе то!

Във ужас градинарят се развика:
— Ах, кой откъсна мойто цвете там?
Ала на туй смущение велико
отвръщаха слугите: “Аз не знам”.

Сърцето му за малко да се пръсне!
Най-сетне рече му един от тях:
— Таз утрин господарят го откъсна
и в къщи го занесе. Аз видях!

Успокоен, въздъхна градинарят
и рече: “Тоя цвят не беше мой!
Да го откъсне може господарят.
Тук всичко негово е! Прав е той!”…

О, братя, и в градината на Бога
кога изчезне някой цвят от нас,
да не роптаем, в бунт и във тревога!
Над Своите цветя Бог има власт!

______________________________

Съболезнования за загубата.
Дано е на едно по-добро място.

стихотворението е страхотно, но Линда, нали това е майтап?? Искам да го питам нещо, нека спре майтапа. Имахме уговорка, трябва да я спази!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите