|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема
|
Хайде малко поезия
|
|
Автор |
Изa бeлятa (оная ве) |
Публикувано | 29.05.10 19:43 |
|
Ако аз съм жената
В очите запалваш искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда!
Ти не чукай, направо влезни,
поседни, отдъхни в тишината.
Не очаквай от мен "Остани!"
Остани , ако аз съм ЖЕНАТА.
Ако аз съм, ако само съм аз!
О, тогава ще пламне небето!
Със звезди ще изпиша завчас
туй, което ми шепне сърцето .
Ще запея със мойта душа ,
песента и тъй дълго не пята,
ти послушай я МОЯ ЛЮБОВ,
аз ще пея, защото си свята!
Евгения Георгиева
| |
|
НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ
Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.
Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.
Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?
Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.
Румен Ченков
| |
|
В Дамаск
гълъбите летят
зад ограда от коприна
по двойки…
по двойки…
В Дамаск
виждам езика си в неговата цялост
върху пшеничено зърно,
изписано с иглата на жена,
изкълвано от яребиците
над Тигър и Ефрат
В Дамаск
флейтата разкъсва Юсуф/Йосиф/.
Нищо не го обгражда,
но и сърцето в себе си
не може да намери
В Дамаск
видях нощта на града
нежно, нежно да танцува.
Сами да се въздигат боговете ни
Видях!
Махмуд Даруиш
| |
|
Песен
Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.
Фиеста
И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.
Жак Превер
| |
|
КОПНЕЖ
Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб, на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.
Блага Димитрова
| |
|
ет ти поезия
Говори ми ... умирам за глупости....
| |
|
"колко дена го били-
ни дума ни вопъл ни стон,
но устата сгрешила
сама промълвила Антон...
...
накрая издъхнал,
смутени учудени в страх
те го гледали тихо-
безмълвен, но горд величав
-Не човек, а желязо
просъскал агента фашист
тихо мъртвия казал
-не комунист!"
из "балада за комуниста"
А може и така
Три дента го били, ни дума ни лаф.
Чолав го правили, у шарото лилав.
- Ха, не човек, а ламарина -
просъскал агента фашист.
- Ниц бе, братле - комунист.
| |
|
Само мъничку поправка
Три дента го били, ни дума ни лаф.
Чолав го правили, у шарото лилав.
- Ха, не човек, а ламарина -
просъскал агента фашист.
- Ниц бе, братле - мазохист.
Говори ми ... умирам за глупости....
| |
|
и на мен не ми се връзваше някак си последната думичка, ма такъв беше ориджинЪла. Добра поправка
| |
|
бе не сине бери грижа.
Veni, vidi, vici
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|