РАК НА ГЪРДАТА № 6 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Вече имам и кожни метастази. Бях ви писала, че лятото получих ново образувание на гр.стена, което беше по-различно – по-прозрачно, като балон, пълен с течност и опасенията ми, че ще протече се оправдаха. Казах на онколога, питах го как да третираме тази рана, той каза с пудричка „Немибацин” /между другото тя не се произвежда вече и взехме производна/. Съпругът ми прави превръзки, той настояваше да ме види специалист – хирург, за да ми каже как да се третира, защото залепва марлята. Ами хора – никой не иска да го погледне! Медицински лица ми дават различни препоръки – с йодасепт, с кислородна вода, ама никой не иска да го види. Накрая приятелка ме заведе при близък хирург, който го погледна много бегло, като леко открехна превръзката и беше много директен – както и да го третирате няма да се оправи. Ами то и аз това го знам, че локално лечение в случая не е ефективно, ама все пак как да действаме да не се инфектира например. Преди около месец по-надолу, на мястото на операцията се получи лек обрив, малки пъпчици, също така прозрачни и твърди, които бързо нараснаха и се сляха – т.е. образува се още една кожна мета. Скоро двете образувания ще се слеят. Междувременно, още преди празниците, д-р изказа предположение – така и не ме погледна, че това са кожни мети и трябва да сменим лечението. От началото на месеца чакам да ме разгледат, професора беше месец и половина в болнични, събрали са се много пациенти за разглеждане, а моя случай е с дълга ИЗ и съвсем се е лесен за разрешаване. В другия вторник ще ходя за Херцептин и тогава трябва да са ми оформени протоколите за новото лечение, много бързо се развиват нещата и излизат извън контрол! От ежедневните превръзки, използваме антиалергични лепенки, специални уж незалепващи марли, но кожата наоколо се възпалява, сърби, боли и не мога място да си намеря.
Съпругът ми все ме ръчка да търся информация вкл. и тук от вас, от някой, минал през това, но около мен няма никой с толкова „дълъг стаж” на лечение, 6 г. нон стоп на химиотерапии, с почивки от Зомета и Херцептин – няма друго такова животно!
Между другото, преди 2 м. си направих ехокардиография, поради кардиотоксичността на херцептина /6 г. си е много време/ - сърцето ми е много добре. Понякога ми се иска да получа някой инфаркт и да се свърши с всичко, ама де тоз късмет!
Извинете за мрънкането, но друго си е човек като сподели, може пък някой да има някаква идея, дано не ви натоварвам много.