Основното правило за пълния член е да е подлог, тоест "Кой". (това всеки го знае)
Има няколко допълнителни правила. (това май не всеки)
Случаят отговаря на едното от тези правила - "Той е такъв" - думата, отговаряща на "такъв", винаги е с пълен член. Същото правило се доказва с разместването, обяснено по-горе.

Моля филолозите да си дадат бележниците.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен антидотът не ми прилича на допълнение. Значи трябва да е подлог. Значи изречението е с два подлога.
Гошо е Иван. Иван е Гошо. Някой разлика вижда ли? Някой да каже тук кой е подлогът!

Може да се трие ако се регистрира.

Само той и него - ако подхожда повече той пълен член, иначе кратък.

Кратък член се пише в обстоятелствени пояснения за време - на следващия ден. Понякога в сложните изречения става объркване, ако го погледнеш от едната страна тоя в средната част отговаря на той, ако го погледнеш от другата - на него.

Той удари човека, който вървеше по улицата.

Някой ако иска да го измисли по-сложно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен хората се бъркат, защото чисто логически им се струва, че в изречението трябва да има един подлог (или еднородни подлози, но това е друго). От чисто граматическа гледна точка в случаите със сказуемното определение изглежда така, сякаш в изречението има два различни подлога, и тогава естествено трябва да се членува само истинският подлог. Но всъщност идеята е, че всяка отнасяща се към подлога дума, всяко определение на подлога трябва да се членува с пълен член. Както примерно се членува "Ученикът, отличникът на класа, ...." - пак има две членувани думи.
Или се подхожда логически и всички думи, които се отнасят и зависят от подлога, се членуват, или елементарничко просто се запомня, че от двете страни на Е, БИЛ, ЯВЯВА СЕ и т.н. се пише пълен член, когато се членува изобщо.

та според кодификаторите на българския книжовен език (БАН, Нов правописен речник на българския език, 2002 изд. „Хейзъл”):

16. Пълните членни форми се употребяват в следните случаи:

16.1 Когато членуваното име е подлог или сказуемно определение към подлога:

Романът на писателя Иванов има голям успех.
Новият роман на писателя Иванов има голям успех.
Това ли е новият роман на Иванов?

(...)

17. Кратките членни форми се употребяват във всички останали случаи — когато съществителното е пряко или непряко допълнение, обстоятелствено пояснение и др.:

Писателят е написал романа (пр. доп.) с вдъхновение. В романа (непр. доп.) той говори за живота (непр. доп.) в малкия град. (обст. поясн.)

Редактирано от Zo на 03.06.07 02:42.

Мисля че спорът е решен?!
Амин!

Мисля, че трябва да включиш тази тема във връзките на служебната тема. След толкова много мнения и спорене в крайна сметка се стигна до истината!

Новият роман на писателя Иванов има голям успех.

Чисто формално, новият не е ли определение към подлога роман?
Може би правилото би трябвало да бъде: подлог, определение, приложение или сказуемно определение към подлога.

Чисто формално, новият не е ли определение към подлога роман?

идея си немам, така е в речника :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Същото правило се доказва с разместването, обяснено по-горе.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като кажеш сказуемно определение си представям че говориш за нещо което определя сказуемото, а изчакването не е сказуемо.

И двете са подлози.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Изчакването", разбира се, не е сказуемо. Е е сказуемо. "Антидотът на ..." пояснява него.

Не са подлози и двете. (Впрочем ако бяха, пак щях да съм права в спора, но не са.) Щяха и двете да са подлози, ако изречението беше например от типа: "Изчакването и антидотът на гнева са ...".

Това беше отговор в същия дух.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите