Терминологията ми е нагодена от английския, за което съжалявам. Сега:-

- Асцендерът е възходящ камшик, т. е. възлизащ над височината на малкото "х". Следните български букви обикновено имат асцендери: б, й, ф. Следните български букви понякога имат асцендери: в, д (вариант "обратно 6"), ж, к, ю.

- Десцендерът е низходящ камшик, слизащ под "базовата линия". Следните български букви имат десцендери: д, р, у, ф, ц, щ. Следните български букви понякога имат или може да имат пълни или частични десцендери: д (вариант "g"), з (вариант "изсипано 3"), л (вариант "опак латински r"), м (по-"гръцки" вариант), р, т (вариант предвоенно ръкописно изписване), ч, я.

По начало типографичните дизайнери приемат (и това не е догма, а научно познание), че колкото "по-къдрав" е вида на дадена дума, толкова по-четлива е тя. Тъй "toll gate ahead" e по-ергономично изписване от TOLL GATE AHEAD -- схваща се от по-далеч. По аналогия "bxo6 Забранен" (с извинения за нагажданията подари липсващи знаци) е по-ергономично изписване, отколкото "ВХОД ЗАБРАНЕН".

Ето примерни думи с повече и по-малко асцендери (десцендери):-
- "буkba" срв. "буква";
- "сbeщи" срв. "свещи"
- "траkтор" срв. "трактор"
- "koтаk" срв. "котак".
Та -- колкото повече асцендери и десцендери, толкова по-четлива думата.

Що се отнася другите моменти в постинта ми...

Първо -- широките букви. Ето широките български букви в по-широко възприети варианти: д, ж, м, m (т), ф, ц, ш, щ. Широките букви са вредни за ергономиката -- възпрепятстват бързото схващане на думата, принуждавайки подсъзнателно пре-преброяване на броя "шини" ("кораби", "корпуси") или пък препроверяване на ориентацията на букви като "m" и "ш". Ето примери -- "momomo" срв. с "тотото", "домаmиmе" срв. с "доматите", "mpomuнemка" срв. с "тротинетка" или още повече с "tpotuнеtka". Широкото "т" ("руското те", натрапено след Девети) е _особено_вредно_ поради много честата употреба на буквата "т" в българския -- само сметнете пълния член! По-тесните букви пък са малобройни (г, з, т, х, ь), а би могло да са по-многобройни.

Второ -- съвпаденията между главни и малки букви. Следните малки български букви са миниатюри на главните: в, г, д, ж, з, и, й, к, л, м, н, о, п, с, т, х, ч, щ, ъ, ь, ю, я. Еднаквостта между главни и малки букви лишава читателя от сведения. На разстояние, без контекст, при лоша светлина има ли разлика между "честито" и "ЧЕСТИТО", "мост" и "МОСТ"? Все пак, поне следните български малки букви биха могли да се различават от главните: в (вариант "b"), г (вариант "опак s"), g (и "опако 6"), ж, з ("изсипано 3"), k, л ("опак r"), м ("гръцки вариант"), т (с десцендер), х, ч, ю, я.

По-горе загатвам за честотния анализ на буквите в даден среден текст. Лошо е, че неергономичните български знаци (без асцендери и десцендери, широки, еднакви с главните) са доста по-често ползвани, отколкото ергономичните. Оттам и ясната задача пред българските дизайнери -- да създават и ползват по-четливи шрифтове, та да има барем някакво покритие гордостта ни от това, че сме дали нещо на света.

"Калибри" и "Таймс" просто не може да се сравняват.

- Първият е сан-сериф (без "тръни"), разработен за работа на екран (с ниска разделителна способност) и подходящ за улични и др. знаци, заглавия, кратки послания, реклама. Има много удачен, изчистен класически вид, с отворени "броячи" (дупките в знаци като о, е) без да е лишен от елегантност (особено ми харесва двуетажното "g").

Шрифтът би работил и като книжен (за дълги текстове), тъй като е сходен или подобен по разширени критерии с други книжни шрифтове (Гил, дори Гарамонд); ала кокетниченето на буквоформите води до умора и яд в рамките на страница-две.

Сега-засега кирилският вариант е ортодоксален дериват и поради порочните особености на възприетия рисунък в масов шрифт губи красотата си. Умаря по-малко, но губи отличие.

- Вторият е серифен шрифт (с "тръни"), вестникарски -- силно сбит, с голямо тяло (височината на буквите оставя по-малко "луфт"), с малка височинна разлика между главни и малки букви, годен за солиден набор (без допълнителна разрядка), удачен за сложни и дълги тесктове. Обаче... четлив е само на къси мерки (редове с до 30-40 знака средно) -- никак не и на дълги такива. По начало на ред не бива да има над 55-65 знака средно, но Таймс издиша над 45-50 знака и/или иска много разрядка. (За книжен набор си има книжни шрифтове, разширени, с малко тяло и голяма височинна разлика между главните и малки знаци. Те търпят мерки и до 70 знака средно без разрядка, ако опре нож о кокал. Макар, че от куртоазия към читателя `ич не бива над 65 знака на ред, ама никак.)

Таймс е шедьовър в типографията -- елегантен, универсален, сдържан, класически шрифт с летящ, свеж и прост рисунък (вж "а", "с", "е" (особено! -- кра-со-та!!!), "g", "t", "w" в леката разновидност). Разработчикът му Станлeй Морисън става световно име само заради тоя си труд, но от над 40 г. на практика ползваме Таймс Юропа -- субтилно, но повсеместно доразвит вариант, по-скоро що се отнася разстоянията между знаците и др. дребни на пръв поглед неща. По-черните варианти са по-малко елегантни и са напълно неподходящи за заглавия и реклама. Курсивът е красив и летящ.

Има купища кирилици основани на Таймс -- повечето "копелета" с измислени имена. Проблеми на по-старите са къдравото К и пресилената къдравост и черност изобщо. По-новите са по-добри. Пак поради ортодоксално тълкуване се губи дистинктивността на шрифта, а широките букви спъват летенето му, бидейки идеологически противопоставени на компактния замисъл на Морисън (крайна краткост и крайна свитост, които обаче не си личат изобщо -- именно в това е геният на един инак най-прост шрифт).

точно широкостта на буквите ли прави

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Zo на 18.07.08 16:28.

мненията са нъвързани и твоето е заминало, защото сигурно е било в отговор към некой от нежеланите гости тука.

tettares zy8oi kwmis8entwn

Сакън, че грузините току казали, че Св. Месроп бил техен човек, а не арменец и тогаз взема да става еднаа-а...

"(Не)четливостта" е преди всичко предмет на културно наслояване. Щом са свикнали тъй, това е най-четливото за тях. По същество, широчината на знаците не ме озадачава толкова, колкото сложността им. Донякъде, поне лично, виждам повърхностно сходство с много сложната глаголица, а високо културният Св. Константин Кирил Философ е бил повече от отлично запознат с арменицата. Но, отклонявам се -- кирилицата на Петър Велики върви здраво ръка в ръка с латиницата и вече векове откак е отърсила влиянията, които са движили светите братя и учениците им...

Е да, но ако всички са свикнали че определени букви нямат асцендери, и така е било от край време, то поставянето на асцендери прави текстовете да изглеждат като "шльокавица", да не говорим че затруднява различаването на кирилица и латиница (тъй като в кирилските текстове е съвсем нормално да има думи на латиница) - например kоmkа, както го изписват в българския National Geographic, изглежда ужасно, но освен това аз като го видя чета [комка], тъй като съм свикнал тези букви да са част от латиницата, а не от кирилицата.

л ("опак r"), м ("гръцки вариант")

И ако сложим на к асцендер и направим т-то t как ще ги различаваме от латиницата?

Глупости - моя си беше темата, а ти си трил наред.

Трябва ми малко време да го осмисля.

Аз първоначално бях решил да си ползвам Times New Roman (говорим само за Microsoft-ските варианти в Windows), след което пък реших че този шрифт изглежда е остарял вече и трябва да влеза в модата, като свикна на Calibri - досега всички документи, които минаваха през мен, и които ми се е налагало да чета, ставаха на Times New Roman, сега вече някои са на Calibri. Значи Calibri се чете по-лесно на екран според теб и в латинския, и в кирилския вариант?
А на хартия? В стандартен печатен документ да речем - A4 с Times New Roman 12 или с Calibri 11 - кое е по-добре?

Много ми е постен тоя Calibri някак - с Times New Roman съм свикнал с всяка буква, дума и т.н. - много си ги харесвам, но е по-добре да свикна и с Calibri, нали? Въпреки че нещо не му виждам красотата... Тук имам предвид най-вече латиницата, на кирилицата просто си пиша и толкова, не се заглеждам много - тъй като езиците, които уча, са на латиница, а пък на кирилица остава само руски, но засега не съм се занимавал с него.

л ("опак r"), м ("гръцки вариант")


Исках да кажа че тези не ги знам.