Не, аз бях по твоите пътеки. За съжаление, навярно ти до моите никога няма да дойдеш.

Аз бях много религиозен. Изучавах библията и се кръстех всеки път, когато видя църква. Докато разбрах, че Бог не е личност.

Нещо, което съдържа в себе си ВСИЧКО, няма как да е личност. Безкрая не е личност. Безкраят е Бог.

Беззащитното детете, което гали котката си не е за Бог нищо. Но жалко, че не можеш да съзреш ограничението си.

Хората искат да се издигнат на пиедестал. Искат да мислят, че са от значение за Могъщия.

Знаеш ли, че ние даже не знаем кое е живо и какво е живот?

Примерно вирусите, когато са извън друг организъм не изпълняват никакви жизнени функции. Но влязат ли в някоя чужда клетка подменят ДНК-то й със своето и започват да се размножават. Е, живи ли са вирусите?

Ами звездите? Те се раждат в огромни облаци от прах и газ, горят с ядрен огън няколко милиарда години и после завършват този си цикъл. Звездите не са ли живи? Ако вземем примерно един обем колкото твоето тяло от ядрото на една звезда, то в него се извършват много-повече и по-сложни процеси отколкото в собственото ти тяло за едно и също време. Ако вземем един обем от ядрото на звезда, голям колкото човешки мозък, то този обем е неимоверно по-сложен. Нима не е възможно звездите да притежават някаква форма на съзнание далеч надхвърляща нашите представи? ето на - те се раждат, живеят и умират. Това, че въобще не ги разбираме, не значи, че не са живи или разумни.

Ами из целия огромен космос кой знае какви екзотични форми на живот може да има. Ти ми приказваш за някакъв Христос. Мислиш си, че хората са важни. Хората са нищожни - това е истината.

Какво знаеш ти за всемогъщия Бог? Бог не е личност. Няма нищо общо с представите ти. Бог е самият безкрай - вечен, абсолютен, непроменлив. Това е възможно най-точно казано.

"Няма повече от три измерения. ДА, дори няма четиримерен континуум. Но ще спра до тук. "

Хаха зависи какво разбираш под "има". Ето на, аз мога да разглеждам точка в четиримерно евклидово пространство. Ще си построя координатна система и ще задам координати на моята точка спрямо четирите оси. Точката ще има четири координати: "w,x,y,z". Ако не уточним някоя от координатите няма да знаем за коя точка става въпрос. По същия начим мога да си разлеждам и някоя точка в 5-мерно пространство, съответно с координати "v,w,x,y,z" - по една за всяка ос. Колкото и да ти е странно в 5-мерното пространство може да има 5 перпендикулчрни една на друга оси. И всичките се пресичат под 90 градуса. Е, как да не съществува 5-мерно пространство, като аз мога да разсъждавам за някоя от точките му? Мога да правя даже много повече неща с тия пространства - мога да търся разни фигури из тях и да откривам зависимости. мога да разглеждам и много по-високо размерни конструкции. Тогава какво значение отдаваш ти на твърдението, че не съществуват? Нима аз мога да боравя с нещо, което не съществува?

Замисли се над това какво означава едно нещо да притежава съществувание. Замисли се що е действителност и кое е реално.

Аз открих, че абстрактните обекти притежават по-реално съществувание, отколкото предметите, които виждаме наоколо. За да приемем, че околните предмети съществуват, ние трябва да се доверим на сетивата си. А по принцип няма как да сме сигурни, че информацията, която те ни предоставят е обективна. Но за да разглеждаме един абстрактен обект, ние не се нуждаем от сетива като посредник.

"Колкото до другите ти твърдения, според теб има знак за равенство между мислещия Човек и един инстинктивен червей или не, по-добре - между Човек, който "просто прави разни неща" и програмирания компютър, който прави същото?! Подхода ти е толкова опростенчески, че повече подобава на евтина изчислителна машина с едноредова програма "

Единствената разлика между човешкият мозък и изчислителната машина е, че при машината всички параметри и величини с които борави са ни предварително известни. Но параметрите с които борави един човешки мозък са принципно непознаваеми за нас (имам предвид всичките в детайли). като изключим бързодействието и "много по-финната изработка", принципните възможности на мозъка и машината са еднакви. Но поради невъзможността за научаване на точните параметри с които борави мозъка, човешкото поведение като цяло е непредвидимо.

"Пътеките, по които сега се луташ са ми известни. "

Нищо не ти е известно. Аз смятах Бог за такъв, за какъвто го имаш ти сега. С големи усилия стигнах до прозрението, че Той не е личност.

"специалното място на Човек във Вселената."

Хахаха. Искаш да си специален а? Ми как, нали иначе ще се сринеш психически. Пази си разсъдъка, не мисли за безкрайния, непроменлив Бог. Може да го изгубиш.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

- грешиш - дори съвременните учени отлично знаят, че 3 -те килограма човешки мозък са НЕСРАВНИМО ПО-СЛОЖНИ от ВСИЧКИ ЗВЕЗДИ във Вселената, взети заедно! ФАКТ.
Ето ти и пример - най-жалките и умственоизостанали индивиди - военните днес правят "звезда", макар и малка, когато и където си поискат (вече споменатата ядрена бомба, любимка на "демократична" америка).
НО никой не е сътворил дори нещо подобно на мозъка даже на дъждовен червей. Понеже всички съществуващи компютри не могат да се сравнят с този микроскопичен ганглий.
Ще те поздравя когато компютър композира дори 10 секунди от симфония на нивото на Бетовен. Не, нещо несравнимо по-просто - когато компютър напише сам на себе си 1 ред смислена програма. Нека компютър реши текстова задача за 3 клас по математика. И т.н., примери много.

Помисли си и за това, че Хората при всичката си мисъл и грандоманщина не могат да решат горните задачи до днес, а ти твърдиш, че мозъкът просто ей така без внимание (от страна на Бог) се получил.

Много е жалко, ако просто непостижимото за ума ти, безкрайното, вечното, ти механично наричаш Бог. Така правят съвременните шамани, шарлатани, който Го именуват "Вселенски разум", "Енергия" и т.н. простотии.
Той е много по-контактен, общителен, "човечен" от Хората.
Всичко е част от причинно-следствената верига.
И критерия за оценка (на Бог) е ХАРМОНИЯ.
Спомена за Името Му.
ИМЕТО НА БОГ Е... ЛЮБОВ. Това е цялата тайна, цялото знание, всичката мъдрост.
Но точно това просто съждение повечето Хора НИКОГА няма да разберат!

- това, което математикът прави си е само в неговият ум, изобщо НЕ съществува. Мислех, че вече сам си стигнал до този извод. Реалността е Обективна и НЕ зависи от Човек. Химерите, които раждат съвременните математици са си само техни сънища, нещо коренно различно от Физиката, истинската Наука, която опознава Вселената.

- реалността е обективна, няма нищо общо с отблясъците от сънища, в които примитивните се лутат под действие на определени химични вещества.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" грешиш - дори съвременните учени отлично знаят, че 3 -те килограма човешки мозък са НЕСРАВНИМО ПО-СЛОЖНИ от ВСИЧКИ ЗВЕЗДИ във Вселената, взети заедно! ФАКТ. "

Човеко какво да ти кажа - говориш пълни глупости. В една малка част от ядрото на звездата, примерно 3 килограма, се извършват многократно повече и по-интензивни процеси, отколкото в човешки мозък. Това са милиарди, трилиони, квадрилиони събития само за една десета от секундата (примерно). Става пъпрос за преобразуване на огромен брой атоми на водорода в хелиеви. Атомите са трилиони и квадрилиони пъти по-финни от нервните клетки на мозъка. Става въпрос за неимоверно много процеси на излъчване и поглъщане на енергия. При превръщането на атомите те излъчват енергия. Но понеже са много нагъсто други атоми веднага поглъщат тази енергия и преминават във възбудено състояние. Могат да взаимодействат по милиони различни начини.
На практика въобще не се знае още какви именно процеси протичат в малки участъци от звездното ядро. Човешкият мозък работи с клетки. Една клетка се състои от трилиони и трилиони атоми. А в звездното ядро самите атоми, че даже само ядрата им, са "клетките" на звездата. Плюс това звездната материя е къде къде по-високоенергетична и по-бързо взаимодействаща.
Нямам думи за това което каза (дето съм цитирал най-отгоре). Питай който щеш учен и ще видиш - едно парче от звездно ядро, голямо колкото човешки мозък е несравнимо по-сложно. Нима не знаеш, че самите ние сме звезден прах? Материята от която сме образувани, както и всички планети и астероиди, някога е била част от ядрото ня звезда. Всички химични елементи по-тежки от водорода се образуват в ядрата на звездите при ядреното горене. А Земята, заедно с нас, е изградена изцяло от такива елементи.
Някога е горяла огромна бляскава звезда. Точно като всички други. Но е изчерпала горивото си, разширила се е и е гръмнала. Тежките химични елементи образувани в ядрото й са се разлетели на всички посоки. С течение на времето образуваният облак от прах, отломъци и газове бавно се е кондензирал под влияние на гравитационните си сили. И така се е образувала слънчевата система с всичките си планети.
Такива събития не са рядкост във вселената. Често някоя голяма звезда избухва и дава материал за образуване на нови планетарни системи също като нашата.

Боже, боже! Мозъкът бил по-сложен от звезда! Много изкривени представи имаш. Че чак казваш, че учените знаели това! Човек вземи понаучи това-онова. Примерно потърси някоя статия за механизмите на образуване на енергия в звездите.

Абе ти не знаеш ли, че цялата енергия, която използваме идва от слънцето? Имам предвид включително и жизнената ни енергия и нервните ни импулси. Най-долу в хранителната верига са разстенията. Те могат да извършват фотосинтеза - от хранителни вещества и въглероден двуокис правят енергия под въздействието на слънчевата светлина. После някои животни ядат растенията и получават енергия за собствените си тела. Други животни ядат първите и получават от тях своята необходима жизнена енергия. Така, че ние не използваме за живота си никаква друга енергия, освен слънчевата. Макар и вторично преобразувана през телата на разстения и животни.

Така че едновременно хем се състоим от звездна материя, хем енергията която използваме идва от звезда. Ти изглежда нямаш представа колко основни са звездите за вселената. Те са истинските й обитатели.

Много се лъжеш, че ядрените бомби наподобяват звездите. В бомбите се разпадат тежки елементи и се образуват по-леки. Този процес се нарича ядрен разпад. Докато в недрата на звездите леките елементи се свързват и образуват по-тежки - термоядрен синтез.

Знаеш ли, нямаш понятие какво е звезда и какви и колко сложни процеси протичат в нея. Не се излагай да твърдиш, че жалките органични червеи - хората, били по-сложни от звездите. Цялата биологична материя със всичките й процеси, клетки взаимоотношения и прочее е квадрилиони пъти по-груба и по-просто устроена от една звезда. И както вече казах, органичната материя е само звезден прах - остатъчен материал.

Оттук нататъка какво да говорим? Не можеш да си представиш звезда, а да ти приказвам за безкрайният Бог!

Опитай се да проумееш, че човекът е нищожество във вселената. Изграден от груба, слузеста материя - вторичен остатък от звездите. Нашите тела са втора употреба така да се каже. Опитай се да проумееш, че на някои места във вселената (примерно в звездите) се извършват милиарди пъти по-сложни и по-финни процеси, отколкото в нищожните ни мозъци. Че нали ние сме образувани от целите от храната, която ядем.

Понаучи що е туй звезда и какво става в нея (доколкото се знае), пък после мисли за Бог.

"това, което математикът прави си е само в неговият ум, изобщо НЕ съществува. Мислех, че вече сам си стигнал до този извод. Реалността е Обективна и НЕ зависи от Човек. Химерите, които раждат съвременните математици са си само техни сънища, нещо коренно различно от Физиката, истинската Наука, която опознава Вселената"

Всичко, което е в един ум съществува. Единственото, което не съществува това е нищото. Ние не можем да боравим с нищо, а само с неща, които съществуват.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Описваш неща от учебничето по природознание за 4 клас. Но не ги разбираш, някак си.

- това не е клуб физика, но щом настояваш, ще се конкретизирам - една ТЕРМОядрена бомба е пълен мащабно умален еквивалент на Звзда. Поне според съвременните общоприети разбирания.
Естествено и аз не се доверявам напълно на съвременната наука. Особено като имам предвид, че само до преди 50-тина години възгледите за Звездите са били коренно различни, а днес са предимно умозрителни, базирани на косвени данни, хипотези и догадки.

- количестовото е така да се каже по-малковажно от качеството. Да кажеш, че Звездата е по-сложна от Мозъка е нелепо. Там са многобройни процеси, но хаотични, ЕДНООБРАЗНИ. НЕ носят информация! То е като да кажеш, че едно огромно парче скала е по-сложно от една малка скулптура, изваяна от камък, издялан от скалата.

Друг е въпросът, че Информацията НЕ може да се самопороди. Напротив - самоунищожава се. Чувал си за втория принцип на термодинамиката (относно ентропията). Очаквам времето, когато учените официално ще отхвърлят нелепата еволюционна хипотеза и ще се върнат към истината (както са направили и сега по-сериозите учени), че Човек е повече от материя. Нещо повече - същността му НЕ е материя, а ДУХ. Той е именно, който създава информация, твори и манипулира материята, подчиняваща се на еднообразни закони, създадени пак от ДУХА.

- Много мога да напиша и срещу сънищата на източните мъдреци. Всъщност в смисъла на Юнг, това ще е точно за тоя клуб. И все пак когато говоря за Наука, предпочитам обективният идеализъм на Платон, пред спекулациите на теософите за субективната Майя.

Ако продължаваме така ще напишем доста дълга и сложна книга, надявам се полезна, но поради характера на клуба - неподредена.

Знаеш ли, няма какво да си говорим с тебе за тея неща. Влез в клуб физика и огледай малко. Аз там имам няколко теми за далеч по-сложни неща отколкото звездите. Аз бях студент по физика в софийския университет. Цял живот съм се интересувал от тези неща, ти си тръгнал да ми обясняваш за звездите и бомбите. Просто дрънкаш глупости.

Аиде все пак да кажа нещо, колкото да не излезе, че съм надменен. В бомбите се използва плутоний. Плутония се обогатява, като се бомбардира с неутрони. Когато достигне до дадена критична маса (обогатения плутоний), започва да се дели. Атом плутоний се дели на два по-леки атома и се отделят неутрони. Тези отделени неутрони на свой ред бомбардират други плутониеви атоми и ги обогатяват. Те също се разпадат и пак отделят неутрони и голямо количество енергия. Новите неутрони бомбардират други ядра на плутоний и така нататък. Тоест получава се верижна реакция на ядрен разпад. Този процес е съпроводен с отделянето на голямо количество енергия и добива характер на взрив, защото за кратко време се разпадат голям брой ядра. В зависимост от количеството на плутония в центъра на взрива се достигат температури между 50 000 и 250 000 градуса целзий. И една много важна подробност - за процеса не е необходимо високо налягане.

Сега за звездите. Най-общо казано механизмът е следният: С големи скорости се сблъскват две ядра водород и се сливат в хелиево ядро - термоядрения синтез. При равни маси на изходните вещества при термоядрения синтез се отделя многократно по-голяма енергия, отколкото при разпада. За да протече термоядрен синтез обаче е необходимо високо налягане - от порядъка на стотици хиляди атмосфери (каквото има в недрата на звездите). Също са необходими високи скорости на водородните ядра, тоест висока температура. Термоядрен синтез може да започне при температура не по-ниска от 10 000 000 (десет милиона) градуса. Освен това в звездните ядра се извършват и други реакции на синтез, при които се образуват по-тежки елементи. Колкото по-голяма е звездата, толкова по-висока е температурата в ядрото й и толкова по-тежки елементи се образуват.

Няма такива бомби, които работят с термоядрен синтез, защото за него са необходими условия, непостижими в една бомба. Има специални камери за ядрен синтез, но те са още само на експериментален етап. В единият вид такива камери примерно малко топче от втвърден водород се облъчва изведнъж от всички страни с мощни лазери. Както и да е.

"количестовото е така да се каже по-малковажно от качеството. Да кажеш, че Звездата е по-сложна от Мозъка е нелепо. Там са многобройни процеси, но хаотични, ЕДНООБРАЗНИ"

Доводът ти е неадекватен. Мозъчните процеси разглеждани на нивото на клетките и молекулите са също еднообразни. Това са химични и физико-химични процеси. Нервните импулси са примерно най-обикновенни електрични импулси, само че много слаби. Милиони пъти по-еднообразни, отколкото при звездите. Това, което описах по-горе за звездите е изключително опростено описание на процесите. За какво количество и качество говориш? И количествено и качествено мозъка е несравним със звездите. Дума не може да става за сравнение.

По принцип всички възможни химични и електрохимични процеси са далеч по-малко като разновидности, отколкото процесите при елементарните частици и в частност при термоядрения синтез. А мозъкът използва само част от първите два вида, докато в големите звезди се извършват почти всички възможни взаимодействия между частиците.

Пак да спомена, че мозъчните клетки сравнени със атомите са както планетата Земя сравнена с един човек. Те просто са на порядъци по-груби.

"То е като да кажеш, че едно огромно парче скала е по-сложно от една малка скулптура, изваяна от камък, издялан от скалата. "

Аналогията е некоректна. Материята в звездите се намира в съвсем различно състояние, отколкото в телата ни. Много по-напрегнато и активно състояние. Нашите клетки сравнени с атомите в ядрото на звезда са така лениви, както охлюв сравнен с конвейр за производство на консерви.

"Друг е въпросът, че Информацията НЕ може да се самопороди. Напротив - самоунищожава се. Чувал си за втория принцип на термодинамиката (относно ентропията). "

Я ми дефинирай информация, и ще ти кажа къде се поражда. Защо си мислиш, че само биологични структури от рода на мозъка може да са носители на съзнание? Аз ти обяснявам тука, че в звездите се извършват сложни, много сложни процеси. Бъди сигурен, че си нямаме и на идея (ние, човечеството) какво могат да пораждат такива структури като тях. Това, на което обикновенно казваме съзнание ще е абсолютно нищожно в сравнение с това, което може да пораждат структури като звездите. Примерно можем да говорим за едно по-разширено, по-обобщено понятие за съзнание.

"Очаквам времето, когато учените официално ще отхвърлят нелепата еволюционна хипотеза и ще се върнат към истината (както са направили и сега по-сериозите учени), че Човек е повече от материя"

Моите съболезнования - няма да дочакаш. Съзнанието е мисли. Мислите са нервни импулси. Те от своя страна са електрични. Ето една класификация:
Социологията се основава на психологията. Психологията се основава на биологията. Биологията се основава на химията. Химията се основава на физиката. Физиката се основава на математиката.

И това е всичко.

"Нещо повече - същността му НЕ е материя, а ДУХ. "

Човека има две компоненти като цяло - тяло и, айде да го наречем дух. Тялото е хардуера, духа е софтуера. Духът от своя страна се състои от: съзнание (демек мисли), подсъзнание (това са неосъзнати нервни импулси във висшата част на нервната система), и характер. Спецификите на характера определят конкретната личност. На свой ред характерът се състои от спомени (запаметена информация) модифицирана по определен начин от генетично-наследствената обусловеност. Всички подробности на тялото, наследствените черти, и запаметената информация правят всеки човек уникален.

Изобщо човекът е част от вселената и участва в нейните процеси, независимо дали си дава сметка за това или не.

Дори и за биологичните структури (само) ние не можем да кажем кои могат да обезпечават съществуването на съзнание. Животните нямат ли съзнание? Нима примерно висшите маймуни (горили и шимпанзета) нямат съзнание? Или пък нима делфините нямат съзнание? Има учени, които твърдят, че делфините са по-интелигентни от човека. Това, че ние строим разни неща а те не, нищо не доказва. Просто телата ни са устроени по-подходящо. Делфините общуват помежду си със сложна система от различни звуци, които наброяват хиляди. Тоест комуникационната им система е не по-проста от човешката. Откъде да знаем, че не се занимават с математика и философия примерно (за които не са необходими инструменти и оръдия на труда)? Или пък с поезия и театър? Само малка част от звуците на делфините са разкодирани. И се знае, че те имат доста сложни отношения в собственото си общество.

Лично според мен някаква форма на съзнание притежават всички животни по-сложни от медуза. Но както споменах, да се мисли, че само биологичните структури могат да потдържат съзнание е твърде късоглед и ограничен възглед. Особено като се има предвид, че съществуват далеч по-високоорганизирани структури (като звездите).

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

Моля за извинение, че двамата с ":)" използваме темата и клуба за офтопик спор.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.

- ами термоядрената бомба съдържа Деутерий или Тритий (изотопи на водорода - водородна бомба), които се СЛИВАТ до Хелий. Този термоядрен синтез може да се "запали" с обикновена ядрена бомба (плутониева), която действа в случая като детонатор. Колкото до УПРАВЛЯЕМ синтез, трудностите са други.
Така, че тази най-леснопостижима Звездна реакция, хората я постигат от повече от половин век вече. Тази реакция е основната, която се осъществява на младите Звезди.

- изчисли БРОЯ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВРЪЗКИ между 15 милиарда неврона, всеки с по няколко синапса и т.н. Сега изчисли броя на атомите на Вселената. Сравни ги и ще разбереш, защо НАИСТИНА учените считат Мозъка за по-сложен от простоорганизираната материя.
Еволюцията е процес от проста към сложна структура (организация), не от малко към голямо. Това имах предвид под Качество, не Количество.
Странно е защо изобщо те вълнува "наситеността на материята с енергия", т.е. броя събития за единица време.

- информацията я свързвам с малката ентропия, т.е. възникване на Структура, но не просто повтаряне, както в кристалите, а Хармонизираща се. Проблемът е много сложен, но класически.
Виждам, че имаш собствна теория за Звездите, доста различна от официалните възгледи. Предполагам, че за теб, те са Живи. Този въпрос обаче, няма да го разглеждам, понеже за сега не е възможно да се провери експериментално.

- мислите НЕ са електрически импулси. Ако бе така, обясни дадения от мен по-горе пример за "интелигентния" компютър. Съзнанието е ДУХ. Мозъкът е САМО свързващо звено между Духа и Тялото. Тази връзка, наричам Душа.
Както Бог е И извън Вселената, така Човешкият Дух, като частица от Бог е повече от Вселената (ще продължи да съществуива и след края й).

- животните имат инстинкт. Те страдат, когато нещо им е извън нормите (глад, болка...) или се радват, когато са удовлетворени. Нуждите им са материални - дори и погалването. Не Творят, нямат постижения в Духовен смисъл. Останалото са спекулации.

P.S.
- И аз се извинявам за отклонението от тематиката на клуба.
- В клубове с регистрация не влизам. Мисля, че не пиша глупости, но считам, че регистрацията е ограничение на правата ми като личност.
- Предлагам да прекратим дискусията. Надали има някаква полза.

Може и да я прекратим, ама аз имам да кажа някои неща.

Първо - това, че хората са способни да пресъздават някои екзотични условия от вселената далеч не значи, че ги разбират. Ето примерно новият ускорител. Ще го пускат и ще гледат какво става, надявайки се да разберат някои неща. Процесите извършващи се в недрата на звездите са твърде комплексни, многообразни и сложни и засега ги познаваме само в най-общи линии.

"изчисли БРОЯ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВРЪЗКИ между 15 милиарда неврона, всеки с по няколко синапса и т.н. Сега изчисли броя на атомите на Вселената. Сравни ги и ще разбереш..."

Пак неподходяща аналогия. Броят на връзките между невроните в случая трябва да се сравни с броят на възможните взаимодействия между атомите в същия обем (като мозъка) звездна материя. По моя най-груба оценка ще се различават с не по-малко от 15 порядъка в полза на звездната материя.

"защо НАИСТИНА учените считат Мозъка за по-сложен от простоорганизираната материя. "

Хехе, че той мозъка наистина си е по-сложен от просто организираната материя. Аз не съм твърдял друго. Казах просто, че плазменото състояние на материята в звездите е далеч по-високоорганизирана материя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Отклонения от какво? Какво приемаш за норма и защо? Не се ли базират представите ни за "нормално поведение" на илюзии? Не е ли зависима нормата от гледната точка? Кой е луд и кой е нормален? И кой има привилегирована гледна точка за да отсъжда това? Болшинството ли? Хахаха"

Разбирам те, но имам предвид отклонение дори от това, което ти самият, в малко по-късен момент би преценил и би си казал "Как можах така да се психирам одеве", случвало ли ти се е?

Нямам предвид само това, че мислите са винаги плод на моментен фокус, но и че този фокус може да е моментен капан, магнифициран в някои случаи от самата изолация.

"Другите", светът около нас са необходим барометър за това къде сме...не че са абсолютен ориентир, но са някаква начална отправна точка, просто поради факта, че ние не сме се родили със съзнание, а сме изградили това съзнание в света на "другите"...то е било стимулирано в процеса на общуване. Съзнанието ни е индивидуално, но паралелно с това, в известен смисъл е общочовешко, понеже ние не сме изолати, а сме се изградили във въпросната среда. И затова според мен връзката с тази среда е важна.

Харесва ми как се аргументираш, но, честно да ти кажа, дори след всичко прочетено и чуто относно днешния упадък и консуматорски материализъм, още не съм вътрешно убедена, че хората преди са били по-извисени от тези днес....

Нали и преди, и сега, винаги има "маса" която се радва на зрелища и е обект на манипулация. Сега със сигурност тя е най-интензивно впрегната в индустриалния механизъм - да произвежда и да консумира все повече.

Що се отнася до малцинството, съставящи духовния и интелектуален елит, такъв е имало и преди, има го и сега, той все още се почита и уважава отминалата културна традиция, до която се позоваваш, само дето вече не издига с някогашната увереност идеите за хармония и прогрес чрез посвещение, понеже историята показа, че и най-добрите намерения могат да доведат до ужасяващи резултати. Струва ми се, ти копнееш за онзи идеализъм от миналоо, който обаче в днешно време изисква преоценка.