Ужасно харесвам свободата си.

Толкова, че сериозно се колебая дали изобщо някога отново да се обвързвам. Не желая никога повече да изпитам усещането, че някой може да ми забрани нещо или да ми попречи да правя каквото и да било.

Ако го направя, ще е защото нещо друго ми е по-ценно, или може би защото обичам отново. Така бих приела да се откажа от част от свободата си. За всички други случаи...вероятно не.

Вторият случай ще изисква много сериозно мислене от моя страна. Откровено си признавам, че изпитвам неохота да се впрегна отново в отношения, в които ще чувствам потъпкана свободата си - под каквато и да е форма потъпкана. Затова бих поела обвързване само ако няма потъпкване на свободата ми. Иначе не, никога повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз гледам на развода си като на освобождение.

Освободих се от много неща, които не приемах и така и не можах да приема. Едва ли отново бих приела подобни отношения, в които се подразбира да живея срещу себе си и разбиранията си.

Не обвинявам съпруга си, нито себе си. Такъв е живота, че не можеш нищо да знаеш предварително. Сега вече знам колко е важно за мен да се чувствам свободна и себе си. Бях се изгубила в брака и в съпруга си, давайки превес на общото, често срещана грешка при пефекционисти като мен, които искат да дадат всичко от себе си за идеалната ситуация.

Roxana, много си интересна.
Какво означава свобода?
Когато човек се обвързва с друг, той доброволно се лишава от някои свои права и свободи!!!!!!!!!!!!

Когато предстоеше да започнем строителството в Банкя, бившата ми каза,че иска, когато пожелае да идва и да си излиза.
Казах й, ОК, само че продаваме всичко и си живееш твоят живот. Така и стана.

Пак изпадаш в крайности. Явно, много си страдала.
А, ако е имал добър брак, какъвто беше моят, какво пправим след това???????????

Поуката е, че е хубаво да се живее сам, а угнетението в пренаселението може да бъде ползвано като мотивация - да се напрегнеш в работохолията си толкова много, че да си осигуриш къща с по отделна стая на всеки (дори и за кучето) :-))))) Тогава постигаш усамотяване в разнобразното пренаселение:-)))))))
Ползвайте неудобствата като мотивационна сила и ще се чувствате усамотено пренаселени:-)))))) Нещо като нахранени и вталени, пияни, но ненапили се, като облечено разголени:-)))))) неудовлетворено задоволени:-))))))

Помоли Moan или някой друг, или психолог да ти обясни, не ми се обясняват общовалидни и общочовешки неща, които някак всички хора все някой ден бъркат и грешат в стремежа си да постигнат някаква цел.

Едва ли някога пак ще направя тая грешка да подменям ценности, да бъркам дефиниции и да правя компромиси за основни приоритети.

Ако не ти е ясно какво съм казала, или изпитваш импулс да изсипеш обвинения, че съм била страдала, в случай че искаш да знаеш истинското значение на думите ми, ппитай психолог или лингвистик, или филолог, за първото и основно значение на думите ми.

На мен, честно казано, ми се стори, че малко погрешно тоя разговор се врътна в посоката свобода = развод... Недоволството срещу чисто физическото ограничение в навици и поведение поради "териториален съвпадък" според мен не е стремеж към самота, а като чета, излезе, че ако вечното наличие на други хора наоколо натежи на някого, той непременно държи да е сам. Даже не знам към кого точно да се намъкна да си кажа, така странно ми се вижда отплесването, че не мога и да се обоснова защо точно не ми хареса. Може би защото живеенето с братя/сестри е принуда, живеенето със съквартиранти е принуда, а да се изравнява тяхното присъствие с присъствието на избрания за семейство човек ми е нередно.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защото живота в български условия включва принудително приемане на нежелани същества наоколо.

Никой няма собствено жилище само за себе си и собствена кола само за себе си. В голямата си маса хората нямат материалните условия да си дадат собствена и обособена територия.


Нарушаването на личното пространство е едва ли не закон в бг отношенията. Някой да ти легне в чаршафите или да си остави лайната в тоалетната ти чиния, без да си почисти...това е по-скоро правило....или да използва личната ти хавлия...защото у тях никой няма отделна...не споменавам изобщо други основни правила за хигиена и начин на живот...има ли смисъл?



Няма нито един брак или връзка на територията на Република България, в която някой от двамата да не нарушава системно личното пространство на другия, включително и в решенията му, и в разделението на задълженията и правата, и във времето и ресурсите....


Когато се научим на безкомпромисна етика и законност (да не повярваш как може да стане това с дебили ...каквито виждам всеки ден на улицата...) тогава може леко да си помечтаем за такива отношения, в които някой с удоволствие ще влиза в брак и връзка.

Ами Роксано, и в чужбина ако имаш семейство (като съпруг/а или дори само дете), пак споделяш жилище. Споделяш и тоалетна, дори към всяка спалня да има отделна тоалетна, ако със съпруга си делиш спалня. Ако не делиш спалня, значи е време за развод. Детето пак се вози в твойта кола докато стане достатъчно голямо да кара, така че тия неща са универсални. А пък за колите, какво да ти кажа, в София изглежда че всеки сам си се вози на кола, ако съдя по задръстванията по улиците.

Идеализацията на чужбина си е идеализация, не реалност.

В отговор на:

---

Синдром на застаряващите самотни жени...

Правят се на важни и велики.
Кого лъжете-себе си ли???????????

---