Съгласен съм, че никога, макар че ако зависеше от мен, веднага щях да го оправя. И не само него.

Единствено правилното произношение е ЧЕТЪ, ЧЕТЪТ и ГРАДЪ. Някой някога обаче решил, че не може на края на думата да се пише "ъ". Допреди 60 г. е имал основание - това краесловно "ъ" е служело за украса. Съвсем необосновано обаче са решили, че в тая позиция не може да се пише и голяма носовка, макар че старо- и среднобългарските паметници, както и възрожденските текстове, са пълни с такава употреба. После украшението било премахнато, голямата носовка - изритана от азбуката като излишна, обаче правилото си останало. И след двеста години в някоя граматика ще пише: "Окончанието за 1 л. ед. ч. е -А, за 3 л. мн.ч. -АТ; определителният член за мъжки род е -А. Техният произход се дължи на узаконена в миналото правописна грешка" (подобна констатация четох за английските думи author и theater, където 'h' било вмъкнато поради престававане, а после хората, които не всички знаели старогръцки, взели да го произнасят с прехапаното "т").

ами и аз ще ти отговоря подобно на отговора ти за пълния член. нали това имах предвид - кога ще престанем да изписваме пълния член!? така и за 'а'-то във вид на 'ъ'. според мен няма как да стане, защото 'а' има различна степен на звучене на 'ъ' в зависимост от близостта на ударението - напр. барабан. ако пипнеш едно от 'а'-тата ще трябва да пипнеш и другите, да ама те не са баш същите и ще стане мазило.
ама не се бой, след 20 години интернет ще ни е 'оправил' всичките езици

Ставаше дума за друг вид писане на "А"/"Я": там където и арикулационно, и етимологично, звукът е всъщност "Ъ" - определителният член за мъжки род и окончанията за 1 л.ед.ч. и 3 л.мн.ч. при глаголите от 1-во и 2-ро спрежение. Има и други случаи, но те не са толкова фрапиращи и могат да се отнесат към случая, за който ти говориш.
Ако се съмняваш, че звукът е "Ъ", произнеси думи, в които той се появява под ударение: чета, четат, вървя, вървят, спя, спят, мълча, мълчат, река, рекът, пека, пекат; деня, града, ключа, съня, сина (калта и пролетта са обаче друг случай). После затвори очи, за да не ги гледаш виждаш написани, и пак ги произнеси. Тук навсякъде ударението е върху въпросната гласна, т.е. редукцията, за която говориш, просто е "out of discussion".
Разбира се, среща и произношение четА, спЯ - то си е съвсем нормално за т.нар. а-диалекти - в тях също така се казва и пат, маж.

Само че по-скоро пълният член ще отпадне, отколкото някой да оправи тази правописна... не, не перверзия, глупост. (перверзия е напр. английският или японският правопис, тази част от българския е чиста глупост).

Регистрирах се, но още не ми е ясно как се пращат бележки.

Даваш на ВХОД, влизаш си. За да изпратиш бележка - Остави бележка. За да видиш бележките - Бележки. :) Ако имаш още въпроси, питай в клуб "Въпроси и помощ", или нещо такова беше.

You'll Never Walk Alone!

Благодаря много!

hihihi mnogo jako!
ne go znaeh tova za angliiskia
imash li oshte primeri? shte mi e interesno!

a da znaesh sluchajno, uzakonena li e formata "kolejka" v bulgarskia?
az narichah, narichah, vsichki nared "kolegi"... i po edno vreme reshih che sym neshto prekaleno out of date i sprjah...
i vzeh da si im vikam kolejki, makar che malko mi se prechupva ezika...

From now on, I want you all to call me "Loretta".

че английският правопис е перверзия съм напълно съгласен.
аз имах предвид, че има много 'а' в бг, които в зависимост от близостта си до ударението имат различна степен на 'ъ'-звучене (барабан да кажем отново). та ако ще бастисваш онова 'а', което определено е 'ъ' как ще се справиш с ония 'а', които не са баш ('бъш' в сев.западна българия) 'ъ'? инак те разбирам отлично, но всяко пипване на нормата влече след себе си доста съмнение относно доста неща. от Вавилон насам е бъркотия приятелю ... но от това си вадим хляба нали?

направо не мога да повярвам!!!!

не мислех, че някъде по света съществува такова чудо, поне в писмено засвидетелстваните езици. и възможно ли е изобщо да научиш (някой) норвежки при това положение?

а имаш ли представа как е положението с датски, май и там имаше нещо такова?

Все пак има "А", което етимологично си е на мястото (като барабан, макара, баш и глава, напр.), и "А" което е там, където е, просто поради глупост (като в чета и града). Говоря за точно определени и ясно дефинируеми случаи на такава погрешна употреба.

В много диалекти се казва напр. "главъ", с ударено "ъ" накрая, което също има своето етимологично оправдание: в тези диалекти като основна форма е възприета бившата винителна, а не именителната, както в книжовния език. В случаите със спрежението на глаголите обаче има една-единствена форма както в стбъл (четон), така и във всички диалекти на нвбъл (четъ, съотв. чета, чету, чето в ъ-, а-, -у и о-диалектите). Само че книжовният език е построен на базата на ъ-диалектите (зашото са най-многобройни), затова и единствено правилното произношение е четъ.

За ония "а", които не са баш, в книжовния език има достатъчно примери: както в "кълбо", така и в "казал" неударената гласна не е нито "а", нито "ъ", а нещо посредата. И вместо да създава хаос, книжовният език е надникнал в стбъл. и определил на негова база къде се пише "а" и къде - "ъ", и дори чистото книжовно произношение изисква да се прави разликата. В случая на глаголните окончания и определителния член за м.р. обаче е кривнал в обратния завой (напълно съзнателно), създал е едно изключение от иначе добрите правописни правила и за да обясни разнобоя между писането (чета) и изговарянето (четъ), е създал изкуственото правило, че "а" и "я" под ударение в еди-кои си позиции отбелязват звука "ъ". Точно срещу това протестирам, приятелю.