Чета за руската подводница, премигвам. Оптимист задълба нещата. Сериозно положение става, значи. Та рекох и аз да се врътна да изровя нещо. От САЩ военната флота, защото джентълмените там са ми по-близки, и физически, и другояче, и всякак, от осведомените лица по разни земни и други ъгли. САЩ военната флота издават вестник, "Военноморски Времена" (Navy Times), събрат на "Войскови Времена"(Army Times) и на "Военновъздушни Времена" (Air Force Times). (Днес видях, че статията за излагацията с обществените подаяния от 19 Юни 2000 във "Войскови Времена" я има също във "Военноморски Времена", от същата дата брой, даже на същата 14-та страница! Сега като я цитирам и нея - и тези ли броеве на "Военноморски Времена" ще отидат в "архив"? Както стана с броевете на "Войскови Времена", ама точно до и включително 19 Юни? Питам се просто, за разните специални читатели тук.) Та Междумрежие стоянките на "Времена"-та са: "http://www.navytimes.com", "http://www.armytimes.com" "http://www.airforcetimes.com" Специфично за размисли по американските възможности за подводно спасение, можете да прочетете: "http://www.navytimes.com/stories/navy16.htm" Оптимист би прочел, че до скоро тежките САЩ подводници са оперирали практически изцяло в дълбочини над 600м. САЩ спасителната технология работи, на теория, до 600м. "Спасителните операций" са целяли да уточнят къде да се хвърли надгробния венец… Плитководието започва от скоро. Аз пък бях учуден от успеха на американците да спасят екипажа на Скуалус, потънала в 60м вода, още през 1939! И за жалост моето саркастично-изразено мнение за днешните способности за подводно спасение май държи вода! Защото официалните отговори на въпроса "могат ли САЩ флотата да спасят екипажа при случка като Курск?" са от рода на "може би"… "Може би" за военните се превежда "хич", на цивилно-гаргов език. Печатното издание на "Военноморски Времена" обаче включва списък на нещастията със САЩ подводници след Втората Световна. Този списък, по данни на САЩ Военноморска Флота и на Зелен Мир (Greenpeace), събрани от Грег Стиц, го няма в горе-посочената стоянка, и го прилагам тук. С моя превод на американски български. Кочино (Cochino) (СС-345) Дизел задвижваната Кочино потъна след батерийна експлозия на 26 АВГ 1949, през сурова буря край северна Норвегия. Един моряк от борда на Кочино беше убит, до като още 7 от подводница Тъск (Tusk) (СС-426) загубиха живота си опитващи се да спасят екипажа на Кочино. Стикълбак (Stickleback) (СС-415) През упражнение в хавайски води на 30 МАЙ 1958, дизел задвижваната Стикълбак загуби мощност и аварийно изплува, където беше таранена от разрушител придружител Силверстейн (Silverstein) (ДЕ-534). Всички членове на екипажа бяха спасени преди подводницата да потъне на следващия ден. Трешер (Thresher) (ССН-593) Трешер стана американския първи ядрено задвижван кораб да бъде загубен когато тя потъна на 10 АПР 1963, в 1676м вода край Ню Фаундланд крайбрежие; 129 бяха убити. Съд по Разследване постулира, че загубата била във всякаква вероятност дължима на отливка, тръба, или заварка провал който наводнил машинното отделение с вода. Тази вода вероятно причинила електрически провали които автоматично затворили ядрения реактор, причиняващи начална загуба на мощност. Подводницата изглежда отишла в неконтролируемо гмурване, което завършило когато тя достигнала нейната смазване дълбочина. Скорпион (Scorpion) (ССН-589) Ядрено задвижваната Скорпион потъна на 27 МАЙ 1968 в над 3048м мода около 740км югоизток от Азорите; 99 екипаж бяха убити. Причината за загубата не е била заключително намерена, въпреки че официалната Флота история посочва най-вероятно "не-нарочно задействане на батерия на торпедо, причиняващо възможно "живо-бягащо" торпедо". Сарго (Sargo) (ССН-583) До като в Подводна База, Пърл Харбър, Хаваи, на 04 ЮНИ 1960, пожар избухна на борда на Сарго, причиняващ частична детонация на две торпеда в задното торпедно помещение. Един моряк беше убит. Подводницата беше изместена бавно от кея и умишлено потопена за погасяване на пожара. Вдигната с кран, Сарго беше в последствие поправена и върната в служба. Грейбак (Grayback) (ССГ-574) Тежки вълни удариха дизел задвижваната Грейбак докато шнорхелувала близо до Хаваи на 27 АПР 1963, причиняващи късо в задната главна батерия прекъсвач, което започнало пожар в задно спално помещение. Един моряк умря. Подводницата беше поправена в Пърл Харбър. Гитарро (Guitarro) (ССН-665) Гитаро потъна край кея на Кобилешки Остров Военноморска Корабостроителница, Валлежо, Калифорния, на 15 МАЙ 1969, по време на строителна злополука. Няма личен състав убит. Подводницата беше вдигната, поправена, и влезе в служба 3 години по-късно. Чоппър (Chopper) (СС-342) Дизел задвижваната Чоппър беше обхващащо повредена когато тя отишла в неконтролируемо гмурване на 18 ФЕВ 1969, край брега на Куба. В близо-отвесен ъгъл, подводницата достигна дълбочина над 305м преди екипажът да спре гмуркането. Лодката тогава, обаче, обърнала тангажа и се насочила към повърхността в близо-отвесен ъгъл; подводницата изплувала докато се движела близо право на горе. Екипажът възобнови контрол на лодката и успя да се завърне в пристанището. Всичкият екипаж оживя. Намерена неструваща поправка, подводницата беше извадена от строя и използвана за доково обучение преди да е използвана като мишена. Натанаел Грийн (Nathanael Green) (ССБН-636) Балистични ракети подводница Натанаел Грийн удари брега в Ирландсо Море на 13 МАР 1986. До като подробности остават секретни и няма хора загубени, подводницата се прибра в пристанището и беше извадена от строя 2 месеца по-късно. Боунфиш (Bonefish) (СС-582) Дизел задвижваната Боунфиш пострадала от батериен пожар и експлозия на 24 АПР 1988, до като оперираща край Флорида. Три моряка бяха убити. Боунфиш в последствие беше извадена от строя. Батон Рууж (Baton Rouge) (ССН-689) До като провеждаща подводни наблюдателни операций в Баренцово Море близо до руски подводнични бази, Батон Рууж се сблъска с руската ядрено задвижвана ударна подводница Баракуда, на 11 ФЕВ 1992. Няма екипаж убит, и двете подводници успяха да се приберат. Въпреки, че Флотата отказва че Батон Рууж е пострадала от обхващащи повреди, подводницата беше извадена от строя по-малко от година след злополуката, ставаща първата Лос Анжелес - класа подводница да бъде извадена от служба. Баракуда докладвано никога не се върнала в служба.

Имаше един филм за сблъсък между две подводници. Капитанът на американската беше Мартин Шийн, а на руската беше Рутгер Хауър. Та, там руската се подпали и трябваше да отварят ракетните силози и да се наводнят, за да тасят огъня. Накрая руснаците дадоха един моряк жертва. Не знам дали си го гледал. Това ли бяха "Батон руж" и "Баракудата", че не си спомням?

Ponezhe vizhdam, che stava duma za podvodnici i filmi, ako mi pozvolite, skromno shte preporycham nepovtorimoto proizvedenie na rezhisyora Wolfgang Petersen ozaglaveno 'Das Boot'. Po vyzmozhnost se nasochete kym 'the director's cut, tyj kato tazi versija, kojato se pojavi predi 2 ili 3 godini, pecheli mnogo ot novite vyzmozhnosti za po-dobro i realistichno ozvuchavane na lentata. Filmyt shte trjabva da go ima vyv vsjaka po-otbrana videoteka.

Syvsem ne zabeljazah, che v druga nishka, po-dolu, stava duma za tochno syshtija film!

Извинявам се за допуснати неточности. Всичко съм писал по памет. Част от информацията ми е останала в главата от време "оно". А и паметта ми нещо се разсейва напоследък. Стигало и било толкова служба. Да съм я оставил бил на мира, казва. Когато цитирах спомените си от книгата, ставаше дума за леки подводници, придружаващи други военни плавателни съдове. Писателят е австралиец, но "занаята" са го учили от Англия. Били са в служба на "короната". За американските "тежки" подводници заредени с междуконтинентални ракети, знаех че се крият на дълбоко (бях оставил десет процента за тях). Обикновено излизат от пристанището и само капитанът знае къде отиват. Забиват се под ледовете на северният полюс и пазят радио мълчание по месец и повече, без да си подават носа от повърхността. Заради тях "опънаха" мрежа от подземни кабели, кръстосвайки нашир и надлъж една от Дакотите, не помня северната или южната, за да направят най-мощната антена за свързване с тези подводници. Говоря за хиляди квадратни мили площ. Антената предава сигнала по земята, вместо по въздуха. Подводницата, където и да е, го "чува". Не подлежи на заглушение. Поне тогава не подлежеше. И ако не се лъжа, използваха много "дълги" вълни. Информацията която предложих, съм я събирал в паметта си за обща култура, без претенции да е абсолютно вярна.Това което съм "запомнил" от книгата, все още вярвам да е автентично. Авторът е служил като офицер на австралийска подводница и не вярвам да е писал небивалици. Също не ми става криво, нито срамно, когато си мисля че знам нещо, което после се оказва не дотам вярно. Радвам се да видя други да се включат и евентуално, информация по-близка до истината да изплува и всички които се интересуват, да се възползват, научавайки нещо ново, включително и аз. Св.Скромни, благодаря за времето което си отделил да търсиш и публикуваш.

И аз се извинявам ако нещо, което съм написал, е звучело като укор или критика! Такава умисъл не е имало. Щом съм се втурнал да търся източници от Флотата - значи имам достатъчно уважение към каквото пишеш, че да го взимам на сериозно. Впрочем за изхождащи от обща култура, знанията ти са опасно силни!

!

Ей тия подводници съвсем добиха актуалност. А оня ден се изпльоска в гьола един Еърбас на бахреинците. Чух, че и друг на TWA бил паднал по същия начин навремето. Тъпо. Сетих, че и аз доста съм летял с Галф Еър и може и да звучи тъпо, но си мисля, че можеше и на мен да се случи. Разбира се статистически не е издържано, но фатализмът не е майтап работа. Иначе, я хвърли едно око на http://skromni.virtualave.net и да обсъдим евентуално по-нататък как да доразвия идеята.

Извинявам се, че се намесвам в частен разговор, но до момента не успях да дам каквато и да е свежа идея. Струва ми се, че момента назрява :) Св. Скромни моля Ви да се съгласите да съществува такъв сайт с материалите, които публикувате в този форум. Ако се загледате в долната част на страницата, може би ще видите доста противоречивото обяснение, че dir.bg не отговарят за съдържанието на страницата, но то е вече тяхно. Освен това технологията за организирането на този форум не позволява да се намерят ЛЕСНО стари дискусии по темите които сте започвали. Аз например не успях нито веднъж да получа отговор на претърсването на форума за ВСИЧКИ ДАТИ за съдържанието на "Георги Ушев". Май системата няма вече ресурси. Освен това на друг сайт може да се организира подреждане по дата, по тема и т.н. Не е нужно да спирате да публикувате тук. Просто да има още едно място с вашите материали. Toni това което си започнал е много хубаво. Много се радвам, че най-после ще има място от могат да се прочетат старите неща (защо пък не и по-нови). Чудя се дали обаче би могло да се запазят и дискусиите по темите. Виждал съм важни дискусии които са се водили от 1996 г. Естествено се запазват по-смислените неща. Не мисля, че проблема кое е стойностно или по-точно кой ще решава кое е стойностно трябва да попречи за запазване на архивите. Аз например късно открих този форум и ми се струва, че участието на "благодарните читатели" доразвива историите и те някак оживяват. Дали може паралелно да съществуват два форума? Или news група? Може поне към всеки разказ Св. Скромни да добавя коментари които е слагал във форума (или пък не, но са важни), развитие на темите и т.н. Господа мисля, че начинаието си струва. P.S Toni може да сложиш линк с различно кодиране на сраниците Кирилица, Латиница, ... и един със скрипт дето сменя ий на ии :)))))

===================== Първо, аз разработвам съставките за моя стоянка, която ще има: 1) Име, включващо "SvSkromni" или "Ushev". (Не съм писал под други имена.) 2) Въведителна страница (от която се започва) със: а) посочване на автора (моя милост) б) задължителното заявление, че материалите изразяват личните възприятия и мнения и прочие на автора, и че материалите не изключват наличието на други, различни възприятия и мнения на други хора. в) изброени теми със "живи" заглавия (общество, военни, икономика) - които ще водят към списъци на материали г) вход със "живо" заглавие, който ще води към списък на всичките материали д) заявление, че материалите нарочно са достъпни безплатно за всички - но ако някой настоява да плати нещо, нека да направи дарение към близката Българска Православна Църква. 3) Тематичните списъци (от 2.в), със "живи" заглавия на материалите, които ще водят към разтваряне на избран материал. 4) Общият списък (от 2.г), със "живи" заглавия на материалите, които ще водят към разтваряне на избран материал. 5) Ел-папките със самите материали. 6) Входове към коментари и прочие, да бъдат уточнени след като пакетът [(2) до (5)] стане готов. Но нещата вървят бавно, защото съм зает ежедневно със, честно казано, по-насъщни и важни неща. Един от факторите, успешно подбиващи усилията ми по описаната стоянка, е че за сега прякото изпращане на материали до интересуващи се читатели е работило много добре - и много по-лесно; едно е да ел-пощуваш една - две ел-папки, друго е да додатваш списъци и съдържание в Междумрежие стоянка! Някои читатели или потребители са получавали всички материали в куп, чрез 3 дискетки. ===================== Видях твоята стоянка. Много хубаво! Не вдигам въпрос с организацията; твое усилие, твое решение. Но мисля, че по легални причини е нужно посочване на съставителя на стоянката (теб), посочване на автора на материалите (мен), и добавката на клаузичката от моята (2.б). Мога да си представя доста хора, които (ако имаха умствените способности да научат български) биха вдигнали вой от някои от моите материали. (Включително от каквото току-що казах! Всичко друго, което ти би желал - или не би желал - да включваш: това е твое усилие, твое решение! Остава въпросът с додатването. Едно от първите усложнения е, че моето пускане на материал в "dir.bg" е нещо като "генерална репетиция". След такава често съм улавял грешки или пропуски, и съм поправял ОФИЦИАЛНАТА ел-папка! Поправките са дребни, но ги има. Това може да се уреди ако изпращам ОФИЦИАЛНАТА ел-папка на теб, и ти да я вкарваш в твоята стоянка. Което води до следващото усложнение: усилието по поддръжка на стоянката. Ти не си длъжен да го вършиш! Ако ти е драго да го правиш - чудесно! Но аз даже не бих предложил да те въвличам. Както никога не съм предлагал да въвличам в такива усилия когото и да било. ===================== По САЩ закон за авторски права, моите материали са моя интелектуална собственост даже ако не са изрично регистрирани в САЩ Библиотека на Конгреса. Значи, мен не ме е страх от нарушаване на моите авторски права. Плетеницата се връзва от това, че АКО ти полагаш усилия с твоята стоянка, и АКО моята излезе на бял свят, да няма засегнати чуства! Мисля, че плетеница и засегнати чуства няма да има, ако стоянката на Тони се специализира към изложение на материалите с цел коментиране и т.н., по мисълта на Бастун, примерно - а не като "Тони представя Георги". ===================== Кажи как стоят нещата с теб!

Абе, що им се връзваш на дираджиите. И те са едни майтапчии. Авторското право друг път е тяхно. Фактът, че са написали такава глупост показва колко им е акъла. Авторското право се запазва в института по авторско право и е конкретно, а и се плаща. Нямам впечатление тия да бягат с всеки постинг да го регистрират. Затова избягвам да слагам ©, защото е несериозно. Така че разказите са си на Георги Ушев и толкова. Първоначалната идея беше да се направи само архив. Мога да направя и коментарна рубрика, но ще дублираме тукашния форум. Иначе, да се взимат избрани мнения до момента е много трудоемко, а и кой ще се наеме да ги подбира и по какъв критерий? Освен това самият г-н Ушев е доста зает и това, че пише разказите, му е достатъчно. Да го караме да следи коментарите и да ги лепи тука е нереално. Не разбрах какво искаш да казеш с това: "P.S Toni може да сложиш линк с различно кодиране на сраниците Кирилица, Латиница, ... и един със скрипт дето сменя ий на ии". Защо ми е това за кирилицата и латиницата? Който няма такъв шрифт, да си намери, а и можем да му го пуснем да си го свали. Имаше и начин сайтът да си пуска сам шрифта, ама не помня дали и Netscape-ът го подържа. Абе, какво му има на "ий", че да го сменям? Абе, ти чак до 1996 ли си ровил? Че имало ли е Дир тогава???

По т. 1 Името мога да го сложа примерно вертикално на синята лента, в края на всеки разказ (над датата) и въобще където решиш ти. По т.2 Въведителната страница не съм я оформял, защото ти ще трабва да напишеш текста към нея (по т.а,б,д). За структурата - мога да ги направя на области, като ти ще си качваш текстовите файлове с примерни имена: society_1.txt society_2.txt ...; military_1.txt military_2.txt ...; economy_1.txt economy_2.txt ...; Номерацията върви възходящо с новите разкази. Да ги направя, обаче веднъж тематично и веднъж всичко в кюпа смятам, че не е необходимо, да не говорим, че в тематичните списъци ще излизат по хронология (ти я задаваш чрез номерацията), а в общия кюп пак ще са първо военните, после икономическите и т.н., примерно. По т. 3 Нямаш грижи По т. 4 Важи горното ми мнение за структурата. По т. 5 Какво точно имаш предвид с това? По т. 6 Охо-о-о-о, и коментари... Работата става амбициозна. И това е в рамките на възможностите. Не съм си слагал името, щото още сега да го лепна е прекалено (между другото, не виждам смисъл да го слагам). К'вито клаузи и пояснения се сетиш - ще ги сложим. Малко пояснения за начинанието и за подръжката на сайт-а. Цялата работа се движи от скриптове, който форматират съдържанието на твоите текстовите файлове в HTML и го засилват на клиента. Веднъж като направя работа да заработи, подръжка няма да е необходима. Единственото, което ще се иска от теб е да запишеш разказа в text only формат и име, примерно mil_34.txt и да го качиш на сървъра (в общи линии, елементарно). От моя страна, никакви други действия, така че сайтът не е зависим от мен. По въпроса за функциите. Ти си авторът на разказите, които качваш в сайта. Сайтът си е твой, а моята част в тая работа е, че съм ти отделил сумарно един ден от времето си, да ти напиша скриптовете и да ти направя дизайна и структурата (доста скромен принос от моя страна). Така че, ако примерно утре зачезна на някъде, сайтът си остава, ти си качваш новите разкази, а ако възникне някакъв технически проблем, винаги ще се намери някой доброволец да даде едно рамо. За момента по-трудоемкото е, че ще трябва да си форматираш файловете както обясних по-горе и да ги подредиш както ти виждаш хронологията. Кажи си виждането за дизайна и за структурирането, че това което съм направил е напълно условно, а и все още е доста "постно", поради малко начални данни. Освен това сайтът си е твой и трябва да бъде по твоите разбирания. П.П. Тук винаги ще можеш да правиш корекции в първоначалните версии на разказите и после да заместваш с тях старите.

Струва си, и още как!

На втора итерация се получи това, което сега е на адреса. Записването на коментарите малко ме дразни, но и него ще го оправя скоро. Кажи какво ти е мнението до тук. Между другото, загатваш, че и ти си правиш сайт. Така ли е, или бъркам нещо? Тая работа я правя като реверанс към теб и като улеснение за читателите. Нямам никакви претенции към сайта. Веднъж като се затъркаля колелото, аз се оттеглям и оставям нещата по релси. Ако ще се дублираме, по-добре да не си губим времето.

Информацията е копирана от "News.bg" Норвежката версия за "Курск" е експлозия Силна газова експлозия вероятно е разрушила корпуса на руската подводница "Курск" и е причинила потъването й, това предположение изказва командващият норвежкият спасителен екип адмирал Айнър Скорген в интервю, което ще публикува в понеделник германският седмичник "Шпигел". Регистрираните два взрива са били категорично определени от експертите като експлозии, добавя норвежкият офицер. Според него тезата на руския министър на отбраната Игор Сергеев за сблъсък с друг плавателен съд е поддържана само по вътрешно - политически съображения и не бива да бъде приемана сериозно. Адмирал Скорген посочва, че причината за първия взрив все още не е известна, но вторият мощен взрив може би е бил предизвикан от възпламеняване на експлозивната смес от кислород и водород. Газове, каквито подводницата е носела в голямо количество. Всяко движение на норвежките водолази, които са били допуснати само в задната част на катастрофиралата подводница е било строго следено от руските експерти и това изключително е затруднило работата на норвежките спасители. Според тях руснаците са проявили удивителна некомпетентност и безпомощност. Някои експерти са на мнение, че най-правдоподобната причина за катастрофата е повреда вътре в подводницата и експлозия в торпедния й обсег. Причината за злополуката едва ли ще се узнае, ако подводницата не бъде извадена на повърхността, за да бъде разгледана.

Моята причина да отворя който и да е разказ е, за да го чета. Така че, колкото по-малко картинки и други такива задръстват екрана, толкова по-добре. Както е сега, разполагам само с половината екран за четене. Говоря за отляво на дясно. Далеч недостатъчно. Ако може да се направи страницата да разполага с толкова място, колкото в дир-а, няма да има грешка. Иначе картинките хубави, но много ненужни. То не е човек да ги види един път и да свърши. Те ще бъдат там постоянно и ще ми "ядат" от полезното пространство на страницата. За сега толкова от мен, така както нищо не разбирам от работата на Тони.

Въпросът е към Св.Скромни. Ще бъде ли по-интересно, ако към разказите бъдат добавени и коментарите на автора, писани в съответните теми на форума? Личното ми мнение е, че тези коментари (макар и да "преместват" от белетристика към публицистика), в почти всички случаи са не по-малко интересни от самите разкази. И втори въпрос към Тони. Имаш ли идея да ги сложиш на страницата? Единственият проблем,вероятно, е времето, което се изисква, за да се изровят и копират тия коментари от старите теми.Ако трябват доброволци, които да вършат тая работа, аз съм навит.

Да архив. Според мен обаче (забелязвам, че и други го мислят) дискусиите са ЦЕННИ. Добра идея е (може би) да се сложи линк директно към дискусионната тема в дир-а. Така могат да се съживят стари теми. Другия проблем е, че старите теми могат да се "загубят" или да се архивират от администраторите на дир-а и да стана неинтерактивни. В такъв случай Св Скромни може да подбере коментари, които си заслужава да се помнят. Не в реално време, а когато дискусията започне да отмира и стане време за архив. Колкото до 1996 - не сам ровил в дир-а :)) Ставаше дума за дискусия в руски сайт на А. и Б. Стругацки. Темата е била породена от привидно странно хрумване за логиката на икономическата ситуация в "Трудно е да бъдеш бог". Явно темата е била сериозна щом са решили да я архивират като са избрали смислени и добре обмислени мнения. Ами там има дати на отговор две години след началото. Мисля, че във форума им още има хора които пишат по въпроса. Въпроса с кодирането е проблем при хора които не са в родината или имат достъп от "екзотични" системи. Не всеки седи на windows машина. Имам приятели, които са в Unix среда и никой не им дава права да си инсталират шрифтове (или просто не знаят как). Защо да ги лишаваме от възможността да четат на български. А последното е шега свързана със странното упорство на Св. Скромни да слага на думи в множествено число и-кратко на края. Странно но това ме дразни. Въпреки, че свикнах явно има нещо свързано с механизма на четенето при мен. Доста неща ги чета "в полет" и не забелязвам правописа, но това го забелязвам ВИНАГИ. Смешното е, че аз самия съм много зле със правописа. Проблемът е, че това и звучи неправилно. В един друг клуб се чуха доста крайни мнения за "интелектуалното ниво на човек който е толкова зле със правописа" :))) Просто има хора, които след няколко такива грешки си създават "неправилно" мнение без да дочетат до края. Знам че това си е техен проблем, но това беше най-мекия начин индиректно да намекна за съществуването на такъв проблем на Светията без да го обидя :))) Освен това забелязах, че други са се опитвали да го убедят, но неуспешно. Последно. Направи ми лошо впечатление че имам pop-up реклами на този сайт дето си избрал. Има и такива дето няма такива неща. Например Freedom2surf, където има и достъп до база, така че инсталирането на phorum не е проблем. Проблемът естествено е докога. Може би трябва да се помисли за отрано за този проблем. Ако сайта стане популярен преместването му с цел избягване на рекламното замърсяване може да е трудно.

Струва ми се малко вероятно една подводница с ядрен реактор да носи количества водород и кислород - газове, които могат да бъдат добивани в неограничени количества от морската вода чрез електролиза и поради това не е необходимо да се трупат количества. Съгласен съм, че преди да бъде извадена подводницата може само да се гадае за причините довели до гибелта й.

За Оптимиста Картинка съм сложил, за да раздвижа малко дизайна, иначе е доста постно. То, да се направи постна и силна страница е бая сложно и много трудоемко. Направих това, което ми отне част от свободното време, при това трябваше да разработя дизайна, да понаправя картинката (докато се получи нещо, 10 пъти се отхвърлят предишни варианти) и да напиша скриптовете. Това, което казваш за екрана е точно така и в последствие и аз преосмислих работата. Смятам там където са уводната страница и съдържанията да има някаква картинка за да не стои празно, а самите разкази да излизат на цял екран, както е тука. Така ще е най-балансирано. Мерси за предложението. Не съм променил сега нищо съгласно горната идея, защото още самият Скромни не е казал, дали ще се прави тая работа, или не. Ако прецени, ще я довърша и доизкусуря. За 1984 Няма технически проблем да се вкарват старите коментари. Както би написал нещо твое, така може и да копираш текст от където се сетиш. Само трябва да намериш разказа тук и да прехвърлиш коментарите в съответния от сайта. Единственото, както казваш е, че е трудоемко, но може да го прави всеки, когато има мерак и няколко доброволеца ще се справят за една седмица без да си дават зор. Все пак, последната дума има авторът и без негова резолюция GO! няма засега да пипам нищо повече.

"Струва ми се малко вероятно една подводница с ядрен реактор да носи количества водород и кислород - газове, които могат да бъдат добивани в неограничени количества от морската вода чрез електролиза и поради това не е необходимо да се трупат количества." Ако беше прочел материалите които Св.Скромни беше открил и някои от тях превел, щеше да ти направи впечатление, че не малко взривявавания в подводници са се случили в батерийните помещения. Доколкото знам, всички подводници имат батерии като подсигурителна система. Засега поне, това е единствения начин да се съхрани електроенергия в случай на нужда (ако източникът на редовната енергия излезне вън от строя). Тук говориме за батерии с промишлен размер. За пример ще дам батериите с които всяка една телефонна централа разполага в избените си помещения. Сигурно сте забелязали че когато нямате ток в къщи, телефона продължава да работи. Та, всяка една батерийна клетка се помещава в стъклена вана. Двете плочи на клетката са потопени в около 50-100л електролит за да произведат един волт. Обикновен разговор се провежда при 24 волта в мрежата, докато за телефонно повикване (звънец) са необходими 48 волта. Значи, в мазето на централата има два комплекта от по 48 вани всяка. Двата комплекта са необходими за да може докато единият комплект се зарежда, другият да е включен да работи. При зареждането волтажа е по-висок и се чува един много неприятен шум заглушаващ нормален разговор. Също както и при автомобила, телефоните работят само от батерии. Разликата е че при автомобила втора батерия не е необходима. Зареждането на батерията си става по време на работа. Това беше за телефонните централи. Всички модерни предприятия в които има "критичен" процес използват индустриални батерии за да "складират" ток в случай на нужда. Там нещата са по-сложни зашото моторите които трябва да работят заради критичния процес използват променлив ток. В такива случаи, заедно с батериите биват инсталирани и токови "обръщатели" (по липса на друга дума), които взимат 24 волта прав ток от батериите, прекарват го през повдигащи волатажа трансфорамтори и обръщатели, като го превръщат в 480 волта променлив ток. Естествено батериите разполагат със съхранена енергия само за около три часа, обикновеното време необходимо за прекъсването на критичния процес по установената процедура. Непрекъснатото зареждане и поддържане на батериите в заредено състояние e процес при който се отделя водород в промишлени количества. Например батерийните помещения в обикновена рафинерия трябва да имат вентилационна уредба в състояние да смени въздуха в помещението 12 пъти на час. Как става тая работа в една подводница - нямам си хабер. Но по злополуките, за които прочетох в представената от Св.Скромни информация виждам, че проблема си е много актуален. Ако подводниците носят със себе си много водород, не е защото им трябва, а защото водорода е производна на процес който става в батериите и няма как да го изхвърлят.

Тони, Изпратих ти цяло писмо на "suton@mb.bia-bg.com", именно адресът, който излиза от "Коментар (за сега)". Ето откъс от писмото (след израза на благодарност): ..."Относно (2) и (3): за сега имам стотина разказа и статий. Ако читател трябва да прелиства по десетина реда на разказ в търсенето на даден материал - ще бъде много трудоемко! Има ли начин първият разпределителен слой (тематичното разпределение) (прощавай ако не знам твоята терминология!) да води към списъци на заглавия, и от всяко заглавие да се отива към текста? Ефективно, това значи втори разпределителен слой, за улеснение на потребителите. Мотивът със Сан Франциско - каква е твоята мисъл зад него? Нещо като символ на западното крайбрежие на САЩ? Интересно ми е!"...

Тия вани със сярната киселина и оловните плочи са умряла работа. Доколкото съм виждал в ЖП-то, използват се като модули, които произволно се навързват според нуждите и основното им предимство е гъвкавостта. Не разбрах думите ти, че 50 л киселина давали един волт. На колата ми акумулаторът е 24V 60Ah и я има 1 литър вътре, я няма. Не вярвам някой безумец да сложи вани във военно средство. Или ще са затворени съдове, или ще са сухи батерии. Както знам един акумулатор за дизелова подводница като нашите върви от 1 млн марки до толкова долари, значи смятай, че не е майтап работа. Не виждам защо да са проблем отделяните газове, още повече, че са нещо очевидно и е заложено конструктивно решение още в началото. Проблемът е подобен на изгорелите газове от двигателя. Първо ще ги сгъстиш някъде и ще ги изхвърлиш при изплуване, а май може и под водата, стига да не си в боен режим. Да не говорим, че ДВГ-тата работят докато подводницата е над водата и зареждата акумулаторите, а когато се потопят включват електродвигателите. Иначе кой знае и колко въздух трябва да си потапят за двигателя. То и той се сгъстява, ама що ненужен азот ще свалиш долу, не си е работа. Не съм чувал двигателите да работят с кислород, а в открито море кислород откъде? Да не говорим за всички датчици в подводницата, които освен СО-то определено следят и един куп други параметри. Тая версия ми се струва малко вероятна, още повече, не виждам как водородът ще проникне в отсеците и как няма веднага да изплуват при такава авария. Най-новата версия е, че са изстрелвали торпедо от ново поколение и работата се е скофтила. Ако си прочел статията на англичаните, която ти бях посочил преди един месец за реактивните подводни средства щеше да прочетеш и за руските кавитационни торпеда, които ги експериментират от няколко години. Май такова нещо са изстреляли и е взело, че е гръмнало и им е разцепило носа. Все пак тия работи се изстрелват с някакви катапулти (механични или пневматични) и си включват двигателите на разстояние. Както и да е и без това няма да разберем какво е станало.

Не бях в София и сега като влязох в нет-а се бутнах право в дир-а и не съм си проверявал пощата. Ей сега видях, че има нещо и ще го прочета, като ще ти отговоря по пощата. Иначе, за картинката. Останах с впечатлението, че живееш в Калифорния, а СФ е там. Първо, нямам кой знае каква богата база от снимки и най-подходяща ми се стори тази. Двуумях се да сложа "Голдън Гейт"-а, но символиката на моста е по-специфична, а и сегашната снимка ми се видя по-подходяща. Все пак това е само условно и винаги може да се смени. Идеята ми е, че все пак повечето ти разкази са за америка и трябва да има унисон с образите. Не е никакъв проблем да направя няколко картинки, които да показват различни американски, градски и не само, пейзажи и да се сменят произволно при всяко влизане. Както отбеляза и Оптимиста, картинките няма да се появяват при самите разкази, така че целият екран да е за текста и евентулано за принтиране, ако някой иска да си чете нещо от хартия. Сега отивам да чета писмото.

Количеството киселина е съразмерено с батерийния капацитет. По-голям капацитет - повече киселина. Ваните, описани от Оптимист, звучат много реалистично! Относно газовете от батерийте: не думай! Чел съм книги от германски подводничари. Киселинните изпарения са били редовна болка. Особено по време на рязки маневри под водата - под вражеска бомбардировка с подводни мини. Що кашлици са падали когато машинният офицер е трябвало да пре-скачва батерийните клетки, за да изолира разбитите, в опит към възстановяване на частична батерийна мощ! Днес сигурно е по-добре. Аз нямам личен опит с газове от батерий. Имам личен опит с анализи на други газове. Много е трудно да бъдат изолирани, в затворен корпус! Говорим оптимизаций и операционни ограничения като структура, сложност, надеждност, шум, цена... Вентилация не винаги е приемлива. Нито концентрация, за евентуално изхвърляне. Често пъти клин клин избива - нежеланата газ бива разреждана с друга газ, да предотврати избухване или някаква друга опасна реакция... На книга нещата могат да заработят. На практика винаги има риск. Горивни клетки, окисляващи водород с кислород за производство на ток и вода, са вече доста употребявани. Електролиза под водата звучи идеално - но не знаем апаратурата колко се затлачва от употребата на океанска вода, и дали в мирно време електролизата не е подминавана с чисти газове. Кислород и водород за "Шквал" ми звучат твърде далечно, технологично. Има други ракетни горива, чиято технология е по-зряла, за подводна употреба. Американците едно време са се бъзикали с перокиси и подобни. За нещо като "реактивни торпеда". Но и тези горива са така взриво-опасни! Отделно много от тях са токсични. Когато извадят Курск, тогава ще чуем истината. Ако чуем истината, нали?

Значи в автомобила си имам батерия /акумулатор/, която е капсулована и не изпуска никакви газове, когато се разрежда или зарежда. Съмнявам се в днешните подводници да използват оловни акумулатори от стария тип. Сега има литиеви, никел-кадмиеви и какви ли не още батерии. Една съвременна ядрена подводница може да престои под вода от 6 месеца до 1 година без да изплува. За такова време би се понатрупал доста водород, който дори и да приемем, че има как да бъде съхранен в газообразно състояние, то тогава би имало проблем при изхвърлянето му. Вярно е, че не се правят много дълги плавания, но това е заради психическото здраве на екипажа. Колкото до телефона, той няма нищо общо с електропроводната мрежа, като изключим захранването на апарата, ако е комбиниран със секретар, факс, или други екстри.

"Значи в автомобила си имам батерия /акумулатор/, която е капсулована и не изпуска никакви газове, когато се разрежда или зарежда." Батериите за които говориш ги наричат "maintenance free" или не нуждаещи се от поддръжка. Поддръжката обикновено се състои от доливане на дестилирана вода, което при обикновените батерии се налага при горещо време или ако регулатора на волтажа ти е дефектен и блъска между 15 и 20 волта в батерията при зареждане, при което я нагорещява. При ненуждаещите се от поддръжка батерии, ако си забеязал, вместо индивидуална капачка за всяка клетка, има две "плочки" които затварят по три клетки на един път. "Плочките" се използват да поемат изпаренията, да ги кондензират и кондензацията да си изтече обратно в клетките. По този начин нуждата от доливане се "изпарява" също. При тези батерии, ако дефектен регулатор на волтажа ти изпари електролита, ще трябва да я върнеш или като дефектна или като негодна и да си купиш нова. Ако обаче напънеш тези "капсуловани" капачки (плочки) с голяма плоска отверка, ще ги отвориш, ще успееш да си долееш деситилирана вода и ще можеш да продължиш да си ползваш батерията, все едно че нищо не е станало. Пресъхването на клетките трябва да ти подскаже че регулатора ти е за смяна. Ако пресъхва само една клетка, тогава вече имаш "късо" в клетката и ще трябва да смениш батерията преди да ти "изгори" алтернатора. ТЕЗИ БАТЕРИИ НЕ СА ХЕРМЕТИЧЕСКИ ЗАТВОРЕНИ. Газове могат да излизат при над определено налягане. Като стана на дума за алтернатор, искам да просветя тези КОИТО НЕ ЗНАЯТ, че алтернатора не е проектиран да зарежда изтощена до дъно батерия. Ако успее първият път, хубаво, но вече живота на алтернатора е скъсен. При непрекъснато зареждане, каквото е нужно за напълно изтощена батерия, алтернатора се загрява до температури над спесифицираните, лаковата изолация на намотките се "изпича" при което изолационните качества се намаляват, лакът се напуква и шансът за късо в намотките на алтернатора се увеличава. Правилото гласи, че трябва да заредите батерията си с токоизправител за целта и да оставите алтернатора да върши неговата си работа - да се включва от време на време, когато моторът работи, за да поддържа батерията в постоянно заредено състояние. "Колкото до телефона, той няма нищо общо с електропроводната мрежа, като изключим захранването на апарата, ако е комбиниран със секретар, факс, или други екстри." Телефоните ги споменах за да вмъкна размера на батериите когато голям капацитет (с много ампер/часа) е необходим, какъвто несъмнено е необходим при подводниците. Телефоните имат тяхна си електропроводна мрежа. Как иначе ще работят? Тяхната електропороводна мрежа се квалифицира като слаботокова. По тази мрежа си върви токът от батериите за които споменах.

Ох, пак същите! Май сгреших, като ви почнах отпред назад! Ще вървя назад и очаквам "Дружна песен пак/днес да екне!" Ако не съм прав, ще ви се извиня - на цялата дружина. Да не забравите, че търся и целта!!!

Kъде е този сайт за който говорите? Аз може би съм пропуснал част от постингите, ще ми бъде интересно да го видя, и аз си падам по разказите на Светията. Със здраве, JJ