Да закупиш било да купуваш, ама някакси в по-тежка форма или в по-завършена форма. Закупували се изтребители и АЕЦ-и, а се купувал хляб. Струва ли коментар такова твърдение? Твърдя, абсолютно не!
Закупиш= на купиш, има разлика във времената :) не е като да купуваш.
И да, има си разлика, закупуваш си е придобило промишлено значение и си е много добре, че се различава, както и изкупуваш, ще означава да купуваш много.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виня и обвинявам също си имат обособен живот. От които произтичат и други думи, като обвиняем, обвинител, виновен.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тоз енглиш дето го хвалиш толкоз има 3 форми за минало и четири за бъдеще :)

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че разнообразието е хубаво нещо!

Става дума за явно широко разпространеното възприятие, че в дадени случаи някои думи са непълни без представка.

Често срещан примери касаят думите "пращане" и "ползване" които по неведоми причини почти никога не се срещат в чист вид. Вместо него, имаме "изпращане", "използване". Твърдя, че представката "из-" и в двата случая е паразитна. Явно хората усещат някакво неудобство от чистия вид на думите (образно казано, все едно са ташак-голички) и искат да ги направят по-"благозвучни" или по-приемливи с представката.

---

Murtagh пише, че в рекламен текст "да закупиш" седяло по-добре от "да си купиш".

Абсолютно, дълбоко, убедено, неумолимо и вовеки НЕСЪГЛАСЕН!!!

Напротив: "да купиш" ("си" е паразитно и отива в коша на първата редакция) седи далеч по-добре, отколкото изкуственото и натруфено "да закупиш".

Боря се с такива виждания над десетилетие и борбата е нанагорна! :)

От 1980 г. за греховете си се занимавам с рекламно текстописане. От 15-ина години го правя и на български, от дъжд на вятър, само що се отнася до адаптации на световни кампании. Действам и като референт на чужди текстове.

Правилото в английската текстиране е да ползваш пушкински език -- кратко, съдържателно, изразително; да пишеш естествено -- както говори народът. Логично е -- който разбира, купува; който не разбира -- отминава.

Точно обратното в българския! Всеки път като напиша естествен израз, някой непознат референт-арбитър се изхожда връз него и го прави сложен, предвзет и неестествен. Така "въображението литва" става "фантазията Ви полита", така вместо "купи две -- иди си с три" става "закупете две, а напуснете търговския обект с три", така "пращаш днес -- близките получават утре" става "изпращате днес, а Вашите роднини получават на следващия ден"...

Тресе ме гняв, срам, ужас! Невежество! Непознаване на мощта и изразителността на майчиния език! Дейно обиране на възможностите му! Тресе ме!