Здравейте!
Аз все още не съм разведена, но имам голямо желание да се разделя с бащата на детето ми. Не се разбираме, живеем като чужди хора. Бяхме се разбрали за отворен брак, но при мен това не се получава. Той си има приятелка, а аз не понасям добре като излиза с нея. Знам къде работи тя, но не виждам смисъл да говоря с нея, а и няма за какво. Не тя ми е проблема. Проблема ми е, че не искам да се разведа, а друг начин не виждам. Имам чувството, че в тази ситуация аз се показвам каква съм в същност. Една злобна жена, която не може да понася дори себе си, защото не съм се проявявала досега като такава. Съпруга ми не иска да се разделяме, защото не искал да загуби детето си, а аз никога не съм казвала, че ще забраня контакти между двамата, защото съм убедена, че едно момче задължително трябва да си има и татко. Не мога! Разбирате ли? На ръба съм на криза или там каквото му се вика. Не мога да живея така, а не знам какво да правя с живота си. Наникъде съм. Не искам да остана сама, но това положение не ми понася.
Мъжа ми е е удрял два пъти и то след като бях се разкрещяла (детето беше при баба си тогава), че мразя приятелката му и то го повторих няколко пъти и не спирах да го крещя и той ме зашлеви няколко пъти. Имах чувството, че звездички видях и млъкнах. Представяте ли си какво го принудих да направи. Той самия не можа да повярва, че ме е ударил и се кълнеше, че е заради това, че съм изпаднала в истерия. Вероятно е така-незнам, но във всеки случай явно и на двамата ни се отразява зле всико това. Това не е семейство, а двама души, които повече и повече се намразват. Той вероятно ме мрази, заради това, че го отделям от нея-незнам. В главата ми е пълна каша. Чувствам се виновна. Не мога да бъда пълноценна майка-такава, каквато искам да съм. Не мога да се смея с детето си без да ми е насила усмивката, а бих искала да се радвам с него. Бих искала той да усети обичта ми и че не е самичко. Сега имам чувството, че се страхува, че е самичко и че няма подкрепата на майка си поне. Не мога така, а незнам как! Извинявам се, че ви тормозя със себе си, но сама опитвах-не се справих. Най-важното за мен е да мога да се взема в ръце, за да мога да обръщам внимание изцяло на детето си, за да може да порасте силно и готово да се бори с живота! Обаче представа нямам как да направя това без да се справя със себе си. Незнам! Трябва ми помощ. Как искам някои да реши вместо мен . Понякога искам да заспя и да се събудя след време и всичко да се е оправило, но не става така. Трябва да се справя! ко си нямахме дете, заради което да знам, че трябва да си има и мама и тати-щях да съм се разделила със съпруга си отдавна. Знам, че не сме един за друг. Не съжалявам, че си имаме дете, разбира се, но искам да реша това, което ще е по-доброто за него. Трябва ми подкрепа, помощ! Нужен ми е съвет! Сама не мога!

Нали отворен брак ? Къде е проблема - или само на приказки е отворен ?

то отворен брак хубаво, ама това си жива слободия ако питаш мен.
не знам от колко време сте женени, но мъжът ти да си има приятелка и да ти я навира в лицето е доста грубо според мен. Седнете и се разберете по този въпрос.

защо трябва да търпиш всичко това....не заслужаваш ли и ти любов,обич ,уважение .....детето ще е по-щастливо,ако и ти си по-щастлива....неразтрогването на брака ти ще му донесе само напрегната семейна среда ,с която едва ли ще му осигуриш спокойно и радостно детство.......той след като е започнал да ти изневерява ,даже без да се прикрива ,значи ще го прави винаги ......ти не си ли човек.....приемаш се за второ качество ли?....не бих търпяла такова отношение от който и да е .....всеки има право на пълноценен живот.

Никой не може да вземе решение освен самата теб! Слагай картите на масата и действай! Имаш ли смелост? Всъщност така ще разбереш и колко си пораснала))
/Явно за да имате т.н. "отворен брак", ти си се съгласила в някакъв ваш разговор. Но след като схемата за теб не работи...извода е ясен!/
Не знаем и доколко си зависима от съпругът си. И въобще на какво разчиташ?

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако взаимствам израз - схемата за отворен брак при теб не работи защото тотално не искаш да приемеш действителността. Със съчувстие и разбиране ти го казвам - ти просто си искаш старото семейство, но така както си описала ситуацията е невъзможно. И си се вкопчваш в нещо, което вече е било и си попаднала направо като центрофуга между реалността и това което искаш и от което те е страх. Под страх визирам евентуалната самота при раздяла, ама ти вече си си сама.
Все си мисля, че ако по често си повтаряш, че връщане назад няма и колкото и да ти е тежко това е положението с времето ще почнеш да го приемаш.
Според мен по-лесно чисто психологически ще се справиш, ако просто се радведеш. Ще поревеш, ще потъгуваш и като няма накъде ще продължиш да живееш. нали знаеш че след време и най-големите драми ни се виждат комедии

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А така!
Съгласна на отворен брак, ма при нея не се получавало!!!
И сега - яд, ревност, злоба, щото при него схемата си работи и няма проблеми!

Никой не те е карал да се съгласяваш, като се знаеш каква си! И после - с какво право предявяваш претенции, след като веднъж си казала "Да, нека да бъде!".

Битият си е бит, е*аният - е*ан и точка! Уговорките не се променят, само защото на едната страна не й изнася.

Ами едва ли аз съм най добрия съветник като се има пред вид клуба но ще ти дам един по философски съвет като все пак е нужно да се довериш първо на себе си.
Има 4 прости правила в живота които правят човек щастлив и добър
- безпогрешност в словото - т. е. когато говориш бъди убеден че знаеш какво казваш
- не предполагай - когато вземаш решения разчитай само на факти
- не приемай нищо лично - когато някай прави нещо той не го прави срещу теб, а за себе си
- и накрая - винаги давай най доброто на което си способен - нито повече нито по малко- ако дадеш повече ще си нещастен ако дадеш по малко няма да си удовлетворен

сега погледни на брака си през тези прости правила
първо не си била безгрешна в словото си и си казала да на отворен брак - нещо което явно не искаш
Второ само предполагаш за това което може да стане след развода или пък в случай че няма такъв но фактите са други
Трето явно приемаш лично факта че мъжа ти има друга и смяташ че те мрази ако беше така отдавна да те е напуснал може би просто му е по добре така - помисли си има си икономка детегледачка и добра домакиня и едно маце за леглото какво по хубаво от това
и Четвърто явно даваш за този брак повече от това на което си способна защото си нещастна и той те прави зла Убеден съм 4е не си такъв 4овек за това не се превръщай


ето нещо по просто замини някъде за месец два три година ако трябва не се развейдай живей на друго място без мъжа си ако се успокоиш и се почувстваш по добре просто стой далеч така ще дадеш шанс на някой да те направи щастлива всеки го заслужава

И ако не - какво можеш да работиш? И склонна ли си да почнеш от начало.

Миличка, българките сме модерни жени, ама май не толкова-отворен брак не е за всяка уста лъжица-ако мъжът ти е полигамен, за него бракът си е отворен независимо от твоето мнение по въпроса, а ако ти си с моногамна настройка, колкото и да се правиш на отворена, няма да се получава.Не се мъчи да бъдеш нещо, което не си, мразиш приятелката му, ами няма смисъл, ако не е тя, ще е някоя друга, или няколко други,
Надценила си силите си да понасяш ситуации като тази, така както описваш собствените си реакции, аз не виждам нищо ненормално или да имаш вина, стига сме се жертвали за децата, то голямото имане да гледат такова семейство, бащата си вее . . . на една страна, майката на друга, или още по-зле, истерясва в къщи и се чувства виновна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите