Надали, освен ако нямат познати...
Иначе ще повторя-трошенето на кокали ще създаде още проблеми, няма да ги реши.Виж, едно сплашване е достатъчно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обеди го, че трудът е много важен, градивна сила. Бог обича труда. И го подтикни по този начин някак си да си чисти стаята сам. Повече не се рови в нещата му. Покажи му, че уважаваш неговата индивидуалност.

За да го разбираш по-добре. Вземи, хвани се и прочети Библията, или поне Нов Завет. Опитай се да не го кориш за наклонностите му.

Ако отново обиди баща си, напомни му за петата божия заповед. " Почитай баща си и майка си,за да ти бъде добре и да живееш дълго на Земята"

Не казвай на майката на онова момче, за да не спре да споделя с теб. Спечели доверието му и не го предавай никога.

Когото се измъчва силно, прегръщай го и му казвай, че ти винаги ще обичаш такъв, какъвто е.

Обясни му, че дори да не беше ваше дете- вие сте тези, които сте го отгледали, и едва ли ще има някой, който да го обича повеч, от Вас, но първо му кажи, че не е подхвърлен.

Кажи му нещо от сорта :" Ние много те обичаме, сине", докато го прегръщаш. Мисли го.

Внимавай с думите с. Думите са важни.

Да смени училището.

При такива хора или е генетично обособено, или е мода. Ако е мода- ще мине, а ако е генетично- тъй и тъй нищо повече не би могла да сториш. Затова не се измъчвай.

Здрасти,
Мисля че си направила една огромна стъпка, като си предразположила детето да ти се довери.
От тук натататък заедно може да обмисляте варианти за неговото развитие. Помни, че за да израсне пълноценен човек, той трябва да се чувства комфортно в средата си. След като в това училище не се вписва, поради таланта и амбициите си, поставете си високи цели - влизане в елитно училище, където всички около него ще са амбициозни.
Прочетох съвета за заместване на реалното общуване с виртуално и не го подкрепям.
Колкото до въпроса дали детето е бъдещ гей, смятам че е твърде рано да се отговори положително. Той е общувал досега главно с момчета, вътрешната му потребност за обич е насочена към момче. Ако можеш създай възможност за срещи и общуване и с момичета. Пикник, гостуване на семейства с момичета на неговата възраст, и каквото и да е там.
В тази възраст личността на бащата става особено важна и определяща цялото бъдещо развитие на детето. В случая, не толкова детето, колкото вие имате нужда от специалист. Психолога в училище не е добър вариант, има далеч по-добри възможности. Накарай бащата да осъзнае огромната си отговорност, да смекчи грубостта си и да отделя време за сина си. Ходене на риба, на ски, плуване - това е негова работа и да разговаря непрекъснато с него. Ако мъжа ти е консервативен не му казвай всичко, но непременно настоявай да поеме отговорността си.

Врачките , пък особено тези по тази телевизия са пълни простаци и мошеници. Какво ще научи едно будно, интелигентно дете от много прости хора и откровено луди?

Не се шашкай толкова. Решението е лесно и нищо страшно и фатално не е станало. Рано е да се знае дали е гей, би-сексуален или дали ще има тези наклонности след 2 или след 4 години.
Той преминава през много неща докато намери сексуалната си идентичност и самият себе си като личност.
Много по добре е от децата на неговите години които пушат, пият и се дрогират.
Прочетох няколко мнения по-горе, не всичките. Няма да ти дам конкретен съвет. Просто погледни нещата от друга страна - друг ъгъл.
Ако имаш имейл - дай го и ще си поговорим там. Не искам да пиша тук защото не ми се спори с разни хора от форума. Ти сама ще прецениш дали има смисъл в това което ти казвам.

браво за това мнение - истински интелигентен човек си и ти желая много щастие. Напълно подкрепям.

За обяснението пред класната - мисля, че само "лични причини" (това е необходимо за документацията) е достатъчно. Няма нужда, според мен от много-много обяснения, които да й дадат възможност да разсъждава (и клюкарстав)

Успех!

Не съм променяла правопис, само го кирилизирах :). По-лесно се чете.



Нека да дам и аз моето мнение. В началото се шашнах от написаното. Но след това си казвам - нормално що, кво толкова?

Аз самата моvе би донякъде съм минавала през такова нещо когато бях на 14 сега съм на 23. Аз винаги си бях отличничка и винаги си учех и понякога и на мен ми викаха зубар. Беше ми ужасно гадно, защото зубарите са тъпи, обличат се с тъпи дрехи, слушат тъпа музика или въобще не слушат музика, не излизат по купони, не знаят готини лафове и са някак извън картината. Как излязох от положението, промених по-горните неща. В началото започнах от дрехите, след това си намерих нова компаня извън училище, които не знаеха за предишната аз т.е. ме приеха много лесно, започнах да си купувам някакви касетки на банди, които знаех и така за не повече от 3 месеца в училище всичко се смени. Започнаха да ме канят по купони, да излизаме, станаха ми прятели хората от класа и тн. Тайно си учех, разбира се, защото аз си обичах ученето, но пък не го демонстрирах пред новите ми приятели. Чувствах се ужасно щастлива че вече не съм в категоря "зубар" ами съм си нормален човек - дори станах доста популярна.

Така че можете да започнете от дрехите т.е. да му купите нещо по-така. СИгурна съм че на него му се иска да се промени, защото и на мен ми се е случвало и е ужасно. Имаше моменти, когато не говорех с никого в училище - направо ми идваше да се гръмна.

Трябва да се социализира момчето - тази възраст е подобна за такива изцепки и особено че му бъркате из нещата. Все пак той трябва вече да има порно списания, някакви си бележки, някои по"секси" боксерки, за които не иска да знаете, тъй че уважавайте му тези му желания.

За това че не сте му родители, разкажете му с колко любов сте го направили, как сте го гледали като мъничък, как прилича на вас, на баща си на майка ви на баща ви....втълпете му го. МНОГО Е ВАЖНО. И аз съм питала такива неща майка ми когато бях в тази възраст и веднъж дори исках да се самоубия да скоча от един блок до нас, защото си мислех че не ме обичат и че не съм тяхно дете. 3 дни се тръшках и повтарях как ще си прережа вените, докато малкият ми брат (тогава на 8) просто не можеше да повярва какво става и предупреди нашите. Тогава си спомням майка ми как дойде пред леглото ми и ми каза с колко много любов са ме отгледали с баща ми, как точно са се запознали и как са се радвали като съм се родила, И до днес си го спомням това и ми ехти в ушите. Казвайте му го, ще му даде голяма сила. И до днес, семейството ми е опора, каквото и да се случи, защото винаги са ми го показвали - колко съм умна, колко съм весела, колко съм красива.

Трябва да си намери прятели. Не го местете в друго училище - трябва да превъзмогне това което се е случило в сегашното училище. Кажете му, дайте му да прочете това, което съм написала - макар че ще е по-добре вие да му го кажете.

За това че си харесва момче, може би просто е привлечен от нещо, което му харесва у момчето било то държание, нещо което са си говорили етц. А пък това че са се целували - нормално. Просто обаче това че ви го е казал ме озадачава малко, защото повечето хора го крят, значи все пак ви чувства близка. Вижте не му казвайте това е лошо, това е добро - Все пак това си е ВАШЕТО дете и за вас то си е най-хубавото. Кажете му че е в такава шантава възраст, нека да опитва всичко, разбира се в нормалните граници, но да излиза, да се весели, защото иначе ще израстне като аутсайдер. Все пак светът навън е tough и той трябва да го знае а не да разсте като в саксия. Казвайте му да излиза. Спомням си преди когато се чудех кое е добро и кое е лошо, майка ми все ми казваше излизай, кво седиш пред телевизора и така правят и с брат ми сега въпреки че аз съм против заради алкохоли, наркотици, жени и т.н., но все пак нашите си знаят работата т.е. ако видят че нещата излизат от контрол винаги могат да му забранят, но този млад човек трябва да израстне в нормалня живот. Защото иначе става "тихите води са най-дълбоки"....

Отново за сексуалната ориентаця - все пак дори и да е гей, че това да не е лошо. Ми то 10% от населението са гей. няма да го линчуваме сега. Пък и ако е щастлив, какъвто ще да е. Най-важно е да е щастлив.

За библиите - боже колко общи неща имаме с това момче. И нашите въобще не са религиозни и обаче и аз минах през този период. Не че четях библята, но вярвах че господ или там силата ще ме накаже ако пилея много пари и особено ако си купувам скъпи дрехи. Е нашите имат пари, т.е. даваха ми много и когато излезехме по магазините винаги се спирахме на скъпи дрехи. та аз не та не. Така ако си купувам и после нещо лошо ще ми се случи, защото човек трябва да живее скромно. Ей такива работи, обаче аз си мълчах и си се побърквах сама. Така някакви дрехи не купувахме, докато майка ми не започна да ми купува - но аз не ги нося, та те са скъпи....лошо и започнах да ходя по някакви битаци само и само да купя най-ефтиното и най-семплото. Шантава работа. Когато го споделих това с нашите направо щяха да паднат от смях - и ми викат бе я да се хванеш в ръце, какви са тия глупости и аз престанах...после си викам верно кви са тия глупости.

За уважението към баща му - не трябва да позволявате да не уважава баща си и да му вика простак. Какво като няма образование човека - та той го храни. Та този син се е родил, точно защото вие и БАЩА му сте направили така че да се роди. Кажете му въобще да не си ги въобразява такива. Е от възрастта е така, отричаш родителите си, за да намериш себе си. Аз имаше дни когато само се прибирах и в стаята си и въбоще не говорех с нашите - та те бяха "тъпи" и нищо не разбираха...Но и аз си знаех че това са само врели некипели и че ги обичам. Не позволяваите баща му да е простакът в семейството. А пък какво като е грубоват - мъжете са такива - ако трябва да си поговорят по мъжки, а не да е някъв женчо....дори и да е гей...какъвто и да е - не трябва така да мисли за баща си.

Тези неща се променят, и то по-бързо от колкото очаквате. Боже като ги казвам тези неща си давам сметка че съм била доста проблематично дете, защото се сещам за куп други неща, които съм вършила и съм мислила. След като станах на 17 вече нещата се поуспокоиха. Сега съм много щастлива, много общителна, скоро ще се женя. Завърших си образаванието, естествено блестящо, научих 3 чужди езика, намерих си много хубава работа и тн.

Дано и вашето момче се промени, даите му майчинска подкрепа и опора и нека да се справи с проблемите си. Нормално е, та светът едва сега започва. А пък вие, помагайте му, обичайте го и всичко ще се оправи. Наистина.

Нямах много време да изчета всички мнения, може и с някого да се повторя. Моят син е на 12, пети клас, също отличник, не е от шумните и е миролюбив по природа. Аз съм самотна майка и най-доброто, което постигнах и за двамата, е , че със сина ми сме страхотни приятели. Доверяваме си абсолютно всичко, излизаме - на пица, на Макдоналдс, на интернет, независимо, че в къщи имам добра машина. Преди 3 години имаше проблем с едно дете в класа, нападаше го и го биеше, а моят не можеше да се защити. Записах го на айкидо, нещата се промениха само за месец, боят престана, детето ми придоби самочувствие. Какво мога да ти кажа - говори си много с него, покажи му,че той ти е опората, докато баща му го няма, дръж се с него като с равен, в никакъв случай поведение от типа "Що така бе, сине". разговори, разходки, кино, каквото ти хрумне, без да му се натрапваш. Ако класната му е свестен човк, говори с нея, но в никакъв случай не му споделяй тайните под каквато и форма, дори и най-невинен намек. Училищният психолог е абсолютно нежелателнен вариант, първо, за да е училищен, не става за друго, второ, най-често е или някоя жадна за клюки лелка, или завеян мухльо. Да ме прощават училищните психолози, говоря ти от позицията на бивш преподавател в техникум и на майка, опитала услугите на въпросния в училището на сина ми.
Смяна на училището е вариант, но краен - и на мене ми е минавал през ума. На сина ми това му предстои, или математическа паралелка, или извън БГ, въпреки че той проблеми в класа засега няма.
По всички възможни начини го отклони от идеята за врачка, това е адски вредно за него от биоенергиен аспект. Отделяй му цялото си възможно време и внимание и разговаряйте, това е най-важното! Не му показвай, че си сломена от тревога, мобилизирай се и търсете решения на проблемите му. Сама знаеш, че имемнно мъжете са ориентирани към такъв вид поведение, търсене на изход от проблема. Момчетата по принцип не обичат да споделят, твоят е и по-голям и по-осъзнат сексуално, у него е започнал и проесът по отхвърляне на родителското влияние, но това не значи,че всичко е загубено.
И аз се присъединявам към съвета да му купиш компютър, наличието на компютър с интернет неусетно ще повлияе и на самочувствието му. Но гледай да не прекалява и там, защото рискува да се превърне в съвършен интроверт.
Говори си с него за всичко, дори и за сексуалните му проблеми, след като явно той не се разбира с баща си и не би споделил с него, кажи му, че когато баща му го няма, е съвсем нормално да сподели с тебе.
Внимавай и с манията му към религията... Тя е добра и възпитателна в умерени дози, прекалена, само ще му навреди.
Какво още да ти кажа... никой не е застрахован от подобни проблеми, засега аз се радвам на едно умно и обичливо дете с добро здраве и самочувствие, което наистина е най-добрият ми приятел и най-голямата ми подкрепа, но след 2 години... кой знае.
Кураж и търпение ти пожелавам и не се отчайвай, а се стегни и действувай

That's the life, baby - words are taken by the wind