Чета за руската подводница, премигвам. Оптимист задълба нещата. Сериозно положение става, значи. Та рекох и аз да се врътна да изровя нещо. От САЩ военната флота, защото джентълмените там са ми по-близки, и физически, и другояче, и всякак, от осведомените лица по разни земни и други ъгли. САЩ военната флота издават вестник, "Военноморски Времена" (Navy Times), събрат на "Войскови Времена"(Army Times) и на "Военновъздушни Времена" (Air Force Times). (Днес видях, че статията за излагацията с обществените подаяния от 19 Юни 2000 във "Войскови Времена" я има също във "Военноморски Времена", от същата дата брой, даже на същата 14-та страница! Сега като я цитирам и нея - и тези ли броеве на "Военноморски Времена" ще отидат в "архив"? Както стана с броевете на "Войскови Времена", ама точно до и включително 19 Юни? Питам се просто, за разните специални читатели тук.) Та Междумрежие стоянките на "Времена"-та са: "http://www.navytimes.com", "http://www.armytimes.com" "http://www.airforcetimes.com" Специфично за размисли по американските възможности за подводно спасение, можете да прочетете: "http://www.navytimes.com/stories/navy16.htm" Оптимист би прочел, че до скоро тежките САЩ подводници са оперирали практически изцяло в дълбочини над 600м. САЩ спасителната технология работи, на теория, до 600м. "Спасителните операций" са целяли да уточнят къде да се хвърли надгробния венец… Плитководието започва от скоро. Аз пък бях учуден от успеха на американците да спасят екипажа на Скуалус, потънала в 60м вода, още през 1939! И за жалост моето саркастично-изразено мнение за днешните способности за подводно спасение май държи вода! Защото официалните отговори на въпроса "могат ли САЩ флотата да спасят екипажа при случка като Курск?" са от рода на "може би"… "Може би" за военните се превежда "хич", на цивилно-гаргов език. Печатното издание на "Военноморски Времена" обаче включва списък на нещастията със САЩ подводници след Втората Световна. Този списък, по данни на САЩ Военноморска Флота и на Зелен Мир (Greenpeace), събрани от Грег Стиц, го няма в горе-посочената стоянка, и го прилагам тук. С моя превод на американски български. Кочино (Cochino) (СС-345) Дизел задвижваната Кочино потъна след батерийна експлозия на 26 АВГ 1949, през сурова буря край северна Норвегия. Един моряк от борда на Кочино беше убит, до като още 7 от подводница Тъск (Tusk) (СС-426) загубиха живота си опитващи се да спасят екипажа на Кочино. Стикълбак (Stickleback) (СС-415) През упражнение в хавайски води на 30 МАЙ 1958, дизел задвижваната Стикълбак загуби мощност и аварийно изплува, където беше таранена от разрушител придружител Силверстейн (Silverstein) (ДЕ-534). Всички членове на екипажа бяха спасени преди подводницата да потъне на следващия ден. Трешер (Thresher) (ССН-593) Трешер стана американския първи ядрено задвижван кораб да бъде загубен когато тя потъна на 10 АПР 1963, в 1676м вода край Ню Фаундланд крайбрежие; 129 бяха убити. Съд по Разследване постулира, че загубата била във всякаква вероятност дължима на отливка, тръба, или заварка провал който наводнил машинното отделение с вода. Тази вода вероятно причинила електрически провали които автоматично затворили ядрения реактор, причиняващи начална загуба на мощност. Подводницата изглежда отишла в неконтролируемо гмурване, което завършило когато тя достигнала нейната смазване дълбочина. Скорпион (Scorpion) (ССН-589) Ядрено задвижваната Скорпион потъна на 27 МАЙ 1968 в над 3048м мода около 740км югоизток от Азорите; 99 екипаж бяха убити. Причината за загубата не е била заключително намерена, въпреки че официалната Флота история посочва най-вероятно "не-нарочно задействане на батерия на торпедо, причиняващо възможно "живо-бягащо" торпедо". Сарго (Sargo) (ССН-583) До като в Подводна База, Пърл Харбър, Хаваи, на 04 ЮНИ 1960, пожар избухна на борда на Сарго, причиняващ частична детонация на две торпеда в задното торпедно помещение. Един моряк беше убит. Подводницата беше изместена бавно от кея и умишлено потопена за погасяване на пожара. Вдигната с кран, Сарго беше в последствие поправена и върната в служба. Грейбак (Grayback) (ССГ-574) Тежки вълни удариха дизел задвижваната Грейбак докато шнорхелувала близо до Хаваи на 27 АПР 1963, причиняващи късо в задната главна батерия прекъсвач, което започнало пожар в задно спално помещение. Един моряк умря. Подводницата беше поправена в Пърл Харбър. Гитарро (Guitarro) (ССН-665) Гитаро потъна край кея на Кобилешки Остров Военноморска Корабостроителница, Валлежо, Калифорния, на 15 МАЙ 1969, по време на строителна злополука. Няма личен състав убит. Подводницата беше вдигната, поправена, и влезе в служба 3 години по-късно. Чоппър (Chopper) (СС-342) Дизел задвижваната Чоппър беше обхващащо повредена когато тя отишла в неконтролируемо гмурване на 18 ФЕВ 1969, край брега на Куба. В близо-отвесен ъгъл, подводницата достигна дълбочина над 305м преди екипажът да спре гмуркането. Лодката тогава, обаче, обърнала тангажа и се насочила към повърхността в близо-отвесен ъгъл; подводницата изплувала докато се движела близо право на горе. Екипажът възобнови контрол на лодката и успя да се завърне в пристанището. Всичкият екипаж оживя. Намерена неструваща поправка, подводницата беше извадена от строя и използвана за доково обучение преди да е използвана като мишена. Натанаел Грийн (Nathanael Green) (ССБН-636) Балистични ракети подводница Натанаел Грийн удари брега в Ирландсо Море на 13 МАР 1986. До като подробности остават секретни и няма хора загубени, подводницата се прибра в пристанището и беше извадена от строя 2 месеца по-късно. Боунфиш (Bonefish) (СС-582) Дизел задвижваната Боунфиш пострадала от батериен пожар и експлозия на 24 АПР 1988, до като оперираща край Флорида. Три моряка бяха убити. Боунфиш в последствие беше извадена от строя. Батон Рууж (Baton Rouge) (ССН-689) До като провеждаща подводни наблюдателни операций в Баренцово Море близо до руски подводнични бази, Батон Рууж се сблъска с руската ядрено задвижвана ударна подводница Баракуда, на 11 ФЕВ 1992. Няма екипаж убит, и двете подводници успяха да се приберат. Въпреки, че Флотата отказва че Батон Рууж е пострадала от обхващащи повреди, подводницата беше извадена от строя по-малко от година след злополуката, ставаща първата Лос Анжелес - класа подводница да бъде извадена от служба. Баракуда докладвано никога не се върнала в служба.

Имаше един филм за сблъсък между две подводници. Капитанът на американската беше Мартин Шийн, а на руската беше Рутгер Хауър. Та, там руската се подпали и трябваше да отварят ракетните силози и да се наводнят, за да тасят огъня. Накрая руснаците дадоха един моряк жертва. Не знам дали си го гледал. Това ли бяха "Батон руж" и "Баракудата", че не си спомням?

Ponezhe vizhdam, che stava duma za podvodnici i filmi, ako mi pozvolite, skromno shte preporycham nepovtorimoto proizvedenie na rezhisyora Wolfgang Petersen ozaglaveno 'Das Boot'. Po vyzmozhnost se nasochete kym 'the director's cut, tyj kato tazi versija, kojato se pojavi predi 2 ili 3 godini, pecheli mnogo ot novite vyzmozhnosti za po-dobro i realistichno ozvuchavane na lentata. Filmyt shte trjabva da go ima vyv vsjaka po-otbrana videoteka.

Syvsem ne zabeljazah, che v druga nishka, po-dolu, stava duma za tochno syshtija film!

Извинявам се за допуснати неточности. Всичко съм писал по памет. Част от информацията ми е останала в главата от време "оно". А и паметта ми нещо се разсейва напоследък. Стигало и било толкова служба. Да съм я оставил бил на мира, казва. Когато цитирах спомените си от книгата, ставаше дума за леки подводници, придружаващи други военни плавателни съдове. Писателят е австралиец, но "занаята" са го учили от Англия. Били са в служба на "короната". За американските "тежки" подводници заредени с междуконтинентални ракети, знаех че се крият на дълбоко (бях оставил десет процента за тях). Обикновено излизат от пристанището и само капитанът знае къде отиват. Забиват се под ледовете на северният полюс и пазят радио мълчание по месец и повече, без да си подават носа от повърхността. Заради тях "опънаха" мрежа от подземни кабели, кръстосвайки нашир и надлъж една от Дакотите, не помня северната или южната, за да направят най-мощната антена за свързване с тези подводници. Говоря за хиляди квадратни мили площ. Антената предава сигнала по земята, вместо по въздуха. Подводницата, където и да е, го "чува". Не подлежи на заглушение. Поне тогава не подлежеше. И ако не се лъжа, използваха много "дълги" вълни. Информацията която предложих, съм я събирал в паметта си за обща култура, без претенции да е абсолютно вярна.Това което съм "запомнил" от книгата, все още вярвам да е автентично. Авторът е служил като офицер на австралийска подводница и не вярвам да е писал небивалици. Също не ми става криво, нито срамно, когато си мисля че знам нещо, което после се оказва не дотам вярно. Радвам се да видя други да се включат и евентуално, информация по-близка до истината да изплува и всички които се интересуват, да се възползват, научавайки нещо ново, включително и аз. Св.Скромни, благодаря за времето което си отделил да търсиш и публикуваш.

И аз се извинявам ако нещо, което съм написал, е звучело като укор или критика! Такава умисъл не е имало. Щом съм се втурнал да търся източници от Флотата - значи имам достатъчно уважение към каквото пишеш, че да го взимам на сериозно. Впрочем за изхождащи от обща култура, знанията ти са опасно силни!

!

Ей тия подводници съвсем добиха актуалност. А оня ден се изпльоска в гьола един Еърбас на бахреинците. Чух, че и друг на TWA бил паднал по същия начин навремето. Тъпо. Сетих, че и аз доста съм летял с Галф Еър и може и да звучи тъпо, но си мисля, че можеше и на мен да се случи. Разбира се статистически не е издържано, но фатализмът не е майтап работа. Иначе, я хвърли едно око на http://skromni.virtualave.net и да обсъдим евентуално по-нататък как да доразвия идеята.

Извинявам се, че се намесвам в частен разговор, но до момента не успях да дам каквато и да е свежа идея. Струва ми се, че момента назрява :) Св. Скромни моля Ви да се съгласите да съществува такъв сайт с материалите, които публикувате в този форум. Ако се загледате в долната част на страницата, може би ще видите доста противоречивото обяснение, че dir.bg не отговарят за съдържанието на страницата, но то е вече тяхно. Освен това технологията за организирането на този форум не позволява да се намерят ЛЕСНО стари дискусии по темите които сте започвали. Аз например не успях нито веднъж да получа отговор на претърсването на форума за ВСИЧКИ ДАТИ за съдържанието на "Георги Ушев". Май системата няма вече ресурси. Освен това на друг сайт може да се организира подреждане по дата, по тема и т.н. Не е нужно да спирате да публикувате тук. Просто да има още едно място с вашите материали. Toni това което си започнал е много хубаво. Много се радвам, че най-после ще има място от могат да се прочетат старите неща (защо пък не и по-нови). Чудя се дали обаче би могло да се запазят и дискусиите по темите. Виждал съм важни дискусии които са се водили от 1996 г. Естествено се запазват по-смислените неща. Не мисля, че проблема кое е стойностно или по-точно кой ще решава кое е стойностно трябва да попречи за запазване на архивите. Аз например късно открих този форум и ми се струва, че участието на "благодарните читатели" доразвива историите и те някак оживяват. Дали може паралелно да съществуват два форума? Или news група? Може поне към всеки разказ Св. Скромни да добавя коментари които е слагал във форума (или пък не, но са важни), развитие на темите и т.н. Господа мисля, че начинаието си струва. P.S Toni може да сложиш линк с различно кодиране на сраниците Кирилица, Латиница, ... и един със скрипт дето сменя ий на ии :)))))

===================== Първо, аз разработвам съставките за моя стоянка, която ще има: 1) Име, включващо "SvSkromni" или "Ushev". (Не съм писал под други имена.) 2) Въведителна страница (от която се започва) със: а) посочване на автора (моя милост) б) задължителното заявление, че материалите изразяват личните възприятия и мнения и прочие на автора, и че материалите не изключват наличието на други, различни възприятия и мнения на други хора. в) изброени теми със "живи" заглавия (общество, военни, икономика) - които ще водят към списъци на материали г) вход със "живо" заглавие, който ще води към списък на всичките материали д) заявление, че материалите нарочно са достъпни безплатно за всички - но ако някой настоява да плати нещо, нека да направи дарение към близката Българска Православна Църква. 3) Тематичните списъци (от 2.в), със "живи" заглавия на материалите, които ще водят към разтваряне на избран материал. 4) Общият списък (от 2.г), със "живи" заглавия на материалите, които ще водят към разтваряне на избран материал. 5) Ел-папките със самите материали. 6) Входове към коментари и прочие, да бъдат уточнени след като пакетът [(2) до (5)] стане готов. Но нещата вървят бавно, защото съм зает ежедневно със, честно казано, по-насъщни и важни неща. Един от факторите, успешно подбиващи усилията ми по описаната стоянка, е че за сега прякото изпращане на материали до интересуващи се читатели е работило много добре - и много по-лесно; едно е да ел-пощуваш една - две ел-папки, друго е да додатваш списъци и съдържание в Междумрежие стоянка! Някои читатели или потребители са получавали всички материали в куп, чрез 3 дискетки. ===================== Видях твоята стоянка. Много хубаво! Не вдигам въпрос с организацията; твое усилие, твое решение. Но мисля, че по легални причини е нужно посочване на съставителя на стоянката (теб), посочване на автора на материалите (мен), и добавката на клаузичката от моята (2.б). Мога да си представя доста хора, които (ако имаха умствените способности да научат български) биха вдигнали вой от някои от моите материали. (Включително от каквото току-що казах! Всичко друго, което ти би желал - или не би желал - да включваш: това е твое усилие, твое решение! Остава въпросът с додатването. Едно от първите усложнения е, че моето пускане на материал в "dir.bg" е нещо като "генерална репетиция". След такава често съм улавял грешки или пропуски, и съм поправял ОФИЦИАЛНАТА ел-папка! Поправките са дребни, но ги има. Това може да се уреди ако изпращам ОФИЦИАЛНАТА ел-папка на теб, и ти да я вкарваш в твоята стоянка. Което води до следващото усложнение: усилието по поддръжка на стоянката. Ти не си длъжен да го вършиш! Ако ти е драго да го правиш - чудесно! Но аз даже не бих предложил да те въвличам. Както никога не съм предлагал да въвличам в такива усилия когото и да било. ===================== По САЩ закон за авторски права, моите материали са моя интелектуална собственост даже ако не са изрично регистрирани в САЩ Библиотека на Конгреса. Значи, мен не ме е страх от нарушаване на моите авторски права. Плетеницата се връзва от това, че АКО ти полагаш усилия с твоята стоянка, и АКО моята излезе на бял свят, да няма засегнати чуства! Мисля, че плетеница и засегнати чуства няма да има, ако стоянката на Тони се специализира към изложение на материалите с цел коментиране и т.н., по мисълта на Бастун, примерно - а не като "Тони представя Георги". ===================== Кажи как стоят нещата с теб!