Отново навременна позиция на дядо Неофит. При всички досегашни резерви към него, радвам се че ни е патриарх.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от nabludatell42 на 25.06.16 08:53.

И я кажи, в какво се изразява "пастирската загриженост, отговорност и любов към хората с хомосексуални наклонности" на църквата?

Каквато би била загрижеността към всеки - хайде да го наречем - отклонил се от правия път. Човекът като личност заслужава уважение и обич. У всекиго има вложен Божи образ и подобие. Но обичта не означава безусловно приемане на отклонението, при което оставяш човек да погине. Както нравствено, така и на идещия Божи съд.

Образно казано, ако имаш дете и го видиш че залита по наркотиците - няма да го оставиш да се погуби, макар че обичта изисква да му дадеш пълна свобода.

при наркотиците имаме опит и наблюдения - употребата на наркотици води до смърт, неупотребата спасява живота. Затова реакцията е естествена - животът е по-голямата ценност, и изборът е ясен.

При хомосексуализма обаче нещата не стоят така. Нямаме жизнен опит който да ни показва, че това е животозастрашаващо поведение. Имаме само предположения на една част на обществото. Осъждане на поведение на база предположения. Предположения какво ще се случи след смъртта, съответно морални ограничения, идващи от тези предположения.

Не, не ги защитавам хомосексуалните, просто изказвам мнение, че сравнението е неудачно. В този дух и загрижеността някак не е на място, когато е адресирана до всички, а не само до групата, ръководена от съответните предположения.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Добре - нека тогава да е образно.

Имам един братовчед, който е с десет години по- малък от мен. Когато бе на около 16-17 години (не помня точно), се бе увлякъл по наркотиците. И тъй като имам пребогат опит с тях се намесих. Казах му - и двамата знаем, че си достатъчно интелигентен, за да разбираш, че тези вещества съсипват здравето ти от- до и могат дори да те убият, кажи ми тогава защо ги вземаш. Отвърна ми - защото всичко ми е все едно. (има кофти предистория, която ще спестя, за да не става прекалено дълъг коментара). Отвърнах му - това е добре, само тъпаците и малките умове, никога не стигат до състоянието "всичко ми е все едно", обаче сега ще ти докажа, че си се самозаблудил. Какво имаш предвид - попита ме той. Отговорих - щом всичко ти е все едно, тогава хвърли наркотиците още сега. Каквото ти е с наркотиците, такова ще ти е и без тях - това означава, да ти е все едно. Каза ми - да изглежда имаш право, не искам да захвърлям наркотиците, кеф ми е като ги вземам, разнообразяват ме, забавно ми е докато съм под влиянието им. Ок - казах - а разбираш ли, че с това си признание, всъщност признаваш, че вече си зависим. Да - не криеше, всъщност страшно много ме тачи и уважава - ако един ден не вземам, и ме хваща нервата. Добре - няма да те карам да се отказваш, няма да искам това от теб, но само при едно положение: ще вземам наркотици заедно с теб, съгласен ли си. Той се шашна, каза ми - знаеш, че те уважавам много и твоето мнение е от значение за мен, ала никога не съм ти признавал, че съм изпитвал съмнения, че си и малко луд, ала този път ги разсея напълно; сериозно ли говориш, че искаш да вземаш наркотици с мен. Отвърнах - все още си малък и подозренията ти са плахи, истината е, че съм много луд, така че: да, съвсем сериозен съм, искам да ми даваш наркотици и всеки път, когато вземаш, ще вземам и аз от същото. Ти избирай - или ги захвърли още сега, или ще вземаме и двамата, така и така, и на мен всичко ми е все едно. Попита ме - ти винаги си бил такъв странен, може ли да ти помисля и да ти отговоря след няколко дена. Естествено - няма за къде да бързаме. След два- три дена, го засякох да си прави магистрали - той се сепна, не знаеше как да реагира, казах му: не се шашкай, нищо не е станало, няма да те бия (никога не съм му посягал - с изключение на един път, който бе шамар за шамар и толкоз) , но не знаеш какво направи току що. А той - какво съм направил. Това е отговора ти - ще вземаме и двамата. Брачет няма - обещавам, това е за последно. Споко бе човек - изобщо няма да е за последно, напротив, купона сега започва. Взех му пряхоляка и го изшмърках всичкия. Той почна да се хили - ма ти наистина си луд. Ставаш досаден с това "ти си луд" - да не мислиш, че пък ти си нормален.

И така - в следващите няколко месеца, го ударихме на наркотици, вземахме всичко каквото ни падне под ръка. През целия този период, нито сме говорили повече по темата за отказване, нито съм му наливал акъл, нито съм развивал разни безполезни и неефективни философии. Една сутрин, като станах го видях как разстила поредните магистрали. Обърнах се към него и рекох - на мен не ми прави, повече не ща, аз съм до тук, ти като искаш продължавай. И той - ама как така, ти сега ще откачиш. А аз - ако наистина съм луд, то няма как да откача, така че нека видим. А той - това е интересно и аз искам да видя, така че и аз спирам до тук ... надявам се. Е - не можеше да се справи, като мен, тъй като аз зависимост не мога да развия, но все пак се справи изненадващо за мен, много по- добре от други хора, предполагам това, че ме обича и съм му братовчед помогна допълнително. Та изкара малко криза, но странното за самия него бе, че въпреки това не искаше повече да взема. Нямаше какво толкова да му обяснявам - разясних му, че кризата му е в по- голяма степен физическа, отколкото психическа, тъй като вече се е наситил и подсъзнателно знае, че повече от това, което е изпитал от наркотиците до сега, няма да изпита, няма да има разнообразие, няма да има забава, каквото е било до тук, от тук насетне само ще се повтаря, така че сам да си решава, изборът си е негов, живота също. Но спор няма - известно време се измъчваше, ала когато ми каза, че всъщност наркотиците са му гадни, разбрах, че вече е готов.

Та така да се каже - дадох му осъзнаване или по- точно му съдействах да се осъзнае повече, отколкото е към момента. Нещо, което - във връзка с наркотиците - съм го правил с още няколко човека. И това е - не го оставих да се погуби за нищо, помогнах му с каквото мога, помоща ми се оказа успешна, а пълна свобода не мога да му дам, поради простата причина, че аз не съм Бог за да съм способен да давам и отнемам нечия пълна свобода.

И така - да се върнем на въпроса, защото явно не ме разбра. Това, което питам е - как, по какъв начин църквата прояви загриженост към хората със хомосексуална ориентация. Какво конкретно действително нещо направи за тях. Или казано по друг начин - не питам за думите, които не оспорвам, че звучат красиво и величествено, питам за покритието на думите т.е. делата. (тъй съм се научил от Исус) Та ..... ?

Редактирано от Exaybachay на 23.06.16 20:50.

Да, интересна история. Между другото, добре разказваш. Пробвал ли си да пишеш?

Разбирам те, помогнал си му да влезе в тресавището. И после да излезе. И вероятно му е останал урок за доста време. Но е било и рисковано - можело е такова пристрастяване да развие, че да не е в състояние да спре. Чел съм че хероинът развива изключително силна зависимост - и физическа, и психическа. Но не съм добре запознат, винаги съм отбягвал наркотици. Има и други приятни неща на света.

Но на въпроса с пастирската загриженост към хомосексуалистите. Прав си, БПЦ няма специална програма или инициатива, която, хем да се грижи за тях като личности, хем да ги връща от пътя им. Православните сме малко инертни изобщо, за разлика от католици и особено протестанти. Но мисля че при лична среща, ако такъв човек отиде на изповед или просто поговори със свещеник - ще му обяснят че погубва душата си. А обгрижването към него няма да е по-различно от грижата за останалите, тъй че не търси нещо специално. Греховете са много и най-различни...

Така е, освен примерно че при разпространението на СПИН доста голям процент са хомосесксуалисти. Което после се е променило разбира се. Но си прав, може би аналогията не е съвсем на място.

В случая имаме "предположения на част от обществото" както казваш или убеденост и вяра на Църквата, че тези хора погубват душата си. И тази вяра се основава аксиоматично на Божиите думи, достигнали до нас с Библията. И ако приемем че има Бог, тази аксиоматичност има приоритет над произволни наши човешки постулати. Е, все пак ако приемеш че няма Бог, то няма и смисъл да спорим

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-силната помощ е молитвата. Ако този свят още го има, това е поради молитвата на молитвениците, каквито има на Атон, например. Те не правят нищо конкретно за братовчед ти, нито за теб, нито за мен, "просто", се молят за всички нас. Всеки Божи ден, денонощно. Няма по-голяма Подкрепа от Божията. Без Помощ свисше, ние и една глътка въздух не ще можем да поемем. "Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата."


На всякъде по света хора се молят, включително и за конкретни неща. Странно е, ако човек си мисли, че едва ли не всичко зависи от него. Дори и да е невярващ, е редно да проумее, че Слънцето утре ще изгрее без значение дали ни има или не. Но ако е рекъл Господ и Слънцето ще спре - както се и случило. (Иисус Навин 10:12-14). Защото "без Мене не можете да вършите нищо" (Иоан, гл.15-та)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"""Но на въпроса с пастирската загриженост към хомосексуалистите. Прав си, БПЦ няма специална програма или инициатива, която, хем да се грижи за тях като личности, хем да ги връща от пътя им. Православните сме малко инертни изобщо, за разлика от католици и особено протестанти."""


Ма ти сериозно ли ? Та нали ти пускаш тема, където четем:

Патриарх Неофит допълва, че църквата се отнася „с пастирска загриженост, отговорност и любов към хората с хомосексуални наклонности", но в същото време „решително се противопоставяме на опитите да се представи и наложи греховната тенденция като норма в нашето общество, като повод за гордост и пример за подражание".

Какво повече искаш от това - да ходим по домовете им, подобно на протестантите ? Никой не обича да му насилват волята.

А е казано: "моят Отец работи и Аз работя", както и "Дух Святий ходатайства за нас с неизказани въздишки". Всеки има съвест, който чува, чува, който затулва ушите си и затваря очите си, да не би със сърце да разбере, е/става/ негов, личен проблем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 25.06.16 10:13.

Съгласен съм, че аксиоматичността за Бог има приоритет над човешките постулати. Но това е само за групата, за която важи постулатът за Бог. Агитацията извън тази група е неразбираема за мен. Представи си еквивалентната обърната ситуация - обратните да отганизират агитационна кампания по домовете, с листовки и презервативи и балончета...? Те също са заинтересувани тяхната общност да се разширява. Как ще се отнесеш към това излизане извън тяхната група? В момента виждаме едно сравнително ограничено противопоставяне на двете групи, но не е изключено да станем свидетели и на повече. То действието е равно на противодействието обикновено.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Точно това съм написал малко по-долу. Неразбирането ти идва от това че си ме цитирал наполовина. Но както и да е.

Прав си, изявлението на патриарха трябва да гледаме като насочено първо към православните. После и към онези "неутралнои" които биха се поинтересували позицията на БПЦ.

Но да вметна че идеята на гей-парада е тъкмо такъв агресивен подход за разширяване на подкрепата. И всяка реакция към парада, различна от възхищение, е забранена от политкоректността. Наистина, не е изключено да станем свидетели и на по-голямо противопоставяне.

Според мен, мисионерството не е патент на обратните. Навремето са го правили с проповеди, после манифестации с икони и хоругви, сега с паради. Целта е една - да се привлече вниманието.

Не знам някой да забранява реакции срещу парада. Но стандартната църковна реакция се възприема вече като клише, дразнеща е. Позицията на църквата за осъждане е всеизвесттна. Не мисля, че с повтаряне на тази позиция обратните ще се вразумят и ще последва някакъв обрат. Може Църквата да счита че произнася истини, но според мен това води до по-нататъшно изолиране на църквата в обществото. Реакция тип "добре, каза ми го, що сега ми го повтаряш да ме нервиш". И нервенето лесно ще избие на повърхността в ескалиращо поведение. Този подход само на осъждане и проповядване от много време не работи. Просто времената отдавна са други.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Разбрах те много добре. Защото тези хора (като цяло) няма да отидат при свещеник, нежели на изповед. То така работите не стават. Как да стане да изповядат греха, след като го намират за нещо нормално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато в едно семейство родителите възпитават децата си с "не прави това", не прави онова" - десетки, че и стотици пъти, то децата макар и да се сърдят, не престават да обичат родителите си. Работата е там, че когато мнозина говорят за "църквата" - или пък, за "тази държава" - те автоматично се дистанцират от Тялото Христово, както и от Отечеството си, от Родината си.

Ако някой преди 30 години ми бе казал, че ще доживея такива времена, в които ще чувам от българи да казват "тази държава", щях да го сметна за объркан. Допреди 30 години никой нямаше да посмее да говори така, защото все още имаше родолюбие, все още хората чустваха България като Отечество.

Днес чувам, Христо Явашев все още бил обичал България. Как ? Как ?

Как обичат България онези, които я напускат. България това сме всички ние, това не е нещо абстрактно., това не е "тази държава", а хора, това са личности.

Така е и с църквата и с нейната позиция. Ако сме част от семейството, от Родината, от Тялото, ще се вслушваме един други. Съобразно Иерархията. Всичко останало е самочиние, което води до безредие, до анархия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Един от дискутиращите казва: "Но стандартната църковна реакция се възприема вече като клише, дразнеща е. Позицията на църквата за осъждане е всеизвесттна."


Ето го ключа за разбирането: "дразнеща"

Ако бащата в едно семейство стане "дразнещ" с поученията си - негово право, като родител, какво означава това - че няма право да възпитава децата си ли.

Ето, как нещата са извъртяни на 180 градуса само и само човек да се самооправдае.

Който разбира, нека разбира:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много няма как да припознаят църквата с нещо подобно на родители и семейство, че да се вслушват в нея. Не е добра тази аналогия, подвеждаща е. За мнозина тя не е никакъв авторитет, а и с това си поведение няма как да стане.

Пък и между държавата и Родината има разлика. Може да обичаш Родината и да ненавиждаш държавата - този бюрократичен монстър, в който се е превърнала. Родината е повече една изчистена абстракция от държавата.

Може да обичаш България като народ, като природа, като място където си израсъл, и да се отвращава от скапаната държава в която сега се е превърнала. Нали? Че може и революционни мисли да ти дойдат, да предприемеш някакви действия да си върнеш България за сметка на държавата :) Но тук вече отиваме в патриотарски настроения, които няма да помогнат обратните да се вслушат в църковите поучения.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Ако баща ти е Президент, а майка ти шеф на Парламента, отиди им кажи това в очите, и тогава ще ти повярвам.

В отговор на:

---

Може да обичаш Родината и да ненавиждаш държавата - този бюрократичен монстър, в който се е превърнала. Родината е повече една изчистена абстракция от държавата.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересен линк си пуснал. Самия израз ЛГБТ християнин ми звучи като оксиморон (ако се наричаш християнин, ще се стараеш да се отвърнеш от това), но всеки има право на мнение. Попаднах на тая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, времената са други, и се променят главоломно.

Добре Гери, но дай да поразсъждаваме в контекста "Ако има Бог". Да го приемем за работна хипотеза. Да, разбирам те, ЛГБТ общността, а и останалата аудитория щ започват да се дразнят от повтарянето на Църквата. Тогава Църквата трябва да спре да го декларира. И тогава няма да има кой да им каже че е грях. А това е определено от Бог, не е измислено от БПЦ. Тогава тези хора няма да се спасят, и отговорността ще падне върху Църквата. Какъв вариант предлагаш на действие?

Какво трябва да направи Църквата, та хем да не им омръзне, хем да ги спаси - ако е възможно. Хем и да се противопостави "грехът да стане норма" в обществото, както каза патриархът.

Прав си Наско, и ти пожелавам винаги да разбираш събеседниците си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът възниква със самото приемане на работната хипотеза. Ако действително има Бог, нещата са едни, ако няма - съвсем други. Действително да го има. Разбираш ли, приемането само по себе си не е достатъчно за хората, хората искат да се уверят, че това е и реалност. Със същият успех може да се приеме произволно друго твърдение и да се разсъждава за последствията, ако това приемане се окаже истина. Резултатите от това приемане стават реални и работещи само когато то се окаже вярно, а не илюзорно. В исторически план илюзорни тези могат да получат за ограничено време някаква поддръжка поради инертността в обществото като цяло, но само за огранничено време. Пример е комунистическата идея.

Именно тук се получава колизията между различни групи, които са се спряли на различни приемания. Тъй като приемане от този тип не е обективно доказуемо (за нито една от групите), не е допустимо едната от тях да налага нормите си на другата. Може, със сила да се получи временно превъзходство, но само временно. За съвместно съжителство трябва да се намери консенсус, равноправие и на двете групи. А това просто означава едната група да не прави на другата това, което не иска да и се случва на нея. В случая - например за да не се подклаждат мисионерски инстинкти сред обратните, да се ограничи агитацията върху тях. Съответно Църквата да се примири, че няма да може да ги спаси. Според мен този път за всеобщо спасение е задънен. Е, това е само мое идеализирано виждане, все някой ще се изцепи по някакъв начин, все някой друг ще му отвърне по друг, човешко е :) Което и наблюдаваме.

Понятието за греха извън Църквата не съществува. За групата, която не вярва в Бог, няма кой да я наказва за постъпките. Те не са свързани с грехове. И оценката на постъпчите като "грехове" няма никаква тежест в тези групи. "Греховността" може да се ползва като аитация в самата група, извън нея губи смисъл. Затова и такива проповеди стават досадни извън християнството, защото те не посочват път за другите групи в рамките на тяхната понятийна система. Май почнах сложно да го редя...

Да, в обществото има проблеми. Доскоро моралните норми се налагаха под заплахата от Бог. Но това вече не работи за всички, дори за повечето, и едва ли може да се върне това назад. Трябва да се отстоява друг морал за добро и зло, общ за всички, ако искаме да въведем някакъв ред. Е, засега не се вижда такъв ред. Текат много бързи промени в обществото, ще видим до къде ще стигнем.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Аз съдя хората не по титлите, а по делата им. Затова няма значение някой дали е президент или шеф на Парламента, това едва ли ще промени моят светоглед. Не виждам никакъв проблем да направя това, което предлагаш.

За любовта и омразата - ти обичаш ли бюрокрацията в държавата? Обичаш ли корупцията в тази държава? И ако ги мразиш, в какво се изразява затвореността и ограничението на твоето собствено "аз"? Дай да не жонглираме с някакви общи фрази. Омразата не винаги е ограниченост, понякога е освобождаване.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Зло има навсякъде, в това число и корупция. Бюрокрацията е друго нещо, понякога "необходимо зло". Защото без отчетност, има безредие.

Виж,

Съществуват и сега родолюбиви българи - онези истински патриоти, които са готови да положат душата си за "тази корумпирана бюрократична държава".

Ала такива хора не осъждат - затова са и готови на саможертва. Никога не ще чуеш да кажат "сите са маскари", за да оправдаят хулите си, греховете си. Защото дълбоко в себе си знаят, че всички в една или друга степен носим вина за случващото се, в това число, че всички сме корумпирани.

Учудваш ли се. Ако знаеше какво точно означава корупция и да би гледала първом себе си, нямаше да се чудиш. Защото в основата стои зло_употреба със свободната ни воля, което е и причина за всяко зло, което правим.

Защото освен общоприетата представа за корупция, в дълбоката си същност тя е "продажничество, поквара, разложение, падение, поквареност, развала, деморализация, влошаване, израждане. . ." (Не си го измислям, това са синонимите от Тълковния речник).

Всички ние се продаваме, като лицемерим Всички падаме, покваряваме се, разлагме се, израждаме се (особено напоследък). . . служейки на злото. Защото всичко това намира почва и в нашите души в една или друга степен. Така че, по-добре да не се опитваме да съдим другите.

Защото с какъвто съд съдим, с такъв ще ни се и отсъди, с каквато мярка мерим, с такава ще ни се и отмери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 27.06.16 20:57.

"""А за пастирската загриженост, въпросът на Exabaychay мисля беше - освен в речта на патриарха, има ли друго някакво проявление? Което аз разбирам като специален диалог с ЛГБТ общността, за да се осъзнаят ако е възможно. Не съм чул за такъв диалог."""

Какъв диалог, бе брате, ти чуваш ли се какво говориш: та то ако има начин как "чернодрешковците" и въобще християните да замлъкнем веднъж завинаги. . . Та те повсеместно узакониха т.н. "гей-бракове", само ние на изток се противим - "ай ситир, някакви си там, ще ни спъват, та за какви се мислят"

Диалог може да се води с неболни и желаещи честност. С болни, които смятат себе си за здрави и ни навират болестта си и нечестието си като норма на поведение, няма как да се води диалог.

Ето ти и нещо актуално за "диалога", което е напълно уместно в случая (намира се в края)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 27.06.16 21:53.

"Съществуват и сега родолюбиви българи - онези истински патриоти, които са готови да положат душата си за "тази корумпирана бюрократична държава". "

Дали? Дали корумпираната държава е държавата, за която са се борили патриоти като Левски и Ботев? Дали това е би идеалът, който ги е вдъхновил? Не, нали?


"Защото освен общоприетата представа за корупция, в дълбоката си същност тя е "продажничество, поквара, разложение, падение, поквареност, развала, деморализация, влошаване, израждане. . ." (Не си го измислям, това са синонимите от Тълковния речник)."

Точно така. Дали това е идеалът за държава, за която си струва да се пожертва човек?


"Всички ние се продаваме, като лицемерим Всички падаме, покваряваме се, разлагме се, израждаме се (особено напоследък). . . служейки на злото. Защото всичко това намира почва и в нашите души в една или друга степен. Така че, по-добре да не се опитваме да съдим другите. "

Значи прав е бил бай Ганю, "всички са маскари". При това положение струва ли си изобщо да се борим за нещо? Ако ние не съдим, вечно ще си гнием в такава държава. Ще сме си я заслужили. Да не съдим в случая е еквивалентно да сме съгласни със статуквото. В случая много ясно проличава, че някои религиозни препоръки са в пълно съзвучие със запазването на властта на управляващите и богатите.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

... сега се наканих да го пусна. Поне ще остане в архива за догодина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Онкоболните не парадират с болестта си - тяхната болест е болест на тялото, докато хомосексуализма е по-скоро болест на душата.

Ако не е така, защо половината от еднояйчните близнаци остават нормални, а другите стават "еди що си".

Колкото до аномалиите при птичките, маймунките и други видове - ми то цялата Природа е паднала поради грехопадението, поради падението на негово величество човека. Точно такива примери са показателни, че човек - бидейки създаден по Божий образ и призван да се богоуподобява, не трябва да пада до скотското, да стига до безумието да вярва в "маймунския си" произход.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От къде идва непоносимоста на вярващите към хомосексуалните? Съмнявам се да е от Левит 18:22.

"Сите са маскари" е максима и като всяка максима, няма как да е вярна. Погледни детето си/децата си, и тогава може би ще разбереш, защо със сигурност има хора, които милеят за Родината си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тогава тези хора няма да се спасят, и отговорността ще падне върху Църквата
За да бъда по- кратък ....
Виж - визирате реални човешки същества, които даже не познавате ..... нали, за каква отгворност иде реч тогава? Не става така. В контекста на темата - с колко хора с хомосексуални наклоности е общувала църквата, църковните служители с колко такива хора имат някакви взаимоотношения, та те дори проблемите им не знаят, но инак ще ги спасяват. Поне да бе обърнала внимание църквата, че коментира и дава напътствия на хора, които са й напълно чужди, които просто не познава - а това е обидно и унизително, най- малкото. Значи това видимо противоречие - че от една страна явно църквата нехае, не проявява интерес и е безучастна, а от друга страна да претендира, че помага, обича и спасява, та дори и отговорност носила била ....... ако не разбирате защо е изцяло и само в ущърб на църквата, то не знам как да се обясни смилаемо.

Като съхранител на мъдрото, църквата би трябвало да бъде значително по- гъвкава и способна по отношение на общителността - а изглежда, че тя куца още на базово комуникативно ниво, което впрочем си пролича и за така широко обсъждания събор.

Между другото, добре разказваш. Пробвал ли си да пишеш?

Мерси - но едно е да разказваш, а съвсем друго е да пишеш: нямам този талант.

Редактирано от Exaybachay на 28.06.16 13:56.

Точно така, именно, не всички са маскари.

Живеем в едно общество, и няма как да не съдим другите, ако искаме да го запазим единно. Човек е така устроен, че трудно вижда собствените си грешки. Затова е добре да му се показват. Друг е въпросът дали ще се опита да се поправи. Но такова заравяне на главата в пясъка, оправдано с "не съди другите", е пагубно за всички. Особено когато това "не съди" приема уродливите форми на снишаване и отказ от обществена позиция.

Тебе накрая така или иначе ще те съдят независимо дали си съдил или не другите. И може тази присъда да стане по-благоприятна, ако твоето осъждане е помогнало на друг. А може и обратното, ако си виждал проблемите и не си помогнал на другия да ги види също. Такова измислено "благочестие" като отказа от съдене също отблъсква от Църквата. Мнение на външен наблюдател.

Явно не разбираш разликата между Родина и държава. Държавата може да се унищожи и да се построи отново, тя е общ (административен) консенсус, Родината не може. Родината е свързана с местораждането и културата, в която си израсъл. Каква административна структура има там под формата на държава, е друг въпрос. Родината е повече свързана с емоционални фактори, държавата - с политически. Родината ни е обща, но "тази държава" за много хора е чужда. Съвсем разбираемо, затова много хора я напускат.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Ами откъде идва непоносимостта на невярващите, които също не да малко?

Според мен от простия факт, че педелвайсите са гнусни.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Имах предвид, защо се смята за грях?

Защото се смята за противоестествено - и разбира се обичайното, защото Бог така постановил.

Редактирано от Exaybachay на 28.06.16 22:21.

Добре де, но къде Бог е постановил така? Кажи например според това и това евангилие Исус казва така и така....

Добре де, но къде Бог е постановил така? - например Изх 20:14


Кажи например според това и това евангилие Исус казва така и така.... - тук ти е грешна постановката. Не съществуват само Евангелията нито само Иисус.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Непоносимостта на вярващите към хомосексуалните идва от слабостта им. Непоносимостта и омразата са грехове.

Непоносимостта на вярващите към хомосексуализма идва от вярата им, че той е грях.

Не бива да мразим човек заради греха му. Но и не бива да обичаме греха, заради човека, който го носи. Не помня кой беше го казал, но ми изглежда вярно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите