|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тъмносив каскет, изпобеляла блуза,
дързост в погледа гори,
алена кръв по одрасканата буза
в тънка ивица струи.
Спряло пред грамадната скала в закана,
сръчно чука то върти;
под целувките на хладната стомана
камъка в искри пламти.
И далече по чукарите, където
утринна мъгла дими,
мигом от крилатия ветрец подзето,
бодро ехото гърми.
Верен удар удара спокойно гони,
екнат сънните гори;
а скалата пука, цепи се и рони
в кехлибарени искри...
— Хей, другарю, ти какво решил си с чука!
С тоя трясък и искри?
— Аз ли? Път ще се прокара, друже, тука,
нов път в тези канари!
Смирненски го е писал за теб,митафуричну
Говори ми ... умирам за глупости....
| |
|
| |
|
ПИСМО
Никола Вапцаров
Ти помниш ли
морето и машините,
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като на някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после ... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
А там -
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе
син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта,
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятърът на тропика се чувства.
Сега е нощ,
машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обочам!
И колко мразя
празните
химери ...
За мен е ясно, като че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята от
отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!
| |
|
Живей,когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей,когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.
Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.
Живей,дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.
Живей за всичко,а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей ! И всяка адска жега
с капчукова вода полей !
Дори да ти коват ковчега,
живей,Приятелю,живей !...
Матей Шопкин
| |
|
тоя само некъв шоп требе да е
Veni, vidi, vici
| |
|
Дебил съм аз, дебил,
дори съм по-голям от Нил.
Беля ми казват, че съм бил,
Бога съм корил.
Ходи доказвай ти сега,
че нямал съм сестра.
Редактирано от Изa бeлятa на 30.05.10 16:04.
| |
|
прочетох ти първите пет реда -пак Богохулстваш гад такъвамоля те от цялото си сърце и душа-не го прави-чети миличко
Говори ми ... умирам за глупости....
| |
|
поезия, метафори и думи ....
родени от разума, от ума ни грешен.
Любов, Божествена и свята ...
обитател на църквата единствена, наречена душа.
Сърце кърви, когато думите изместват го,
и капки кръв гасят свещите в църквата.
| |
|
Знам!
| |
|
изпитал съм Божествената любов,нищо не може да се сравни с нея!!!!душата ни е сборище на ангели и дяволи,кой и по какъв начин ще допуснем да е обитава е наш, личен избор !
Говори ми ... умирам за глупости....
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|