Случайно попадам тук, нарочно не бих попаднал, защото тази перспектива не ми е минавала през главата:-))))) Причината за тези мисли е, че от както се помня все живея с някого и съм нямал дори и най-малък период в живота си да съм живял сам и да съм разполагал със себе си в аспект да се развея и разлея по живота, наслаждавайки се на самотата на "отвергнатия":-)))))) Като прочетох някои от писанията тук, се замислих "Какво ли е да се наслаждаваш на свободата да си ?:-)))))) Бога ми работата ми е зле!!! израснал съм в многодетно семейство с брат постоянно в стаята, в унивеситета живях със съквартирант, в казармата бях с колега в стая, след това заживях с бъдещата ми жена и след това се оженихме без всякакви съмнения и колебания и така никога не успях да поживея сам!!! Да ви кажа и това си има определено лоши страни:-)))))) Чрез Вас откривам, че независмо от някои напъни да "скъсам синджира", в крайна сметка съм в положение на "щастливият човек" в тази пиеска "живот":-)))))) Ако Ви стане тежко, ще Ви напомня за тежеста на семейният живот и това, че за миг не може да се окажеш сам със себе си пред изкушенията на този свят създаден за ергени:-)))))))!!! Винаги има кой да Ви наблюдава осъдително и да очаква открито и влюбено поведение от Вас:-))))))))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато човек има свободата, той не я използва винаги така, както си е мислел, че ще я използва докато не е разполагал с нея.
Но пък знае, че ако поиска, винаги може...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Свободата: като я получиш - вече не я искаш.
Свободата, Санчо, е .... на върха на шпагата ми! - казал Дон Кихот.


А със самотата се свиква. Като всяко нещо, има и /+/ и /-/.
От една стана си самостоятелен, със самочувствие, а от друга - ... самотен.

В началото е при мен беше като да се събуждам, открих света като току що излязла пеперуда от пашкула - слънцето беше по-ярко, цветовете по-наситени и многобройни, вятъра различен, всичко!
После дойдоха вечерите, в които поемаш въздух да споделиш нещо, за да разбереш, че си сам.
Не е лесно, но преди няколко месеца когато посред нощ ми звъннаха приятели, за да се видим ей така, за купона, взех си чантата и просто тръгнах. Тогава ме блъсна ясно формулираната мисъл колко е хубаво понякога да си сам. Може би аз съм някаква саможивка, знам ли, но след онзи момент знам, че много трудно бих променила сегашната си "самота". Харесвам я, във всичките и форми я харесвам.
В спокойната вечер, в ленивата утрин, в забързания ден, харесва ми това, че не се налага да търпя ничие настроение когато на мен самата не ми е до това, харесва ми да не съобразявам всяко свое действие с измислени усложнения и условности, харесва ми да почивам както и където искам...
Вярно, че моя период на семеен живот хич не беше розов, може би дори това е основната причина да се чувствам толкова добре сега.
Това което исках да кажа е, че всичко се променя, днес е добре сам, утре - не чак толкова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох, Мечтател, Мечтател. Споделям твоите разсъждения - понякога толкова искам да остана сама, все се съобразявам и т.н. В същото положение съм, няма измъкване.

И трудно и лесно. Доста натежават вечерите, почивните дни, за празниците да не говорим. Ама нали не сме сами във форумите, icq, skype. Понякога ми става забавно като си представя как блъскаме клавиатурите дружно. Аз продължавам да го раздавам позитивно, въпреки Алби, който малко ми наруши позитивната цялост в една друга тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много свежо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-страшно от самотата няма - това е истината, но трудно се осъзнава.

Хората , са си стадни животни- нагласата им е да живеят в стадо общност-'' семейство '', общо населено место , държава .

Се клетки , изключвасщи самотата - '' семейство '' даже приятели колеги и родними , общо населено место , държава .

Но най важна клетка в обществото е '' семейство '' , нито населено место ,даржава могат да спасят индивида от самотата , ако липсва клетка '' семейство '' .

Ако някой който е без първата клетка '' семейство '' не се чуства самотен , си живее в някакав си , си измислен свой си свят.

Вечерите му самотни го връщат към дествителноста, че е извън обществото.

Не ти трябва такава свобода.

Нямам никаква представа. И аз никога не съм живяла сама. Всъщност, да си призная, ми се е случвало да спя сама вкъщи най-много 2-3 пъти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите