Влахов во своите мемоари остава јасно да се подразбере дека одлуката на Извршниот комитет на Комунистичката интернационала да ја унапреди идејата за македонската нација непосредно е поврзана со доаѓањето на нацизмот во Германија. Извршниот Комитет на Комунистичката интернационала им даде налог на челниците на Балканскиот секретаријат на Комунистичката нтернационала, Полјакот Велецки и Чехот Шмерал, да ја состават соодветната одлука. Но, бидејќи тие не беа запознати со македонското прашање, текстот на одлуката го состави главно Влахов, водечка фигура на ВМРО (Обединета). Одлуката на Комунистичката интернационала за “македонската нација” остана еден теоретски проглас на комунистичките партии на Балканот без одѕив во населението... Познато е дека бугарската окупаторска војска во српскиот дел на Македонија беше пречекана како ослободителна и во првиот период на
окупацијата дојде до израз едно силно бугарофилско чувство. Ниту комунистичките ставови за посебна “македонска нација” ниту идејата за југословенска федерација немаа сериозен одѕив меѓу словенското население...Не е случајно што врвни раководители на ВМРО (Обединета), како Влахов, кои по 1944 го прифатија “македонизмот” и зазедоа водечки места во Федерална Социјалистичка Република “Македонија”, набрзо беа обвинети за бугарофилство и беа отстранети. Во својот говор на Првиот конгрес на Комунистичката партија на “Македонија” (19.12.1948) Лазар Колишевски истакна дека “ставот на ВМРО (Обединета) не беше идентичен по ационалното прашање со правилниот став на Комунистичката партија на Југославија”. Во две писма до Колишевски, едното од 05.12.1948, и уште едно од 1951 година, Влахов го изрази своето противење за основање на македонската националност врз антибугарска основа...Но, историските настани се развиваа поинаку.

Питайте ГО Протостраторот...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jingiby на 23.06.18 16:06.

германеца. Балгарите в Битоља са много малко преди 19 век.

“Ако на македонизма днес помислите му бяха чисти...“

Ето още сведения:

"Сведение за населението на Скопие и околностите му от русин, който бил турски пленник - 17 век

"...А жителите на Скопие са турци, а също така има много жители християни..., а около това селище Скопие от трите страни в околията жителите всичките са българи. .."

Описание турецкой империи, составленое русским, бывшим в плену у турок в XVII веке, под редакции П.А.Сырку, С.-Петербург, 1890, с.38. Срв.Йордан Иванов. Българите в Македония. С.,1917, с.182; оригиналът е на руски.


20 сведение

Сведение на турския пътешественик Хаджи Калфа(автор на редица съчинения, между които и една всеобща география) за българското население на някои градове в Македония - 17 век

"Битоля, между Лерин, Прилеп, Преспа и Охрид. От Цариград през Солун, Вардар и Воден се дохожда за 15 дни тук. Жителите са българи. Султан Мурад победителят изпратил в 784(1382 - 1383)г. Тимурташ паша, който превзел града с меч в ръката...
Хрупища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далече от Костур. Наблизо се намират Костур, Биглища, Населица. Жителите са българи.
Охрид, югозападно от Скопие, 16 дни път от Цариград, на източната страна на едно езеро. Границите са: Преспа, Старово, Кичево. Жителите са българи: тук има златни и сребърни рудници."

Румелия и Босна географски описал Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа. От немското издание на Йозеф фон Хамер превел и снабдил с обяснителни бележки - Стоян Аргиров. Архив за поселищни проучвания, I год., с., 1938, кн. 3, с.60,61,84; оригиналът е на турски.


21 сведение

В."Српске новине" за числеността на българското население и къде живее - 8.I. 1846 г.

..." Според Сиприан Роберт(1807-след 1857, френски славист, автор на изследвания за южните славяни) българите заемат голяма част от Европейска Турция и наброяват четири и половина милиона. Те се разпростират в Тракия, Румелия и Македония до Морея, така че в тези земи по-голямата част от селата обитават българите, а градовете - гърците; докато последните повече обичат търговията, то първите - земеделието. Не по-различно е и в Солун, главният македонски град, където се говори еднакво български и гръцки."

В. Српске новине, Белград, бр.2, 8.I. 1846 г.; оригиналът е на сърбохърватски


22 сведение

Писмо от епископ Щросмаейр до граф Херберт Ротенльовен, министър на външните работи(Виена) за арестуването на Константин Миладинов - 29.X.1861 г.

Преди няколко месеца един млад български писател на име Константин Миладинов отпечата в Загреб български народни песни, които той и неговият брат Димитър бяха събрали. Тия песни, както обикновено биват народните песни на славяните, са почерпани от историята и обичаите на народа и представляват стихове от най-невинно естество; при всеки културно изостанал народ народните песни са първото начало за един по-издигнат културен живот. Отпечатването е извършено в Загреб на мои разноски.
След отпечатването н атия песни гореспоменатият млад човек се завърна в родината си, за да предаде на сънародниците си плода на многогодишното си неуморно прилежание. Всяко управление, ако не възнагради една такава заслуга, то би поне я похвалило; но турското правителство, както обикновено, има съвсем други възгледи и, както съобщават вестниците, конфискувало труда и е наредило да се арестува и да бъде отведен невинният Миладинов в Цариград, където той се намира затворен вероятно и сега.
Понеже познавам основно тоя млад човек, който беше за известно време тук, в Дяково, и съм убеден, че той не е способен на никакво нарушение на закона, то осланяйки се на милостта и благоволението на Ваше Превъзходителство да благоволи да се погрижи най -благосклонно както за освобождението на този невинно страдащ, така и за освобождението на неговото произведение.

Приемете впрочем израза на моето високо уважение и висока почит, с които оставам на Ваше Превъзходителство
най-покорен слуга(подп) епископ Щросмаейр

Братя Миладинови. Преписка, С., 1964, с.240-245; оригиналът е на немски."

Редактирано от goga на 23.06.18 20:29.

в саштиа момент штеше да исчезне.

“Ако на македонизма днес помислите му бяха чисти...“

Ето още:

"Лоренцо Бернардо, роден през 1591 г., дипломатически представител на Венеция в Цариград: „… Струга е… по-скоро село… На излизане от Стружката равнина се минава (по) един мост, който е граница между България и Албания. Българите говорят славянски език, но са от гръцка(та) вяра… Битоля е един български град…”. А когато посланикът стига до Солунския залив и устието на р. Вардар, което е на 5 км от града, той отбелязва: „… Тук има мост, който е границата между България и Тесалия“.

Но ето какво твърди и турският пътешественик Хаджи Калфа (1614-1655), който описва селищата в Македония. Той преминава през Хрупища, Битоля, Костур, Лерин, Прилеп, Охрид и др. и сочи, че жителите там са българи. И още: турският писател Евлия Челеби (1611-1682), пътешественик и географ, описва наблюденията и преживяванията си в Македония по следния начин: „… Оттук (Кратово), като тръгнахме на изток, минахме през българското село Нагоричани… Откак вървяхме час и половина към север, стигнахме село Извор… Това е българско село (и) има сто и петдесет къщи…”. За Прилеп пише: „… Изобщо тук (в Прилеп) се говори български език… Всичката рая е българска…“."

Редактирано от goga на 23.06.18 20:39.

непознато.
Б Битоља балгарите масово се заселват(највече от околните села) след 1820 а нарочито след 1848. Нјамам доказателстваа..ама тврдам .. хаха

“Ако на македонизма днес помислите му бяха чисти...“

Редактирано от SashetoBE на 23.06.18 20:51.

в града, Јеени Махала или Ново Маало.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Саше, в повечето османски градове в българските земи до началото на 19-ти век преобладават гърци и турци.

Но по някаква причина чужди пътешественици от 15-16 и 17 век наричат Битоля и околностите й "български".


И още за населението в Македноия:

"Франсоа Пуквил (1789-1801), консул в Янина. В книгата му „Пътуване в Морея, Цариград и Албания” четем: „… планината Шар планина изглежда естествена граница между България, Сърбия и Илирия… Населението на Крива Паланка е българско… както е и българско населението северно от Костур към Лерин… В долината на Преспа има 46 български села, населени от 2300 семейства, или 11500 жители…“.

Хубаво, но говорим за разкази на пътешественици 200-300 години по-рано.

В 1591 година венецианският посланик Лоренцо Бернардо пътува за Цариград през Македония и оставя любопитно описание на Битоля:

„ ...пристигнахме в Монастерио..., град в България с голямо население. Казват, че има 1 500 къщи, 200 от които са еврейски. Градът няма стени, нито санджакбей. Има тимар на великия везик, който получава от Битоля доход от 20 товара аспри. Има кадия и обилие от зърно. Също така е търговски център за восък, вълна и кожи...[3] “

В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през града и в 1848 година описва Битоля в книгата си „Очерк путешествия по Европейской Турции“ така:

„ В Битоля, освен голямото количество войници, разположени в казармите (кишли), построени от българите, живеят българи, македоновласи и албанци. Казаха ми, а и сам видях, че българите са мнозинство, но, ако не бъркам в наблюденията си, власите в този град и в съседното Кичево (на картите Кричево) със своето неутрално отношение са придобили силно влияние.[4]

“
В 1856 – 1857 година Панайотис Арвантинос пише за Битоля:

„ В Пелагония е разположен новият град Битоля, наричан още и Монастир, населен от 20 000 души... Неговите християнски жители говорят главно български език.[5]