Стаята на Весела №1 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Кат,аз съм ти благодарна за мига ,който ми подари на мен и децата.Джул,нищо не съм отвъртяла,още не излизам.Тук в провинцията и на кафе неможеш да седнеш.Децата все искат да отидем на пица или някаде,но нали съм в черно ме гледат като извънземна.И понеже съм млада явно много правя впечатление.Но да си призная в къщи си позволявам водка.В повечето случай когато ми е мъчно като направя няколко отверки и си става цял ремонт.Само да нямаше това утре.Много ми е зле на другия ден.Каде е тая кутия,че нещо не виждам ,а още не съм пила.Питам се така както се шегуваме,какво ли ще си помислят болните за нас.Вече се наслушах на приказки от типа "ето я на кафето,прежали го " и други подоби.Неискам да ги нараня.Моят съпруг беше с огромно сърце и с невероятно чуство за хумор.За 17 години брак/ожених се на 19/мисля че го познавам добре и той не би искал да ходя с черно.Обожаваше да съм нагласена,а аз съм много суетна и го правех.Обичаше да се шегува със всичко и мисля,че би се радвал че на моменти отпускам душицата си,но другите не го знаят и виждат всичко изкривено през тяхните очи.Дано някой не се засегне от нашите шеги,защото аз неискам да спираме.искам да има тази кутия Свинско-винско.За 17 години винаги той панираше кашкавал и го правеше невероятно.Така и не ми каза рецептата си.Беше тайна.Снощи опитах и само ако знаете какви локуми разтегах.После пък другия изгоря.С една дума ако съм готвачка и правя паниран кашкавал ще умра от глад.Надявам се в новата кутия и такива неща да се питаме ,както и такива мъжки,като как да си оправя крана в банята.тука влизат и мъже и могат да ни бъдат полезни.Вие какво мислите?