Е, причисляват албанския към балканския езиков съюз; знам още че има задпоставен определителен член и това е всичко. Може да съм сбъркал, признавам си.

Синтетизма при глаголите:
Имаш три времена, които се образуват синтетично + подбудителното наклонение. Това е по-малко от колкото при романските езици, но повече отколкото в английския и някой други класически аналитични езици. В добавка, всички глаголи освен тези от ІІІ спрежение имат по две основи (срв. пиша - писах; пера - прах; мога - можах), чието отношение една към друга също е синтетично. В останалите славянски езици синтетизмът при глаголите е значително съкратен, напр. на руски има спрежение по лице само за сегашно време, а миналото е наследник на старото минало неопределено с изпуснат спомагателен глагол и не се изменя по лице, а само по род.

Изолиращ език е такъв, при който всички (всички!) отношения между думите в изречението се изразяват чрез спомагателни думи (напр. книга - много книга). Английският език е до голяма степен изолиращ, но той притежава редица черти на флективните езици. Типични изолиращи езици са китайският и виетнамският.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Общо взето има два вида езици - синтетични и аналитични. При синтетичните езици отношенията между думите се изразява чрез форми на самите думи, а при аналитичните се използват други думи и словоред. Живите езици стоят между тези две крайности (напр. в аналитичния английски език има синтетични конструкции, и в синтетичния латински също има аналитични конструкции)
По детайлна класификация е следната:
изолиращи езици - чисто аналитични, при тях всички думи са по дефиниция неизменяеми (напр. китайски, виетнамски)
аглутинатични (другата крайност) - всяко атомарно граматично значение се изразява чрез отделна морфема, която не се слива с други и е лесно отделима в състава на думата. Например, на турски имаме:
ev 'къща'
evler 'къщи'
evde 'вкъщи'
evlerde 'в къщите'
При другия тип синтетични езици, флективните, може да имаме, от една страна, синонимни граматични морфеми, а от друга - изразяване на няколко граматични значения чрез една неделима морфема, напр. рус.
дом (именителен падеж, ед.ч.)
дома (именителен падеж мн.ч.)
доме (местен падеж, ед.ч.)
домах (местен падеж, мн.ч.)
Тук окончанието -ах не може да се раздели на морфема, обозначаваща множественост, и на морфена, обозначаваща местния падеж, както на турски (ev-ler-de).
Българският език има значителна флексия, но въпреки това стои по-близо до аналитичните езици, защото много ключови понятия се изразяват чрез спомагателни думи (напр. липсата на падеж при имената)

----

Това, че старобългарският език имал славянска лексика, но латинска граматика, не е лишено от основание. Като пряк наследник на праславянския език, а чрез него и на индоевропейския праезик, стбъл пази цялата и.е. граматична структура. Естествено е да се откриват близки паралели и в другите и.е. езици, напр. латински, гръцки, санскрит, хетитски, вкл. и съвременния съвсем жив литовски (този език се счита се най-архаичния жив и.е. език, останал най-близо до и.е. праезик).

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Ами прехода на романските езици към съвременния степен на аналитизъм най-вероятно е точно това. Не се сещам за някакво външно влияние (освен германските езици, които обаче пазят значителна степен на синтетизъм и до ден днешен). Освен това, според някои теории, и.е. праезик също е минал през няколко различни типологии, преди да достигне познатата ни от латинския, гръцкия, санскрит и литовски структура.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Много съвременни теории отхвърлят тезата за тюркския произход на прабългарския език.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Нещо взех много да се излагам! Може ли някой да ми проведе кратък курс по албанска и румънска граматика, че да не се излагам повече.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Е, хайде, никой не е безгрешен. Аз знам много малко на албански, не мога да ти помогна, това, което ме учуди беше че имат междузъбно Т и Д; друго което мога да ти кажа е че е разделен на два диалекта, северен и южен, примерно на север немат "х" (нищо, че го пишат), Q-то едните го произнасят като меко "к" другите като мекото сръбско "ч"

Така Une* quhem Ivo може да е "Унъ кюхем Иво" или "Унъ чюем Иво" (май северняците го казваха като меко "ч").

Книжовната норма е на базата на южния, човек който го знае като слушаше бабите в Епир казваше "Чист албански!" иначе в Гърция си има и някакъв диалект.

~ ~ ~

Аглутинативен значи "прилепващ", просто тези езици лепят суфикс след суфикс след суфикс... утре ще ви дам един хубав пример от турския :Р, сега не помня как точно беше думата.

И още един много ясен пример, гръцката дума "anthropous", -ous обозначава хем множестеното число хем винителния падеж.

_________
* е-то е с две точки.

Вижте това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ivx на 27.05.03 10:51.

Хм, когато пробвахме с един Хърватин доколко можем да се разберем без английски, той ми каза че звуча като албанец - те говорели без падежи хърватски.
Обаче тук прочетох че албанския бил с падежи... Странна работа.

Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на 27.05.03 19:08.

да надникнем в

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от the_bomb на 27.05.03 23:26.

ето и турската думичка:

чъкабилмелиймишим - "трябвало да мога да изляза"

чъкабиледжекмишим - "щял съм да мога да изляза"

като о-вата на глагола е "чък", а инфинитива "чъкабил".

виждате колко неща са налепени отзад.