|
Ами Prokimen моето озадачание стига до там, че когато видях темата, първата ми мисъл бе - ми, че естествено, то е толкова естествено, че не виждам какво има да му се дискутира, още повече пък в баш християнски форум. Това да има духовна академия е толкова очевадно и подразбиращо се от само себе си, че ако някой не го вижда и не го разбира, то силно се съмнявам, че каквито и да е било аргументи биха могли да променят мнението му - ако ще и Бог да слезе, да му рече, то пак няма да проумее, поради що.
Естествено, че митрополит Николай не е от значение - та тя идеята не е негова, това е принцип, който важи с еднаква сила за всички религии .... или поне за религиите, от които съм се интересувал. Тотална нелепост е да учиш религия и то за проповедник/ учител в тази религия от хора, които са чисти академици - все едно професор по философия да подготвя и тренира футболисти, нерде Ямбол, нерде Стамбул. За мен това е безумие и ярък признак за просветеноста на християните, както извън църквата, така и вътре в църквата, за това и не един път съм казвал, че това в което вярват християните не знам какво е, но със сигурност няма връзка с Христа. А от тук и съмненията ми за качествата на преподавателския състав - не знам, вие сте по- активен в тези среди, вие сте по- наясно, но аз лично изпитвам съмнения, че има хора способни да подготвят свещеници, в смисъл ...... не, че нещо, но е такава рядкост да срещнеш християнин. О да - разбира се, в този форум сте само от християнин нагоре, но без да се извинявам, тука християните мога да ги преброя на едната си ръка и ще ми останат свободни пръсти. По принцип спестявам това си мнение, но наистина - за мен тука има философи, има начетени главици, има съвестни хора, но християни, наистина християни, истински последователи на Христа ...... не, просто се самозалъгвате, Исус е толкова могъщ и страховит, че 99, 99% от християните, ако го срещнат очи в очи, ще побегнат без да се обръщат, дори съвсем няма да се учудя, ако пледират "виновен". Да си последовател на Исус е една от най- високите летви и предизвикателства, които човек може да предприеме в живота си - това нещо не, че може да ти струва всичкото имане и не, че може, а то ще ти струва самия живот и по- малка цена от това, няма да свърши работа, всичко по- малко от това са просто сапунени мехурчета, на които спокойно може да се радвате и да си въобразявате, че сте последователи на Исус.
Та наистина - от една страна безумие е и тотална неадекватност, непросветени хора да подготвят свещеници, но от друга страна наистина се съмнявам, че в България има хора, които са способни за тази работа. Свещеникът е толкова неудобен за властта, а и изобщо - не, че църквата трябва да бъде отделена от държавата, църквата, самата религия е неудобна за всяка една власт, дори власта да е наистина добронамерена, религията пак остава неудобна, заради отвъдността си, религията е по- скоро антивластова, антидържавна, антиполитическа, тя е строго придържане към истината, а истината е парадоксална, истината е надлогична, религиозността е толкова висша степен на осъзнатост, че фактически нуждата от политика, властване и контролиране отпада.
Но хората сме посредствени и предвидими - масово се смята, че предсказателите са хора с някакви мистериозни възможности, но в действителност, човекът е толкова роботизирано същество, че съвсем не е толкова трудно да бъде предвиден, фактически тъкмо благодарение на автоматизираното си състояние, властимащите си разиграват коня както им скимне. Да наистина е вярно това което повтарят мъдреците от времето на Хераклит та до суфизма на Инаят Хан - човекът спи, Буда, Исус, Лао Дзъ, Нагарджуна, Нанак, Мохамед, Махавира, Кабир, Зороастър, Бодхидхарма, Сараха, Тилопа, Руми, всичките повтарят едно и също нещо: човекът спи, върви с отворени очи, но съзнанието му спи, та чак похърква, ние сме сомнамбули, това което наричаме будно състояние всъщност е степен на сънуване.
Религията е будилник - тя алармира за нашето заспало състояние, някои се събуждат, други само чуват звъня в съня си, а трети спят толкова дълбоко, че нищо не чуват. Но онези, които се събудят, виждат безсмислието на цялата социална и държавна структура - те не, че са против нея, но за онези, които все още спят, ще изглежда, че са противници, Лао Дзъ е изглеждал противник на властта, Бодхидхарма е изглежда противник на властта, Буда и Махавира даже са слезли от троновете си, а Исус до такава степен е изглежда противник на властта, че си е навлякъл неприятности, не знам дали си имаш идея, но съм чел толкова теории, как Исус всъщност бил искал да завземе властта, искал да наложи друга власт и факт е, че дори апостолите в не малка степен са го възприемали по този начин, дори и те.
Ала не е точно така и няма как да бъде разбрано, докато сам не се събудиш - за това винаги религията ще е неудобна за властта, осъзнатостта, будното състояние обезсмисля властта, нуждата от държави ще отпадне, защото самата будност означава, че виждаш единността, виждаш липсата на разделение, но това за строго рационалния ум е парадокс, който не може да схване, логиката не може да го разбере. Има едни размисли за религията на А.Н. Уайтхед, човек с много изострена чувствителност:
"религията е виждане на нещо, което продължава отвъд, отзад и вътре в преминаващия поток на непосредствените неща: нещо, което е реално и все пак чака да бъде реализирано; нещо, което е една далечна възможност и все пак е най- великият от настоящите факти; нещо, което дава смисъл на всичко, което отминава и все пак убягва на възприятието; нещо, чието притежание е най- висшето добро и все пак е извън нашия обсег; нещо, което е върховен идеал и най- безнадеждното търсене".
Същността на религията е парадоксална - в нея противоположностите се срещат и загубват противоположното си, те започват да се допълват и за това изгубват противоположното си, там ден и нощ не са отделни, нито животът и смъртта, нито висшето и нисшето, там земята е небе и небето е земя. И Уайтхед разбира парадоксалността на религията, но се опитва да я види през ума и логиката, за това и крайния му извод е, че тя е "безнадеждно търсене" - безнадеждно, защото как могат да се срещат противоположностите? Не помня къде бях чел, но и Сартр казва, че Бог е невъзможен, защото за да бъде Той възможен, то противоположностите трябва да изчезнат. Смърт и живот трябва да станат едно, само тогава може да съществува Бог, но как може умът да си представи, че живот и смърт мога да станат едно, начало и край да станат едно? За умът това търсене е безнадеждно. А особено съвременния ум е лишен в основата си от религия, защото е загубил способността си да бъде еластичен и нелогичен. В обичайния свят да бъдеш нелогичен значи да си луд, но в религията нелогичността е метод, ако не си достатъчно нелогичен, за да можеш да оставиш настрана категориите на ума и да можеш да виждаш директно, без да поставяш никакви концепции м/у теб и реалността, ти можеш в най- добрия случай да познаеш материята, мъртвата част, миналото, но не можеш да познаеш истинското, настоящото, живото, Бога. Същностната религия винаги ще убягва на ума, защото тя ще изглежда като един вид лудост - ако синът е Отеца, то тогава Отеца е също и син, но тогава нещата стават неуловими. Без да казва нищо Исус е изказал самата същност на всички религии, докосвайки нозете на учениците си - той довежда до кулминация, до своя връх срещата на противоположностите, където ученикът е учител и учителя е ученик, когато синът става Отец и Отецът става син.
Както и да е- да не се отклонявам много, но не виждам кои са тези хора, имащи това осъзнаване и разбиране ..... говоря за съзнателност, не за начетеност, говоря за опитност, не за знанието по справочник, защото в църковната служба, най- важния елемент е отношението, а не каканиженето, тези свещеници, които виждам в църквите със същия, а дори може би и по- добър успех, мога да сменя с грамофонни плочи, тъкмо ще се спестят пари. Тези хора нямат очи, нямат отношение, всичкото им знание е под бележка - разликата м/у свещеника и обикновенния човек е само в една хартия, в начина, по който се обличат. Спомням си в една тема бяхте споделили, как натежава душата на изповедника, изслушвайки болните души на другите - ами то точно това е действителната служба, действителното съпричастие, действителното отношение към хората ходещи на църква, да си свещеник изобщо, ама изобщо не е лека задача, в чисто академичното познание и подготовка няма отношение, то е безразлично, а ако един свещеник, една религия е безразлична, нехайна, то тогава за какво си говорим ...... за някакво книжовно знание, ми хубаво, само че от духовна гледна точка, то не струва и пукнат грош. Това е от една страна, а от друга - точно па държавата да определя преподавателския състав обучаващ свещеници, е нонсенс. Та тя държавата най- напред е против религията - всяка една държава, всяка една власт, всяка една форма на управление се страхува от религията, за политикът няма по- голяма опасност от религиозния човек, за това държавата или узурпира религията, или директно я унищожава, този факт може да се проследи в цялата човешка история и тъкмо християнството е една от най- пострадалите религии в това отношение.
|
[