Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 20:14 11.06.24 
Религия и мистика
   >> Православие
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
Тема Re: Свободна воля, свободен избор. И лична отговорностнови [re: exaybachay]  
Автор gloriana (минаващ)
Публикувано22.02.13 14:20



а религията твърди, че това не е вярно, че за това ни състояние си има причини и, че човекът по естество е цялостен и пак може да бъде цялостен.
Човекът от мнозинството в момента не е цялостен, но е бил такъв и може да стане, така е. Християнското понятие за тази цялостност е целомъдрие, пълнота на мъдростта. Гръцката дума sophrosune първоначално е значела благоразумие (2Мак.4:37, Деян. 26:25, 1Пет.4:7), здравомислие, пълна мъдрост, както умствена, така и нравствена. В този смисъл психически здравият човек е целомъдрен, демек точно обратното на фройдисткото отдаване на импулси от всякакъв характер с цел да се освободим от душевната болест, ако првилно съм го разбрала. Не помня да е препоръчвал: въздържайте се, за да преодолеете патологията, напротив - отдайте й се, за да изчезне - да, ама не.



Тема Re: Свободна воля, свободен избор. И лична отговорностнови [re: gloriana]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано22.02.13 17:18



Не помня да е препоръчвал: въздържайте се, за да преодолеете патологията, напротив - отдайте й се, за да изчезне - да, ама не.

и точно тук е тънкия момент, че щом се налага да се въздържаш, дали патологията е изчезнала - защо да се въздържаш, от какво се въздържаш, ако вече я няма и тъкмо поради това, психолозите не вярват, че целостта е възможна. Хората вече са патологични, но патологията е просто в по-потенциална форма, разликата е само в количеството, не в качеството - докато човекът все още има тази съзнателност, която му позволява да се въздържа е добре, но когато стигне момент, в който не може да се въздържа, тогава вече патологията е проявена, тогава в медицинския смисъл на думата, като диагноза, имаме патологичен случай и нещата стават с една идея по-сложни, тъй като въздържането не помага, именно невъзможността да се въздържаш представлява болеста и съответно се търсят всякакви начини на лечение, които дори могат да изглеждат в разрез с християнското учение, но в действителност не са.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: Свободна воля, свободен избор. И лична отговорностнови [re: exaybachay]  
Автор gloriana (минаващ)
Публикувано22.02.13 21:56



когато стигне момент, в който не може да се въздържа, тогава вече патологията е проявена...именно невъзможността да се въздържаш представлява болеста
Ето с това чичко ти Фройд не е съгласен - според него патологията идва в момента, в който се въздържиш, в който потиснеш импулса, какъвто и да е, дори да спиш със собствената си сестра, защото искаш ли, а не го направиш, си образуваш комплекс. Много не само антихристиянско, но дори и антинаучно (психоанализата се води псевдонаука).



Тема Re: Свободна воля, свободен избор. И лична отговорностнови [re: gloriana]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано23.02.13 14:53



Визирах Фройд и невъздържанието, като метод на лечение, на вече клинични случаи - по конкретния пример едва ли Фройд е предписвал секс със сестрата, за да се излекува дадения пациент.

Инак говоря за психологията, като цяло - въпросния цитат от Фройд за мен не е изненадващ, все пак си давам сметка, че Фройд е луд гений и краен рационалист. Това негово твърдение е вярно, но не напълно, ако имаше в близост една циганска махала, ма наше производство, щеше да види, че подаването на такъв импулс, също води до комплекси и патология - но тогава пък най-вероятно щеше да заключи, че и така, и инак, явно е все едно и в двата случая се намираме в един неизбежен капан на психичните заболявания, твърд рационалист какво да се прави. А психоанализата, колкото и да се води псевдонаука е може би най-голямата крачка в науката психология - не напразно трудовете на Фройд и Юнг се изучават задължително, от всеки един студент по психология и това не е просто от учтивост.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема ". . .и душата Си полагам"нови [re: Eжko Бoдлидpeшko]  
Автор Ежко (Бодлидрешко)
Публикувано24.02.13 16:53



Днес Господ възложи пастирско служение на дядо Неофит като патриарх български и митрополит софийски. Светото Евангелие, което се прочете по време на интронизацията, бе/е :

От Иоан свето Евангелие

[10:1] Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
[10:2] а който влиза през вратата, пастир е на овците:
[10:3] нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
[10:4] и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
[10:5] подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
[10:6] Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
[10:7] Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
[10:8] Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
[10:9] Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
[10:10] Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
[10:11] Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
[10:12] а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
[10:13] Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
[10:14] Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
[10:15] Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам [бидейки и човек, доброволно, до смърт, подчинявайки човешката Си воля на Божествената] за овците.
[10:16] Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
[10:17] Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата [човешката, доброволно, до смърт, подчинявайки човешката Си воля на Божествената] за да я приема пак [във Възкресението].
[10:18] Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.


Слава Богу за всичко.

. . .


Редактирано от Ежко на 24.02.13 17:13.



Тема Христос Е Все_съвършения Човекнови [re: Eжko Бoдлидpeшko]  
Автор Ежко (Бодлидрешко)
Публикувано20.03.13 10:47



Привет, Иво

Понеже ми писа на бележка и видимо продължаваш да държиш на законичеството - нещо, за което въобще не става въпрос и за което ти писах множество пъти (което пък показва, че въобще не полагаш усилия да четеш предоставеното), то правя последен опит.

Тръгни не от буквоядно (според Закона) изследване, а от това:

че Богочовекът и Господ наш Иисус Христос Е Всесъвършения Човек. Следователно, бидейки Всесъвършения Син Човечески Той има в пълнота Всичкото човеческо съвършенство, затова Е (и) Назорей на назореите - Единственият, Който посветил Себе Си всецяло и всечестно пред Бога до смърт, и то смърт кръстна - не по законически чин, разбира се:




Всички християни сме призвани да подражаваме на Съвършения Христос, следователно - обричайки се и посвещавайки се на Бога, всички християни сме назореи. Големият въпрос е : самоопределяйки се като християни, дали ще сме христови - дали ще бъдем достойни наистина, за да може Сина Човечески, Сина Божий, да ни припознае като Негови, като синове Божии.


А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде в ъ з м о ж н о с т да станат чеда Божии; [Иоан, 1:12]


. . .



Редактирано от Ежко на 20.03.13 11:11.



Тема Плод/награда за Назорейството е Ходатайството Му нови [re: Eжko Бoдлидpeшko]  
Автор Ежко (Бодлидрешко)
Публикувано25.03.13 15:34



Плод и награда за Назорейството на Божия Помазаник и Господ наш Иисус Христос е Ходатайството Му.

“Защото един е Бог, един и Ходатай м е ж д у Бога и човеци -

, Който отдаде Себе Си откуп* за всички - нещо в свое време засвидетелствувано” (1Тим., 2:5)

"Той бе измъчван, но страдаше д о б р о в о л н о . . . За_това Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт [доброволно] предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и [поради това] за престъпниците с т а н а ходатай." ( )


* Този откуп не е дошъл "от нищото". Това е Решение, следствие от предвечния Обет на Божия Помазаник да стане човек заради нас, човеците, заради нашето спасение, по предвечно Божие Обещание за пълно подчинение_съгласие на човешката воля на Сина Божий с Божествената тъй, щото да Се посвети на Бога до смърт, и то смърт кръстна, Определено на Предвечния Божий Съвет, по Всесвятата Божествена Воля и Божествена Премъдрост.


Няма по-високо име от това на Иисус Христос Назорей:

Книга Деяния на светите Апостоли

[4:1] Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
[4:2] които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
[4:3] и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
[4:4] А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
[4:5] На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
[4:6] първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
[4:7] и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
[4:8] Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски!
[4:9] ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
[4:10] то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея**, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
[4:11] Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
[4:12] защото под небето няма друго име, на човеци **дадено, чрез което трябва да се спасим.


[Фил.2:6] Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
[2:7] но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
[2:8] смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
[2:9] Затова и Бог Го високо въздигна и Му **даде име, което е по-горе от всяко име,
[2:10] та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
[2:11] и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.


Иисус Христос Назорей е име, по-горно от всяко име. Амин.


"каквото писах, писах." (Иоан 19:19-22)


. . .




Редактирано от Ежко на 25.03.13 18:16.



Тема Защо въпросният стих препраща към Самсон ?нови [re: Eжko Бoдлидpeшko]  
Автор Ежко (Бодлидрешко)
Публикувано04.04.13 10:08



От Матея свето Евангелие

"и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей" [2:23]


Случайно ли към този стих има препратка освен към пророк Исаия, но и към Съдии, глава 13, стих 5:

"защото ето, ще заченеш и ще родиш син [Самсон], и бръснач няма да се докосне до главата му, понеже от самата майчина утроба тоя младенец ще бъде назорей Божий, и ще почне да избавя Израиля от филистимски ръце."

Самсон е предобраз на Върховния, на Съвършения Назорей, както Мелхиседек - на Върховния, на Съвършения Първосвещеник. Чрез изкупителната Си Жертва, чрез смъртта Си, Господ Иисус Христос ни избави от ръцете на най-страшното робство - това на греха, проклятието и смъртта (което нямаше как да се случи, ако човешката Му воля не Се бе подчинила доброволно, всецяло и всечестно на Божествената до смърт, и то смърт кръстна, ставайки Назорей на назореите според

).

. . .

*Поради неизкупеността на човешкия род от греха старозаветните евреи гледали на смъртта като на някакво проклятие. Докосващият се до мъртвец се смятал за осквернен (Числ. 15:2). Недопустимо било да се погребе някой, дори най-голям праведник, в двора на Йерусалимския храм, защото то би значело да се оскверни светилището. Причината за това е добре изяснена от Московския Митрополит Филарет:

"Смъртта била нечиста от Адам насетне, като нечист плод на неговия грях. Но Христос очистил и осветил смъртта със Своята пречиста и пресвята смърт... За нас, християните, смъртта може да бъде също тъй чиста, както и животът; и умрелите наравно с живите могат да принадлежат към Господния храм, тъй като те, подобно на живите, принадлежат на Господа.

"Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си; но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме; следователно, живеем ли или умираме, Господни сме" (Рим. 14:7-8).

Поради тази принадлежност на всички към Единия Господ живите стоят в Господния храм, а умрелите, сякаш продължавайки да пребъдват в църковно общение, почиват около храма. А някои, ... чиято смърт е "скъпа в очите на Господа" (Пс.115:8), като например светите мъченици..., почиват със своите тела под самия олтар на храма, съгласно казаното: "Видях под жертвеника душите на закланите за Словото Божие" (Откр. 6:9)". [Митрополитъ Филаретъ Московскiй, Слова и речи, т.III, Москва, 1877г., стр.184-185.]

Всичко това – избавлението ни от ада и очистването ни от наследената нечистота – е извършила светлата смърт на Христа и особено Неговото дивно Възкресение от мъртвите. Затова тези две събития стоят в центъра на Православната християнска вяра и се тачат толкова тържествено. В св. Православна Църква няма по-голям празник от Христовото Възкресение. Не случайно този празник е наречен Великден! В него се чествува най-великата победа, каквато светът познава – победата над смъртта! В този ден Св. Църква радостно пее:

"Днес празнуваме умъртвяването на смъртта, разрушаването на ада, началото на нов, вечен Живот." [Пасхален канон, песен VII, тропар 2.]

Докато за болшинството хора смъртта е страшна, за християните тя е въжделена, защото нейната грозна маска е веднъж завинаги смъкната от лицето й.

"Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез Възкресението на Иисуса Христа от мъртвите ни възроди за жива надежда, за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас" (1Петр.1:3).


За вярващите и следващите дейно подир Христа смъртта вече не е страшна. Тя е само врата, зад която се открива вечният живот.

"Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка []." [Фил. 1:21]


*В постинга са използвни материали от Aрхимандрит Серафим Алексиев (1912-1993) - Шеста беседа от първи том на сборника "Беседи за живота след живота":

. . .



Редактирано от Ежко на 04.04.13 12:46.



Тема Не всички пророчества са намерили място в С.З.нови [re: Eжko Бoдлидpeшko]  
Автор Ежко (Бодлидрешко)
Публикувано05.04.13 10:51



Важно е да се отбележи и това, че не всички пророчества са намерили място в книгите на Стария Завет. Апостол Иуда, например, в Съборното си Послание цитира точно едно такова пророчество - на святия пророк Енох.

Евангелист Матей пък приписва пророчеството на Захария за трийсетте сребърника (Зах. 11:12-13) на Иеремия (вж. Мат. 27:9) - кое му дава основание за това, ако не преданието на отците:

"Бог, след като в старо време много пъти и по много н а ч и н и говори на отците чрез пророците, в последните тия дни говори ни чрез Сина" (Евр. 1:1).

Тоест, по предание това пророчество е изречено и чрез святия пророк Иеремия, при все, че не е намерило място в Стария Завет.

Имената на двамата най-прочути египетски магьосници, за които се разказва в книга Изход (гл. 7 и 8) Ианий и Иамврий също не се срещат никъде в Стария Завет, но ето, че във второто си послание до Тимотея (3:8) апостол Павел споменава, че те „се противиха на Моисея".

Подобно нещо се случва и с Книгите на Новия Завет - в Книга Деяния на светите Апостоли, четем :

"да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: по-блажено е да се дава, нежели да се взима." (Деяния, 20:35)

Това Божие поучително откровение, а имено "по-блажено е да се дава, нежели да се взима" , не се среща н и к ъ д е в 4-те Евангелия (дори и у евангелист Лука, авторът на книга Деяния). Следователно, не всичко казано и ПО_казано практически го има в Светото Писание, като например практическото извършване на Бого_служението. Знайно е, че първата записана Литургия е на ап. Яков, брат Господен по плът. Любимият Христов ученик, откровявайки за мащаба на казаното и показаното, казва алегорично: - "Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин."

". . . които из_върши Иисус" – т.е., които не само казал, но и ПО_казал практически най-подробно.

"Писах ви в писмото си - да нямате общение с блудници ", се обръща в Писмото си (Посланието си) до Коринтяни, известно като 1-во [5:9].

Това послание на Апостола не е влязло в Канона на Новия Завет, но ето, че сам ап. Павел се самоцитира.

Следователно, максимата "Само Писанието" не е единствено достатъчно основание за богословстване - казано най-простичко, в контекста на Темата - и най-вече поради това, че Дух Святий диша там, където Си ще (срвн. Иоан, 3:8). Защото ние, новозаветните, сме призвани да служим именно на Духа, а не на буквата. Защото буквата убива, а Духът животвори (2Кор.3:6...). Амин.


П.П. Екзегетика без Дух е като ракета без достатъчна тяга - макар и да има частичен успех, така или иначе е обречена да се разбие.


. . .



Редактирано от Ежко на 05.04.13 13:34.



Тема Обещанието не е ли откровено още в началото ?нови [re: Eжko Бoдлидpeшko]  
Автор Ежко (Бодлидрешко)
Публикувано08.04.13 10:29



“Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - Човекът Христос Иисус, Който отдаде Себе Си откуп за всички - нещо в свое време засвидетелствувано” (1Тим., 2:5)

Каза се, че този откуп не е дошъл "от нищото". Това е Решение, следствие от предвечния Обет на Божия Помазаник да стане човек заради нас, човеците, заради нашето спасение, по предвечно Божие Обещание за пълно подчинение_съгласие на човешката воля на Сина Божий с Божествената тъй, щото да Се посвети на Бога до смърт, и то смърт кръстна, Определено на Предвечния Божий Съвет, по Всесвятата Божествена Воля и Божествена Премъдрост.

Св. ап. Павел, обаче, казва че този Откуп е "нещо в свое време засвидетелствувано". Не е ли засвидетелствано за това още в най-стари времена, още на нашите прародители Адам и Ева - Книга Битие, 3:15 ?

В Посланието си до евреите, той говори в прав текст за Божественото откровение за това доброволно подчинение на човешката воля на Христа Бога, за назорейския Му Обет :

[10:1] Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.
[10:2] Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.
[10:3] Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,
[10:4] защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.
[10:5] Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.
[10:6] Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.
[10:7] Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата),да и з п ъ л н я, Боже [не Моята, а] Твоята воля".
[10:8] Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни",
[10:9] сетне рече: "ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто.
[10:10] По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.

Към стих 7-ми има две препратки. Първата ни отпраща към

Псалом 39-ти, където отново се откровява за началото на книжния свитък:

[Пс.39:7] Жертва и принос Ти не пожела; продупчи Ми ушите *; всесъжение и жертва за грях не поиска.
[39:8] Тогава рекох: ето, ида; в книжния свитък е писано за Мене;
[39:9] желая да изпълня волята Ти, Боже Мой и Твоят закон е в сърцето Ми.

* Вместо "продупчи Ми ушите" - в превода на 70-те: "тяло Ми приготви".

Другата препратка е към светото Евангелие, където Сам Господ директно ни насочва към пророчеството на св. пророк Мойсей Боговидец:

[Иоан, 5:46] Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.

Въпросът е: Къде ?


Цитирам [Източник :]:

Първите думи за Пресвета Дева Богородица са произнесени още в рая. Те са казани от Самия Бог в обещанието (Си) към падналите ни прародители за Изкупителя [Който отдаде Сам Себе Си Откуп] . Това обещание, наричано от тълкувателите на Свещеното Писание “п ъ р в о е в а н г е л и е”, се намира в Божиите думи, насочени към змията - прелъстител:

И ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата (Бит. 3:15).

Тъй като зад образа на естествената змия се криел големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана (Откр. 12:9), то и под жена тук трябва да се разбира не собствено Ева или друга обикновена жена, още повече, че до самото идване на Господ Иисус Христос в света потомството на Ева не е имало голям успех в борбата с духовната змия. “Бог казва на змията - отбелязва свети Епифаний - ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; но такова семе на жената не може да се намери никъде; затова враждата, която змията и присъствалият в змията завистник - дяволът, щяла да поведе с нейното потомство, се отнася към Ева само символично. А свети Иоан Дамаскин обяснява коя е тази жена, която поправя греха на Ева: “Ева - казва той - стана първата престъпница и чрез нея, послужилата като инструмент за падението на прародителя, смъртта влезе в света. Но Мария, покорна на Божията воля, въведе в света безсмъртието”. Жената, за която говори Бог, е Пречистата Дева Мария - благословената и облажаваната,

чрез Която Словото стана плът единствено чрез слизане на Светия Дух и осеняване от силата на Всевишния.

Семето на жената, възтържествувало над тъмните сили, поразило оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола (Евр. 2:14), разрушило делата на дявола и стъпкало чрез страданието, смъртта и възкресението Си самата глава на змията прелъстител, е наистина

Спасителят на света - Господ Иисус Христос.

Впоследствие това Божие обещание, благоговейно съхранявано в човечеството, е било развивано и изяснявано от пророците.

============
Край на цитата.


Кулминацията на това изречено Божие Обещание, в контекста на "ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да и з п ъ л н я, Боже [не Моята, а] Твоята воля"

е:


И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. [Мат., 26:39]


"" (Иоан, 6:38)

ставайки де факто и де юре Назорей на назореите - Съвършеният Назорей.

Амин.


"Пилат отговори: каквото писах, писах." (Иоан, 19:22)



. . .





Редактирано от Ежко на 08.04.13 12:01.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.