Езикът е основното средство за комуникация, официалните новини трябва да се водят на литературен език и слънцето изгрява от изток.

По това възражения няма, моля не поN-твайте постинги с горните или други очевидни и БЕЗСПОРНИ твърдения. Моята тема е оттам нататък.

Какво се установи по темата?
- някои наистина ги дразнят определени диалекти и поради това те НЕ ЖЕЛАЯТ ДА СЛУШАТ, КАМО ЛИ ДА РАЗБИРАТ.
- Някои считат, че диалектите, извън този, приет за официален, са нискокултурни, демек, селяндурско-пейзански.
- на някои места по света, швейцария например, това, че говориш "така" не е признак на нискокултурие. Това просто е признак, че ти си родом или живееш в място, дето се говори "така".

По какво ми се ще да прочета мнения:
Какво ни чака при вливането ни в Европата и при реалното, всекидневно навлизане на многоезикови средства за информация, отдалечени само на няколко натискания на дистанционното? Непонасянето наистина ли си е така вътрешно, както непонасянето на чегъртане, или е следствие на пребиваване в монодиалектна среда. Някой непонасящ да каже, аз съм от понасящите.

Това убеждение, че официалният диалект е признак на култура, чисто българско ли е.

Няколко примера, за насочване на мисълта:

Беше ми направена забележка в Габровско, че говоря на диалект, трябвало да говоря литературно. На прима виста им отговорих: "Аз говоря на родния си диалект, както и вие. Това, че вашия е избран за литературна норма, не ви прави нито по-умни, нито по-културни от мен. Утре, като се разцепи Македония и славянската част се присъедини към България, ще се смени официалния диалект от вашия на шопско-софийския. Тогава аз ще ви се смея, че сте некултурни и говорите на смешен мек диалект, макар и не от най-миеките"

Правено е неофициално изследване на езика на официоза Работническо дело. Употребявали се малко над 2000 думи.

Непонасящите диалекти дали не са непораснали деца? Малкия ми син с голяма мъка преодоля Бай Ганьо и Диви разкази. Какви са тия думи бе? - все ми ревеше. Над 20 пъти му обясних, че нашия език е богат, не е чисто славянски, а се помнят и думите от старобългарски корен и за всяко нещо им поне 2 думи. Поне. А големия си ги чете, той вече се поомешал с разни хора.

Редактирано от Caмия Инжинep на 11.07.04 12:41.

В отговор на:

Това убеждение, че официалният диалект е признак на култура, чисто българско ли е.

Не знам дали е чисто българско, но със сигурност не е повсеместно.
Живея от няколко години в Антверпен и мога да кажа, че има разлика и тя впечатлява българина. Позицията ми е в частност от страна на пловдивчаните, изучили се в София и съответно минали през периода, в който се стараеш да не прекаляваш с редуцирането на гласните, защото все пак не е много шик да ти личи, че си от провинцията, пък била тя и римска. Едно е да слагаш "майна" за колорит, друго е да минаваш под знаменателя на вицове от рода на "Едни пловдивчани яли (,) пили..."
Във фламандската част на Белгия едва ли не всяко село си има диалект и всички са ужасно горди с диалекта си. И диалектът на Антверпен например в никакъв случай не е "по-културен" от този на Гент. В резултат на което хората не се смущават да говорят диалектно, когато "ги дават по телевизията" и поне едно 70% от репортажните предавания вървят със субтитри... Естествено, тези, на които им е работата да говорят (говорителки, водещи...), спазват нормата. Но иначе - както бе даден пример и с баварската банка- ситуациите, в които изглежда нормално да се стараеш да говориш книжовно, в България са повечко, чини ми се. Ето например неотдавна вървеше един сериал за социалната служба в Brugge (много са на мода всякакви документални сапунки): социалнослабият си праска на диалект, социалният работник му отговаря на диалект. Мисля, че в подобна ситуация в България поне социалният работник ще се старае да говори правилно - особено ако го снимат- няма да се излага пред хората, я!
А за това как се понасят взаимно - ами бъзикат си се, ама никой не се мисли за по-велик.

А в Амстердам ако не говориш холандски с амстердамски акцент, директно ти отговарят на английски - нищо, че това може да ти е майчин език. Т.е. ако си от някоя друга част на Холандия или от Фландрия, третират те като чужденец. Но не мисля, че е чувство за превъзходство - по-скоро е за да се спести време при комуникацията, предвид многото туристи.

В заключение: определено българско е да ти се насажда, че диалектът е нещо срамно. А като лингвист се радвам на диалектите, защото е толкова интересно да наблюдаваш как езикът се развива на свобода, ама май повече им се радвам, откакто съм тук

Амстердамците са майтапчии-ако случайно пък речеш да им говориш на английски, ти отговарят на немски

Among all sad words in the world the saddest is "I might have been"

Това, Самоковци и Старозагорци, с главни букви, както и Българи, Испанци и т.н. на кой точно книжовен език е? На български или на ботевградски?

"Никога да не си щастлив не означава винаги да си нещастен ..."

...след 10-ина години работа в радио е, че извън новините прекалено често, вече дори по БНР, се носят диалекти или отделни регионализми.

Тук също ще се съглася с теб и с Лил, че си има място и време за различните говори, като от диалект може дасе получи регистър. Тук може би е мястото да си припомним, че ме-кането на Костов и правителството беше като заразна болест за някои радио и телевизионни журналисти. Сега архаизмите на "Н.В." премиера на републиката и типичните грешки на МИлен Велчев могат да бъдат намерени почти толкова често, колкото преди ме-кането. Дай Боже да не съм прав и само така да ми се струва!

...като от диалект може дасе получи регистър

Би ли ми го обяснил като за прост инженер, на нашенски?

...образователна система мога да ти кажа едно и друго за ученето на езици. Всички кантони, които говорят езици различни от немския изучават литературен немски. Въпроса е, че немски говорещите кантони водени от финансово силния и арогантен (с основание) Цюрих решиха да въввеждат френския след 6-7 клас, докато с английския почват преди да могат д смятат като хората - 3-ти клас. Тук идва ред на това, което ти си чул - френски-говорещите кантони решиха да се фръцнат и въведоха същото. Само двиезичните кантони и италиански-говорещия Тичино засега имат адекватни реакции. Това, което каза за отстъпващия литературен немски е в известна степен вярно - все повече са надписите и кратките текстове с фонетична транскрипция на швейцарски немски, а малките швейцарци все по-често правят повече грешки в немския, отколкото в английския.

Моето най-голямо щастие е, че работя с френски език в немскоезичен кантон, защото иначе би било истинско изпитание.

Все пак благодарение на теб пиша на кирилица - използвам товята "Фонетична кирилица за клавиатура с немска подредба".

Сега обяснено като за инженери:

Регистър е най-грубо казано нещо като ОС - с роднините и приятелите използваш един набор от думи и изрази така както при един Епъл ще използваш ОS X, например, а не Линукс.

В общината, с непознати или при служебни разговори наборът ти от изразни средства е друг, както ако използваш IBM PC с Линукс или Уиндоус, а не друга ОС.

Та диалектите се случва да заместят регистрите, като вместо да говориш свойски вкъщи, ще говориш Трънски, да речем.

Така става ли?

А формалната страна би ли ми обяснил? Този термин от коя наука е, или в кои кръгове се използва.
Дай някой линк, моля. Темата съм я пуснал за да понауча нещо, не аз да ви убеждавам в нещо.

Това да не е твой превод на термин, използван в Немско? У нас възприет ли е?
===========================================
Извън темата: Едно от нещата, което ме потресе, като го осъзнах на 40 и кусур години е, че хората не разбират какво им се говори и пише, но го считат за нормално. "Ми де да знаеме, не сме спецялисти." Повечето на мое място не биха питали, за да не изглеждат прости. Нищо незначещия лаф That is reality не е открит от Стоян Ганев.

Редактирано от Caмия Инжинep на 13.07.04 22:29.

Не познавам никакви български езиковедски ресурси в Интернет. Може би защото не съм се интересувал.

Термина е лингвистичен - използва се в езикознанието. Повече информация би трябвало да можеш да намериш в трудове по социолингвистика, стилистика, лексикология. Има един речник по социолингвистика, който би ти свършил добра работа, но автор, издателство и други подробности за него не мога да ти дам в момента, защото съм през няколко граници от моя екземпляр.

Колегите тук, които са активни в тези изследвания ще ти бъдат по -полезни с актуални материали, защото аз малко съм се отдалечил от най-новите публикации, ако трябва да съм честен.

В случай, че не съм разбрал правилно въпроса ти относно формалната страна, казвай!

П.П. Аз също съм на твоя принцип с питането и признаването. Никога не съм се срамувал да си призная, още от студенстките си години, че по-компетентни лингвисти от мен с лопата да ги ринеш, особено като се сетя как съм минал въпросните изпити.