Напоследък съм взел да се дразня от онези представки, които по мое мнение са напълно паразитни. Примери -- купища. Айде, "да ИЗпратя" звучи по-меко от "да пратя" (един вид "да запокитя"), но "поканваме Ви" вместо "каним Ви" си е чиста проба 50-процентно престараване (коефициентът на престараване се ИЗмервам [демек, меря] с броя на знаците). Мога да ви отегча с други примери, но и сами може да си ги намерите из вестниците след най-кратко дирене.

"Да ЗАтопна [залък в манджа]", "да ОТремонтирам [съоръжение]" (то е ясно, че смисълът е да не ЗАе*а ремонта, а да го свърша; но дали наистина печелим нещо?), "да ОТпочна [дадено дело]" (любима фраза на политици, които явно си падат по съвсем ненужния придаден патос) и т. н., ad nauseam...

Смятам, че в езика ни има вредна настройка към сложност (пардон, "усложненост") за сметка на простота ("опростяването"), и че настояването от страна на преподаватели, редактори, дизайнери, печатари и обикновени хора (пардон, "граждани") за такива представки е сред най-ярките признаци за това. Една стъпка под нивото на жреци на езика нюансите се губят (пардон, "загубват") и простолюдието смята за важно да кичи ("накичва") езика си с атрибутите на сложнотата просто защото така са го учили.

Помня как преди много години писах подмазваческо писмо на пенсиониращ се колега от името на групичка хора и как останалите от групичката ме принудиха да сменя (примерно, по памет) "Приложеното тук свидетелства за признателността ни" на "Желаем да Ви изпратим настоящото като начин за засведетелстване на нашата признателност". Явно не бях сложил достатъчно ненужни представки, че да им уйдисам...

Не е лошо представките, разнообразяват езика.
Ама е вярно че почти всяка дума от българския, сравнена с някоя от английски/френски/немски е около поне два пъти по-дълга...

Думата уйдисвам откъде идва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хич не знам за уйдисването. Евентуално турцизъм?

Съгласен -- представките са чудесни, но да са уместни. Ей сега ми се обади един човек, който ми бил "ПОзвънил" по-рано да видел дъл съм получил нещо, което бил ИЗпратил. А защо, рекох си, не ми е "звънял" по-рано да види дъл съм получил пратеното..? Както и да е...

Относно дължината на българския, уверен съм, че в умели ръце езикът е способен не само да върви в крак с краткостта на други езици, но и да печели точки. Демек, въпрос на настройка, не на вроден вербозитет (я па тоа!).

В момента превеждам един бисер, писан в банка. Цитирам:-

"През последните години банката традиционно работи с фирми от отрасли “Търговия”, “Преработваща промишленост”, "Строителство" и познава задълбочено бизнеса от тези сектори на икономиката."

... които 186 знака и 23 думи, след махане на глупостите (традиция, утвърдена през последните години, неграмотности, повторения и безсмислици) спокойно стават на съответно 119 и 15 (съотв. 64 и 65 %) БЕЗ ВСЯКАКВА ЗАГУБА НА СМИСЪЛ и с известно подобряване на разбираемостта:-

"През последните години банката работи с търговски, преработвателни и строителни фирми, задълбочено вниква отраслите им."

На английски пасажите са:

"In recent years, the bank has traditionally worked with companies from the Retail, Processing Industry, and Construction sectors and knows in-depth the business of these economic sectors." (187/27 спрямо 186/23)

"In recent years the bank works with retail, processing, and construction companies and has gained an in-depth understanding of their sectors." (121/21 спрямо 119/15).

Излиза, че българският възнаграждава старанието!

Моя грешка...

"През последните години банката работи с търговски, преработвателни и строителни фирми, задълбочено вниква В отраслите им." -- станаха 121 знака и 16 думи спрямо 121 и 21 на английски.

Ми аз затва казвам кво вместо какво, затва вместо затова и т.н. ;-)

задълбочено вниква отраслите им нещо не ми звучи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Именно така имах предвид че не звучи, изпуснатото в изобщо не го забелязах.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

вредното е опростяването, ама нейсе.
иначе въпрос на стилистика, преди всичко. и именно тук е далаверата - предоставеният избор. "изпращам ти цветя" - това ми допада повече от "пращам ти цветя". второто бих написал на някоя леля и, вероятно, ще й пращам не цветя, а картофи.

да не абсолютизираме хубавините на опростяването, много (ви) моля!

:)

------------------------
Слушай беззвучието...

Моята "любима" думичка е ЗАкупя.

И аз се дразня много от тези неща. Особено като видя в писмен текст нещо от рода на "Отидете еди-къде си". Толкова често го срещам напоследък, особено в преводни текстове, че започвам да се чудя дали не съм проспала момента, в който формата "идете" е била официално изхвърлена и заменена с "отидете".Само на мен ли ми звучи неприятно и тромаво?

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Не съм за опростяване, но съм против усложняването.

С други думи, съгласен съм, че опростяването като такова в крайна сметка води до простотия; но твърдя, че и ненужното усложняване води до точно същото място!

Поне за мен, от ненужно усложнените фрази, с които гъмжи ежедневието ни лъха дива простащтина. Прави са хората, които критикуват "да отида" вместо "да ида" и "да закупя" вместо "да купя".

Не можем да видим колко са прави (криви) привържениците на подобни форми, тъй като те не постват тук. Затова мога единствено да се осланям на доводи, получени в разговор с жена си и друг на работа:

Да закупиш било да купуваш, ама някакси в по-тежка форма или в по-завършена форма. Закупували се изтребители и АЕЦ-и, а се купувал хляб. Струва ли коментар такова твърдение? Твърдя, абсолютно не!

Да отидеш било по-учтиво и по-малко селско, отколкото да идеш. Пак твърдение, неподплатено с логика.

Виня ("обвинявам") образованието и настройката, която то налага. Въпросната настройка е, че ако не уголемиш и комплицираш говора и писането си, си глуповат (или, не дай Боже, простоват или дори -- това вече се има провинение за съд -- селянин!) и не "се изразяваш пълно".

Не е ли крайно време отговорните за образованието да загърбят преследването на усложнението като самоцел и да обърнат внимание на _бистротата_ и _яснотата_ на изказа!?

Аз поне смислова разлика при използването на представки чувствам, макар и да не мога да я обясня общо за всички случаи. Може би си повлиян от английския, където глаголите не се украсяват толкова по този начин, но например в немския е като в българския, ако не и още по-екстремно: купя/закупя - kaufen/ankaufen/einkaufen (последното по-скоро със значение пазарувам, но също и закупувам; в "ankaufen", подобно на "закупувам", има нюанс на завършеност и планираност на покупката); ида/отида - gehen/hingehen/weggehen (второто със смисъл да "ида някъде", което може би е пъроначалния смислов оттенък на "отида" в сравнение с "ида")

В английския са под формата на phrasal verbs - както в голяма част от немския.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

<<Моята "любима" думичка е ЗАкупя.>>

И аз я обичам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mиpa_M на 22.05.07 11:21.

на идеята за стилистиката и избора.

относно закупуването на ракети и купуването на хляб - твърдението , ЛИЧНО НА МЕН, ми говори за лека префърцуненост.

да отида и да ида - пак ЛИЧНО НА МЕН - първото тривиално, второто някак отживяло, или пък литературно, целящо придаване на определен нюанс на изказа.

тоест - въпрос на стил, избор, нюансираност и т.н.
не се коркай. как би разпознавал, например, склонните към кокетиране или снобиране (понеже там ти е болката, виждам) :)

------------------------
Слушай беззвучието...

Виж сега, първо разнообразието е много хубаво нещо. Колкото повече го има в един език, толкова по-добре. Ако искаш да говориш просто и смислено без много финтифлюшки, никой не те спира. Същото важи и за хората, които ги кефи да демонстрират лексикален превест и морфологична извисеност. (глей само кви фрази навързах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...защото не мога да се сетя за 1л. ед. ч. освен "ида" "идвам". Пък и не се сещам за минало свършено с изключение на може би "идЕ", което няма съответствие в источните диалекти...

Аз също не съм филолог и може да се оплета малко с термините, но мисля, че в българския (а и в руския) глаголът може да има свършен и несвършен вид.
Наример:
идвам (несв.)/(да) ида (св.)
Така, "аз идвам, ти идваш, той идва..." (3-то спрежение) е спрежението на несвършения вид, а
"аз да ида, ти да идеш, той да иде..." (1-во спрежение) - е на свършения вид. За второ лице, мн.ч. и за учтивата форма става: "Вие да идете" - с ударение на и-то.
Заповедна (повелителна, императивна) форма пък става: "Идете!" - с ударение на първото "е".

изцяло споделям цялото написано от тебе :)))
тъй де, сериозно, все едно аз съм го писал.

за идете.
инфинитив - да ида, гл. от св. вид. смисъл - да отида. вероятно диалектна или поостаряля форма.
интересно, че и на мен не ми идва на ума формата му в минало време.
но определено глаголът съществува и е различен от ида, направо противопложен.

n.b. лаик съм

------------------------
Слушай беззвучието...

:)
това е любимото ми забатачване в българския. според мене няма нищо по-интересно от разплитането на св.и несв. вид на глаголите, особено като вкараш мин. св. и мин. несв. време. страхотно е.

та
аз идвам... - гл. от несв. вид.
аз ида, ти идеш, той иде ("Иде ли")... - същото, същия смисъл
аз да ида, ти да идеш, той/тя да иде, ние да идем, вие да идете, те да идат - гл. от св.вид., противопложен на горните два смисъл

------------------------
Слушай беззвучието...

<<но ако в Метро по уредбата ми съобщят за поредната промоция "... ако си купите персил ще получите 200 грама безплатно ..." ще звучи малко тъпо>>
Ами! Хич даже не ми звучи тъпо на мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една представка може да промени смисъла на изречението. На мен ми харесва богатството и разнообразието на българският език.
И защо да не са уместни? Абе човек, да не идваш от някои планета, дето си говорите с жестове? :)

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да закупиш било да купуваш, ама някакси в по-тежка форма или в по-завършена форма. Закупували се изтребители и АЕЦ-и, а се купувал хляб. Струва ли коментар такова твърдение? Твърдя, абсолютно не!
Закупиш= на купиш, има разлика във времената :) не е като да купуваш.
И да, има си разлика, закупуваш си е придобило промишлено значение и си е много добре, че се различава, както и изкупуваш, ще означава да купуваш много.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виня и обвинявам също си имат обособен живот. От които произтичат и други думи, като обвиняем, обвинител, виновен.

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тоз енглиш дето го хвалиш толкоз има 3 форми за минало и четири за бъдеще :)

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че разнообразието е хубаво нещо!

Става дума за явно широко разпространеното възприятие, че в дадени случаи някои думи са непълни без представка.

Често срещан примери касаят думите "пращане" и "ползване" които по неведоми причини почти никога не се срещат в чист вид. Вместо него, имаме "изпращане", "използване". Твърдя, че представката "из-" и в двата случая е паразитна. Явно хората усещат някакво неудобство от чистия вид на думите (образно казано, все едно са ташак-голички) и искат да ги направят по-"благозвучни" или по-приемливи с представката.

---

Murtagh пише, че в рекламен текст "да закупиш" седяло по-добре от "да си купиш".

Абсолютно, дълбоко, убедено, неумолимо и вовеки НЕСЪГЛАСЕН!!!

Напротив: "да купиш" ("си" е паразитно и отива в коша на първата редакция) седи далеч по-добре, отколкото изкуственото и натруфено "да закупиш".

Боря се с такива виждания над десетилетие и борбата е нанагорна! :)

От 1980 г. за греховете си се занимавам с рекламно текстописане. От 15-ина години го правя и на български, от дъжд на вятър, само що се отнася до адаптации на световни кампании. Действам и като референт на чужди текстове.

Правилото в английската текстиране е да ползваш пушкински език -- кратко, съдържателно, изразително; да пишеш естествено -- както говори народът. Логично е -- който разбира, купува; който не разбира -- отминава.

Точно обратното в българския! Всеки път като напиша естествен израз, някой непознат референт-арбитър се изхожда връз него и го прави сложен, предвзет и неестествен. Така "въображението литва" става "фантазията Ви полита", така вместо "купи две -- иди си с три" става "закупете две, а напуснете търговския обект с три", така "пращаш днес -- близките получават утре" става "изпращате днес, а Вашите роднини получават на следващия ден"...

Тресе ме гняв, срам, ужас! Невежество! Непознаване на мощта и изразителността на майчиния език! Дейно обиране на възможностите му! Тресе ме!