Прав си Наско, и ти пожелавам винаги да разбираш събеседниците си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Проблемът възниква със самото приемане на работната хипотеза. Ако действително има Бог, нещата са едни, ако няма - съвсем други. Действително да го има. Разбираш ли, приемането само по себе си не е достатъчно за хората, хората искат да се уверят, че това е и реалност. Със същият успех може да се приеме произволно друго твърдение и да се разсъждава за последствията, ако това приемане се окаже истина. Резултатите от това приемане стават реални и работещи само когато то се окаже вярно, а не илюзорно. В исторически план илюзорни тези могат да получат за ограничено време някаква поддръжка поради инертността в обществото като цяло, но само за огранничено време. Пример е комунистическата идея.

Именно тук се получава колизията между различни групи, които са се спряли на различни приемания. Тъй като приемане от този тип не е обективно доказуемо (за нито една от групите), не е допустимо едната от тях да налага нормите си на другата. Може, със сила да се получи временно превъзходство, но само временно. За съвместно съжителство трябва да се намери консенсус, равноправие и на двете групи. А това просто означава едната група да не прави на другата това, което не иска да и се случва на нея. В случая - например за да не се подклаждат мисионерски инстинкти сред обратните, да се ограничи агитацията върху тях. Съответно Църквата да се примири, че няма да може да ги спаси. Според мен този път за всеобщо спасение е задънен. Е, това е само мое идеализирано виждане, все някой ще се изцепи по някакъв начин, все някой друг ще му отвърне по друг, човешко е :) Което и наблюдаваме.

Понятието за греха извън Църквата не съществува. За групата, която не вярва в Бог, няма кой да я наказва за постъпките. Те не са свързани с грехове. И оценката на постъпчите като "грехове" няма никаква тежест в тези групи. "Греховността" може да се ползва като аитация в самата група, извън нея губи смисъл. Затова и такива проповеди стават досадни извън християнството, защото те не посочват път за другите групи в рамките на тяхната понятийна система. Май почнах сложно да го редя...

Да, в обществото има проблеми. Доскоро моралните норми се налагаха под заплахата от Бог. Но това вече не работи за всички, дори за повечето, и едва ли може да се върне това назад. Трябва да се отстоява друг морал за добро и зло, общ за всички, ако искаме да въведем някакъв ред. Е, засега не се вижда такъв ред. Текат много бързи промени в обществото, ще видим до къде ще стигнем.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Аз съдя хората не по титлите, а по делата им. Затова няма значение някой дали е президент или шеф на Парламента, това едва ли ще промени моят светоглед. Не виждам никакъв проблем да направя това, което предлагаш.

За любовта и омразата - ти обичаш ли бюрокрацията в държавата? Обичаш ли корупцията в тази държава? И ако ги мразиш, в какво се изразява затвореността и ограничението на твоето собствено "аз"? Дай да не жонглираме с някакви общи фрази. Омразата не винаги е ограниченост, понякога е освобождаване.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Зло има навсякъде, в това число и корупция. Бюрокрацията е друго нещо, понякога "необходимо зло". Защото без отчетност, има безредие.

Виж,

Съществуват и сега родолюбиви българи - онези истински патриоти, които са готови да положат душата си за "тази корумпирана бюрократична държава".

Ала такива хора не осъждат - затова са и готови на саможертва. Никога не ще чуеш да кажат "сите са маскари", за да оправдаят хулите си, греховете си. Защото дълбоко в себе си знаят, че всички в една или друга степен носим вина за случващото се, в това число, че всички сме корумпирани.

Учудваш ли се. Ако знаеше какво точно означава корупция и да би гледала първом себе си, нямаше да се чудиш. Защото в основата стои зло_употреба със свободната ни воля, което е и причина за всяко зло, което правим.

Защото освен общоприетата представа за корупция, в дълбоката си същност тя е "продажничество, поквара, разложение, падение, поквареност, развала, деморализация, влошаване, израждане. . ." (Не си го измислям, това са синонимите от Тълковния речник).

Всички ние се продаваме, като лицемерим Всички падаме, покваряваме се, разлагме се, израждаме се (особено напоследък). . . служейки на злото. Защото всичко това намира почва и в нашите души в една или друга степен. Така че, по-добре да не се опитваме да съдим другите.

Защото с какъвто съд съдим, с такъв ще ни се и отсъди, с каквато мярка мерим, с такава ще ни се и отмери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 27.06.16 20:57.

"""А за пастирската загриженост, въпросът на Exabaychay мисля беше - освен в речта на патриарха, има ли друго някакво проявление? Което аз разбирам като специален диалог с ЛГБТ общността, за да се осъзнаят ако е възможно. Не съм чул за такъв диалог."""

Какъв диалог, бе брате, ти чуваш ли се какво говориш: та то ако има начин как "чернодрешковците" и въобще християните да замлъкнем веднъж завинаги. . . Та те повсеместно узакониха т.н. "гей-бракове", само ние на изток се противим - "ай ситир, някакви си там, ще ни спъват, та за какви се мислят"

Диалог може да се води с неболни и желаещи честност. С болни, които смятат себе си за здрави и ни навират болестта си и нечестието си като норма на поведение, няма как да се води диалог.

Ето ти и нещо актуално за "диалога", което е напълно уместно в случая (намира се в края)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 27.06.16 21:53.

"Съществуват и сега родолюбиви българи - онези истински патриоти, които са готови да положат душата си за "тази корумпирана бюрократична държава". "

Дали? Дали корумпираната държава е държавата, за която са се борили патриоти като Левски и Ботев? Дали това е би идеалът, който ги е вдъхновил? Не, нали?


"Защото освен общоприетата представа за корупция, в дълбоката си същност тя е "продажничество, поквара, разложение, падение, поквареност, развала, деморализация, влошаване, израждане. . ." (Не си го измислям, това са синонимите от Тълковния речник)."

Точно така. Дали това е идеалът за държава, за която си струва да се пожертва човек?


"Всички ние се продаваме, като лицемерим Всички падаме, покваряваме се, разлагме се, израждаме се (особено напоследък). . . служейки на злото. Защото всичко това намира почва и в нашите души в една или друга степен. Така че, по-добре да не се опитваме да съдим другите. "

Значи прав е бил бай Ганю, "всички са маскари". При това положение струва ли си изобщо да се борим за нещо? Ако ние не съдим, вечно ще си гнием в такава държава. Ще сме си я заслужили. Да не съдим в случая е еквивалентно да сме съгласни със статуквото. В случая много ясно проличава, че някои религиозни препоръки са в пълно съзвучие със запазването на властта на управляващите и богатите.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

... сега се наканих да го пусна. Поне ще остане в архива за догодина

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Онкоболните не парадират с болестта си - тяхната болест е болест на тялото, докато хомосексуализма е по-скоро болест на душата.

Ако не е така, защо половината от еднояйчните близнаци остават нормални, а другите стават "еди що си".

Колкото до аномалиите при птичките, маймунките и други видове - ми то цялата Природа е паднала поради грехопадението, поради падението на негово величество човека. Точно такива примери са показателни, че човек - бидейки създаден по Божий образ и призван да се богоуподобява, не трябва да пада до скотското, да стига до безумието да вярва в "маймунския си" произход.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От къде идва непоносимоста на вярващите към хомосексуалните? Съмнявам се да е от Левит 18:22.