Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 07:49 27.09.20 
Хуманитарни науки
   >> Езикознание
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Тема Социолингвистика на българския език  
Автор Haйkитaeц ()
Публикувано24.09.10 04:44



Не съм специалист и ми е трудно да формулирам точно идеите си. Горе-долу така стоят нещата, според мен:

Българският език е средно богат като набор от думи и изрази език. Говорят го сравнително много по-малко хора, в сравнение с големите световни езици, а регионалните думи (диалектизмите) малко или много са изкоренени от официалния език, който се говори в градовете. Затова е и средно богат лексикално, според мен.

На пръв поглед несвързано с това трябва да кажа, че българите като нация сме едни от най-големите скептици, едни от най-резервираните общества в света, и честно казано едни от най-големите депресари. За нас е изключително трудно да завържем приятен разговор с непознат човек. Било в кафене, било на улицата да питаш за насока. Всеки повече или по-малко гледа да се затвори в себе си. Общество на интроверти сме като цяло, освен когато сме сред приятели. Така... сигурно доста хора ще се хвърлят срещу това, но това е мнението ми, като сравнявам българите с други нации. И най-важното, сред непознати много често ако не сме намръщени, то сме с каменно изражение. Това също говори доста красноречиво за езика, който говорим вътре в главата си (мисленето наум). Защото езикът на тялото е в крайна сметка едно към едно с подсъзнателния или съзнателния вътрешен език, с който анализираме събитията около нас.

И тук идва чудното за мен. Възможно ли е този доминиращ скептицизъм и недоверие да е породен от сравнителната неспособност на българския език да изрази положителни чувства? Знам, че звучи странно, но примерно ако аз кажа нещо с половинчати шансове за правдоподобност, най-вероятно някой ще каже "Да бе, да. И ти стоя цял час, само за да хванеш 5 цаци, нали?", или пък "Ха, ще взема да ти повярвям още малко", или пък "Е как няма да е така". Мисълта ми е, че отрицанието е доста ясно изявено в реакциите ни към по-необичайното. Често то е съпроводено с интонация, която е доста равна и монотонна, сякаш не ни интересува какво е това нещо, за което ни говорят. Височината на гласа също е доста ниска - пак симптом за незаинтересованост или отегчение. Положителната нагласа сякаш липсва и не сме готови да бъдем съпричастни с говорещия. Оттам и се появява дефицит на говорящи, които говорят с неприкрит ентусиазъм - заради страх от полумълчаливото неодобрение - абе, кой е тоя лудия, дето е чак толкова жаден за живот. Образно казано де. Също така, хората с малко по-развито въображение, сравнително невулгарно остроумие и добър език на тялото биват гледани като "хора дето много знаят".

Главната ми мисъл е... ако нещо от горното написано въобще е вярно (не съм спал от 18 часа), има ли почва да се твърди, че българският език като език (езиков фонд, интонационни модели, отрицателни конструкции и т.н. и т.н.) играе роля върху формирането и упражняването на междуличностните взаимоотношения в обществото ни? Или просто сме със слаба социална (а и интелектуална) култура и когато примитивът види нещо по-сложно устроено, или нещо необяснимо за него (или неспособно да бъде обговорено от него), той бърза да го дискредитира и омаловажи? Изкривена ли ми е представата? Може би пък сега аз гледам да "плюя" по хората около мен? Дано не излезе по този начин.

Ще се радвам на мнения по въпроса като цяло. Възможно е нищо от горното написано да не е вярно и да съм единствения', живеещ в заблуда. Забележете, че правя само сравнение между българите и другите нации - като модели за общуване с непознати, реакции към необичайното и т.н., да не повтарям пак излишно. Чао





Тема Re: Социолингвистика на българския езикнови [re: Haйkитaeц]  
Автор KOHAH PA3PУШИTEЛЯ (на Шльоцерианци)
Публикувано24.09.10 21:04



Браво, готино изказване и напълно споделям изводите... Доколко това може да се припише на езика , който говорим , не знам... Но съм живял 10г от 35 годишното си битие в Зап.Европа и наистина контраста се откроява в пунктовете които си посочил... Според мен това е основно резултат от една многовековна еснафо-селска психика на един с векове поробен народ без дългогодишната традиция на интелигенция, буржоазия и аристокрация (разбира се не влагам нищо обидно тук а просто безпристрастно констатирам)... Нещата са така не само в провинцията , но и в софия смея да добавя....
Освен другото мисля да добавя към наблюденията ти и това, че българина е "сеирджия" и "гавраджия" и обожава да се надсмива безучастно(тоест без да помогне) над нещастието или смехотворната ситуация , в която е попаднал ближния му...

... И още нещо. което ми направи силно впечатление след дългогодишното отсъствие от БГ и родната Ст загора -направи ми впечатление, че хората много обичат да се зазяпват продължително в другите, което за мен след близо десетилетие в Лондон ми се струваше дразнещо в началото.. там (в Лондон) това не е прието и се смята за невъзпитано и ако някой така те загледа очакваш да ти каже поне нещо или да ти кимне за поздрав или нещо от този род, но ако се опитвах да заговоря зяпльовците или да им кимна те се извръщаха сконфузено... Просто споделям едно впечатление на Българин, който го е нямало дълго в Бг , това държание на минувачите по улицата и комшиите в квартала е много по-ясно изразено в родната ми Стара загора отколкото в София например-където хората са доста по-безразлични към ближния си и явно се дължи на големината на населеното място...

...Наистина си прав за недоверието на Българина към оптимистите, за песимизма му и апатичността, проличаващи дори и в равната интонация на говора ни -сравни го само с Френския, Руския и Английския...

Реално погледнато нещастието и проблемите, депресивността , отчаянието от живота ги има навсякъде по света, но като разлика между западняка и Българина мога да посоча различните им реакции към бедите и неудачите в личния и професионалния им живот-ако ЛАнглосаксонецът затъва(останал без работа, жена му му била шута и т.н.), той ще пощурее, ще се терзае, ще изживее драма на самообвинение и изобщо ще се държи като котка в чувал.... докато Българина напротив-той ще изпадне в апатия, безразличие и пораженство, защото за него винаги вината е извън него, преко силите му и е безсмислено да се бори -винаги му е виновна държавата, политиците, родителите му, времето в което се е родил и т.н... и така без да иска българинът де факто изживява кризата и проблема по-леко от западняка...Българинът всъщност по този начин бяга от отговорност, така завинаги си остава едно незряло дете...

... Българинът е и непостоянен, неуспехът и трудностите по пътя бързо го обезсърчават...Ако се замислим това дава отражение дори и във войните, които сме водили-започваме с гръм и трясък Балканската, само и само за няколко месеца да назреят бунтове и нашите да обърнат щикове срещу властта си-шокираща неиздръжливост и нихилизъм пред националният интерес!Това също става и през ПСВ , че и през ВСВ, - прекалено бързо след първоначалното главозамайване и вживяването в ролята "Прусаци на Балканите" се превръщаме в "Гъзолизците" и "нагаждачите на Балканите",- роля която изпълняваме от Борис 3ти, през Живковата ера та до днес -и за капак новината отпреди няколко часа, че Борисов "случайно" бил със същата вратовръзка като Обама при срещата си с него -Леле какво съвпадение!



Хвалим Българския войник и армия след Освобождението , че не били изгубили нито едно сражение(?!)- но реално погледнато в началото на Балканската ние смазваме Турската армия в Тракия при съотношение 2:1 в наша полза(Турците са очаквали по-масиран натиск в Македония), но нещата бързо се променят при Чаталджа, когато силите с противника ни вече се изравняват, а в последствие и на Фронта с Гърция и Сърбия през втората фаза на Войната-там защо не ги бием като сме в съотношение 1:1 в по-голямата част от фронтовата линия?!- М-м-не -тук нашия войник след откъслечни схватки го удря на отстъпление...Подобна е и ситуацията и през Първата световна-"минаваме през" Сърбия и Румъния които всъщност вече са смазани от Германия и Австро-Унгария...абе на умрял нож вадим и после се бабаним "Велик е нашия войник!"

...Искаме всичко бързо и лесно но при най малкото затруднение вече не ставаме-давам ви пример с тези войни, но нещата са по-дълбоки, по-всеобхватни и смятам касаят всеки един от нас поотделно като жертва и представител на този манталитет и отношение към живота изобщо, а не само някакви примери от войни отпреди век-два...

...Сори, че съвсем отплеснах темата от замисъла на започналият я съфорумник...



Pyrogeri=Бургари=Българи!
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от KOHAH PA3PУШИTEЛЯ на 24.09.10 21:19.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от KOHAH PA3PУШИTEЛЯ на 24.09.10 21:35.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от KOHAH PA3PУШИTEЛЯ на 24.09.10 22:52.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от KOHAH PA3PУШИTEЛЯ на 24.09.10 23:02.</EM></FONT></P>

Редактирано от KOHAH PA3PУШИTEЛЯ на 24.09.10 23:19.



Тема Re: Социолингвистика на българския езикнови [re: Haйkитaeц]  
Автор mistri (непознат )
Публикувано20.10.10 02:38



Беден,беден колко да е беден?Не е верно тва.




Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.