|
"""Негово Преосвещенство епископ Фотий, председател на Синода на . . .
"""
Затова, значи, им било необходимо да си натамънят "синод". Ако това беззаконие *** миряните преглътнат, какво ще стане като узнаят, че ИПЦ на Калиник отричат напълно светостта на дядо Серафим Соболев и на всички останали новоявени след 1924г., което пък означава, че Фотий и последователите му са си играели на църква, или по-правилно казано - признавайки светостта, са нищо по-малко от еретици.
Източник:
От 21 декември 2014 г. на сайта на "Българската Православна Старостилна Църква" (БПСЦ*) се появи „официално съобщение“, което буди много въпроси. Позволявам си някои коментари, които цялата нощ след прочита на това съобщение ме тревожеха и от които, признавам си, изпитах немалка печал. Адресът на съобщението е:
--------------------
Из: СЪОБЩЕНИЕ
от името на Църковния съвет на Българската Православна Старостилна Църква
Обични в Господа отци, братя и сестри,
„Както беше оповестено с предходно Съобщение от името на Църковния съвет от 27 юли (14 юли, ст. ст.) 2014 г., между Българската Православна Старостилна Църква и Църквата на истинските православни християни в Гърция се провеждат разговори за установяване на пълно църковно общение [А-бел. авт.]. В хода на разговорите от гръцка страна бе обърнато внимание, че за да бъдат утвърдени авторитетът и достойнството [Б-бел. авт.] на Българската Православна Старостилна Църква като самоуправляваща се Църква, е желателно да бъде сформиран неин архиерейски Синод под председателството на Негово Преосвещенство епископ Фотий с помощта на архиереи от Църквите-сестри, които да бъдат включени в състава на Синода като негови временни членове" [В-бел. авт.].
---------------------
А] При тълкуването на историческите ходове в политиката по-ясно говорят, по-любопитни са не официалните документи, а документите, които се потулват от очите на „масовия читател“. Два от най-интригуващите документи, появили се през 2014 г. в църковните среди на БПСЦ и нейните "църкви-сестри" са „Комюнике №13“1, подписано двустранно от гръцките архиереи (ИПЦ на архиеп. Калиник и бившия Синод на противостоящите) и „Изложението“ на ЦС на БПСЦ от 30 март (17 март, ст. ст.) 2014 г. И двата документа не са обнародвани сред официалните съобщения и документи на страницата на БПСЦ.
Комюнике №13 съдържа резултатите от „тринадесетото Съвместно Обсъждане на Комисиите за диалог между Църквата на Истинно-Православните Християни в Гърция и Православната Църковна Общност на Противостоящите в Светия манастир на св. св. Киприан и Иустина във Фили, Атика“. Забележете, че тук се провежда диалог между „Църква“ и „общност“! Комюникето е поместено в оригинал на гръцки като официален документ на бившия Синод на противостоящите, но никога не се появява на английски език, нито е преведено и разгласено на езиците на "църквите-сестри" на този бивш Синод. Причината за това е неизвестна, но според мен тя вероятно е свързана със следното становище — вече официално! — което не мога да окачествя иначе, освен като богохулно:
„За новоявените (новопоявилите се) т. нар. светии след схизмата от 1924 г. и починали в общение с икуменистите и сергианите, бе потвърдено, че истинското Православие не приема да ги почита като светии“.
Това е точка Г) (според кирилската ни азбука) от въпросното Комюнике. Не е нужно да се прави анализ на това, което „следва“ от подобно категорично заявление. Сред „така наречените светии“, починали „след схизмата от 1924“ „в общение с икуменистите и сергианите“ са и светител Серафим Соболев, който е бил в общение и с икуменисти, и с новостилци, а е починал в „сергианска Църква“, светител Йоан Шанхайски, който е бил в общение и с икуменисти (Сръбската и Йерусалимската патриаршии) и с новостилци, дори е служел по новия стил, когато мисионерските му цели са го налагали; св. патриарх Тихон Московски, който е бил в „общение с икуменисти“ и преди, и след 1924 г., а в битността си на архиерей в Америка е служел и по нов стил (за което свидетелстват документи от 1905 г.). Тук попадат и много руски новомъченици и атонски преподобни, засвидетелствани от Бога с чист живот и чудотворство. А какво да кажем за великите атонски старци, преподобните Паисий Светогорец, Порфирий Кавсокаливит и мн. др.
Но ето, че този изключително важен от еклезиологическо гледище документ
остава скрит от очите на вярващите.
Недопускайки святост в т. нар. „световно“, „официално“ Православие (един напълно изкуствен термин за разграничаване от съборната Православна Църква), възможно ли е да се допусне спасение в него? А тъй като „спасението е от Бога“, в това Комюнике се съдържа и доста пряк „намек“ за неналичието на спасителна благодат в тайнствата на всички поместни православни църкви. За въпросното Комюнике №13 не е споменато и в „Изложението“ на БПСЦ от м. март. Вместо този рязък завой в еклезиологията на гръцката "църква-сестра", който променя изцяло лика на „противостоенето“, като условия за „установяване на пълно църковно общение“ с новия църковен партньор от Гърция „Съборът“ (т.е. църковният съвет) на БПСЦ постановява: „Първо, да потвърдят официално, че приемат Българската Православна Старостилна Църква като Църква-сестра и общуват с нея във вярата и тайнствата без никакво административно подчинение и зависимост и второ, да изразят официално своята позиция по въпроса относно о. Касиан“. Нито повече, нито по-малко.
Доколкото се вижда от новия документ на БПСЦ, втората „молба“ към ИПЦ на архиеп. Калиник е останала без последствия и вероятно или е оставена в чекмеджето с архивите, или е отпаднала. Но както ще видим от следващите редове на декемврийското Съобщение, въпросът за почитането на „така наречените новоявени светии“, които „истинското Православие не приема да ги почита като светии“, остава неспоменат и неуреден. Това на практика означава или отказ от почитането на тези светии, което не вярвам да бъде прието в БПСЦ, или мълчаливо толериране на недопустима богословска крайност, която по същество съдържа в себе си богохулство. На фона на това издигането на административно-дисциплинарни съображения за влизане във или въздържане от „пълно църковно общение“ със Синода, приел такова решение, бледнее и звучи несериозно.
Б] ***Забележителен е и църковно-политическият език на този документ. „Бе обърнато внимание“ от гръцка страна, че е „желателно“ сформирането на Синод на БПСЦ, която двадесет години е просъществувала без такъв и с един-единствен управляващ архиерей. Защо? Не е изтъкната нито една богословска или канонична причина. Вместо това е посочено, че това е нужно за утвърждаването на „авторитета и достойнството“ на БПСЦ. Нито повече, нито по-малко. След като това е „препоръка“ (такъв е смисловият акцент на думата „желателно“), защо това е изпълнено като условие за запазването на административната независимост на БПСЦ? Нима дотогава БПСЦ не се е ползвала с „авторитета и достойнството“ на "църква-сестра"? Или и тя, подобно на бившия Синод на противостоящите, е разглеждана като „общност“, но не и като църква, обладаваща авторитета и правомощията на автономна поместна църква? Мисля, че отговорът на въпроса се съдържа в първите думи на Комюнике №13, които визират Синода на противостоящите като „общност“, а синода на архиеп. Калиник като Църква.
В] Следващото изречение ни отвежда към още по-тревожни въпроси: след като 20 години БПСЦ е съществувала именно като "Църква" (в очите на нейните вярващи), а не като нелегитимна в очите на истинно-православните синоди в Гърция общност, защо е нужно тя да „внася“ временни епископи от чужбина? За да се легитимира? Пред кого? - Ако пред Христос не е легитимна, никой гръцки синод не може да я „легитимира“. Нима сред нейните членове няма достойни за епископи лица? Какви канонически основания има действащи епархийски архиереи на друга „поместна църква“ (ако условно назовем синода на митр. Агатангел с това име) да „членуват временно“ в „синода“ на друга "поместна Църква"? Нека се опитаме да потърсим отговори в следващите редове на Съобщението.
------------------
„***След като обсъди и одобри тази препоръка, Църковният съвет на Българската Православна Старостилна Църква единодушно реши Управляващият архиерей да се обърне към предстоятеля на Руската Православна Задгранична Църква**, Негово Високопреосвещенство митрополит Агатангел с молба Архиерейският Синод на Задграничната Църква да благослови двама архиереи от нейния състав да бъдат кооптирани за сформирането на Синод на Българската Православна Старостилна Църква със статут на негови временни членове“[Г- бел. авт.].
-------------------
Г] Църковният съвет на БПСЦ, който практически функционира като „синод“ на тази общност, взима „единодушно решение“, за което църковният народ на БПСЦ едва ли е имал някакви сведения. Единодушието на един епископ, двама свещеници без богословско образование и двама миряни едва ли би могло да представлява каноническото единодушие на една общност с претенциите да бъде поместна църква. След това, в Съобщението е употребена непонятната, дразнеща с нецърковността си фраза „кооптиране на архиереи за сформиране на Синод“?! Какво собствено означава „кооптиране“ на действащи архиереи от една „поместна църква“ със „статут на временни членове“ на синод на друга „поместна църква“? Съществува ли канонически прецедент на такова „кооптиране“ в историята на Църквата? В Съобщението не са посочени никакви доводи от богословско или каноническо естество — нещо твърде нехарактерно за официалните документи на БПСЦ (например решенията за отстраняване на свещеник Станой и йеромонах Касиан изобилстват с посочки към канони на Вселенски и поместни събори на Православната Църква.) Вместо това тук алгоритъмът е прост: „препоръка — единодушно решение — положителен отклик — безкористна братска подкрепа“, сиреч преотстъпване на епископи за „кооптирането“ им в чужд Синод. Какво собствено ще стане с епархиите на тези архиереи, след като те дойдат в България да служат в "синода" на епископ Фотий? Или решението е просто номинално, те ще си останат да служат на своите епархии (които впрочем са огромни поне по географска територия), а формално ще са под председателството на "синода" на еп. Фотий? Но могат ли да бъдат макар и временни архиереи под председателството на епископ на друга "поместна църква" с реалните правомощия на "патриарх", без да излязат от юрисдикцията на досегашния си предстоятел, също с функциите на "патриарх" на "поместна църква"? Тъй като не е възможно да бъдат едновременно в два синода, можем само да гадаем за това как точно тези архиереи ще бъдат „временно“ в синода на еп. Фотий.
--------------------------
„Митрополит Агатангел и архиереите от Задграничния Синод откликнаха положително на отправената от наша страна молба и ни оказаха безкористна братска подкрепа. С указ на Негово Преосвещенство епископ Фотий № 0001 от 18 декември (5 декември ст. ст.) 2014 г. и съгласно Решение № 5 от 6 ноември (24 октомври, ст. ст.) 2014 г. на Църковния съвет е сформиран архиереиски Синод на Българската Православна Старостилна Църква с председател Негово Преосвещенство Триадицкия епископ Фотий и временни членове Техни Преосвещенства Кишиневския и Молдавски архиепископ Георги и Ишимския и Сибирски епископ Никон.“[Д-бел. авт.]
-----------------------
Д] И тъй, „Синодът на БПСЦ“ вече е реалност! Номерът на указа, учредяващ това ново църковно положение е 0001 — внушително четирицифрено число! Тъй като премълчаването е характерно за документите на БПСЦ, от тук не можем да разберем на какви епархии са назначени двамата нови небългарски архиереи на тази българска църква, дали са епархийски или само викарни. Ако са викарни, как биха могли да бъдат действащи членове на един поместен "синод"? Ако са действащи, кои ще са техните епархии и как ще ги управляват, без да знаят езика на вярващите си? Забележителна е и датата на решението (месец преди съобщението, при пълно мълчание и неосведоменост на църковния народ)! Това налага тягостното впечатление, че БПСЦ е "църква" на малцината знаещи и на множеството покорно вярващи. За всички важни решения вярващите имат правото да научат… някога. А в отделни случаи (какъвто е „Комюнике №13“) — и изобщо да не узнаят. Освен съобщаването, че на 18 декември БПСЦ се е събудила вече със свой собствен "синод", тук са премълчани най-важните канонически въпроси, свързани с появата на такъв безпрецедентен „временно функциониращ синод", чиято цел е
удовлетворяване на препоръка-условие за влизане в пълно църковно общение с друга "поместна църква" при запазване на пълна административна неприкосновеност! Решение, което не подлежи на коментар.
-----------------
„Гръцката страна бе информирана за осъществените от наша страна действия. Предстои да бъдат съгласувани място и дата за официалното установяване на пълно църковно общение с Църквата на истинските православни християни в Гърция, което ще бъде скрепено чрез отслужване на света литургия от двамата предстоятели и архиереи от двете Църкви-сестри. София, 21 декември (8 декември ст. ст.)“[E-бел. авт.].
--------------------
E] Гръцката страна е просто информирана. Очаква се официализиране на връзките между "синода" на ИПЦ под архиеп. Калиник и БПСЦ, т.е. на „установяване на пълно църковно общение“, каквото и да означава този израз в контекста на досегашното евхаристийно общение на еп. Фотий с членове на този "синод" (например при голямото освещаване на катедралния храм „Успение Богородично“ на 28 май (15 май ст. ст.), съслужение с еп. Амвросий Метонски и еп. Климент Гардикийски). Какво по-„пълно“ църковно общение може да се установи между две църковни общности, които вече общуват в светото Тайнство Евхаристия? Или постигането на категорично съглашение за административна ненамеса във вътрешните дела е следващ, по-висш етап към пълнотата на църковното общение?
Въпроси, на които не намирам отговори… Оценката на този църковно-политически акт ще даде историята.
Свещ. Михаил Ковачев - Ловчанска епархия
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Забележки на Главния редактор:
* БПСЦ не бива да се обърква с енориите на БПЦ-БП, в които се служи по светоотеческия календар, които споменават Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и които признават ръководството на Св. Синод на БПЦ-БП.
** Упоменатата тук "Руска Православна Задгранична Църква" под ръководството на митрополит Агатангел не е каноничната Руска православна задгранична църква, която е в общение с Московската Патриаршия, и която се ръководи от своя първойерарх Източноамерикански и Нюйоркски митрополит Иларион.
Редактирано от tri-9084 на 06.02.15 14:37.
|
[
