С две думи-агресивна съм! Агресивна съм към другите, но и към себе си. Агресията ми варира от тънка ирония(или самоирония) до тежка форма на откровеност гарнирана със огромна доза сарказъм... в зависимост кога какво мога да си позволя и в какво настроение съм, т.е нещата не са безконтролни, но все пак агресията си е агресия и ми създава някои проблеми при социализирането. Примерно, вбесявам се, когато някой мъж започне да ми обяснява колко е харесван, как бил мечтата на всяка жена, но аз не съм успявала да го оценя понеже не съм била като нормалните жени явно:-) Трудно ми е да ви обясня в такива моменти колко бързо сработва мисленето ми и някак дори да не искам ми идва на ум някоя ужасно иронична/саркастична реплика, от която на събеседника ми буквално може да му прилошае. В офиса пък много ме дразни, когато някой направи грешка и не си признава за нея, а гледа да обвини някой друг за нея, а иначе по 10 на ден казва, че само достойните хора си признават грешките. Е, как да не попитам такъв човек, когато сгреши и се прави на "гръмнат" дали случайно този ден е дошъл на работа и си е забравил достойнството в къщи?!:-) Един пък колега, над 60 годишен е, но се интересува от доста по-младите колеги на етажа в офиса кой с кого живее, кой с кого спи и всякакви неща, които могат да интересуват кака Сийка , но не и човек с претенции за повече от средно ниво на интелигентност. Та този колега все се оплаква, че не може да спи нощем, понеже работата в последно време била много стресова за него. Аз вчера му казах, че от вълнение кой с кого спи, той не мойе да спи нощем и......колегата млъкна. Мисля, че няма да ми говори...поне известно време, но някак не мога да се сдържа да не му го кажа така, понеже той от тънки намеци не разбира...затова не си правя труда да съм особено деликатна.

Млада съм, образована, добре изглеждаща(полагам и доста гфрижи , де), но някак не мога да съм деликатна, да премълчавам някои неща, да се правя на разсеяна, да запазвам респект към събеседника си, когато говори пълни идиотщини. Всъщност проблема ми е, че лесно губя респект към хората, някак ги слагам "под чертата" завиниги, примерно, ако открия, че имат "качество", което не харесвам-примерно правят се на тарикати и гледат да минат между капките или се мазнят на шефа по най-грозен начин. ох...как да преодолея това и да започна да приемам хората такива, каквито са, без да се налага да ги идеализирам, а след това да ги "отсвирвам" брутално?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

смени професията... намери допълнително поле за изява на акъла си?

изобщо не искам да си сменям професията-тя изисква бърза мисъл, динамична е, много отговорна е, изиксва много добра концентрация, защото всяка грешка води до тежки последици и е тъпо да приписваш собствените си грешки на някой друг, вероятно и той си има достатъчно.... С други думи-не ми е скучно, с кеф ходя на работа и, когато бях болна няколко дни и си стоях в къщи имаш усещането за губене на време, тотална отпуснатост, скука...дните ми вървяха ужасно бавно...
Проблема е, че винаги използвам ирония при разговор с колеги и приятели, дори с шефовете, но на тях това им харесва, защото и те не пропускат удобен случай за ирония. Гадното е, че някои хора се сърдят, стават много подозрителни, когато ги изронизирам, примерно и най-често се сърдят известно време...

"Агресията ми варира от тънка ирония(или самоирония) до тежка форма на откровеност гарнирана със огромна доза сарказъм"

Имаш недоразвит характер,все още не си пораснала,
държиш се като едно четири годишно момиче.

Трябва много да поработиш върху себе си.
Долавям някаква лудост у тебе,която е поправима стига да искаш да се промениш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

разбери кои хора се сърдят и тях не ги иронизирай?

И аз съм така... Ама си трая където трябва щото съм мъж и ще си разваля отношенията с хората (пък нали съм и пацифист...). А мога да и някой бой да изям :)))). Ти като жена, какво те бърка... давай смело напред :Р... С мъжете де, виж спрямо жените, лицемерието не можеш го избегна :Р. Споко, повечето хора са толкова дебилни, че трудно можеш реално да ги обидиш :)...

Какво значи, че трябвало да ги приемеш хората такива каквито са? Ми че ти си ги приела, и това е реакцията ти :). Ако смяташ, че реакцията ти би трябвало да е друга, значи просто се подценяваш...

А относно перченето на мъжете... Гледай сега, аз като мъж много се чудех върху резултатите на подобно поведение върху крехката женска психика. И след дълбоки анализи разбрах в какво се крие работата. Проблемът ти е, че случаш интелигентно какво подобен индивид ти говори. Това е тотална грешка, защото и аз така подходих към проблемът :). Запознай се малко с теориите за алфа мъжът, инстинктите, подсъзнанието... Не е нужно да преоткриваш колелото като мен... За съжаление процесите настъпили в интелектуалното ти развитие са невъзвратими и няма да можеш да възприемаш подобни индивиди по друг начин. Ако искаш пробвай да се изрусиш, да четеш "Космополитан" и да гледаш повече сапунки и рап парчета. Но резултатът не е гарантиран, трябва наистина да вярваш, че можеш да затъпееш :Р...

не се ли усещаш че си смешен, прегледай си крехкото интелектуалното развитие и комплекси сам

Я! Още един ненормалник!. Не , че съм се мислела за уникална, но хората рядко признават, че нещо не им е наред...обикновено за проблеми в общуването обвиняват другите..най-често, че никой не ги разбира и прочие идиотщини. Аз пък не помня да съм се чувствала като, че ли някой не ме разбира, но то и с моя директен подход, няма как да ми се случи...Когато, някой ме нарани по някакъв начин, ми става гадно, но пак не му се сърдя....в смисъл-той дори може да не разбере, че ме наранява, а и освен това, за дреболии мога да се ядосам , но да се сърдя на някой, да не му говоря дълго, да се правя на важна и обидена.......не, това не ми е по вкуса, просто нямам нито време, нито сили за подобни драми, влагам си времето в по-интересни неща...аз все успявам да простя на другите и като че ли очаквам от тях горе-долу същото, но уви...не се получава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

дори на кафе не излизам с мъже, които са по-тъпи от мен, иначе ми е ужасно скучно, но дори и умните мъже имат нужда да се чувстват харесвани,,да провокират у една жена ревности тем подобни. смешното е, че използват твърде елементарни трикове, които в началото са ми забавни, но после започват да ме дразнят...а започне ли нещо да ме дразни и моментално ставам иронична. BTW, преди малко даваха по един от каналите д-р хаус и с главния герой толкова много си приличаме, че по цинизъм съм му достойна конкурентка;-)