Ако аз съм жената


В очите запалваш искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда!


Ти не чукай, направо влезни,
поседни, отдъхни в тишината.
Не очаквай от мен "Остани!"
Остани , ако аз съм ЖЕНАТА.


Ако аз съм, ако само съм аз!
О, тогава ще пламне небето!
Със звезди ще изпиша завчас
туй, което ми шепне сърцето .


Ще запея със мойта душа ,
песента и тъй дълго не пята,
ти послушай я МОЯ ЛЮБОВ,
аз ще пея, защото си свята!


Евгения Георгиева

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

НЕ ОБИЧАМ ФАЛШИВИТЕ ДУМИ

Не очаквай от мен да ти свалям звезди.
Силно мразя фалшивите думи.
Ако има Любов, ако тя победи,
няма нужда от тях помежду ни.

Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.

Устни с устни ще палят пожар -
дълго чакани, страстни минути.
Колко думи, изговорени с жар,
са потъвали в мрака нечути?

Няма думи - повярвай - за всичко това.
Любовта е безкрайна вселена.
Ще ни грабне несетно, дори без слова.
Ще е брод между тебе и мене.

Румен Ченков

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В Дамаск
гълъбите летят
зад ограда от коприна

по двойки…
по двойки…


В Дамаск
виждам езика си в неговата цялост
върху пшеничено зърно,
изписано с иглата на жена,
изкълвано от яребиците
над Тигър и Ефрат


В Дамаск
флейтата разкъсва Юсуф/Йосиф/.
Нищо не го обгражда,
но и сърцето в себе си
не може да намери


В Дамаск
видях нощта на града
нежно, нежно да танцува.
Сами да се въздигат боговете ни
Видях!

Махмуд Даруиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Песен

Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.

Фиеста

И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.


Жак Превер

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

КОПНЕЖ


Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб, на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.

Блага Димитрова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ет ти поезия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"колко дена го били-
ни дума ни вопъл ни стон,
но устата сгрешила
сама промълвила Антон...
...
накрая издъхнал,
смутени учудени в страх
те го гледали тихо-
безмълвен, но горд величав
-Не човек, а желязо
просъскал агента фашист
тихо мъртвия казал
-не комунист!"

из "балада за комуниста"

А може и така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и на мен не ми се връзваше някак си последната думичка, ма такъв беше ориджинЪла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бе не си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ПИСМО

Никола Вапцаров

Ти помниш ли
морето и машините,
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.

Като на някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.

А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после ... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...

А там -
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе
син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.

Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.

И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта,
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятърът на тропика се чувства.

Сега е нощ,
машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обочам!
И колко мразя
празните
химери ...
За мен е ясно, като че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.

И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята от
отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Живей,когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей,когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.

Живей,дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко,а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей ! И всяка адска жега
с капчукова вода полей !
Дори да ти коват ковчега,
живей,Приятелю,живей !...

Матей Шопкин

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тоя само некъв шоп требе да

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дебил съм аз, дебил,
дори съм по-голям от Нил.
Беля ми казват, че съм бил,
Бога съм корил.

Ходи доказвай ти сега,
че нямал съм сестра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Изa бeлятa на 30.05.10 16:04.

прочетох ти първите пет реда -пак Богохулстваш гад такъва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

поезия, метафори и думи ....
родени от разума, от ума ни грешен.
Любов, Божествена и свята ...
обитател на църквата единствена, наречена душа.
Сърце кърви, когато думите изместват го,
и капки кръв гасят свещите в църквата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

изпитал съм Божествената любов,нищо не може да се сравни с нея!!!!душата ни е сборище на ангели и дяволи,кой и по какъв начин ще допуснем да е обитава е наш, личен избор !

Говори ми ... умирам за глупости....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато на някой му пука за теб и е готов да запази честта ти, независимо от цената ... не е нужно да му се отплащаш, като му казваш в очите, че е дяволско изчадие, само защото си толкова невеж, че не си запознат със световно признатият поет Омар Хайям.
Изпитвай си Божествената любов, ние хората имаме нужда от човешка такава, защото Божията всеки я има безусловно.

Бъди здрав!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

боли ме фара к'во е казал тоя погански цървул

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Живот, а след живота пръст...
две шепи връз ковчега.
Дали във сняг или във дъжд,
или пък в лятна жега.

Животът простичък е, зная,
живееш без да спреш.
Дали добре, дали пък зле,
но най-накрая мреш.

Когато плачеш няма кой
сълзи ти да изтрие.
Когато страдаш без душа
другарчето се крие.

Кому е нужна таз съдба,
защо да я живеем?
Защо да страдаме в тъма,
защо да не попеем?

Това не зная нито аз,
но може би съдбата,
го знае щото тя добре
разказва ни играта.

Но някога, в един момент,
съдбата се измаря.
И нови пътища пред нас
внезапно тя отваря.

Дали ще хванеш път трънлив,
или пък път широк.
Дали ще бъдеш ти свенлив,
или пък мушморок.

Ще кажеш, туй е свобода,
а може би съдба.
От пра-пра-старата игра,
"живот на таз земя".

неизвестен автор.

Задължение на мъжете е да го държат еректирал, докато жените се задоволят!!!

Много е хубаво това.
Благодаря.
Не бях го чел.

разклати преди употреба