Здравейте!
Аз все още не съм разведена, но имам голямо желание да се разделя с бащата на детето ми. Не се разбираме, живеем като чужди хора. Бяхме се разбрали за отворен брак, но при мен това не се получава. Той си има приятелка, а аз не понасям добре като излиза с нея. Знам къде работи тя, но не виждам смисъл да говоря с нея, а и няма за какво. Не тя ми е проблема. Проблема ми е, че не искам да се разведа, а друг начин не виждам. Имам чувството, че в тази ситуация аз се показвам каква съм в същност. Една злобна жена, която не може да понася дори себе си, защото не съм се проявявала досега като такава. Съпруга ми не иска да се разделяме, защото не искал да загуби детето си, а аз никога не съм казвала, че ще забраня контакти между двамата, защото съм убедена, че едно момче задължително трябва да си има и татко. Не мога! Разбирате ли? На ръба съм на криза или там каквото му се вика. Не мога да живея така, а не знам какво да правя с живота си. Наникъде съм. Не искам да остана сама, но това положение не ми понася.
Мъжа ми е е удрял два пъти и то след като бях се разкрещяла (детето беше при баба си тогава), че мразя приятелката му и то го повторих няколко пъти и не спирах да го крещя и той ме зашлеви няколко пъти. Имах чувството, че звездички видях и млъкнах. Представяте ли си какво го принудих да направи. Той самия не можа да повярва, че ме е ударил и се кълнеше, че е заради това, че съм изпаднала в истерия. Вероятно е така-незнам, но във всеки случай явно и на двамата ни се отразява зле всико това. Това не е семейство, а двама души, които повече и повече се намразват. Той вероятно ме мрази, заради това, че го отделям от нея-незнам. В главата ми е пълна каша. Чувствам се виновна. Не мога да бъда пълноценна майка-такава, каквато искам да съм. Не мога да се смея с детето си без да ми е насила усмивката, а бих искала да се радвам с него. Бих искала той да усети обичта ми и че не е самичко. Сега имам чувството, че се страхува, че е самичко и че няма подкрепата на майка си поне. Не мога така, а незнам как! Извинявам се, че ви тормозя със себе си, но сама опитвах-не се справих. Най-важното за мен е да мога да се взема в ръце, за да мога да обръщам внимание изцяло на детето си, за да може да порасте силно и готово да се бори с живота! Обаче представа нямам как да направя това без да се справя със себе си. Незнам! Трябва ми помощ. Как искам някои да реши вместо мен . Понякога искам да заспя и да се събудя след време и всичко да се е оправило, но не става така. Трябва да се справя! ко си нямахме дете, заради което да знам, че трябва да си има и мама и тати-щях да съм се разделила със съпруга си отдавна. Знам, че не сме един за друг. Не съжалявам, че си имаме дете, разбира се, но искам да реша това, което ще е по-доброто за него. Трябва ми подкрепа, помощ! Нужен ми е съвет! Сама не мога!

Нали отворен брак ? Къде е проблема - или само на приказки е отворен ?

то отворен брак хубаво, ама това си жива слободия ако питаш мен.
не знам от колко време сте женени, но мъжът ти да си има приятелка и да ти я навира в лицето е доста грубо според мен. Седнете и се разберете по този въпрос.

защо трябва да търпиш всичко това....не заслужаваш ли и ти любов,обич ,уважение .....детето ще е по-щастливо,ако и ти си по-щастлива....неразтрогването на брака ти ще му донесе само напрегната семейна среда ,с която едва ли ще му осигуриш спокойно и радостно детство.......той след като е започнал да ти изневерява ,даже без да се прикрива ,значи ще го прави винаги ......ти не си ли човек.....приемаш се за второ качество ли?....не бих търпяла такова отношение от който и да е .....всеки има право на пълноценен живот.

Никой не може да вземе решение освен самата теб! Слагай картите на масата и действай! Имаш ли смелост? Всъщност така ще разбереш и колко си пораснала))
/Явно за да имате т.н. "отворен брак", ти си се съгласила в някакъв ваш разговор. Но след като схемата за теб не работи...извода е ясен!/
Не знаем и доколко си зависима от съпругът си. И въобще на какво разчиташ?

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако взаимствам израз - схемата за отворен брак при теб не работи защото тотално не искаш да приемеш действителността. Със съчувстие и разбиране ти го казвам - ти просто си искаш старото семейство, но така както си описала ситуацията е невъзможно. И си се вкопчваш в нещо, което вече е било и си попаднала направо като центрофуга между реалността и това което искаш и от което те е страх. Под страх визирам евентуалната самота при раздяла, ама ти вече си си сама.
Все си мисля, че ако по често си повтаряш, че връщане назад няма и колкото и да ти е тежко това е положението с времето ще почнеш да го приемаш.
Според мен по-лесно чисто психологически ще се справиш, ако просто се радведеш. Ще поревеш, ще потъгуваш и като няма накъде ще продължиш да живееш. нали знаеш че след време и най-големите драми ни се виждат комедии

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А така!
Съгласна на отворен брак, ма при нея не се получавало!!!
И сега - яд, ревност, злоба, щото при него схемата си работи и няма проблеми!

Никой не те е карал да се съгласяваш, като се знаеш каква си! И после - с какво право предявяваш претенции, след като веднъж си казала "Да, нека да бъде!".

Битият си е бит, е*аният - е*ан и точка! Уговорките не се променят, само защото на едната страна не й изнася.

Ами едва ли аз съм най добрия съветник като се има пред вид клуба но ще ти дам един по философски съвет като все пак е нужно да се довериш първо на себе си.
Има 4 прости правила в живота които правят човек щастлив и добър
- безпогрешност в словото - т. е. когато говориш бъди убеден че знаеш какво казваш
- не предполагай - когато вземаш решения разчитай само на факти
- не приемай нищо лично - когато някай прави нещо той не го прави срещу теб, а за себе си
- и накрая - винаги давай най доброто на което си способен - нито повече нито по малко- ако дадеш повече ще си нещастен ако дадеш по малко няма да си удовлетворен

сега погледни на брака си през тези прости правила
първо не си била безгрешна в словото си и си казала да на отворен брак - нещо което явно не искаш
Второ само предполагаш за това което може да стане след развода или пък в случай че няма такъв но фактите са други
Трето явно приемаш лично факта че мъжа ти има друга и смяташ че те мрази ако беше така отдавна да те е напуснал може би просто му е по добре така - помисли си има си икономка детегледачка и добра домакиня и едно маце за леглото какво по хубаво от това
и Четвърто явно даваш за този брак повече от това на което си способна защото си нещастна и той те прави зла Убеден съм 4е не си такъв 4овек за това не се превръщай


ето нещо по просто замини някъде за месец два три година ако трябва не се развейдай живей на друго място без мъжа си ако се успокоиш и се почувстваш по добре просто стой далеч така ще дадеш шанс на някой да те направи щастлива всеки го заслужава

И ако не - какво можеш да работиш? И склонна ли си да почнеш от начало.

Миличка, българките сме модерни жени, ама май не толкова-отворен брак не е за всяка уста лъжица-ако мъжът ти е полигамен, за него бракът си е отворен независимо от твоето мнение по въпроса, а ако ти си с моногамна настройка, колкото и да се правиш на отворена, няма да се получава.Не се мъчи да бъдеш нещо, което не си, мразиш приятелката му, ами няма смисъл, ако не е тя, ще е някоя друга, или няколко други,
Надценила си силите си да понасяш ситуации като тази, така както описваш собствените си реакции, аз не виждам нищо ненормално или да имаш вина, стига сме се жертвали за децата, то голямото имане да гледат такова семейство, бащата си вее . . . на една страна, майката на друга, или още по-зле, истерясва в къщи и се чувства виновна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Още нищо фатално не е станало, но имаш за какво да искаш да се разведеш. Ако си нещастна с него, и за детето не е добре. Мъж който посегне веднъж, ще посегне и друг път.

А това горе е добър въпрос: ти сама можеш ли да се издържаш или си зависима от тоя мъж?

Друг въпрос: каква подкрепа би имала при развод (родители, например, да помагат за детето поне 2-3 часа на седмица или вечер ако работиш докъсно). Ами то в тая линия, и таткото би помагал през уикенда, и ще иска да е с детето, нали?

Ако нямаш работа в момента, почни да търсиш. Всичко ще си дойде на мястото като се усетиш малко по-сигурна в това, че ще се справиш сама.

A такаааа.....
Сама ли се докара до там, да изпитваш такова чуство за вина, или ти се внушава постоянно?
Започни от там....бори се с това чуство. Осъзнай собствената си ценност. Научи се да се уважаваш и да уважаваш собствените си желания.

Прочетох историята ти. Изобщо не виждам никакъв мотив, да искаш да запазиш това семейство...такова семейство. Не виждам, защо се налага да живееш в такава ненормална атмосфера. Спри да се оправдаваш пред себе си, с това, че е за доброто на детето. Това не е вярно!!!
Всички поне един път в живота си, сме взимали грешни решения. Човешко е да се греши. Приеми, че и ти си сгрешила, като си се свързала с този човек и си се съгласила на такъв брак. Поправи грешката.
Само не се паникьосвай. Вземи правилното решение и ти обещавам, че в същия момент, ще се успокоиш и ще се почустваш вътрешно уравновесена.
Не се страхувай. Не виждам, как положението ти може да стане по-лошо, отколкото е в момента.
А да...не искам да ти отнемам тази надежда, но мисля, че съпруга ти, няма да промени отношението си към семейството.....съжалявам.


Успех ти желая! И разбери - ти не си виновна!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама не опростяваме ли много нещата?
Човек се съгласява на такива условия или защото са му изгодни, или защото няма избор. Доколкото разбирам от постинга в случая става дума за предварителна уговорка - така, че вероятно жената се е съгласила, защото и е било изгодно.
А сега вече - поне единия елемент на уговорката не и е изгоден.
И трябва да реши дали това, което е останало си заслужава. За теб, а и за мен - не си заслужава, ама аз лично не бих приел сделката от самото начало. Предполагам - и ти.

Ти , сама си се поставила в тоа аспек. Няма да цицирам момента с отвореното семейство. Ма много отворено ,а? И после , ама не искаш развод пък ти е кофти ,че си се наакала така и ти са иска да... да... да.... и аз не нам кво искаш! Обаче , големо обаче , абе що не земеш да си му кажеш какво ти е. Най малкото ще ти помогне да вземете двамата някакво решение. Едва ли ще очаква таз "приятелка"а вечно да се разведете. Рано или късно тя ше иска семейство ,пък било то и "отворено". Ако той не иска да прави "отворено" "семейство" /не напразно са в кавички по отделно/ , с нея , явно ще трябва да си запази брака , а ако тя е навита , и той също , начи - развоТ. Бе ,живи и здрави да сте сичките... пък ,квото сабя покаже.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мамата му таковаха на това нещо брака, па се заоплакваха.

Какво е това "отворен брак"? Другият "затворен" ли е? Що за интелектуалнически идиотщини?

Как се затваря договорен "отворен брак" ? Ми никак. Щото всеки си е видял файдата от "отворения" и си я е консумирал. Булката не случайно не го разчепква "отворения" от нейната камбанария, а там може да е обяснението защо нейния така е развързал конете. Сега изведнъж не било по равно, ами по братски и некакси - ресто на договора трябва да стане. Щото като махнем осукваниците, това иска булчето да стане. Да, ама нова договорка трябва да го смени. А каква и от де доверие за това....?

Мда, у търговията морал няма, ама всеки търговец с глава знае, че няма сметка от неморална сделка.

Тука брака си е заминал. Ако са читави хора детето без майка и баща няма да остане. Те това е положението.

Битият си е бит, е*аният - е*ан и точка! Уговорките не се променят, само защото на едната страна не й изнася.
Това са пълни глупости и не знам с какъв акъл и с каква цел ги пишеш, но със сигурност не е за да помогнеш на жената!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момиче! Събирай си багажа. Така наречената от тебе "отворена любов" си е чиста проба заблуда. Начин да приемеш статуквото. Явната връзка с друга жена и няколкото шамара са достатъчно доказателство, че между вас отдавна вече няма любов. Каквото и да мислиш, каквото и да правиш, това не може да ес промени. Единствената опора и пример за децата ни сега сме ние - родителите. Нямат такива нито на улицата, нито вв училище. Тогава на какво учиш и как възпитаваш синът си? Като не вижда разбирателство и обич в семейството си, къде да ги търси? Като порасне,по същият начин ще живее и той, защото такъв е родителския пример. Та, с две думи - колкото по-скоро, колкова по-добре. Развеждай се и запомни опита си при следващия избор. Увлечението и любовта минават бързо; остава уважението. Няма ли го - бягай.

не съм сигурна, че мога да давам съвети след като и моят живот е пълна каша, но мисля, че семейство значи двама души да са отдадени един на друг, да живеят вмир и любов и да гледат в една посока. при вас случая явно не е такъв. на какви отношения ще научиш сина си в тази ситуация?Да, ние сме семейство но мама е нещастна , а татко си има друга. според мен бъди честна със себе си и това ще го оцени детето, може би като порасне. не се залъгвай, че така можеш да живееш вечно.дай си втори шанс и бъди щастлива!

Единствения изход е РАЗДЯЛА. Той си има приятелка, няма да го отделиш от нея. За детето той винаги ще му е баща, няма опасност "да го загуби" ако се разделите, напротив - това напрежение в което живеете е много по- пагубно за детето. Така че, разделяйте се колкото може по-скоро, за да не са последствията трагични. И хич да не ти дреме кой какво иска.

Този Свят и Прекрасен, и Грозен е МОЙ !
Той е Капка от МОЕТО СЪРЦЕ !!

Я ми дай IP-то на автора на темата...

Абе, аман от начинаещи писатели!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

гълника са тъпи! Тоя руски математик изглежда е измислил геометрията си заради любовните триъгълници и тъпоъгълници. Не му харесала Декартовата геометрия и взел та я преобразувал за изкривено пространство.

Правилно! Едно нещо, дори и да е изкривено, трябва да има някакво обяснение.

"Отворен брак". Бахмумаата! Кво па е туй понятие? На мен ми намирисва на курвалък и педерастлък!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... за един и същи писател - иначе и аз щях да го изкоментирам.
Нищо - трай бабо, за хубост!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ние - все ми е тая.

Ако написаното в темата е вярно има два варианта за мен. Или съвсем съм изкукуригал или безславно вече така съм одъртял, че съм загубил представа за новото поколение. Второто ми се вижда по-правдиво.

Хм, бе къв е тоя отворен брак, кво е туй чудо, кви пет лева, ква банка???

Яснооо! Понятиеjо "семейство" вече тотално се е скапало. Загубило си е смисъла. Аха! Наближава времето и съвсем ще разбера че комунистичестото твърдение, че семейството е основна клетка на обществото, вече се е изпарило. Хубаво, де! Но нали знаем, че природата празно пространство не търпи! Какво ще замени семейството? Конкубинатът ли? Що ли пък не! Събират се двама, правят дете и спокойно всеки си хваща пътя.

Е, те това вече наистина е отворен брак. Отворен отвсякъде.

... светът се променя и представата за семейство и брак - също.
В това си прав!
От личен опит и наблюдения ,знач , че има " отворени бракове", които наистина работят, но това не е лъжица за всяка уста!!!

А, самото понятие " отворен брак" няма едно единствено определение - всяка немоногамна двойка го дифинира различно, според нуждите си.
Аз, лично, не го критикувам или възхвалявам - но съм длъжна да приема, че съществува и такова нещо в отношенията между хората...

Non nova, sed nove.

Здравейте!
Едва сега видях, че има толкова много и различни отговори. Много благодаря на всички, въпреки това, че има доста, които ме укоряват, но това също ми е от полза, колкото и странно да звучи. Благодаря Ви!
Когато писах това бях на ръба - добре, че си имам дете, защото иначе незнам какво бих сторила. Вече не се учудвам от себе си, но понякога се плаша.
Знам, че съм правила ужасно много грешки, които не мога да поправя, знам го! Ако можех бих се върнала назад, но не става. Единствено остава споменът и вината.
Не искам да се оплаквам, по принцип рядко го правя това пред непознати, но тогава, когато писах положението беше зле. Не, че сега е по-добре де, но наистина в главата ми е пълна каша. Понякога искам да се махна, защото не издържам, понякога като сме в период на що годе нормални отношения - без мърморене на всяка крачка, копнея да се оправи всичко. Аз съм израстнла с един ридотел и знам какво е. Просто не искам детето ми да е като мен. Не го искам на всяка цена, но искам да стане чудо и да се оправят нещата. Лошото е, че в чудеса отдавна не вярвам!
Имаше мнение, в което се говореше за това дали мога да разчитам на родители: да, мога да разчитам най-вече на свекъра и свекърва ми, колкото и странно да звучи, но след такава промянва не знам какво ще стане. Мъжа ми винаги е казвал, че ще го е срам да погледне сина си, ако се разведем.
Глупава ли съм, каква съм и аз не знам, но знам какво не искам да стане и се опитвам да спася каквото е останало. Не съм толкова наивна и да искам да сме същите, каквито бяхме, но никога не съм си представяла, че ще живея с друг мъж, освен с бащата на моето дете.
Когато се съгласих на такъв "отворен" начин на живот не знаех как ще реагирам аз на това, защото не познавах никого, който да ми даде съвет, а и едва ли щях д а приема на доверие съвета. Обикновено правя каквото ми е в момента на сърцето и не обмислям занапред кое и какво. Не си правя такива далечни планове, защото не се знае никога нищо. Много неопределено говоря, но кашата е пълна. Не бих могла да се ядосвам и да мразя без особена причина, а на моменти се улавям, че даже мразя. После съответно мразя себе си заради това и т.н. Един омагьосан кръг, от който няма измъкване., а и дори да има то той едва ли е толкова лесен като развода. Резултата от един такъв развод съм аз - объркан човек, който не знае какви точно трябва да са нормалните отношения в едно нормално семейство. Моите представи за семейството са единствено то филмите и околните (доста от близките ми са разведени). Не искам и моето дете да стане като мен. Искам по дяволите да оправя това, а не да му дам моя начин на живот и като порасне той - сина ми!
Имам син и трябва той да стане различен от мен! Трябва да вижда щастливи хора около себе си! Трябва да го постигна!
Наистина съм благодарна за мненията ви!
Благодаря Ви!

Наистина, човек трябва да знае, или да има информация, за да може да вземе решение. Не си знаела какво те чака. Аз знам само статистика, че отворените бракове почти никога не успяват да оцелеят, защото:
1. Или единият се влюбва.
2. Или другият не издържа.
При вас и двете са налице.
Успех!

Решението безспорно сие само твое Атинала, но мислиш ли, че ако останеш при съпруга си и не се чувстваш добре.....сина ти ще вижда само щастливи хора около себе си..... и ще се научи кое е важно в живота.....
И още нещо.... прости на себе си..първо....а после и на всички останали......така ще се почувстваш ....освободена! Според мен е вредно да живееш в миналото, също толкова колкото и в бъдещето.... важно е само настоящето.... Аз също съм опитала пагубната сила на омразата..... но е саморазрушителна....!Затова не се обинявай, и не се измъчвай....особено за мигове, които вече са в миналото...просто няма смисъл!
Желая ти от все сърце покоя, за който копнее сърцето ти!


Както е казал Платон:"Добрите хора не се нуждаят от закони, за да се държат правилно!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Момиче, направо ми се доплака за теб - в такава емоционална каша си се накиснала, а и явно продължаваш още да се топиш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 16.01.07 10:34.

Сега остава и да попитам как да се справя с призраците от миналото след като постоянно ми се напомнят?

... няма да ти ге напомнят вечно - това е само временен период на изпитание...
/ трае няколко години/
Един ден, като загърбиш миналото вътрешно, и започне да ти личи външно, че вече живееш в настоящето - трудно ще се намери някой да ти напомня...просто вече няма да е интересно.

Non nova, sed nove.

Хм... Отдавна съм се запътил към този клуб. Ще ви се представя някой ден официално.
Започнах да пиша това мнение, за да дам някаква утеха на Атинала, или поне да опитам...
В мнението на Мама Нети има доста полезни неща. Тя чЕте, чЕте и накрая взе че обобщи. :) И все пак - нека имаш и едно по-подробно мъжко мнение по твоя проблем.
Не слушай всички онези жени, които ти казват да си грабваш багажа и детето и да търсиш щастието си с друг, защото заслужаваш уважение, заслужаваш повече и ти се полага душевен комфорт и други подобни глупости.
Бракът не е в любовта. Тя отминава. Или се трансформира. Тя е като химична реакция - никога не може да бъде като вчера, като онзи ден, като преди година. А че призраците ще идват - ще идват. Броят им ще намалява пропорционално на вярата в тях, перифразирайки Инститорис, макар че неговата специалност са били вещиците. Но за борбата с призраците - ще пиша отделно, ако желаеш. Сега да не разводнявам много темата.
Виж сега... Стой при мъжа си... Дай си някакъв срок - препоръчвам година. Изпробвай дали нещата ще се подобрят. Сега си много емоционално натоварена и това предполага допускане на грешки. Това че си има любовница - нега си има. И там нещата може да не са идеални. Страстта припламва, избухва, после гори, тлее и току виж се изпарила. Опитай се само да "преглътнеш" обидата от връзката на мъжа ти с друга. Някой по-горе беше писал "не го приемай лично". Отдай се на детето си и на свои занимания /тук работата и работохолизмът са истинско убежище/. Съхраняването на брака е пълно с компромиси. Но има полза заради децата, които си искат и таткото, и майката.
Доколкото усещам, ти можеш да живееш със съпруга си. След време той може да зареже тази любовница, може да се върне при теб, а след време да си намери друга... Няма да свърши светът, както казва Мамчето. След време ти можеш да "кръшнеш" встрани... Та така...
Важното е детето да ви вижда заедно. Важното е да се УВАЖАВАТЕ помежду си, да имате поносимост до някаква, макар и минимална, степен. И не се отдавай на омразата. Тя е пагубна предимно за теб. Не се отдавай и на депресията. Помни - депресираните жени погрозняват. Ето тази мисъл ще бъде твоята защита за недопускане на депресия. :) Мразя да пиша такива дълги неща. Прощавайте, четящите. Дано съм ти бил от полза, Атинала. Но пък си е цяло чудо да получиш мнение за запазване на брака в Клуба на разведените, нали?
От Червените обувки - толкова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Атинала,
повярвай ми, глътнах си граматиката, четейки написаното от теб.
Определено не разбирам защо се определяш като злобна. Според мен по-скоро си твъъъъърде толерантна към нечия наглост, визирам тази на благоверния ти.
Знам, че не се взима лесно решение за разтрогване на брак, но май това е единствения ти изход. Не защото половинката ти е завъдил гадже, а защото си е позволил да те удари, че и да изкара теб виновна накрая, задето те е зашлевил. Няма нужда от коментар.

Едно само не мога да разбера- за какво им е на хората такава форма на брак и в"отворения" брак само за свобода по отношение на страничните сексуални връзки ли иде реч или за нещо още повече? Ако единият има сериозен сексуален или някакъв друг проблем, който възпрепятства или нещо друго сексуалния живот на двамата съпрузи, о.к., но в други случаи се чудя какво налага двама човека, които предпочитат да съжителстват сексуално с други партньори и да изживяват с други сексуалните си фантазии,трябва да продължават да бъдат заедно. Ясно ми е ,че семейството далеч не е само секс, ала т.нар."отворен брак" ми навява нещо нечистоплътно.

Не защитавам някаква пълна пуританщина- допускам, че всико може да се случи с един човек, може и физически да изневери по някаква причина, но философията "отворен брак" не ми е ясна. Не е ли по- лесно да живееш по този начин без брак или точно там е тръпката и предизвикателството? И не се ли получава така, че в повечето подобни случаи единият партньор е задължително наранен, но се включва в " играта" от немай къде в страха си да не изгуби другия? Може и да е от любопитство, но дали такова нездраво любопитство бавно, но сигурно не корозира отношенията между хората, които са избрали да живеят заедно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преди всичко звучиш, освен като силно дезорентиран човек, и като човек, изгубил себеуважение. Самият факт, че не искаш синът ти да стане като теб, говори достатъчно за това... Така че мисля, че това, което е необходимо да направиш е да промениш живота си така, че да започнеш да се уважаваш. Тогава ще ти бъде по- лесно да възпиташ детето си така, както смяташ, че е правилно и да бъдеш доволна от себе си и от резултата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не изневярата, сама по себе си, е причина да се подходи към раздяла в техния случай, а липсата на достатъчно уважение!

Демонстрациите на " друга жена" пред съпругата, нелепото търсене на всяка цена на толерантност от съпругата, която е на ръба на нервна криза, отказът да поеме поне теоретично отговорността при евентуален развод, щото щяло да го е срам пред детето и родителите му и нямало да го понесе "нежната" му душа... - това не е като а пощадиш партньора от собствените си слабости, за удволетворяването на които по принцип си изтръгнал от него съгласие ... по скоро прилича на някакъв вид психосадизъм!
Скандалът, боят след него и най вече последвалото / съзнателно!/ насаждане на вина - това е капката, дето прелива чашата.
В това отношение мнението ми се припокрива с мнението на Червените Обувки.
Ако има уважение, равнопоставено партньорство, еднакви ценности по отношение на децата и елементарно приятелско отношение -- може би, дори един т. нар. отворен брак би оцелял...
А пък, ако го няма гореизброеното - дори брака по любов, да не говорим за брака по сметка накрая отиват в кошчето на житейските грешки.

Non nova, sed nove.

Редактирано от MamaNetty на 16.01.07 15:36.

"Мъжа ми винаги е казвал, че ще го е срам да погледне сина си, ако се разведем. "

Бре, тук не мога да се въздържа! Какъв ще да е тоя мъж - с толкова напредничави разбирания от една страна ("отворен" брак, няма майтап!) - и толкова изостанал от друга. Значи не го е срам от малкия харем, дето си е заформил, но ще го е срам да се разведе...

Здравей Атинала.
Аз съм почти в твоята ситуация. От няколко месеца животът ми се преобърна, откакто разбрах, че бащата на моя син има връзка (реална или платонична, кой знае) с друга. Напълно разбирам как се чувстваш, защото същите чувства виреят и в моето сърце - мъка, обич, яд, себеобвиняване, стремеж да се спаси каквото може в името на детето и на миналото... Само недей със самообвиненията. Аз не вярвам в "отворения" брак! За мен той е форма на съжителство, но не и на семейство. С надежда чакам да науча, че си намерила своето вярно решение. Късмет и горе главата!

Това, което не ни убива, ни прави по-силни!

Здравейте отново!
Пиша след година и половина. Все още сме заедно. Все още се лутаме "между ад и рай". Живота си тече и аз още нямам решение на проблема. Нещата са на приливи и отливи.
Последната случка беше преди няколко месеца, когато по някаква нелепа случайност като му звъннах по телефона за нещо, което не търпеше отлагане и телефона му се включи без неговото знание и не искам да си спомням какво чух, но щях да получа удар! Стоях 430-40 секунди, в които не разбирах какво чувам, т.е. не можех да осмисля това, което се беше случило. Нещо ме хвана и ме душеше, умирах!
След поредния разговор оставих недовършено "разследването" и го оставих да си мисли, че съм му повярвала, че това било последното "приятелско" виждане. (това, което чух въобще не беше приятелско). Сега сме със "служебни" разговори и просто чакам удобния (за мен момент), за да си взема детето и да се махнем. Не, че не го правих, но не прецених момента и липсваше място, където да отидем. Просто чакам. Не ми пука (не искам да ми пука) за него! Мисля, че ще се справя някак! Мисля, че ще мога да успокоя детето! Мисля, мисля!
Ще мисля като му дойде времето! До тогава ще живея както намеря за добре! Ще излизам с когото реша и няма да ми пука!
Късмет на всички!

Прочитайки цялата тема и двата ти поста - този тук и онзи там - стигам до извода, че си объркана та дрънкаш. Едновременно хулиш, съобщаваш факти и търсиш съчувствие ?!? .. "Вие само се ядете тук" - цитирам те .. Я се върни нагоре в същата тази тема и виж кой те яде .. що за необективност ?!? .. за благодарност да не говорим. Да отдам писанията ти на емоционален стрес, ама .. Е то бива-бива стрес и лутане, ама една година ?!? .. че и преди това, айде да ме прощаваш, но .. кон да се е гътнал до сега. Неуравновесена си .. е това е. Съжалявам, че не ти харесват писанията ми, но не ми е маниер да смекчавам нещата .. пък и достатъчно са те галили по главицата, видно от горните постове. Понякога разтърсването, дори обръщането с главата надолу .. върши много повече работа от погалване. Пример - задавяне, удавяне, спряло сърце, захласване, истерия, летаргия и др. Ти си избери в кое състояние си, да не ти го посочвам аз, защото още повече ще се обидиш. На теб ти трябва шокова терапия, а като предварителна подготовка ти предлагам:
1. Спри да се криеш зад детето ! .. Децата са много по-добре приспособими и много по-лесно и бързо преживяват каквото и да е от нас. Така че не оправдавай собствената си обърканост с него. "Детето ми изпадна в истерия.." - помисли дали не копира нечие поведение ?!
2. Кво чакаш ? .. да цъфнат налъмите ? .. или не ти пука ? .. или получаваш удар ? Айде .. избери си едно от тез, хващай се за него и си го отстоявай! Едно, щото ще тренираш за равновесие и второ, щото детето ти да види малко ред и сигурност у тебе, а не тоя хаос, дет си мислиш, че е само в главата ти.

Приказката за барон фон Мюнхаузен знаеш ли я ? Що не вземеш да му я разкажеш на детето ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе ти вместо така да седиш и да се овайкваш не можеш ли да си потърсиш и ти един свестен приятел, да се влюбиш ,тъй да се каже, да си освободиш душата от тези боклуци.
Чудя ти се на акъла, че си му уйдисала на твоя да ти кръшка. Какви са тия глупости - отворени бракове и пр. Той така си е легализирал наличието на любовница. Спестил си е стреса да не трябва да е крие да те лъже и да не го е страх, че евентуално ще го хванеш. И ти нали си добричка и мека душичка / познавам ги такива като тебе женици/ си му се съгласила. Мир да има, заради детето. Глупости. Няма да има мир. Това не е семейство.
Истерията и тя не е разрешение за съжаление, въпреки че на човек му напира понякога не мое да се озъпти.
Спри да ревеш и се вземи в ръце и мисли как да действаш.
Първо какво искаш: Струва ли си да си с този си мъж или не. Сложи на кантара всичките му кусури и качества. Само ще ти подскажа, че това дето ти кръшка така нагло е голям кусур. И той няма да се спре. Даже с тази да се раздели ще има втора, трета и следваща.. Ако не можеш да се примириш с този кусур недей. Но...Преди да се разведеш ни намери сериозна връзка. Защото иначе ще се чувстваш че ти си преебаната, изоставената. А ако имаш нов мъж до себе си е се чувстваш освободена и доволна, че си се развела.
Ако обаче все пак искаш да си с него и смяташ, че няма да има рецидив тогава мисли как да разкараш любовницата и да си го върнеш при тебе. Опитай се да разбереш защо с нея му харесва повече отколкото с теб. Може би нещо със секса, може би нещо как изглеждаш, може би с повечко чувство за хумор. И недей да му се цупиш в къщи, защото това отблъсква. Обърни го на майтап. Будалкай го за "гаджето", покани го с нея на гости и и покажи у вас кой тук е шефа, в смисъл по женски уж приятелски я побъркай тая кифла. Всъщност като се замисих много зависи какъв тип човек си. Не всички жени могат така, както аз те съветвам, но ми се струва, че печеливш е е само този, който по-малко реве и се окайва и повечко действа.

Пиша след година и половина. Все още сме заедно. Все още се лутаме "между ад и рай". Живота си тече и аз още нямам решение на проблема.

Значи още 18 месеца от твоя живот са пропилени...
За толкова време можеше поне да си дигнеш доходите така, че да си финансово самостоятелна един ден, след неминуемата раздяла...
А може би си го направила вече?


). Сега сме със "служебни" разговори и просто чакам удобния (за мен момент), за да си взема детето и да се махнем. Не, че не го правих, но не прецених момента и липсваше място, където да отидем. Просто чакам. Не ми пука (не искам да ми пука) за него! Мисля, че ще се справя някак! Мисля, че ще мога да успокоя детето! Мисля, мисля!

А защо мислиш толкова - действай вместо това... щото нали знаеш приказката за патката, която много мислила...
В каква посока уреждаш " мястото" за след раздялата? Роднини, квартира...?
Говори ли вече с адвокат?
Понеже това е първото, което трябва да направиш, ако вече си взела решение за развод.

П.С. Не мисли чак толкова много за " успокояването" на детето - то ще се успокои, щом види че и двамата продължавате да го обичате и да се грижите за него, макар и разделени. По-важно е да намериш дом за двама ви, достатъчно средства за издръжка и да му уредиш ново училище, ако трябва, за да се чувства то спокойно и да няма шокови промени в бита му...
Децата са по-приспобосиби от нас, възрастните към външните промените, стига вътрешно да се чувстват комортно...
Ако ти си спокойна - и то ще се успокои бързо! Говоря от опит...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Редактирано от MamaNetty на 19.06.08 12:58.

Споко скъпа и аз съм била в това положение.Не казах на никой,срам ме беше ,че съм в това положение.Как се отървах от демоните ли?С времето ги забравих,открих себе си и това ми донесе спокойствие вътре в мен.Наамерих си нови приятелки,започнах да излизам-кафета,дискотеки,екскурзии в страната и чужбина.И сега живея така,децата ми са големи,нямат нужда от мен,мъжът ми също,върти си старите любовници и смята ,че е велик.Аз съм доволна от живота си, е не съм щастлива с него,но съм щастлива ,че имам две невероятни деца,добри родители и верни приятели.Какво повече от това!МИСЛИ ЗА СЕБЕ СИ!!!!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, доста наивна е тази работа с отворения брак. Макар аз навремето да си мислех, че схемата може и да работи, впоследствие се убедих, че достойнството и възпитанието не ми позволяват да участвам или да гледам такъв филм "Отворен брак".

Решението е ясно. Ти повече не можеш да живееш така. Дали обаче да се бърза с развод, прецени сама. Питай само сърцето и разума си и никой друг. Може би не е лошо известно време да се разделите, за да прецени всеки за себе си, а ти ще трябва да преценяваш и за детето, защото все пак ти ще го гледаш и тежестта ще падне основно върху теб (няма какво да се лъжем).

Наистина е добре да говориш с адвокат. И защо ти трябва да се изнасяш? Премисли нещата. Не действай импулсивно, защото така най-лесно се допускат грешки!


ПП
Аз знам, че първата крачка е най-трудна. Всяка следваща става по-лесна. Мъжът ти веднъж ти е изневерил, ще го прави и по-нататък...

Сега се страхуваш да се разделите (вероятно изпитваш страх, след като толкова месеца стоите заедно, въпреки че ти се измъчваш от това съжителство), но след като вземеш решение и тръгнеш в избраната посока, пътят ще ти се стори по-лек

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от White_Witch на 19.06.08 15:42.

Ба си и глупостите! Какви са тия договорки за отворен брак? Честно ти казвам, досега мъж такива условия не ми е поставял. Напротив, пъне се да ми доказва колко съм единствена и неповторима и как трябва да избера именно него! Какви хора провокират подобно отношение? От какъв зор си се съгласила? Или си викаше, ние да се оженим, пък той ще се кротне! Е, да ма не става, научил се поп на боб... Сега спри да разглеждаш ситуацията от позициата на Той (той как не ме зачита, той как си има любовница, той как ме извози), а започни да я разглеждаш от позицията на Аз (аз какво диря и какво очаквам, аз заслужавям един мъж, който да ме обича и уважава, аз съм/не съм финансово независима, аз мога/не мога да се справя сама след развода и т.н.) Тогава кашата ще ти се поразмие и и ще добие по-ясни очертания, свързани с бъдещето.

щом не я кефи той как хойка - да почва и тя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тоя пич, твоя мъж, така те е зомбирал, че вероятно би повярвала, че ти си виновна за световния глад и терористичните атаки над Кулите близнаци през 2001 ... Психолог е този човек не може да му се отрече.
Лично аз мисля да си хваща парцалите и "отворения брак" и да си заминава. За детето по-добре ще е да има щастливи родители макар и разделени отколкото да гледа агонията на майка си... Така ще си опропастиш живота и младините /ако си още млада/... Стегни се и оправи живота си. Ще се справиш! ВЕрвай ми!

Ти не искаш съвет, а искаш с магическа пръчка някой да ти реши бъркотията в главата и като се събудиш, да ти е ясно всичко. Е да , ама няма как да стане.
това , че сте си играли на "семейство" известно време, е направило и двама ви доста объркани, сега асмо вие, можете да седнете и да си решите проблемите.

лелелле каква мъка, това не е брак а той не е съпруг,

разведете се кротко 4е то и детето ви Ще се изнерви

а за твоите нерви не ми се мисли, зарежи го бе, нека си се 4ука с онази другата Щом е така Щастлив, спретни му един готин развод, вземи му кинтите и вси4ко и после Ще видиШ ефекта на бумеранга, а да видиме после той без кинти дали Ще е така хепи с лЮбовницата...

а ти си намери един готин, здрав и свеж лЮбовник и се отдай на секс, не му мисли толкова 4е Ще изперкаШ

Слушай сърцето си!Това,че в някакъв момент си взела определено решение,нищо не те задължава да си цял живот роб на своя избор тогава.Ти си свободен човек и можеш да вземаш други решения,дори противоположни на първото.Поставена в определена ситуация ,виждаш,че не си щастлива така,не виждам причина да толерираш подобно поведение от страна на мъжа ти.Отстоявай позициите си,кажи му какво мислиш,постави го него пред избор!Зарежи идеята за отворен брак,като не ти харесва.Човек променя мненията си,опознава се,иначе няма развитие,ако цял живот мислиш по еднакъв начин.Бъди щастлива и се бори за това!

здравей,атинала.....в това положение,което сте ,е кофти и какво те спира да се разделите?финансите?жилището?вашите ли те подкрепят в идеята,че детето не трябва да расте без баща си?кое те мъчи?изплюй камъчето....тук могат да ти помогнат много!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
ма се чудя-странна ми е таз история,все трябваше за година и половина да има някакво развитие....както и да е,дано скоро да се наредят нещата!

Обаче точно в геометрията на Лобачевски нали знаеш какво става с две успоредни прави??

Ами много ми харесва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аха - такъв брак, някой тук беше нарекъл ООД

Ми да вземем да създаваме семействата според търговския закон - само не знам децата като какви ще ги третират - надявам се като актив

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.. и за пасив

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ни кинти ще му вземе - ни "всичко"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MamaNetty на 21.06.08 11:52.

А стига де.
Година и половина и да не направиш нищо. Не ми се връзва. Дори и най-тъпата жена (извинявай) има някаква идея в главата си.
Отворен брак, няма що. Дали сте си свобода в леглото, ама ти не знаеш какво да правиш с твоята. Защо точно там ли. Отговарям - защото твоичкия там е най-силен. Ако беше в друго, щеше да те води напред, и щяхте да дърпате общата каруца (образно казано) напред.
В живота няма случайности, а закономерност. И винаги е точно, когато трябва.
Лицемерието е гадно, но си съществува. Особено когато звъниш по спешност, а отсрещната страна, не дига щот не може да го извади. Който е измислил мобилните е голям майтапчия.
Браво на първото ти правило - Не ми пука. Правилно.Няма и за какво.
Креватната гимнастика не е мерило за това, колко можеш. И два крака и един задник никога не правят хоризонт.

Здравей,Атинала!
Аз тази история ятърпях 7 години-причината не беше финансова,а по-скоро-лична.Бях дете на разведени родители,баща ми не се интересуваше от мен и това ми нанесе незабележими на пръв поглед психически травми и се реших да преглътна връзката с другата.За тази връзка научих чак на четвъртата година.Реших да изчакам дъщеря ми да стане по-голяма.Вкъщи нямаше скандали.Той излизаше в 7 и се прибираше в 23 часа или с половин час по-рано.Детето с нетърпение го чакаше само,за да му каже Лека нощ.Когато тя завъши 7 клас аз му казах ,че не желая да съжителатва с нас повече.Детето тъкмо навлезе в пубертета и го изживя много тежко.Та моята грешка беше,че чаках толкова дълго.Осъзнах,че ако тя беше по-малка,може би щеше да преживее развода по-леко.За себе си-ти сама решаваш.Но изведнъж разбираш,че младостта безвъзвратно е отминала,че ти се е полагало щастие,което си допуснала да ти се изплъзне,че през изгубените години си се разминала с някой,който би могъл да ти даде цялата си обич,която цял живот ти е липавала.

ХАХАХХАА ЗНАЕХ 4Е ЩЕ НАПИШЕШ НЕЩО, ТОВА ГО НАПИСАХ ЗАЩОТО ЗНАЕХ 4Е БЛЮСТИТАЛА И ЗАЩИТНИКА ЩЕ ДОЙДЕ:)))

АБЕ НЕ МИ ПУКА, НА КАКВО ЩЕ Я У4А МАцКАТА жИВОТА СИ Е НЕЙН ДА СИ ГО жИВЕЕ КАКТО СИ ИСКА

ИМА ДОСТА ТЪПИ жени *** - ТЕХЕН СИ Е ПРОБЛЕМА

Редактирано от MamaNetty на 22.06.08 02:15.

Това, с "отворения" брак никога не съм го разбирала. Ти как го разбираш? и за какво си се съгласила на такова нещо?
Ебати абсурдните ситуации стават в тия семейства!
Това, вашето, е патология, не връзка, не семейство, не - нищо.
Не сте единствените - тук е пълно с такива истории.
Понеже искаш съвет - ето ти един: разведете се. А ти се вземи в ръце. Не крий неувереността си зад детето - то не е причина за нищо. Причината е твоята неувереност.
Признай го пред себе си, за да можеш да го преодолееш и го махни.
Гнилото трябва да се маха овреме, а тези ваши отношения май отдавна са гангренясали - махнете ги, докато не са ви убили и двамата - ако все още не са ви убили...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте!
Отдавна не съм минавала през клубовете и то защото знам, че решението зависи само от мен, но това и няколко други мнения, които прочетох сега ми направиха силно впечатление.
Имаше мнение, че "има толкова тъпи жени и това си е техен проблем" Не мисля, че съм тъпа, просто страхлива и без друга възможност, освен да търпя положението. Просто нямам друг изход. Майка ми и баща ми са се развели като съм била на 5 годинки. Преди няколко години почина баща ми и сега освен, че намирам вината си за липсата на контакт с баща ми, прибавя се и вина за липсата на какъвто и да е интерес към мъжа ми вече. Вече нямам доверие на който и да е, особено на него. Не понасям мислите си за това, че излиза прекалено рано, че се връща понякога доста по-късно от друг път и т.н. Станаха допълнително други неща, които доста промениха всичко. За това, че не се разбираме и понасяме не е виновна тя, предполагам, а самите ние. Освен това не мисля, че щеше да има "тя" или "той", ако ние се разбирахме и ако не бяхме стигнали до такъв етап. Не искам отговор на мнението си, не търся съжаление, не ми тябва нищо от тук. Пиша сега само, защото все едно мисля. Инерция. Все ми е едно
Не ми пука за нищо и никой! Важното е детето ми да е здраво!Ще гледам да се забавлявам, само трябва да изляза от дупката, в която съм в момента, но това не знам от какво зависи. Както и да е, никакво значение няма. Беше грешка, че писах

са се изливали тук стотици пъти.

Все едно и също - "не се разбираме, не мога повече, не съм щастлива..."

Не се разбирате, защото говорите на различни езици.

Просто като фасул.

на неориентирани ...направо им се чудя как живеят...ужас просто!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LlRA.. на 22.08.08 16:42.

Е, хубу, де! Приела е сделката, щото или е била много влюбена, или загубена... И какво? Да плаща цял живот, щото веднъж е сгрешила? Ми, да се спасява, баси! Няма постоянни неща в този живот. Условията се предоговарят. Като не ще съпруга да живее при променен договор, договорът се прекратява.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

"Ми, да се спасява, баси!"

Ми, да се спасява, бе, баси!!!

Що ни надува главите???

Да се спасява, баси!!!

Можеш да й станеш влъхва!

Редактирано от bugler на 22.08.08 19:55.

да си живееш собствения си разкошен живот???

Редактирано от bugler на 22.08.08 20:01.

Всеки си заслужава това, което има!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ТАКА Е!

Как не ти омръзна да сменяш никове чрез комбинации на буквите, Натали?
Сега защо отново си вдигаш темата? Нещо искаш да кажеш под нов ник?
Разправяй!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

изплюй камъчето...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите