|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: "слязох от небето, не за да върша Моята воля"
[re: Гepиcъм]
|
|
Автор |
exaybachay (опустел) |
Публикувано | 18.02.13 15:23 |
|
Наличието на две воли във всеки човек е действителносст - инак нямаше да съществуват самоубийци, факт поради който Фройд е казал, че във всеки човек съществува "волята да умреш", твърдял е, че всеки човек понякога копнее за живота, а понякога копнее за смъртта. И наистина във всеки човек съществуват тези две воли - волята да умре и волята да живее. Тогава за западния ум това е било пълен абсурд, както и за теб: как могат тези две противоположни воли да съществуват в един човек? Но Фройд твърди, че след като самоубийството е възможно, трябва да има воля да умреш - и е напълно прав.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
Тема
|
Re: "слязох от небето, не за да върша Моята воля"
[re: exaybachay]
|
|
Автор |
Гepиcъм (корав оптимист) |
Публикувано | 18.02.13 17:08 |
|
Мисля че това е съвсем различен аспект на въпроса. Ако допуснем, че това стои в основата на обсъжданият въпрос (да наричаме различни желания 'воля'), то няма защо да се спираме само пред две воли, броят им може да бъде увеличен в зависимост от ситуацията. Човек непрекъснато се разкъсва пред избори, което си е баш борба на желания или воли . При което казусът с Исус става съвсем сиво ежедневие и по-интересен става въпросът защо изобщо се обсъжда.
Но нямаме основание да допускаме такива неща. Защото двете "воли" по Фройд не могат да бъдат актуални едновременно, в един и същи момент. Всъщност въпросът тук опира до предефиниране на 'воля' в смисъл на 'желание', което обезличава казуса на Исус, тъй като не се различава в това отношение от останалите хора - и най-вече, защото втората му природа не допринася с нищо ново в това отношение. Преведено на по-обикновен език - Исус също се раздвоява от различни желания.
Макар че според мен воля се различава от желание, тя е по-устойчива характеристика във времето - ти имаш воля да откажеш пушенето, независимо че всеки ден ти се появява желание да запалиш цегара. Волята е подтискане на едни желания за сметка на други, цел, затова трябва да е една - не може да преследваш две противоположни цели. А намесата на Фройд някак омесва нещата, поне в терминологично отношение.
Per warez ad scientiam
| |
Тема
|
Относно Исаия, глава 53-а
[re: oldfrog]
|
|
Автор |
Ежко (Бодлидрешко) |
Публикувано | 18.02.13 18:28 |
|
В отговор на:
Назарянин - синонимно на нищожество е изпълнение на Исая 53:3.
Само че ти убягва главното - това, че Презреният, Унизеният до смърт става Съвършен Назорей - Богочовекът, подчинявайки доброволно* човешката си воля на Божествената до смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:6...) бива въздигнат именно заради този Си Подвиг**.
Книга на пророк Исаия
[53:1] (Господи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?
[53:2] Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.
[53:3] Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.
[53:4] Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.
[53:5] А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.
[53:6] Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, - и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.
[53:7] Той бе измъчван, но страдаше *доброволно [подчинявайки човешката Си воля на Божествената всецяло и всечестно до смърт, и то смърт кръстна, заради нас, човеците, заради нашето спасение] и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.
...[53:11] С доволство Той ще гледа **подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.
[53:12] З а т о в а Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт [доброволно] предаде [подчинявайки човешката Си воля на Божествената всецяло и всечестно до смърт, и то смърт кръстна, заради нас, човеците, заради нашето спасение] , и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.
Първият Адам се възгордява, отпада от Бога, помрачава образа у себе си, загубва непосредственото си общение с Твореца. Вторият, новият Адам не се възползва от ситуацията на земята като единосъщен и равен с Бога; чрез пребиваването Си на земята Той не се стреми да се въздига. Обратно, Той отхвърля славата, приема всичко, което подобава на образ на раб, за което действително е възвеличен. Пътят*** на Иисус Христос новия Адам, се простира в противоположна посока на пътя на първия Адам. Въплътилият се Бог е унизен [презрян, отхвърлен], за да бъде въздигнат [ставайки Съвършения Назорей],"най-прекрасният от синовете човечески" (Пс. 44:3)].
За ***пътя от презряното Му унизяване до смърт (и то смърт кръстна) до славното Му въздигане прекрасно пояснява св. Апостол Павел в посланието си до филипяни:
[2:6] Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
[2:7] но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
[2:8] смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
[2:9] З а т о в а и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
[2:10] та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
Затова Божият Помазаник Е и Назорей на назореите: Съвършеният Назорей.
"...Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници." Пс.44/45:8
Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите [пренебрегнаха, презряха и унизиха до смърт], той стана глава на ъгъла [на всичко, в това число и Назорей на назореите]: това стана от Господа, и е дивно в очите ни"? [Марк, 12:10-11].
. . .
Редактирано от Ежко на 18.02.13 18:31.
| |
Тема
|
Re: "слязох от небето, не за да върша Моята воля"
[re: Гepиcъм]
|
|
Автор |
exaybachay (опустел) |
Публикувано | 18.02.13 19:02 |
|
Мисля че това е съвсем различен аспект на въпроса
и именно това е тънкия момент - как разбираш контекста на казаното от Исус. Ако разглеждаш волите на две личности - Бог и Исус, тогава ти си прав в написаното по-горе "Напълно подчинената воля няма собствено волеизявление, тя липсва - няма я", това трябва да е вярно, инак ще имаме конфликт м/у волята на Исус и волята на Бог, следователно Исус просто няма своя собствена воля, дори не, че е подчинена, тя точно липсва, тъкмо за това понякога казвам, че Исус няма Аз, личността Исус не съществува, тъй като няма личност без воля, имаме ли личност, задължително ще имаме и обособената й воля т.е. Исус не подчертава своята воля, а отрича съществуването на такава.
Да се каже "една воля в две личности" и "две воли в една личност" в този контекст става тъждествено, все пак според метода (и съобразно учениците разбира се) зависи изказът - това е най-доброто, което може да се направи по метода "Бог-личност", че това което твърдиш и правиш не е от теб, а от Бог.
Сега относно похватите на проповедниците - този номер, където Богът-Исус подичинил волята си на волята на Господ-Бог говори за тяхната дихотомия, а не за Исус, нито за Бог. Елементарно е да се види, какъв буламач се получава - Бог се родил, като Исус и подчинил себе си, на себе си, за да спаси хората, от наказание, което собственоръчно им наложил ..... шизофрения по всички параграфи и то в тежка степен, най-доброто в случая, което може да се каже е, че Бог съжалява за постъпката си спрямо човеците и се чуди как да оправи кашата, която е забъркал. Исус се е опитал да изкаже цялостта си, чрез похватите и терминологията на юдейската традиция, но папагалите повтарят думите му, без да се замислят и ги интерпретират с обичайното си състояние на разделение, в което от край време и психологията твърди, че се намира човешката психика.
п.п. вече дали ще вярваш или не във всичко това е отделен въпрос, но ти сам го казваш - Исус не потвърждава наличието на две воли, едната е неактивна не само в един конкретен момент, а изцяло не съществува. Това, което често се изпуска, е че изразните средства, са различни в различните епохи и сред различните поколения - казано на по-съвременен и разбираем език, Исус говори за хармония. Това, че на някои не им се иска да звучи толкова простичко и ясно, сам се сещаш, че усложнява нещата и така се стига до двете воли на Исус - Исус няма две воли, дори разглеждано напълно във фройдиския смисъл на израза, дори напротив, точно Исус е човек, който има само една воля, а ние имаме две или повече воли.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни Редактирано от exaybachay на 18.02.13 19:04.
| |
Тема
|
"давайки ни в Свое Лице най-добър пример и образ
[re: Eжko Бoдлидpeшko]
|
|
Автор |
Ежко (Бодлидрешко) |
Публикувано | 19.02.13 17:53 |
|
Из Точно изложение на православната вяра
Преподобни Иоан Дамаскин
Глава 18. Още за това, че в Господ има две воли и свободи, както и два ума, знания и мъдрости
Източник *
"Като наричаме Христос съвършен Бог и съвършен човек, без съмнение, трябва да Му приписваме всички природни свойства както на Отца, така и на Майка Му. Защото Той стана човек с цел победеното да победи. Всемогъщият можеше да изтръгне човека изпод властта на мъчителя и с всемогъщата Си власт и сила; но в този случай мъчителят би получил повод да се оплаче, че е победил човека, но е претърпял насилие от Бога. Затова милосърдният и човеколюбив Бог пожела да превърне самия паднал в победител и стана човек, поправяйки подобното с подобно.
. . . И така, Той естествено притежаваше способността да желае и като Бог, и като човек. Впрочем човешкото Му желание следваше и се подчиняваше на (Божественото) Му желание, бидейки задвижвано не от собствено разпореждане, а желаейки онова, което Божествената Му воля желаеше. Когато Божествената воля допускаше, тогава (човешката воля) естествено изпитваше това, което й е присъщо. Така, когато човешката Му воля искаше да избегне смъртта, а Божествената Му воля се съгласяваше с това и го допускаше, тогава Господ естествено се молеше смъртта да Го отмине и бе в състояние на вътрешна борба и страх. Когато Божествената Му воля пожела човешката Му воля да избере смъртта, тогава страданието стана доброволно за нея, тъй като Той доброволно се предаде на смърт не само като Бог, но и като човек. С това Той дари и на нас дръзновение пред смъртта. Така, преди спасителното Си страдание Той казва: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша (Мат. 26:39). Очевидно трябваше да пие чашата като човек, тъй като (не можеше да я пие) като Бог. Затова като човек иска чашата да Го отмине. Това бяха думи на естествен страх. Но нека бъде не Моята воля (Лук. 22:42), тоест "понеже имам друга същност в сравнение с Теб, а Твоята, тоест Моята и Твоята, тъй като по природа съм единосъщен с Теб". Това, обратно, са думи на мъжество*. Защото душата на Господ, станал по Свое благоволение истински човек, като почувствала отначало естествена немощ поради чувството, възникнало при раздялата (със земния живот) и като почувствала естествено състрадание към тялото, после, укрепена от Божествената воля, мъжествено решава да отиде на смърт. Тъй като Господ - Един и Същ - бе съвършен Бог заедно с човешката Си природа и съвършен човек заедно с Божествената си природа, то Самият Той, като човек, в Самия Себе Си и чрез Самия Себе Си подчини (всичко) човешко на Бог Отец и стана послушен на Отца, давайки ни в Свое Лице най-добър пример и образ."
Тоест, това е примера на Съвършения Назорей - на Богочовека, Сина Божий и Господ наш Христос - Онзи, Който доброволно, всецяло и всечестно подчинил човешката Си воля на Божествената до смърт и то смърт кръстна - Единственият, чиято човешка природа отстояла неподвластна на греха. Защото, "душата на Господ желаеше, свободно задвижвана, но с в о б о д н о желаеше т о ч н о това, което Божествената Му воля желаеше душата Му да желае." (пак там, краят)
Да, Иво - макар и да не е казано директно в прав текст, съвсем ясно се вижда че Господ е Назорей на назореите - Съвършеният Назорей. Той станал такъв не по силата на Закона - не по законически чин (както не е и Първосвещеник по законически чин, а по чина Мелхиседеков). Той Е Назорей [дал обет да Се посвети на Бога, до смърт, и то смърт кръстна, ставайки човек заради нас, човеците, заради нашето спасение] по предвечно Обещание за пълно съгласие на човешката воля на Сина Божий с Божествената Определено на Предвечния Божий Съвет, по Воля Божия и Премъдрост (Да не забравяме, че Господ Вседържител е извън времето - едно Негово творение - и именно тук е Тайната):
"Който [Христос, Сина Божий] е бил п р е д н а з н а ч е н още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас, повярвалите чрез Него в Бога" (1Пет., 1:19-21) ". . . по о п р е д е л е н а т а Воля [Божия] и предведение Божие [т.е., по Божий Промисъл и Премъдрост] предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте;]" [Деяния, 2:22-23]
* ". . . Но нека бъде не Моята воля (Лук. 22:42), тоест "понеже имам друга същност в сравнение с Теб, а Твоята, тоест Моята и Твоята, тъй като по природа съм единосъщен с Теб". Това, обратно, са думи на мъжество. "
Ето го Подвига, за който говори пророк Исаия в глава 53, .
. . .
Редактирано от Ежко на 19.02.13 21:31.
| |
Тема
|
Иконата на Андрей Рубльов изобразява именно
[re: Eжko Бoдлидpeшko]
|
|
Автор |
Ежко (Бодлидрешко) |
Публикувано | 20.02.13 20:43 |
|
Иконата на преп. Андрей Рубльов изобразява именно Предвечният Божий Съвет за спасението на Негово Величество Човека (нещо, върху което многократно се акцентува в Темата, на основание светото Писание, впредвид Същината й). Който не вярва на мен, може - ако желае, разбира се - да повярва на уважаемия Прокимен:
На иконата имаме три ангела - Всеки от Троицата държи жезъл - символ за Божественото Единосъщие - но Чашата е само една - понеже, Единствен Син Божий от Триединия наш Бог станал човек заради нас, човеците, заради нашето спасение. . .
". . . Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля"
". . . И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове."
Амин.
. . .
Редактирано от Ежко на 20.02.13 22:51.
| |
|
"Господ Вседържител е извън времето - едно Негово творение - и именно тук е Тайната."
Това се каза и това може би съблазнява някои.
Но така казва и на друго място Писанието: "заклан от създание-мира." (Книга Откровение, 13:8).
. . .
| |
|
. . .
| |
Тема
|
Свободна воля, свободен избор. И лична отговорност
[re: exaybachay]
|
|
Автор |
Ежко (Бодлидрешко) |
Публикувано | 21.02.13 22:22 |
|
"""Наличието на две воли във всеки човек е действителност - инак нямаше да съществуват самоубийци, факт поради който Фройд е казал, че във всеки човек съществува "волята да умреш", твърдял е, че всеки човек понякога копнее за живота, а понякога копнее за смъртта. И наистина във всеки човек съществуват тези две воли - волята да умре и волята да живее. Тогава за западния ум това е било пълен абсурд, както и за теб: как могат тези две противоположни воли да съществуват в един човек? Но Фройд твърди, че след като самоубийството е възможно, трябва да има воля да умреш - и е напълно прав."""
То всеки човек може да има воля да убива - по-право казано, да направи избора да пожелае да убива - не само себе си, но и други човешки душ`и. Което съвсем не означава, че това е (наличие на) 3-та воля.
Бъркаш свободата на избора на волеизявленията ни, с едната ни свободна Воля, която е толкова свободна, че може да разпъне не само сам себе си или друг човек, но и Господа до смърт. Факт.
А убийствата не са само физически, но и духовни. Най-вече, духовни. С една дума, с един поглед, можем да убием човека и да разпънем - за пореден път - Христа Бога, презирайки Божия образ в човеците.
. . .
Редактирано от Ежко на 21.02.13 22:31.
| |
Тема
|
Re: Свободна воля, свободен избор. И лична отговорност
[re: Ежко]
|
|
Автор |
exaybachay (опустел) |
Публикувано | 22.02.13 13:45 |
|
Това вече съм ти го споделял - според мен Исус не е убит или по-точно казано, не може да бъде убит, така възприемам посланието, другите неща за мен са цвят. Точно духовното убийство би трябвало да е невъзможно - само физическата смърт е възможна, но това е нашата сляпа игра, в крайна сметка всички религии и духовни учения, без нито едно изключение твърдят точно това: че не всичко приключва с физическата ни смърт и за това е безсмислена, и глупава тази игра, където се убиваме. Вече доколко е вярно това, доколко е факт, не мога да твърдя, но ако посланието не е това, то за какво изобщо иде реч тогава.
Откритието на Фройд е епохално за западния свят, а именно: че човекът е вътрешно противоречиво същество, че човешката психика е дихотомична, че живеем в конфликт със себе си, от което неминуемо има последствия в целия ни живот, бит и общуването с другите. Тази вътрешна противоречивост е показателна, че човеците не сме последователни, не сме цялостни, че за всяко едно нещо, психиката ни откликва с едно ДА и с едно НЕ - борбите, които водим вън, са отражение и следствие от борбата, която водим в себе си, ние се наричаме индивидуални, но това не е толкова вярно, по-правилното е да се наричаме дивидуални. Логичния въпрос, който следва е - това ли е естественото устройство на човека, такава ли е нашата структура, нашата природност, психологията, като официално становище за сега е приела, че сме такива и други не можем да бъдем, а религията твърди, че това не е вярно, че за това ни състояние си има причини и, че човекът по естество е цялостен и пак може да бъде цялостен.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | >> (покажи всички)
|
|
|