Значи пише ви една отчаяна майка. Дано успеете да ми помогнете. Предварително се извинявам, че няма да мога да ви отговарям, но ние вкъщи компютър нямаме. В момента пиша от компютъра на племенника ми. Иначе в работата имам компютър но сега съм в отпуска. Като ида на работа в понеделник ще прочета съветите ви. А наистина имам нужда от съвети. Вече съм на ръба на нервната криза.

Ето какъв е проблема. Синът ми е на 14 години. Трудна възраст, знам, ама при него вече става много трудна. Не иска да ходи на училище. А не е да не му се учи. Отличник е. Любимец на учителите. Обаче ми вика "Мамо, целия клас ме мразят". Тормозят го, викат му "зубър" и изобщо много е лошо в класа положението. А и класа е див Всички учители пищят от тоя клас по родителските срещи. Ама за това че му викат зубър аз съм виновна. Все му викам учи,учи.Бъди най-добрия. И съзнавам че може би прекалявам понякога с изискванията си. Но сега не иска да ходи научилище. Било му писнало от всички "врагове" там. До преди година нямахме такива проблеми. Всичко започна с пубертета. Станал е много срамежлив. И преди си беше стеснителен обаче сега направо... Пристъпвам към най-шокиращата част. Значи сега с него сме сами в къщи. Баща му е на командировка в Русе и аз му викам "Сине, айде майка да си поговорим и да ми кажеш ама честно какво ставада се опитаме да се справиме с положението". Той се съгласи да ми разкаже всичко, но с големите уговорки че никога няма да кажа на баща му или на който и да било. Попринцип той нещо не се разбира с баща си. И ми е много мъчно и за това. Мъжа ми не е лош човек, просто е малко по-грубоват. Сина това го дразни. Вика че баща му бил простак. Сега вярно е че мъжа ми няма образование, но и чак простак не е. Но да се върна на откровения разговор който проведох със сина. Значи освен че всички го мразят, че му е тежко в училище научих и неща които не съм знаела нито пък са ми минавали през ума. Когато беше на 10 г. имаше 3-4 приятели които идваха у нас той ходеше у тях и аз се радвах че се адаптира в училище. Щото в детската градина нямаше никакви приятели. Та значи от тези 4-ма сега само с двама са останали приятели. С другите се скара. И какво разбирам само. Казва ми, че към единия от тях изпитвал "по-специални" чувства. Че бил влюбен в него. Изправиха ми се косите направо. Разказа ми как когато още били приятели се били целували и много се обичали. Това каза било "тайната на моя живот". Обаче онова момче явно се отдръпнало, започнало да тормози сина ми, да го бие, да го нарича педал и др. Това се е развивало години наред, а аз научавам едва сега. Познавам въпросното момче, в което казва че е влюбен. Познавам и родителите му. Не знам дали да говоря с тях или не. В чудо съм се видяла. А то между другото беше добро дете, обаче в последно време нещо... Майка му вика че го изпускали... лоша компания, марихуана и т.н. Не знам дали да и казвам и това на жената. Тя вече достатъчно проблеми си има снего. Та сина ми вика "Аз майко не мога да живея без него". В същото време ми казва че много се измъчвел, защото знаел, че чувствата които изпитва не са редни и че религията не толерира подобни връзки. Нито аз, нито баща му сме религиозни хора. По такова време сме расли, дето религията не беше тачена. Обаче той чете Библията, вярва много и сам се измъчва заради казва "грешния ми живот". И това не е всичко. Има един псевдо приятел дето му трови живота. Разправял му, че аз не съм му майка, че баща му не му е баща, че е подхвърлено дете. И нашия вярва... И един ден ме пита "Кои са истинските ми родители?" А такова нещо изобщо няма. Той си е наше дете. Та онзи и други неща му разправял. Той му нбива в главата тия мисли, че грешник, лош човек и такива др. Ох, не знам вече какво да правя с това момче. Моля ви се кажете някой сблъсквал ли се е с подобна ситуация. Той вече и от мен почна да се дразни. Онзи ден чистех у нас и понеже е много разхвърлян чистя и негови шкафове. Леле като ме видя побесня. Защо съм ровила, какво съм търсила, тайните му ли съм искала да разбера.... Станал е маниак на тема конфиденциалност. Моля ви кажете какво да правя, нервите ми ще се пръснат вече. Предварително ви благодаря!

незная какво да те посъветвам.децата ни са още малки

иначе общуваме с тийнейджъри, идват у нас за интернет, музика...бих казала, че ни възприемат като "отворени" възрастни...но с такова нещо не съм се сблъсквала. иначе пиене, марихуана, партита, секс и т.н. има в изобилие. повечето деца не се разбират с родителите си, все се чувстват неразбрани от тях... особено девойките доста споделят. момчетата са по-затворени и си пазят нещата сякаш в тях си.

може би ако потърсиш помощ от детски психолог, в училищата има щатен психолог. може би той ще помогне. евентуално да говориш ти с него, и после сина Ви да се срещне и той

Аз това най-лесно да говоря с психолога. Класната на сина ми ще ме представи на психолога и ще му обясня нещата. Но съм убедена че синът ми няма да иска да се срещне с него. Нещо повече, в очите му ще изглеждам като предателка.

И все пак ти благодаря. Може би ще споделя с класната да видим тя какво ще ме посъветва.

Няма да ти помогне психолог...Директно ще го обявят за "аутсайдер", а това ще влоши положението му.

Ситуацията е много деликатна, а и двамата сте много объркани.Преди всичко трябва да знаеш че децата в днешно време са много жестоки, не са склонни към проява на разбиране.
Мисля че най-доброто решение е да го преместиш в друго училище, друг квартал, изобщо в друга среда.
Преди това трябва за кратко време да направиш следното:
Сина ти страда от липса на самочуствие и силно развито чувство за вина.Трябва да разрушиш в него склонноста му към саморазрушение, защото те уверявам че го има.
1-Събери парички, може и трудно да е, но трябва...Купи му компютър.Възможно най-добрия който можеш да си позволиш.Поинтересувай се нямаш ли познати или роднини които могат да го въведат в тънкостите на тази цяла наука, да го запалят.От тези деца стават чудесни компютърни специалисти.
2-Прекарай му интернет-ви почти всеки квартал има кабелен доставчик, който предлага сравнително изгодни оферти за свързване.
3-Трябва да исползва компютъра за общуване с хора.И ти трябва да му помагаш-нека си качи чат програми, да добие интереси, да говори с хора.
4-Освен компютъра не е зле и още едно хоби да му създадеш-имате ли кола?Караш ли я?Трябва да имитараш че имаш проблеми с нея и искаш той да ти помага...Това обаче може и да му се стори скучно.Заинтересувай се кое му е любопитно и го насърчавай да си развива това като хоби.
5-Трябва да започнеш да развиваш чуството му за самозащита и егоизъма му.
6-Това че е конфиденциален е добре, с оглед на неговото увлечение трябва да се пази да споделя, иначе децата пак ще го ядат.
7-Говори с баща му.Трябва да бъде търпелив с него, да си отнася с дружелюбие, а не грубо, защото това може да коства доверието му и към теб.Изобщо с бащата е много трудно, разбирам че стила му е такъв, но сина ти е в криза, а грубостта е голям враг.Нека излизат по мачове, да го взима когато ходи на командировки (въпреки че ще изгуби часове), да прекарват времето си заедно.

Започне ли да развива интересите си към компютърните технологии трябав да го финансираш да си купува части, да експериментира с него...Другите деца ще почнат да го уважават ако започне да им поправя компютрите-това можеш и на него да го кажеш, стимулацията ме да е с нещо над останалите ще му помогне да се изстреля напред в този занаят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Определено е добре да смени училището.
Що се отнася до сексуалната ориентация, има много спорове дали е вродена или се придобива и следователно може да бъде променяна, но така или иначе мисля, че каквото и да е ще трябва да го приемете поне вие, за да не се отдалечи детето от вас. Аз бих говорила още много с него, за да разбера какво става и то без да давам съвети, поне за момента, а с много въпроси и слушане на отговорите. В крайна сметка най-важно е детето да е щастливо, независимо дали харесва момчета или не. На баща му това май няма защо да го казваш засега, че мъжете са много изкривени в това отношение.
И да, интернет вкъщи не е лошо решение. Поне ще може да контактува с непредубедени хора.

Наистина ще си предателка, ако го направиш там, където всички познават сина ти. Предаваш го в техните ръце / помисли.

Ако ще говориш с психолог, нека бъде човек, който няма нищо общо с училището, със сина ти, с твоята месторабота и т.н. Психолози и частни кабинети - наспорил господ.

Психологът не е чудовище, думите му доста ще си приличат точно с твоите

защо си толкова против училищните психолози?

те са по-близко до проблемите на децата и може би виждат неща които майката не знае/не вижда. никъде не е казано, че като уговаря среща с училищния психолог ще бие тъпан на площада.

Бъди сигурен, че ще.

о, нима ти назначаваш училищните психолози в България???

не ми се спори с теб, жената си има проблем и последното което иска е да чете как се карат група непознати във виртуалния клуб за взаимопомощ