Да допълня и аз малко с едно мое наблюдение.
Courier New е подходящ за кратки форми, където в малки думи се влага много смисъл. Запомня се лесно и се възприема отлично, стига параграфа да не надвишава 2-3 реда. Това обаче важи само за хартия. При работа с компютър е изключително неудобен и затормозяващ.
Приложение:
Официални документи
Технически сведения
Пиеси
Сценарии

За всяка цел има шрифт.

На екран работя с Куриер, защото е най-ергономичен за целта. Тъй като знаците са еднакво широки (точката е равна на М и Щ) и при дописване и триене разместванията дразнят окото мноо-о-го по-малко.

На хартия -- напълно друг въпрос. "Обикновен печатен документ" ми говори нещо с по 20-25 реда на А4. Тогава са нужни големички полета, книжен шрифт (не Таймс, който е правен за по 30-40 знака на ред, а серифен шрифт като Букман, Баскервил, Сенчъри, Гарамонд, Палатино, Перпетуа), форматиране на текста на "гребен" (без спазване на ред отдясно -- това дава еднакви шпации, което е по-ергономично), в никакъв случай не повече от средно 70 знака на ред и около и над 20 на сто разрядка (демек, шрифтът е 12 цицера, а разстоянието между редовете е 3 цицера башкъ -- "кугел 12 на 14"). За заглавия може контрастен лек сансериф като Франклин или Нюз готик или лекия (не чер; лично предпочитание) вариант на основния шрифт в уголемен кугел (примерно 18 на 21, 24/28 и т. н.).

Таймс също може да работи, но при тия дълги редове му трябва жестока разрядка от порядъка на 30 и кусур на сто -- да кажем, кугел 12/17.

Сансериф при дълги редове е чист садизъм спрямо читателя, но ако се налага, нещо като Хелветика, Юниверс или Нюз готик (вестникарски шрифтове с голямо тяло) изискват жестока разрядка, а класиката (Гил) и пост-класиката (Калибри) може да работи и с по-малки разрядки.

На "к"-то асцендерът се прилага от шрифтари още отпреди 30 г. -- помня една много интересна и нашумяла изложба в "Славянска беседа" през 1977-ма ли беше, `78-ма ли... (Говореха, Людмила Живкова била подкокоросала шрифтарите да се понапънат.) Като гледах експонатите си мислех, "с нашата консервативност тия шрифтове никога няма да пробият", но рекламата и оформителите ги възприеха тутакси. При това, поне тая буква бе направо взета от латиницата, с високия асцендер и с всичкото, вместо да е кирилизирана със загатнат такъв. По същото време и от същата изложба излезе и "ю"-то с асцендер.

На "т"-то никак не съм за "t", а по-скоро за "т" с десцендерче (евентуално само загатнато и "позавъртяно"), каквото виждаме в ръкописна форма във всяко предивоенно писмо, например. То е много късо --колкото латинското "t" (вече се извиних за употребата на последното в примери поради липса на избор, само за мостра) -- и много ергономично и икономично, особено предвид това, че е сред най-често употребяваните букви в българския.

Гръцкото "м" пък е с увиснало "въженце" между "коловете" и е: 1. по-късо от възприетото; 2. различно от главното "М"; 3. игриво, което е важно в масиран текст.

ми хубу, щом така мислиш.

tettares zy8oi kwmis8entwn

Долу слагам препратка към документ на амер. англ., касаещ оформлението на ръководствата по летателна експлоатация (в гражданската авиация им викат "РЛЕ-та" или "ерелета"; разнасят ги в метални куфари, винаги в готовност да ги отворят и почнат работа по контролните карти в тях, които съдържат реплики на управляващия и помагащия летец). Управляването на самолет, захождащ към кацане с 350 км/ч и 200 души "отзад" изисква способността да вземаш над 240 съвсем нетривиални решения във върхова минута (!) и лошото оформяне на РЛЕ-тата е недопустимо (но, уви, повсеместно). Може би лично имам някои несъгласия с писаното там, но то дава просто, бързо и съвсем нелошо ръководство по типография. Айде сега да се върнем към езиковата проблематика...

http://ti.arc.nasa.gov/people/asaf/pdd/pdf/On%20the%20Typography%20of%20Flight-Deck%20Documentation.pdf

Темата надмина моите очаквания! Браво на всички! Сам се убедих, че "т" e за предпочитане пред "m" :) , а пдф-чето в последния пост беше страшно полезно ! Дали някой може да разкаже повече за това за какъв шрифт колко дълги редове са допутими ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На британския пазар преди 20-ина г. шрифтовете се предлагаха с показател "characters per pica", известен и като "characters per em", "cpp" или "cpm" -- среден брой знаци на цицер. Та правиш макет, задаваш примерно 9/9 Таймс Х 12,5 цицера за тялото и знаеш че 12,5 х 3 знака на цицер дават под 40 знака на ред средно. За шрифтове без тоя показател имаше удивително точна формула с делене широчината на азбуката (с малки букви) с едиколко си; уви, забравих колко (3,41 ли беше..?) -- години са минали... Но това важи за английските азбука (латинска писменост без диакритика) и език, както и за времена, в които (перифразирам преподавател по типография) "буквите не бяха гумени, че да ги разтягаш и свиваш". За българските еквиваленти идея нямам някой нагърбил ли се е със сравнително лекия труд по определяне на такъв показател, а днешните букви са не само гумени, ами направо виртуални!

Що се отнася дължината на реда, основните родове шрифтове са вестникарски и книжни (за дълги редове). Първите са за между една и една и половина азбуки на ред. Вторите са за до две-две и нещо азбуки на ред. С което все едно казвам "стаите следва да са боядисани в зелено". Башкъ имаме размер, разрядка, полета, стока (хартия -- тегло, гланц или не), цвят на шрифта (такива неща като "черно" и "бяло" няма), предназначение, илюстративни материали, предмет, тон и регистър на текста и куу-у-пи-ща други съображения.

Но за всеки случай напомням -- никога над 65 знака на среден ред, ама ни-ко-га!!!

Yiannis Haralambous, Fonts & Encodings

Намира се и в пдф формат :)

tettares zy8oi kwmis8entwn

Преглеждах клуба в безуспешно търсене на свестни теми и реших вместо това да ъпна моята- беше полезна на доста хоравярвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Noc на 07.05.09 23:18.

А защо б с опашка отляво да е по-българско от б-то с опашка отдясно? Т.е. не разбирам откога съществува тайа разлика и как се е появила.