В отговор на:

---

Лично аз съм ЗА църковнославянския, защото ми се струва, че слагайки чертата с думи като "премахване" или "трябва еди какво си", автоматично се изземва свободата на някого, за когото общуването с Бога е може би съвсем простичко и то дори на съвсем емоционално ниво...

---

Добре, нека е спектакъл. Кажи ми що за спектакъл е този спектакъл, в който актьорите не си знаят текста и не разбират какво влагат в устата им? Ако имахте поне малко досег с театъра, щяхте да знаете, че първата задача на един актьор още когато е на ниво репетиции "на маса", както се казва, е да разбере текста, който му е даден!

Така че, PPP, твоето сравнение всъщност изцяло говори в полза на разбираемия български език.

В темата за православното богослужение в чужбина съм публикувал един цитат от св. Фотий, всъщност това е извадено от неговите тълкувания върху посланията на ап. Павел. В този цитат се натяква и акцентира много недвусмислено, че независимо дали четем, пеем, благодарим, благовестим, проповядваме, молим се, трябва да мислим не само за собственото си зушевно обогатяване, но и преди всичко за обогатяването на другите. Когато се молим на неразбираем език (да не ми приказват, че църковнославянският бил разбираем едва ли не по подразбиране, че от това по-голяма лъжа няма!), духът ни се моли (вътрешно, емоционално), умът ни обаче остава безплоден, защото "плодът на словото е ползата за слушателите" (бл. Теодорит от тълкуванието му върху същите стихове).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Bronson, прощавай, това го обясни на "петдесетниците" с тяхната "гласолалия".
Хайде да се потрудим да научим църковнославянски. "Отче наш" се запомня лесно, ако сме редовни на литургия.
Трудното е за този, който влиза да "запали само една свещ". Като онзи дето се впечатлил, че като отиде на църква, само върба раздават. Щото ходел само на Връбница...

Като стана въпрос за светите братя - нали знаете какво е отговорил Философът срещу триезичниците :

"Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена - да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае ? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога, всеки със свой език."

Какво ли би казал сега - когато считаме българския език за недостоен?!

Редактирано от н@блюдaтeл на 10.02.06 17:41.

Питам конкретно православните, теб например.

В отговор на:

---

Хайде да се потрудим да научим църковнославянски

---

В отговор на:

---

Хайде да се потрудим да научим църковнославянски.

---

Св. Константин не изрече ли цитираното от теб в защита на църковнославянския?
По аналог - да заменим иконите и фреските с по-разбираеми постери с надписи - за да е ясно. Музиката не може без езика. Свещениците да се обръснат и да облекат по-практични дрехи. Храмовете са поостарели в архитектурно и стилово отношение... Всичко това протестантите го оправиха вече.

В отговор на:

---

Св. Константин не изрече ли цитираното от теб в защита на църковнославянския?

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

може би трябваше да оставя и края на абзаца -

"Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога, всеки със свой език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други."

Ти разбираш ли за какво е говорил? Или според теб - е искал да добави към трите езика и четвърти - и така да запечата бройката?

Или правото на всеки народ да слави Бога на своя език?

Редактирано от н@блюдaтeл на 10.02.06 18:03.

Когато станах православна, научих Отче наш и Символа на вярата на църковнославянски. Тогава така ми каза моят духовен отец.
Не ги разбирах, нито пък той ми обясни защо така, но после се постарах да ги намеря преведени, за да разбера какво всъщност казвам.
И до ден днешен нищо не може да ме накара да ги казвам на български. Дали съм много душевна или пък много емоционална, не знам. Явно.
А и, да си призная, трудно се концентрирам да внимавам по време на цялата литургия. Понякога при някои песнопения ме изпълва радост именно заради мелодията или пък заради стройното пеене на хОра.
Може би така е и с църковнославянския. Той просто има друга мелодия.

А за спектакъла и текстовете... Ами как е в операта например? Не е ли точно така? Доста актьори пеят на език, който не им е понятен, но те предварително са разучили за какво иде реч.... Както и публиката. Признавам, че ще е по-разбираемо една Набуко например да ми я изпеят на български. Не ми харесва така обаче.

В никакъв случай не съм против литургиите на български език, напротив! Но не и за повсеместното им въвеждане. Трябва да има за всекиго според нуждите.