Здравей,
моите деца са още малки, но си спомням от моите младини колко жестоки могат да са децата в училище, особено в началото на пубертета....
Мисля, че съветите дотук са добри - компютър с интернет - задължително, психолог - да, но не училищния. Наистина не вярвам, че ще запазят тайната му.

Ти притесняваш ли се, че той е вероятно хомосексуалист?
Почти доказано е, че определен процент от хората - може би около 5%, са хомосексуалисти. И това е вродено. Мнозина никога не си признават и се измъчват създавайки семейства и деца... Но не са щастливи.
От друга страна тези, които имат смелостта един вид да застанат пред обществото и да си признаят - се чувстват добре. Имам съученици - добри мои приятели, които някъде към 20-та си година се осмелиха да си кажат... Мнението на никой около тях не се промени.
И още нещо, в което съм твърдо убедена от лични наблюдения - хомосексуалистите са много талантливи хора, независимо с какво се занимават. Всичките ми наблюдения го доказват. Обяснявам си го с факта, че съчетават женското и мъжкото начало на мислене, интуиция, реакции и пр., което си е предимство.
Светът все по-отворено приема хората с различна сексуална ориентация. Надявам се скоро и в България хората ще променят мисленето си и няма да се стряскат от хомосексуални двойки. Аз познават такива двойки - те са доста отдадени един на друг, с по-добри отношения даже от "нормални" семейства.

Ако осигуриш интернет на момчето, сигурна съм, че ще може виртуално да общува с много хора като него и да получи сили и съвети от тях. Както ти в момента търсиш помощ от други майки.

Желая успех на цялото ви семейство.

Здравей -

Много съжалявам, че си попаднала в подобна ситуация, да гледаш детето си да се измъчва.

В историята ти има мног положителни неща. Първо, детето ти се учи с удоволствие. Ако поразгледаш този клуб, един куп родители са писнали, че синът не ще да учи и че не му пука. Образованието цял живот ще му помага, не се измъчвай, че ти си го карал да учи, много добре си сторила. Просто явно обкръжението не пасва на личността му. МИсля, че е добра идея да смените училището с някое, където децата са с малко по-широк светоглед. Все трябва да има такова някъде, надявам се родители тук ще те посъветват.

Второ, много е хубаво, че той ти има доверие. Не са много 14-годишните, които ще седнат да кажат на майка си, че ги привличат други момчета. Радвай се на доверието му и не злоупотребявай с него. Ако баща му няма да приеме тази тайна, по-добре е да не знае, не го наранявайте излишно.

Явно той е в конфликт със себе си относно това момче, което го привлича. Не мога да ти кажа дали синът ти е гей или просто е моментно увлечение, само времето ще покаже. За момента обаче е важно да го успокоиш, да пазиш тайната му и да му кажеш, че това, което прави не е грях, не е мръсно, не е лошо, че не е болен, че всичко ще е наред. Ще му спестиш голяма психолигичекса травма, повярвай ми. И му намери нещо да чете по въпроса, а и защо и ти да не почетеш малко за сексуалността в тази възраст? Среща със психолог според мен само на теб ще е полезна, освен ако той сам не поиска да отиде. Ако се срещнеш със психолог, задай си въпросите, попитай я тя как мисли, че трябва да постъпиш, използвай я като ресурс.

За врачките... аз бих ограничила гледането на канал 2001. Ако иска да се среща с такива хора, потърсете някоя, която поне няма да го лъже за бъдещето и няма да ви взима пари. Има и такива, които не взимат пари, а същевременно ако не лекуват, поне вдигат самочувствието. Аз съм ходила при една, която ми говореше само полжителни неща за мен - ти си умна, имаш силна интуиция, не се плаши, всичко ще е наред, спри да пушиш и т.н. Аз много я уважавах, защото не ми взимаше пари. Не ме излекува, а и нещата, които ми наговори може и да не са верни, но ми вдъхваха увереност и аз се чувствах много добре. Това си е по ваша преценка, но много внимавайте при какви врачки го пращате.

А за ровенете в нещата му... така са на тия години. Питайте за разрешение преди да чистите. Или му кажете да си изчисти сам, голям е вече.

Успех и кажете как се развиват нещата!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

~Джон Милтън

Ох, не мога да отрека че съм шокирана. Но в крайна сметка той е мое дете и аз го обичам и наклонностите му няма да променят това. Сигурно ще ми бъде трудно, но ще го приема такъв какъвто е. Обаче това не важи за мъжа ми. Познавам го и знам, че просто ще побеснее. Той по телевизията само като види нещо по-така и почва "Гледай ги тия, извратени, болни хора. Да чука на дърво човек" .Не ми се мисли като разбере че собствения му син има вероятност да е такъв.

Ужас...
По-добре да не разбира.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Frysco на 20.01.05 17:01.

Благодаря ви на всички. Повдигнахте ми духа. Както казват хората дявола не е толкова чер колкото изглежда. Племенника ми предлага да заминем със сина ми на екскурзия за няколко дни да се поуспокои малко. Мисля довечера да го изненадам. Още не съм решила къде, но мисля че ще ни се отрази добре и на двамата. Мисля за Италия щото там има при кого да отседнем. А иначе вече започнах да разпитвам и да търся подходяща психоложка. Жена искам да е, щото сина ми винаги се е притесявал когато ходим при лекар-мъж. Препоръчаха ми вече няколко психолжки. Мисля да се срещна поотделно с всички и която ми се види най добра - при нея. А за смяната на училището май наистина ще е най-добре. Какво обаче обяснение да дам на класната, когато пе попита защо съм взела това решение? А относно мъжа ми казах и по-горе. Няма да му казвам нищо.

и на мен ми се иска да повторя другите: ново училище, нови контакти, разкарай тактично от живота му приятелчето с лошите идеи, и му помогни да си намери хоби, като внимателно го побутваш (сам да си избере, не ти да го правиш). компютъра с нет наистина е добра идея. а всъщност се включих заради това, което написа за баща му. искаше ми се да споделя с теб, че майка ми винаги се е изказвала ужасно ... нетолерантно да го наречем, за хората, различни от нея. това направи от нас със сестра ми много толерантни към всякакви различия хора (което не е лошо), но пък ужасно затворени - почти нищо не споделяхме за себе си за да не бъдем критикувани... тя още е така - нищичко не казва на мама, а аз - само хубавите неща. и определено не мога да кажа, че чувствам майка си особено близка - а никоя от нас не е с различни сексуални наклонности или друго, което е било абсолютно неприемливо за нея... това, че съпругът ти е по-груб, не е страшно, но някак трябва да промени отношението си...

ами детето и от това може да се е стесирало. просто вече знае каква ще е реакцията на баща му. може би наистина е по-добре да не му казвате поне засега. но пък именно в такива случай, може ти "небрежно" да подметнеш "е какво толкова, да не са .... еди какви си". в смисъл, непряко да чеу детето че поне ти би могла да проявиш разбиране към това. макар че то вече ще го знае от теб. а пък така може лекичко да вмъкваш темата в някой разговор с таткото, изразявайки противната на неговата позиция. абе не знам. аз съм коментирала такава възможност с мъжа ми още преди години и той заяви категорично че не може това да стане. абе те мъжете повече го изживяват това на тема мъжка гордост. затова засега си трайте със сина ти.
съгласна съм за смяната на училището. не заради сексуалните наклонности на детето, а заради недобрата среда там. след като има желание да учи, много по-добре ще е да е в среда където това се приема за нормално и одобрява. в крайна сметка защо да се чувства виновен за това че има добри оценки. а пубертетчетата могат перфектно да те изкарат смотаняк само защото не си тъпак.
всъщност, поговори с него по въпроса. кажи му че искаш да му помогнеш, че искаш той да е добре и да е щастлив. попитай го какво мисли за смяна на училището, да потърсите заедно къде би му харесало да учи, изобщо, да не е през него това решение и просто да му го натресете.

иначе, просто не мога да си представя какво ти е. много сила и търпение ти пожелавам. ще имаш нужда. но поне имаш правилната нагласа. това е твоето дете, това което ти си родила и отгледала. какво значение би имало другото. обичай го и направи така че той да е постоянно сигурен в твоята обич и подкрепа.

успех

обяснение пред класната - истината, но не цялата. тоест за сексуалната ориентация, не и трябва да знае за да разнася клюки. казвате че не сте доволни от средата, че детето не се чувства добре и не го стимулира да се развива, че сте намерили по-добро място където да развива потенциала си и което ще му даде повече възможности. в крайна сметка защо да дължиш обяснение.

Това е чудесна идея, хубаво е. че можете да си го позволите. Успех с психоложките, добър подход. А за класната, не мисля, че и дължите обяснение. А и тя е имала отговорност. все пак някакъв контрол над тия деца там няма ли? Можете да и го кажете.

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

~Джон Милтън

И още нещо исках да ти кажа. Махни това "отчаяна съм". Детето ти си е същото умно и добро дете, само че притеснено. От теб зависи то да се успокои. Всичко друго ще се оправи. Покажи му, че го обичаш, че го разбираш и направи така, че то да продължи да споделя с теб. Като има с кого да говори и на него ще му е по-леко, а и ти ще се успокоиш. То май и някой друг беше казал нещо такова, но...