|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Точно това съм написал малко по-долу. Неразбирането ти идва от това че си ме цитирал наполовина. Но както и да е.
| |
|
Прав си, изявлението на патриарха трябва да гледаме като насочено първо към православните. После и към онези "неутралнои" които биха се поинтересували позицията на БПЦ.
Но да вметна че идеята на гей-парада е тъкмо такъв агресивен подход за разширяване на подкрепата. И всяка реакция към парада, различна от възхищение, е забранена от политкоректността. Наистина, не е изключено да станем свидетели и на по-голямо противопоставяне.
| |
|
Според мен, мисионерството не е патент на обратните. Навремето са го правили с проповеди, после манифестации с икони и хоругви, сега с паради. Целта е една - да се привлече вниманието.
Не знам някой да забранява реакции срещу парада. Но стандартната църковна реакция се възприема вече като клише, дразнеща е. Позицията на църквата за осъждане е всеизвесттна. Не мисля, че с повтаряне на тази позиция обратните ще се вразумят и ще последва някакъв обрат. Може Църквата да счита че произнася истини, но според мен това води до по-нататъшно изолиране на църквата в обществото. Реакция тип "добре, каза ми го, що сега ми го повтаряш да ме нервиш". И нервенето лесно ще избие на повърхността в ескалиращо поведение. Този подход само на осъждане и проповядване от много време не работи. Просто времената отдавна са други.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
| |
|
Разбрах те много добре. Защото тези хора (като цяло) няма да отидат при свещеник, нежели на изповед. То така работите не стават. Как да стане да изповядат греха, след като го намират за нещо нормално.
За това става въпрос. Дядо Неофит смирено афишира пастирска загриженост, всичко друго е според волята на призованите.
| |
|
Когато в едно семейство родителите възпитават децата си с "не прави това", не прави онова" - десетки, че и стотици пъти, то децата макар и да се сърдят, не престават да обичат родителите си. Работата е там, че когато мнозина говорят за "църквата" - или пък, за "тази държава" - те автоматично се дистанцират от Тялото Христово, както и от Отечеството си, от Родината си.
Ако някой преди 30 години ми бе казал, че ще доживея такива времена, в които ще чувам от българи да казват "тази държава", щях да го сметна за объркан. Допреди 30 години никой нямаше да посмее да говори така, защото все още имаше родолюбие, все още хората чустваха България като Отечество.
Днес чувам, Христо Явашев все още бил обичал България. Как ? Как ?
Как обичат България онези, които я напускат. България това сме всички ние, това не е нещо абстрактно., това не е "тази държава", а хора, това са личности.
Така е и с църквата и с нейната позиция. Ако сме част от семейството, от Родината, от Тялото, ще се вслушваме един други. Съобразно Иерархията. Всичко останало е самочиние, което води до безредие, до анархия.
| |
|
Един от дискутиращите казва: "Но стандартната църковна реакция се възприема вече като клише, дразнеща е. Позицията на църквата за осъждане е всеизвесттна."
Ето го ключа за разбирането: "дразнеща"
Ако бащата в едно семейство стане "дразнещ" с поученията си - негово право, като родител, какво означава това - че няма право да възпитава децата си ли.
Ето, как нещата са извъртяни на 180 градуса само и само човек да се самооправдае.
Който разбира, нека разбира:
| |
|
Много няма как да припознаят църквата с нещо подобно на родители и семейство, че да се вслушват в нея. Не е добра тази аналогия, подвеждаща е. За мнозина тя не е никакъв авторитет, а и с това си поведение няма как да стане.
Пък и между държавата и Родината има разлика. Може да обичаш Родината и да ненавиждаш държавата - този бюрократичен монстър, в който се е превърнала. Родината е повече една изчистена абстракция от държавата.
Може да обичаш България като народ, като природа, като място където си израсъл, и да се отвращава от скапаната държава в която сега се е превърнала. Нали? Че може и революционни мисли да ти дойдат, да предприемеш някакви действия да си върнеш България за сметка на държавата :) Но тук вече отиваме в патриотарски настроения, които няма да помогнат обратните да се вслушат в църковите поучения.
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
| |
Тема
|
Ако баща ти е Президент
[re: Герисъм]
|
|
Автор |
tri-9084 (Бодлидрешко) |
Публикувано | 27.06.16 08:44 |
|
Ако баща ти е Президент, а майка ти шеф на Парламента, отиди им кажи това в очите, и тогава ще ти повярвам.
В отговор на:
Може да обичаш Родината и да ненавиждаш държавата - този бюрократичен монстър, в който се е превърнала. Родината е повече една изчистена абстракция от държавата.
Прочете ли онова от връзката по-горе. Не, нали.
То започва така: "Неразбирането на другия човек — това, най-общо казано, е липса на любов. Любовта винаги предполага жертва: излизане от собственото “аз” и сливане с “аз”-а на другия. Омразата е винаги ограниченост, затвореност в собственото “аз”."
| |
|
Интересен линк си пуснал. Самия израз ЛГБТ християнин ми звучи като оксиморон (ако се наричаш християнин, ще се стараеш да се отвърнеш от това), но всеки има право на мнение. Попаднах на тая , където доста точно е описано.
Предполагам са го пуснали в контекста на събора и точката "други дискриминации" от плана на Вселенската Патриаршия.
А за пастирската загриженост, въпросът на Exabaychay мисля беше - освен в речта на патриарха, има ли друго някакво проявление? Което аз разбирам като специален диалог с ЛГБТ общността, за да се осъзнаят ако е възможно. Не съм чул за такъв диалог.
| |
|
Да, времената са други, и се променят главоломно.
Добре Гери, но дай да поразсъждаваме в контекста "Ако има Бог". Да го приемем за работна хипотеза. Да, разбирам те, ЛГБТ общността, а и останалата аудитория щ започват да се дразнят от повтарянето на Църквата. Тогава Църквата трябва да спре да го декларира. И тогава няма да има кой да им каже че е грях. А това е определено от Бог, не е измислено от БПЦ. Тогава тези хора няма да се спасят, и отговорността ще падне върху Църквата. Какъв вариант предлагаш на действие?
Какво трябва да направи Църквата, та хем да не им омръзне, хем да ги спаси - ако е възможно. Хем и да се противопостави "грехът да стане норма" в обществото, както каза патриархът.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|