Хм... Отдавна съм се запътил към този клуб. Ще ви се представя някой ден официално.
Започнах да пиша това мнение, за да дам някаква утеха на Атинала, или поне да опитам...
В мнението на Мама Нети има доста полезни неща. Тя чЕте, чЕте и накрая взе че обобщи. :) И все пак - нека имаш и едно по-подробно мъжко мнение по твоя проблем.
Не слушай всички онези жени, които ти казват да си грабваш багажа и детето и да търсиш щастието си с друг, защото заслужаваш уважение, заслужаваш повече и ти се полага душевен комфорт и други подобни глупости.
Бракът не е в любовта. Тя отминава. Или се трансформира. Тя е като химична реакция - никога не може да бъде като вчера, като онзи ден, като преди година. А че призраците ще идват - ще идват. Броят им ще намалява пропорционално на вярата в тях, перифразирайки Инститорис, макар че неговата специалност са били вещиците. Но за борбата с призраците - ще пиша отделно, ако желаеш. Сега да не разводнявам много темата.
Виж сега... Стой при мъжа си... Дай си някакъв срок - препоръчвам година. Изпробвай дали нещата ще се подобрят. Сега си много емоционално натоварена и това предполага допускане на грешки. Това че си има любовница - нега си има. И там нещата може да не са идеални. Страстта припламва, избухва, после гори, тлее и току виж се изпарила. Опитай се само да "преглътнеш" обидата от връзката на мъжа ти с друга. Някой по-горе беше писал "не го приемай лично". Отдай се на детето си и на свои занимания /тук работата и работохолизмът са истинско убежище/. Съхраняването на брака е пълно с компромиси. Но има полза заради децата, които си искат и таткото, и майката.
Доколкото усещам, ти можеш да живееш със съпруга си. След време той може да зареже тази любовница, може да се върне при теб, а след време да си намери друга... Няма да свърши светът, както казва Мамчето. След време ти можеш да "кръшнеш" встрани... Та така...
Важното е детето да ви вижда заедно. Важното е да се УВАЖАВАТЕ помежду си, да имате поносимост до някаква, макар и минимална, степен. И не се отдавай на омразата. Тя е пагубна предимно за теб. Не се отдавай и на депресията. Помни - депресираните жени погрозняват. Ето тази мисъл ще бъде твоята защита за недопускане на депресия. :) Мразя да пиша такива дълги неща. Прощавайте, четящите. Дано съм ти бил от полза, Атинала. Но пък си е цяло чудо да получиш мнение за запазване на брака в Клуба на разведените, нали?
От Червените обувки - толкова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Атинала,
повярвай ми, глътнах си граматиката, четейки написаното от теб.
Определено не разбирам защо се определяш като злобна. Според мен по-скоро си твъъъъърде толерантна към нечия наглост, визирам тази на благоверния ти.
Знам, че не се взима лесно решение за разтрогване на брак, но май това е единствения ти изход. Не защото половинката ти е завъдил гадже, а защото си е позволил да те удари, че и да изкара теб виновна накрая, задето те е зашлевил. Няма нужда от коментар.

Едно само не мога да разбера- за какво им е на хората такава форма на брак и в"отворения" брак само за свобода по отношение на страничните сексуални връзки ли иде реч или за нещо още повече? Ако единият има сериозен сексуален или някакъв друг проблем, който възпрепятства или нещо друго сексуалния живот на двамата съпрузи, о.к., но в други случаи се чудя какво налага двама човека, които предпочитат да съжителстват сексуално с други партньори и да изживяват с други сексуалните си фантазии,трябва да продължават да бъдат заедно. Ясно ми е ,че семейството далеч не е само секс, ала т.нар."отворен брак" ми навява нещо нечистоплътно.

Не защитавам някаква пълна пуританщина- допускам, че всико може да се случи с един човек, може и физически да изневери по някаква причина, но философията "отворен брак" не ми е ясна. Не е ли по- лесно да живееш по този начин без брак или точно там е тръпката и предизвикателството? И не се ли получава така, че в повечето подобни случаи единият партньор е задължително наранен, но се включва в " играта" от немай къде в страха си да не изгуби другия? Може и да е от любопитство, но дали такова нездраво любопитство бавно, но сигурно не корозира отношенията между хората, които са избрали да живеят заедно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди всичко звучиш, освен като силно дезорентиран човек, и като човек, изгубил себеуважение. Самият факт, че не искаш синът ти да стане като теб, говори достатъчно за това... Така че мисля, че това, което е необходимо да направиш е да промениш живота си така, че да започнеш да се уважаваш. Тогава ще ти бъде по- лесно да възпиташ детето си така, както смяташ, че е правилно и да бъдеш доволна от себе си и от резултата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не изневярата, сама по себе си, е причина да се подходи към раздяла в техния случай, а липсата на достатъчно уважение!

Демонстрациите на " друга жена" пред съпругата, нелепото търсене на всяка цена на толерантност от съпругата, която е на ръба на нервна криза, отказът да поеме поне теоретично отговорността при евентуален развод, щото щяло да го е срам пред детето и родителите му и нямало да го понесе "нежната" му душа... - това не е като а пощадиш партньора от собствените си слабости, за удволетворяването на които по принцип си изтръгнал от него съгласие ... по скоро прилича на някакъв вид психосадизъм!
Скандалът, боят след него и най вече последвалото / съзнателно!/ насаждане на вина - това е капката, дето прелива чашата.
В това отношение мнението ми се припокрива с мнението на Червените Обувки.
Ако има уважение, равнопоставено партньорство, еднакви ценности по отношение на децата и елементарно приятелско отношение -- може би, дори един т. нар. отворен брак би оцелял...
А пък, ако го няма гореизброеното - дори брака по любов, да не говорим за брака по сметка накрая отиват в кошчето на житейските грешки.

Non nova, sed nove.

Редактирано от MamaNetty на 16.01.07 15:36.

"Мъжа ми винаги е казвал, че ще го е срам да погледне сина си, ако се разведем. "

Бре, тук не мога да се въздържа! Какъв ще да е тоя мъж - с толкова напредничави разбирания от една страна ("отворен" брак, няма майтап!) - и толкова изостанал от друга. Значи не го е срам от малкия харем, дето си е заформил, но ще го е срам да се разведе...

Здравей Атинала.
Аз съм почти в твоята ситуация. От няколко месеца животът ми се преобърна, откакто разбрах, че бащата на моя син има връзка (реална или платонична, кой знае) с друга. Напълно разбирам как се чувстваш, защото същите чувства виреят и в моето сърце - мъка, обич, яд, себеобвиняване, стремеж да се спаси каквото може в името на детето и на миналото... Само недей със самообвиненията. Аз не вярвам в "отворения" брак! За мен той е форма на съжителство, но не и на семейство. С надежда чакам да науча, че си намерила своето вярно решение. Късмет и горе главата!

Това, което не ни убива, ни прави по-силни!

Здравейте отново!
Пиша след година и половина. Все още сме заедно. Все още се лутаме "между ад и рай". Живота си тече и аз още нямам решение на проблема. Нещата са на приливи и отливи.
Последната случка беше преди няколко месеца, когато по някаква нелепа случайност като му звъннах по телефона за нещо, което не търпеше отлагане и телефона му се включи без неговото знание и не искам да си спомням какво чух, но щях да получа удар! Стоях 430-40 секунди, в които не разбирах какво чувам, т.е. не можех да осмисля това, което се беше случило. Нещо ме хвана и ме душеше, умирах!
След поредния разговор оставих недовършено "разследването" и го оставих да си мисли, че съм му повярвала, че това било последното "приятелско" виждане. (това, което чух въобще не беше приятелско). Сега сме със "служебни" разговори и просто чакам удобния (за мен момент), за да си взема детето и да се махнем. Не, че не го правих, но не прецених момента и липсваше място, където да отидем. Просто чакам. Не ми пука (не искам да ми пука) за него! Мисля, че ще се справя някак! Мисля, че ще мога да успокоя детето! Мисля, мисля!
Ще мисля като му дойде времето! До тогава ще живея както намеря за добре! Ще излизам с когото реша и няма да ми пука!
Късмет на всички!

Прочитайки цялата тема и двата ти поста - този тук и онзи там - стигам до извода, че си объркана та дрънкаш. Едновременно хулиш, съобщаваш факти и търсиш съчувствие ?!? .. "Вие само се ядете тук" - цитирам те .. Я се върни нагоре в същата тази тема и виж кой те яде .. що за необективност ?!? .. за благодарност да не говорим. Да отдам писанията ти на емоционален стрес, ама .. Е то бива-бива стрес и лутане, ама една година ?!? .. че и преди това, айде да ме прощаваш, но .. кон да се е гътнал до сега. Неуравновесена си .. е това е. Съжалявам, че не ти харесват писанията ми, но не ми е маниер да смекчавам нещата .. пък и достатъчно са те галили по главицата, видно от горните постове. Понякога разтърсването, дори обръщането с главата надолу .. върши много повече работа от погалване. Пример - задавяне, удавяне, спряло сърце, захласване, истерия, летаргия и др. Ти си избери в кое състояние си, да не ти го посочвам аз, защото още повече ще се обидиш. На теб ти трябва шокова терапия, а като предварителна подготовка ти предлагам:
1. Спри да се криеш зад детето ! .. Децата са много по-добре приспособими и много по-лесно и бързо преживяват каквото и да е от нас. Така че не оправдавай собствената си обърканост с него. "Детето ми изпадна в истерия.." - помисли дали не копира нечие поведение ?!
2. Кво чакаш ? .. да цъфнат налъмите ? .. или не ти пука ? .. или получаваш удар ? Айде .. избери си едно от тез, хващай се за него и си го отстоявай! Едно, щото ще тренираш за равновесие и второ, щото детето ти да види малко ред и сигурност у тебе, а не тоя хаос, дет си мислиш, че е само в главата ти.

Приказката за барон фон Мюнхаузен знаеш ли я ? Що не вземеш да му я разкажеш на детето ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе ти вместо така да седиш и да се овайкваш не можеш ли да си потърсиш и ти един свестен приятел, да се влюбиш ,тъй да се каже, да си освободиш душата от тези боклуци.
Чудя ти се на акъла, че си му уйдисала на твоя да ти кръшка. Какви са тия глупости - отворени бракове и пр. Той така си е легализирал наличието на любовница. Спестил си е стреса да не трябва да е крие да те лъже и да не го е страх, че евентуално ще го хванеш. И ти нали си добричка и мека душичка / познавам ги такива като тебе женици/ си му се съгласила. Мир да има, заради детето. Глупости. Няма да има мир. Това не е семейство.
Истерията и тя не е разрешение за съжаление, въпреки че на човек му напира понякога не мое да се озъпти.
Спри да ревеш и се вземи в ръце и мисли как да действаш.
Първо какво искаш: Струва ли си да си с този си мъж или не. Сложи на кантара всичките му кусури и качества. Само ще ти подскажа, че това дето ти кръшка така нагло е голям кусур. И той няма да се спре. Даже с тази да се раздели ще има втора, трета и следваща.. Ако не можеш да се примириш с този кусур недей. Но...Преди да се разведеш ни намери сериозна връзка. Защото иначе ще се чувстваш че ти си преебаната, изоставената. А ако имаш нов мъж до себе си е се чувстваш освободена и доволна, че си се развела.
Ако обаче все пак искаш да си с него и смяташ, че няма да има рецидив тогава мисли как да разкараш любовницата и да си го върнеш при тебе. Опитай се да разбереш защо с нея му харесва повече отколкото с теб. Може би нещо със секса, може би нещо как изглеждаш, може би с повечко чувство за хумор. И недей да му се цупиш в къщи, защото това отблъсква. Обърни го на майтап. Будалкай го за "гаджето", покани го с нея на гости и и покажи у вас кой тук е шефа, в смисъл по женски уж приятелски я побъркай тая кифла. Всъщност като се замисих много зависи какъв тип човек си. Не всички жени могат така, както аз те съветвам, но ми се струва, че печеливш е е само този, който по-малко реве и се окайва и повечко действа.