Имам магистърска степен по автоматизация, системи и управление в Техническия университет.


А, и не е необходимо да ми говориш на Вие.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Ne si spomnjam spomenah li che sym pyrvi kurs FA. Interesno :)

Моля за извинение участниците във клуба, но заради Газибара ще обясня още веднъж. Той с говоренето е добре, но има някакви проблеми с възприемането.

В отговор на:

---

Ти какво знаеш за езика на траките? Ами за езика на прабългарите?

---

В отговор на:

---

пък на бг предлогът е все един и същ

---

Chudno! Otqkde takiva poznanija v oblastta na ezicite?! Az te pomislih za profesor po lingvistika...

Това беше изказване от вида "Кольовата е майка е майката на Кольо". Много ясно, че тракийският език е бил езикът на траките, прабългарския на прабългарите и чжингайския на чжингаите и на съответните хора други езици са им чужди и ги говорят по-добре или по-зле в зависимост от нивото си на образованост. Само че какво знаем за самите езици, за структурата им? Тракийският аналитичен ли е или синтетичен? Ами прабългарският? Не знаем дори дали е индоевропейски или не. Така че въобще не ми говори за тях.

Предлозите в български (а също и в останалите индоевропейски езици) далеч не са еднозначни. Ако беше така, нямаше да срещаме толкова трудности при изучаване на предлозите на други езици. Знаеш ли колко значения има предлогът 'на'? Ами 'с'? Ами 'за'? На руски 'с' се съчетава с три различни падежа, но значи значително повече неща. На български няма падеж, и конкретното значение се определя единствено от контекста, нямаш ясен показател. Каква е разликата дали ще употребиш винителен падеж при наличие на движение или местен при статичен обект или пък предлог on при статичен обект и to при движение? Никаква, въпрос на място на служебната дума. Това, че в твоя език чувството за насочено и ненасочено движение липсва, не означава, че у всички останали народи липсва.

Приказвачо, обикновеният човек се затруднява да различава пряко допълнение от подлог, защото в бг език е изчезнало чувството за именителен и винителен падеж. Има много езици по света, вкл. индоевропейски, в които прякото допълнение и подлогът се маркират различно. Включително и в един от най-големите индоевропейски езици, който не можеш да го набедиш за падежност, испанският: прякото допълнение се маркира със специален предлог в случай, че е одушевено лице. Каква е разликата в такъв случай дали ше кажеш Вижу Марию или Veo a Maria?

Аз пък знам нещичко за суахили. Има например 18 (осемнайсет!) класа имена. Това е значително повече от два-три рода в ие, нали? И всичко, което подлежи на съгласуване с дадено име, трябва да се съгласува по свой си начин спрямо класа на името. Е, сигурен ли си в този случай, че някой средностатичстически бушмен не говори суахили както чукча руски?

По същата логика един японец не може да научи английски, защото в японския език няма такива излишни неща като множествено число например. И наистина, средностатистическият японец говори английски като чукча руски. Средностатистическият руснак също говори български като чукча руски, защото на руски няма такова животно като определителен член и преизказване. И така нататък, и така нататък.


Изводът е, ако сам не се сещаш, че за всеки са трудно чуждоезикови характеристики, които липсват в собствения му език.

----

Струва ми се обаче, че се опитваш да изместиш темата. Въпросът не е кое е по-лесно и кое по-трудно. И двете системи си имат своите предимства и недостатъци, трудности и леснини. Нито един от двата начина не е по-примитивен от другия, това е най-важното.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Айде сега, четки.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

аз не мога да разбера защо да не може да се научи език с падежи, много наивно ми звучи

Според моето скромно мнение на турски има нещо като преизказване и в минало време.

Окумушум - чел (съм) (сегашна форма), Окумуштум - бил съм чел (минала форма). Интересното е, че окумуштум е и форма за минало предварително време (бях чел). Т.е. границата между ренаратив и индикатив в миналото не е толкова ясно определена както в българския - бях/бил съм чел.

Въобще въпросът доколко българското преизказно наклонение е резултат от турски влияния е интересен. Доскоро смятах, че това е установено, но четох една статия, която цитираше Виктор Фридман - известен славист от Чикагския университет, който знае и турски - който твърди, че може би става дума за паралелно развитие в двата езика със сходни резултати.

Сходни резултати е твърде скромно казано. Българското "преизказване" си е цяла категория, която се състои от четири равноправни члена:

свидетелски (той четеше)
умозаключителни или конклузив (той е четял)
преизказни или ренаратив (той четял)
недоверчиви или инверитатив (той бил четял)

Отделно има средства за изразяване на степента на вероятност:
той четеше - той ще да е четял - той може да е четял - той трябва да е четял.
Форми от вида "той ще да разбра" също са възможни.

Ролята на турския език според мен е дотолкова, доколкото да подтикне утвърждаването на появили се доста по-рано тенденции. Мисля си следното: старобългарските предварителни времена (минало предварително, минало неопределено и антепретерит) са предавали наличие на резултат от действието, а не самото действие. На тази база са се развили първо умозаключителните форми, а по-късно от тях са се отделили преизказните; недоверчивите се употребяват по-рядко, защото са двойно маркирани и с тях парадигмата става пълна. По аналогия несвидетелските категории са били пренесени и в бъдеще време (щял е да чете/щял да чете/щял бил да чете, срв. и диал. ще четял). Развитието на тази категория е спомогнало да се задържат всички минали времена (което не е станало в другите слав. езици). Единствено антепретеритът се е преосмислил като условно наклонение, но индикации за това има още в стбъл текстове, както и паралели в другите слав. езици.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

"фраер" на "македонски" значи нещо от рода на "гъзар", ти в какъв смисъл я използваш тази дума и среща ли се (къде?) и в България?