Духовна академия / Религия и мистика / Православие

Ами Prokimen моето озадачание стига до там, че когато видях темата, първата ми мисъл бе - ми, че естествено, то е толкова естествено, че не виждам какво има да му се дискутира, още повече пък в баш християнски форум. Това да има духовна академия е толкова очевадно и подразбиращо се от само себе си, че ако някой не го вижда и не го разбира, то силно се съмнявам, че каквито и да е било аргументи биха могли да променят мнението му - ако ще и Бог да слезе, да му рече, то пак няма да проумее, поради що.

Естествено, че митрополит Николай не е от значение - та тя идеята не е негова, това е принцип, който важи с еднаква сила за всички религии .... или поне за религиите, от които съм се интересувал. Тотална нелепост е да учиш религия и то за проповедник/ учител в тази религия от хора, които са чисти академици - все едно професор по философия да подготвя и тренира футболисти, нерде Ямбол, нерде Стамбул. За мен това е безумие и ярък признак за просветеноста на християните, както извън църквата, така и вътре в църквата, за това и не един път съм казвал, че това в което вярват християните не знам какво е, но със сигурност няма връзка с Христа. А от тук и съмненията ми за качествата на преподавателския състав - не знам, вие сте по- активен в тези среди, вие сте по- наясно, но аз лично изпитвам съмнения, че има хора способни да подготвят свещеници, в смисъл ...... не, че нещо, но е такава рядкост да срещнеш християнин. О да - разбира се, в този форум сте само от християнин нагоре, но без да се извинявам, тука християните мога да ги преброя на едната си ръка и ще ми останат свободни пръсти. По принцип спестявам това си мнение, но наистина - за мен тука има философи, има начетени главици, има съвестни хора, но християни, наистина християни, истински последователи на Христа ...... не, просто се самозалъгвате, Исус е толкова могъщ и страховит, че 99, 99% от християните, ако го срещнат очи в очи, ще побегнат без да се обръщат, дори съвсем няма да се учудя, ако пледират "виновен". Да си последовател на Исус е една от най- високите летви и предизвикателства, които човек може да предприеме в живота си - това нещо не, че може да ти струва всичкото имане и не, че може, а то ще ти струва самия живот и по- малка цена от това, няма да свърши работа, всичко по- малко от това са просто сапунени мехурчета, на които спокойно може да се радвате и да си въобразявате, че сте последователи на Исус.

Та наистина - от една страна безумие е и тотална неадекватност, непросветени хора да подготвят свещеници, но от друга страна наистина се съмнявам, че в България има хора, които са способни за тази работа. Свещеникът е толкова неудобен за властта, а и изобщо - не, че църквата трябва да бъде отделена от държавата, църквата, самата религия е неудобна за всяка една власт, дори власта да е наистина добронамерена, религията пак остава неудобна, заради отвъдността си, религията е по- скоро антивластова, антидържавна, антиполитическа, тя е строго придържане към истината, а истината е парадоксална, истината е надлогична, религиозността е толкова висша степен на осъзнатост, че фактически нуждата от политика, властване и контролиране отпада.

Но хората сме посредствени и предвидими - масово се смята, че предсказателите са хора с някакви мистериозни възможности, но в действителност, човекът е толкова роботизирано същество, че съвсем не е толкова трудно да бъде предвиден, фактически тъкмо благодарение на автоматизираното си състояние, властимащите си разиграват коня както им скимне. Да наистина е вярно това което повтарят мъдреците от времето на Хераклит та до суфизма на Инаят Хан - човекът спи, Буда, Исус, Лао Дзъ, Нагарджуна, Нанак, Мохамед, Махавира, Кабир, Зороастър, Бодхидхарма, Сараха, Тилопа, Руми, всичките повтарят едно и също нещо: човекът спи, върви с отворени очи, но съзнанието му спи, та чак похърква, ние сме сомнамбули, това което наричаме будно състояние всъщност е степен на сънуване.

Религията е будилник - тя алармира за нашето заспало състояние, някои се събуждат, други само чуват звъня в съня си, а трети спят толкова дълбоко, че нищо не чуват. Но онези, които се събудят, виждат безсмислието на цялата социална и държавна структура - те не, че са против нея, но за онези, които все още спят, ще изглежда, че са противници, Лао Дзъ е изглеждал противник на властта, Бодхидхарма е изглежда противник на властта, Буда и Махавира даже са слезли от троновете си, а Исус до такава степен е изглежда противник на властта, че си е навлякъл неприятности, не знам дали си имаш идея, но съм чел толкова теории, как Исус всъщност бил искал да завземе властта, искал да наложи друга власт и факт е, че дори апостолите в не малка степен са го възприемали по този начин, дори и те.

Ала не е точно така и няма как да бъде разбрано, докато сам не се събудиш - за това винаги религията ще е неудобна за властта, осъзнатостта, будното състояние обезсмисля властта, нуждата от държави ще отпадне, защото самата будност означава, че виждаш единността, виждаш липсата на разделение, но това за строго рационалния ум е парадокс, който не може да схване, логиката не може да го разбере. Има едни размисли за религията на А.Н. Уайтхед, човек с много изострена чувствителност:
"религията е виждане на нещо, което продължава отвъд, отзад и вътре в преминаващия поток на непосредствените неща: нещо, което е реално и все пак чака да бъде реализирано; нещо, което е една далечна възможност и все пак е най- великият от настоящите факти; нещо, което дава смисъл на всичко, което отминава и все пак убягва на възприятието; нещо, чието притежание е най- висшето добро и все пак е извън нашия обсег; нещо, което е върховен идеал и най- безнадеждното търсене".

Същността на религията е парадоксална - в нея противоположностите се срещат и загубват противоположното си, те започват да се допълват и за това изгубват противоположното си, там ден и нощ не са отделни, нито животът и смъртта, нито висшето и нисшето, там земята е небе и небето е земя. И Уайтхед разбира парадоксалността на религията, но се опитва да я види през ума и логиката, за това и крайния му извод е, че тя е "безнадеждно търсене" - безнадеждно, защото как могат да се срещат противоположностите? Не помня къде бях чел, но и Сартр казва, че Бог е невъзможен, защото за да бъде Той възможен, то противоположностите трябва да изчезнат. Смърт и живот трябва да станат едно, само тогава може да съществува Бог, но как може умът да си представи, че живот и смърт мога да станат едно, начало и край да станат едно? За умът това търсене е безнадеждно. А особено съвременния ум е лишен в основата си от религия, защото е загубил способността си да бъде еластичен и нелогичен. В обичайния свят да бъдеш нелогичен значи да си луд, но в религията нелогичността е метод, ако не си достатъчно нелогичен, за да можеш да оставиш настрана категориите на ума и да можеш да виждаш директно, без да поставяш никакви концепции м/у теб и реалността, ти можеш в най- добрия случай да познаеш материята, мъртвата част, миналото, но не можеш да познаеш истинското, настоящото, живото, Бога. Същностната религия винаги ще убягва на ума, защото тя ще изглежда като един вид лудост - ако синът е Отеца, то тогава Отеца е също и син, но тогава нещата стават неуловими. Без да казва нищо Исус е изказал самата същност на всички религии, докосвайки нозете на учениците си - той довежда до кулминация, до своя връх срещата на противоположностите, където ученикът е учител и учителя е ученик, когато синът става Отец и Отецът става син.

Както и да е- да не се отклонявам много, но не виждам кои са тези хора, имащи това осъзнаване и разбиране ..... говоря за съзнателност, не за начетеност, говоря за опитност, не за знанието по справочник, защото в църковната служба, най- важния елемент е отношението, а не каканиженето, тези свещеници, които виждам в църквите със същия, а дори може би и по- добър успех, мога да сменя с грамофонни плочи, тъкмо ще се спестят пари. Тези хора нямат очи, нямат отношение, всичкото им знание е под бележка - разликата м/у свещеника и обикновенния човек е само в една хартия, в начина, по който се обличат. Спомням си в една тема бяхте споделили, как натежава душата на изповедника, изслушвайки болните души на другите - ами то точно това е действителната служба, действителното съпричастие, действителното отношение към хората ходещи на църква, да си свещеник изобщо, ама изобщо не е лека задача, в чисто академичното познание и подготовка няма отношение, то е безразлично, а ако един свещеник, една религия е безразлична, нехайна, то тогава за какво си говорим ...... за някакво книжовно знание, ми хубаво, само че от духовна гледна точка, то не струва и пукнат грош. Това е от една страна, а от друга - точно па държавата да определя преподавателския състав обучаващ свещеници, е нонсенс. Та тя държавата най- напред е против религията - всяка една държава, всяка една власт, всяка една форма на управление се страхува от религията, за политикът няма по- голяма опасност от религиозния човек, за това държавата или узурпира религията, или директно я унищожава, този факт може да се проследи в цялата човешка история и тъкмо християнството е една от най- пострадалите религии в това отношение.

Боголюбиви брате,

Далеч съм от желание да водя стерилна полемика, Вие като страничен човек виждате така нещата. Другите, засегнатите и заклетите врагове на митрополит Николай се развикаха в стила, в който вървят Вашите съждения. Метро-то се опитва да оригиналничи със селяндурски приказки.

Че как толкова години е функционирала бившата Духовна академия. Че как римо-католиците си готвят своите кадри в свои учебни заведения и никакви държавни университети и факултети не им трябват.

Вие разсъждавате като интелектуалец. За интелектуалците като Вас и за хората с интелектуално ограничение ще кажа, че пиша от позиция на моя личен опит, които другите (поне тук в дискусията) нямат.

Не пиша за да се хваля и да защитавам своите си идеи. Клубният участник с трудния за писане и още по-мъчителен за произнасяне ник се е изразил неоспоримо вярно и точно. По-добре от това което е написал не може да се каже и при това верността на съждението му не позволява да предъвкваме въпроса.

Митрополит Николай не го познавам и нямам абсолютно никакъв интерес да го защитавам. но в случая не защитавам него, а въплъщението на неговата идея.

Нека вземем американската семинария "Св. Владимир", която е нещо повече от средно учебно заведение и в нашия случай може да се сравни с академията. Те - преподаватели и студенти - не са факултет на никой американски университет и са си ведомствено учебно заведение на Американската автокефална православна църква. Някои български модернисти и уважавани богослови като Мила Иванова са пребивавали там. Това ги задължава морално да вразумят интригантския портал да не подвежда тълпата да духат големите гайди и да пропищяват орталъка.

На въпросната свето-Владимирска семинария не й е попречило да даде имена като Шмеман, Мейндорф и други. Защо и българската академия след време да не даде подобни имена?! Някогашната академия даде преподавателя на благоевградския университет - Георги Величков. Учен с авторитет. какъвто лаладжиите нямат и никога няма да имат. Къде е причината и защо се търси най-страстно и най-просташки под вола теле?

Шмеман и Мейендорф идват от парижкия институт "Св. Сергий", който също си е частно учебно заведение и не е факултет нито на Сорбоната, нито на Католическия университет в Париж. Нещо повече! Понеже институтът "Св. Сергий" е подведомствен на Руската архиепископия в Париж (под омофора на Вселенската патриаршия), то неин ректор е Архиепископът. Ако предишният архиепископ Комански Гавриил е учил в някаква си католическа семинария, той нямаше висше образование и това не му е пречило да е ректор на висш богословски институт. Неговият предшественик пък Архиепископ Сергий Коновалов, нямаше никакво богословско образование! Това не привлече подигравките, както тези на "Двери", че видите ли митрополит Григорий Търновски щял да преподава не нещо друго а само френски език в академията.

За сведение на селяндурите и интригантите, този нищо и никакъв висш богословски институт, който ми е присъдил научна степен с право да си отпечатам работата като книга, е дал висше образование на патриарх, на митрополити, на един от най-големите медиевисти слависти в лицето на гръцкия проф Емил-Антоан Тахиаос, както и на гръцки министър, бивш управител на Света Гора, шурей на преподавателя по патрология отец Андреас Ферилас.

Къде е проблемът?!

Проблемът е в българската простащина и мания да се отличаваме - ние и другите.

Другият ми опит е в римо-католически висш богословски институт, в който, някои от преподавателите имаха и университетски дипломи, но учебното заведение си беше частно. Двама от преподавателите бяха своеобразни "сиви кардинали", готвещи ватикански документи и състоящи в експертни комисии. Във въпросното учебно заведение се е учила една сегашна кралица, както и монахиня със световни заслуги в науката. Нито кралицата, нито учената монахиня са отишли във факултет на университети, а са избрали школата заради самата школа, заради смислеността на богословските лекции. В някои отношения, авторитетното учебно завидение отстъпваше на Софийската Духовна академия. Имаше своите си премущества, но нашата си софийска академия си имаше и своите безспорни достойнства!

При все че в Париж има Католически Институт с функцията на български университет, покойният парижки архиепископ Жан - Мари Люстиже, не е признавал дипломите от Парижкия католически Институт, който де факто си е университет понеже не се занимава само и единствено с богословие. Люстиже е държал щото бъдещите свещеници от неговия диоцез да завършат богословското си образование в Рим или в Брюксел. Той е смятал, че само тези две школи са най-сериозните.

За простаците и интригантите ще припомня, че Люстиже бе не само голям богослов и ненадминат администратор, но и член на френската академия.

Зилотите виждаха в негово лице последния папа, който трябваше да короняса Антихриста. Като свещеник, Люстиже е бил голям модернист. Поемайки парижката катедра, той спасява диацеза от замиране и налага желязна дисциплина. Прочее, тукашните дрънканици са сапунени мехурчета пред авторитета на Люстиже и споменатите две православни висши школи, които незнайно по какви причини не се имат предвид в тази идиотска гюрултия против новата духовна академия.

Нека споменем и Джорданвилската семинария на Руската Задгранична Църква, която също не е само средно учебно заведение, но и висше. Позор за Булгаристан и онези от духовата музика с големите гайди, които освиркват орталъка, защото ако имаха малко почтеност и минимална култура с грамотност, трябваше да знаят, че по едно време се е ползвала догматиката на Помазански в богословския факултет с хабилитирани и прехвалени университетски преподаватели.

Къде е преподавал Помазански? В Джорданвилската семинария. Да е бил хабилитиран професор от някой американски университет? Толкова смешно учебно заведение, че даже авторитетният софийски богословски факултет учи по джорданвилския семинарски учебник на НЕхабилитиран преподавател. за да не кажа селски даскал.

Масово се тиражират учебниците и на Архиепископ Аверкий Таушев, който е бил ректор на въпросната семинария. По неговите "семинарски" учебници учат в някои висши богословски школи в Русия. Архиепископ Аверкий не е бил никакъв професор от държавен американски университет. Той е имал диплома от богословския факултет на СУ. Това не му е попречило да стане авторитет и да напише учебничета.

Защо дипломирани от същия този софийски факултет да не могат да преподават в академиятаи да напишат като Аверкий учебници? Доколкото учебното заведение е ведоствено, то ведомството решава преподавателския проблем.

Ако един Аверкий с диплома от София е могъл да напише учебници, защо големите хабилитирани капацитети като Славка Божкова и компания не са написали до ден днешен никакъв учебник? Ето, това е скандално, че семинаристи и висшисти нямат съвременни учебници. Те разчитат на лекциите на своите преподаватели.

Нека се опитаме да бъдем почтени поне веднъж. Кажете ми по какъв учебник по Нов Завет учат студентите в богословските факултети?

Моля Метро-то, който ми се смее безпричинно, да се опита да бъде сериозен и изброи учебниците на студентите по богословие. В контекста на този скандал - липсата на учебници - смехът става чиста проба лудост!

Каква полза, че отец Добромир е университетски преподавател. По-неграмотен човек не съм чел. Засяга итересни въпроси, но останах ужасен от една негова публикация на портала на Пламен Сивов "Православие БГ" и мигновено зададох въпроса дали нямат коректор да оправи неграмотността на университетския преподавател, който де факто не владее българската граматика. ПОЗОР![/red]

Ако един университетски преподавател е пословично неграмотен, то за какво се вдига толкова много шум от хора, коиото са си изпели песента и не са намерили за нужно да оставят някакъв грамотно написан учебник на академично научно ниво.

Лично аз уважавам архимандрит Авксентий. Останах смутен от посредствеността на неговия учебник по Литургика. Повече няма да се произнасям за да не засегна достойнството му. Но реторичният въпрос е каква полза от университетското му преподаване, след като студентите му в Университета ще получат най-посредствени познания по литургика? Аз не намирам учебниците му да имат академично ниво. Те стават за някакви квартални сказки, но не и за студенти в университета! Те са разказчета като житията - детски приказки на Димитрий Ростовски, но не и научен принос. Прочее, университетските студенти няма с какво да се гордеят, а горделивите хабилитирани университетски преподаватели трябва да се срамуват от посредствеността на преподавателското им ниво, което е губене на време.

Да плюе човек на тези хабилитирани професори, каквито нямало да има в академията и които самовлюбени и прехвалени от тъпанарите и гайдарите, са неспособни да напишат един свестен учебник. давайки реален тласък на науката и повишавайки научното ниво на богословите.

При положение, че хабилитираните преподаватели не владеят българския език и не са способни да напишат един учебник, тогава дебатът е чисто и просто заяждане и няма никаква никаква сериозност.

Ако клубният Метро беше грамотен човек, трябваше да има предвид споменатите научни издънки и да не се смее на моите постинги, защото са безпричинни.

Писах по-горе за института, дал образование на патриарх, митрополити и докторати на 50 процента от румънския епископат, че е нищо и никакъв. Когато пристигнах да пиша и защитавам научната си степен, останах потресен от неграмотността. Нивото на преподаване и на студентите беше в пъти по-ниско от скапаната българска семинария в Черепиш.

Аз съм указвал на свещеник Юлиян Фелинчак и професора доктор Андрей Кузма от Полската православна църква как се пише научно съчинение, че макар и формално, трябва да се цитират под черта някои богословски книги. Те го чуха за пръв път от мен, слабия български семинарист и по милост на професорите получил диплома за висше образование.

Повтарям се, че моето прескромно мнение е, че Духовната академия като ведомствено висше учебно заведение бе наложително. Логично е мястото да беше в София. Но кой е виновен, че такава не се появи в София? Защо трябва да се плюе митрополит Николай, че е направил такава в Пловдив. Защо другите митрополити не реагираха и не наложиха мнение за София?

П.П.
За сведение на гайдарите и тъпанарите ще спомена, че и в Брюксел вече има висш богословски институт към гръцката митрополия.

Положението в Гърция е различно, защото Църквата и държавата не са разделени.

Позорно е атеистичната държава да готви бъдещите клирици в своите учебни заведения. Първите епископи не са пращали верните да се учат на християнски истини в школите на империята, а въвели катехизацията. С др. думи казано, дълг на епископа е да бди щото Църквата да си ограмотява своите си хора.

С това приключвам моите сказания и нека лудите се смеят колко си искат. Казано е и се доказва, че от прост народ държавата може да бъде само слаба.