Абсолютно споделям твоето мнение, но ми се стори, че някъде из писанията на отчаяната майка се гтовореше за ЛЮБОВ....ако чувството е имагинерно-плод на младата възраст на детето-отпадат психолозите и разговорите с тате на тази тема, но при всяко положение на момчето трябва да му се подхвърлят конструктивни идеи и нови възможности

Аз имам предвид въпроса да се реши по Сталински - няма кокали, няма проблеми! То в тая държава така само сякаш се решават проблемите!

Нямам основание , но ми се струва, че изобщо не може и дума да става в случая за хомосексуални наклонности. Говорим за деца на 10 години все пак. Деца, които подражават преди всичко, но с постепенното изграждане на ценностната система и под влияние на нормите в обществото, момчето започва да смята, че е извършило нещо много нередно и това го тормози. То започва да задълбочава тази тема, издига я в тайна на живота си и тъй като станалото е станало - започва да се капсулира в нея с оправданието за пред себе си, че е влюбено в приятелчето си. Всичко е объркано в главата му, то няма все още нужния житейски опит за да разплете само ситуацията. Към това се прибавя и фактът, че съучениците му го избягват и му се подиграват - "нормално" отношение към примерните и учещи деца, на всичкото отгоре не се знае и каква /и доколко е разпространена/ версията на въпросния приятел. С две думи детето е в изключително неприятна изолация и рекет, която променя характера му. Самият факт, че не иска да ходи на училище е много показателен, самото то бяга от тази среда защото не знае как да се справи. Прекрасно е, че се е доверило на майка си, но всяка грешна стъпка от нейна страна оттук нататък може да бъде фатална. Предложението да се смени училището е най-правилното, според мен. Нещо повече - колкото и да е трудно, може би е добре да се смени и жилището - да се отиде някъде, където никой не го познава и да се започне на чисто. Сигурна съм, че тогава нещата ще се оправят сами и то радикално. Защото на 14 години то е в кварталното училище, не е ясно дали и децата от квартала не са подочули някаква версия от приятелчето, с която то да се презастрахова предварително и която да хвърля цялата инициатива за случилото се върху момчето. А децата са жестоки в своето незнание. А ако никак не може да се премести цялото семейство, то поне момчето да отиде да живее при роднини. Когато излезе от този антураж и се почувства сигурно и спокойно, то самото ще намери начин да излезе от кризата.
А иначе много търпение и любов, никакви упреци за нищо, готовност за разговори, ако то самото ги поиска, деликатност, такт и съпричастност. Паниката никому не е помогнала да реши нещата, както и спонтанната негативна родителска реакция. За да бъде детето добре, невъзможни неща не трябва да има...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Значи да направя едно малко пояснение. Може би леля ми е пропуснала. Момчето с което се е целувал братовчед ми не е същото което го изнудва. Онзи дето го изнудва се явява 3-то лице, на което братовчед ми е имал неблагоразумието да се довери. И сега виждаме последствията. А иначе относно това дали е имало любов... Аз доколкото знам те до преди година са били тъй да се каже в близки отношения, след което приятеля на братовчед ми се е отдръпнал и са се скарали. Абе тя доста объркана работата. А за смяната на жилището ми се вижда добра идея, обаче не толкова лесна като смяната на телефон.

Иска да ходи на врачка, а категорично отказва да се срещне с психолог? Само ако можеш да уговориш психолога да се държи като врачка или врач....
Даваш на сина си пари и да върви при психолога, т.е. при врачката. Нещо такова ми се върти в главата.

Не съм чела другите мнения и се извинявам ако повторя някое, но искам да ти предложа някои иден, които може да се от помощ.

Първо - не мисля, че синът ти е истински гей. На тази възраст децата ги връхлита такава буря от хормони, че имат нужда от някакъв отдушник. Много често това е първия срещнат и не толкова рядко е от същия пол. Чувала съм много разкази за момчета които си мерят пенисите и момичета - гърдите. Това се съпътства с възбуда и по-смелите опитват някои нови усещания. Почти сигурна съм, че увлечението му ще е временно.

Детето се срамува от себе си, но е похвално доверието, което си изградила. Трябва да оцениш всичко, което ти е споделил, защото това е вик за помощ на много уязвима душа. Травбя да проявиш максимално разбиране и подкрепа - без упреци, ако искаш той да продължи да споделя с теб. В тази връзка, ако мислиш, че съпругът ти няма да може да се удържи, по-добре временно не му казвай.
Детето ти болезнено се нужда от подкрепата ти. Кажи му, че не е греховно това, което е правил, нито чувствата му. Любовта винаги е достойна за уважение. Библията е писана много отдавна и не отразява настоящата действителност. Тя съдържа много догми, които не са актуални. Целта на религията е да всява страх, много от нещата са отживелица. Вместо да се ограничава като през инквизицията по-добре е да се възползва от силните си чувства и богата душевност за нещо градивно - като през Ренесанса. Вдъхнови го да прави нещо - да пише стихове, за рисува, да строи.

Най-добре го премести в друго училище. Ситуацията там е много подтискаща. Не искам да те плаща, но патовата ситуация в която е изпаднал може да има страшни последици. Трябва да го разсееш - заведи го някъде, купи му компютър. Ти знаеш какво обича. В новото училище може да срещне нова любов.

Не се свързвай с родителите на онова момче - какво да направят те? Само можеш да влошиш ситуацията на сина си.

Докажи му, че сте истинските му родители. Покажи му снимки, разкажи му за раждането му, покажи му стрии ако имаш на корема си.

Бъди търпелива и много разбираща, стимулирай го да споделя, защото така се разтоварва, но не пипай личните му вещи. Следи промените в настроението му. Има едни тестове за депресия - всяка седмица той да отговаря на едни и същи въпроси. Трябва да следи промяната в състоянието си. Има такива в интернет. Питай го дали иска да поговори с психоаналитик, но не го насилвай.

Успех.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина никак не е лесна за изпълнение идеята за смяна на жилището, но има две положителни страни - първо, че се маха от всичко, което го потиска и второ,че съпътстващата суматоха ще го откъсне от сегашните му мисли и ще ги насочи другаде. А и нещата ще изглеждат по-естествено в очите на хората... Това че е споделил с трето лице прави работата още по-заплетена, тъй като наистина никак не маже да се знае то пък накъде е разнесло историята. Иначе казано, ако се намесят и разни родители и съседи, които да разнесат и разкрасят слуховете, наистина е по-добре да напуснат квартала преди да е станало твърде късно, това може да има дългосрочна проекция във времето, която наистина да им съсипе живота. Още повече, че все ще стигне по някакъв извратен начин и до ушите на бащата...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

ми за да си на 14 изнудвач, то и майката едва ли е читава... въпреки че не е редно да я обвинявам, може и да работи прекалено много жената и да не смогва да се занимава с него... не знам... но на 14 ако е изнудване, на 24 - какво?

според мен вашето момче изобщо трябва да избягва контакти с него...
може би след като смени училището?

Credo quia absurdum est.
Св. Августин

Замислих се ако горкото момче чете тука какво ще види.Да оставим настрана Италия и компютърчето....
Това че ние самите нямаме доверие на връстниците му, какво остава за него.На 14 години един то приятелите му го изнудва, останалите са го зарязали, цялото училище му се подиграва заради това че е нормално любопитно дете и е искал да разбере що е ласка.За какъв хомосексуализъм става дума на тази възраст... Нима няма някой който като дете не се е чувствал толкова объркан и не е търсил отдушник?

Замислих се за факта,че аз изкарах подобно детство и тогава отчаяно търсех начин да се докажа в това детско общество.И последното което исках да повярвам е че ме мразят.
Но е така-децата вече силно мразят и силно обичат.Но все повече и повече мразят.И по малко обичат...какво да обичат?Да обичат другите деца?

Не знам... знам че нещата трудно се променят и можем само да наблюдаваме този факт.Но не ви ли става тъжно че децата ни могат да мразят някой до степен готови да му причинят физическа болка?

В конкретния случай-Бохем и Ани искам да им помогна с каквото мога.
Бохем- пиши ми на frysco@mail.bg

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дано момчето ти се справи. Малък е, има време. За хомосексуалността не се тревожи. Ще го израсте . Макар че при тая яростна хомо-агитация от интернет и други медии, много деца се чувстват объркани и несигурни, дали все пак са нормални или не.
Всичко хубаво.