Здравейте, реших да отворя нова тема защото старата отесня.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен , честно казано , няма значение.
Нали си е кирилица и е четливо...

Welcome to the real world

Чудесна тема! Не съм сигурен, че тук й е мястото, но щом модераторът не възразява...

Добре е, че каните коментари, но не очаквайте съгласие!

Преди 25 г. имах удоволствието да изуча в известна дълбочина критериите за дизайна на буквите на латиницата, както и тези за графичното оформление изобщо (вестници, периодика, реклача, книги). Въпреки, че пътят ми отдавна ме отведе от тая тема, тя ми остава нещо като хоби.

В рисунъка на буквите от азбуките на писмеността кирилица (били те българска, монголска или която и да е от многото други) действително има проблемни области.

_О с н о в е н_ проблем е оскъдността (в сравнение с латиницата) откъм "асцендери" и "десцендери" (удължения над височината на "х" и под "основната линия"). Това затруднява читателя при схващането на "общата форма" на дадена дума и го принуждава да чете отделните букви в нея, за да я разбере -- нещо важно особено на разстояние, в движение, при възрастните и т. н.

Друг _съществен_ проблем, свързан с ергономията на четенето е сравнително голямата широчина на кирилските букви в сравнение с тези в латиницата. По-голямата сбитост (но при това без свиване на буквоформата!) прави текстовете по-четливи.

Проблем е и големият дял на съвпадащи си по форма главни и малки букви. Това лишава текстовете от допълнителни оформителски възможности, тъй като на практика изписаните с малки букви думи и пасажи са миниатюризирани копия на тези, изписани с главни букви.

(Сред останалите проблеми, вече на българското оформление, нежели на самите буквоформи, са въз-големите дължини на редовете ("голямата мярка" според терминологията, с която бях свикнал), въз-малката разрядка (а тя следва да е 20 на сто от кугела на шрифта), прекомерното пренасяне (а не бива да го има на повече от 20 или, айде от нас да мине, 30 на сто от редовете, и в никакъв случай на повече от два последователни реда) и изобщо удивително ниската полиграфическа и визуална култура.)

Лично не смятам опазването на български буквоформи за сметка на чужди такива за важно. Важно би било да имаме красиви кирилски буквоформи, които изпълняват критериите, загатнати по отсъствие по-горе, и които биха възрадвали Светаго Кирилла и ученика его Климента, ако бяха живи.

Смятам, че грешите що се отнася това дали исконното българско "т" е къдравото "m". Напротив! В писма и честитки отпреди между 110-120 г. и 60 г. назад фигурира именно "т", (при това, често изписано със загатнат десцендер!), а къдравото "m" почва да се натрапва след Войната, за предполагане под съветски натиск. (Подобно нещо става с българското малко "Д", изписвано като "6" допреди Войната и със зорлем натрапеното след това руско "g".) Точно това "m" има една от най-вредните буквоформи в съвременната кирилица -- въз-широко, а и скучно поради липсата на екскурзии извън диапазона "база-х".

Тук почти усещам как пръстите на модератора засърбяват за триене, та спирам, за да видя какви мисли имат другите съфорумници.

Вижда се, че двамата с Ноц сте много добри специалисти и чест ви прави, че отваряте такава интересна тема. Не бях се замислял над много от повдигнатите въпроси. Особено ме впечатли принципът за графично различие между малките и големите букви - ако го няма - защо са те? - можехме да си караме като грузинците - само с едни...

Същевременно у мен възникнаха два въпроса:
1. След като през 19 век нашите първи книги се печатат (почти) изцяло с руски шрифтове или техните деривати (сръбски), то защо днес се опитваме да търсим различия? Не е ли въпрос на ретроградност да държим на техните стари шрифтове, а да не усвояваме иновациите им? Все пак те имат едно от най-развитите книгопечатания в света?

2. С навлизането на компютерната техника виждаме разнообразието на латински шрифтове - стотици и хиляди, ще можем ли да насмогнем в адаптацията на кирилицата? Ако не успеем, тогава се ограничаваме в големия бизнес на рекламата. Прекаленото придържане към традицията няма ли да е вредно?

Все пак, кратката "лекция" по общите принципи на дизайна буквите за мен беше много полезна. Благодаря!

1. Съгласен съм, че няма смисъл да се дири някакъв исконно-български рисунък на буквите. Въпреки това "по-българските", "по-руски" (съотв. "по-сръбски" и т. н.) алтернативи само обогатяват дизайнерския избор и следователно са добре дошли. В латиницата също има национални особености като напр. ирландски, ранно-американски и най-вече исландски, както и (особено подчертани до степен изцяло нов рисунък) германски. Колоритно "лоцират" даден текст, придават му подсъзнателни (неписани изрично) внушения.

2. А така!

Днес всичко в типографията зависи от компютрите и техните нужди и възможности.

Допреди 20 г. имаше под 5000 латински шрифта (по-скоро "шрифтови семейства", всяко с разновидностите си -- курсив, чер шрифт, тънки и широки форми и т. н.). Днес има над 50 000. За 20 години направиха десет пъти повече шрифтове, отколкото за 1500! (Отделен е въпросът колко са боклуци и колко -- стойностни.)

Масовото навлизане на компютрите в обществения и личен живот преди 10-20 г. съвпадна с крах и продължителен упадък в страните с азбуки основани на писмеността кирилица. Сериозно пострада компютризирането на кирилските шрифтове, разработването на нови. Мнозина минаха на "шльокавица" в ежедневието и я ползват широко до днес (напр. в SMS-и). Елегантни и всеобхватни решения, щателно обвързани с програмните обезпечения на компютрите _има_, и то вече от години, но закъснението бе много подриващо за кирилицата -- да видим доколко ще е трайно.

Що се отнася до адаптирането на латински шрифтове към кирилица, то е по начало най-лесното сред възможните двойки изходни-целеви писмености. Дори елиницата е по-трудна! Проблемът е, че плащането е нищожно, а славата -- йок. "Едно време" художници като Макс Мидингер и Едуард Хофман, Морис Бентън или Ерик Гил (известни с "Хелветика", "Франклин" или "Гил") правеха цели състояния от труда си, ставаха стожери на онова, което с известно неудоволствие наричам "световната дизайнерска общност", остават широко известни посмъртно. Днес с един цък на мишката ти крадат труда (продължил евентуално с месеците, че и годините) и ваденето на очи, и го лансират под ново име без да им мигне окото. После `вър тичай по съдилища да ти признаят правата (да не говорим за голяа-а-мата файда от туй)!

През 1989 г. лицензирано копие от съществуващ шрифт за фотословослагателна система "Епъл" струваше над 400 британски лири, а разработването на един нов шрифт за подготвяно ново периодично заглавие през 1990 г. бе нечуван разкош, възлязал на над 20 000 лири (и осем месеца) и помогнал на заглавието да спечели конкурс за най-успешен старт за годината в британската периодика. Днес ги теглиш тия шрифтове (вярно, под "копеле-имена") от интернета за без пари...

---

Що се отнася до "лекции", хич не съм педагог, нито пък е трудна материята. Напротив! Става дума за неща, усвоими за ден-два (че и час-два, ако има зор), но уви, останали неусвоени от цели поколения български печатари и художници. Просто нуждата от такива знания не е схваната дори в меродавни заведения като Художествената академия и покрай вечния възглас "карай да върви!" нуждите на читателя остават на последен план, а пред света изглеждаме не като хора, дали нещо нему, а като варвари, открили печата едва оня ден.

Срамота, ама `ко да прайш...

Тук почти усещам как пръстите на модератора засърбяват за триене, та спирам, за да видя какви мисли имат другите съфорумници.

това което казваш е супер интересно и не виждам кьорава причина да трия.

tettares zy8oi kwmis8entwn

Аз едно време писах за "отвесната греда" - издължаването на вертикалната черта на к и ж, както и за разни други подробни наблюдения по тая тема, и модераторът, голям цензуратор не знам за чий хуй, реши да ми изтрие темата.

Колкото до m/т не знам кое как е според "различията между руската и българската кирилица" - според мен кирилицата си е кирилица, и няма проблем българите да използват руски шрифтове или руснаците български - но аз със сигурност предпочитам т, тъй като m си е латинска буква и смятам че е най-добре кирилските и латинските букви да се различават възможно най-много - щото я си представи как изглежда за един чужденец, тръгнал да учи език на кирилица, текстът примерно в българската версия на списание "Нашънъл Жеографик" - латиниски букви с тук-там още някоя латинска буква само че главна между тях написана между малките! И там неговото M = T, разни двойни огледални К-та и всякви глупости.

_О с н о в е н_ проблем е оскъдността (в сравнение с латиницата) откъм "асцендери" и "десцендери" (удължения над височината на "х" и под "основната линия"). Това затруднява читателя при схващането на "общата форма" на дадена дума и го принуждава да чете отделните букви в нея, за да я разбере -- нещо важно особено на разстояние, в движение, при възрастните и т. н.

Би ли пояснил на по-ясен език защото аз не разбирам.

Не знам защо модератора трябва да го сърбят пръстите да трие, на мен темата ми е интересна (за разлика от половината в тоя клуб), и то доста.

Всъщност толкова ли е сложно да се направи и лансира един качествен шрифт, като се имат предвид познанията ви?

Какво мислите за новия майкрософтски Calibri и предшественика му - Times New Roman, в кирилските им варианти?

А бихте ли сравнили двата и в латинските им варианти?