Да, ти кой си?

холандското g е повлияно от испанската хота - j, тъй като тази територия е била испанска до 17 век. така че не е различна езикова особеност - сред немските езици май само холандците имат това и затова си мисля, че им е от испанците.

ами интересно е да кажеш кое считаш за перверзия, щото няколко подгрупи могат да се дефинират. например чисто артикулаторни (странни за нас) и други напр. социо-лингвистични перверзии вътре в даден език.

за мен един от смешните моменти в арабския е наличието на 3 х - и нито едно от тях като нашето си х . значи имаме едно издиханно, едно проходно преградно в задната част на палатума и едно преградно в гутуралната област, но по-дълбоко от нашето. да не говорим за гутурално преградното к, и 'другите' т, д и с (!!), които за да бъдат въобще разпознати като т,д,с е нужно да се учленят така или иначе на познатите места, но пък са с гутурално уголемяване на артикулаторния апарат по време на произнасянето им, които им дава 'заден' оттенък.
иначе има и други ужаси - езикът Тагалог е с една (!) гласна ! и 40 (!) познайте какво ... съгласни разбира се.

има и социо-лингвистични лудости - в големите градове във Франция има 'френско р', а навсякъде другаде (вкл. на театралната сцена) имаме 'българско р'.

аз да попитам две неща - кога според вас ще изчезне пълния член в бг
и
къде в мрежата се намират обстойни студии върху несъщестуващия македонски език

линковете вършат добра работа.

Ами всичко, което изброи за арабския, си е чиста перверзия, от гледна точка на индоевропейските ни езикови навици.

Ето ти още една социолингвистична лудост: полското "л" (пише се като "l" пресечено с черта през средата) се изговаря като несричкотворно "у" навсякъде освен... на сцената.

Пълният член в бг е изчезнал вече, само в правописа се пази.

И аз да попитам нещо: кога ще започнем да пишем "ъ" навсякъде където се произнася (а не къща с "ъ", а чета "а")?

tuk sme anonimni regni se i shte ti kaja na lichna belejka
ili povisi dostatychno v klubovete i shte otkriesh i drugi temi ot men ta moje i da se setish
ama pyrvoto e po-lesno

From now on, I want you all to call me "Loretta".

nikoga!!!!!!

chety???

nikoga!!!!!!!!!



Pozdrav,
Ezikova Konserva.

From now on, I want you all to call me "Loretta".

"norvejkijat" ezik: ezicite sa 2 i i dvata sa norvejki, trygnali ot obsht staronorvejki i posle razvili se po razlichni pytishta do segashnoto systojanie - v momenta v stranata se govorjat i dvata - tv, vestnici, knigi - vsichko chovek si pravi na kakyvto ezik si predpochita lichno

te sa dosta blizki razbira se, no vse pak ne sa dialekti: imame naprimer takava fundamentalna gramaticheska razlika kato 2 roda (utrum / neutrum) v edinija i 3 roda (m/f/n) v drugija...

drugata osobenost na politiko-lingvistichnoto polojenie v stranata e, che njama pravogovorna norma, kojato da protivostoi na dialektite: t.e. vseki dialekt e pravilen i ednakvo dobre priet navsjakyde

taka po tv, radio, v uni. vseki si govori na lichnia dialekt, smesica ot mjastoto kydeto e roden, mjastoto kydeto e otrasnal, mjastoto kydeto se namira v momenta (chovek se adaptira), dialekta na majka mu i dialekta na bashta mu - shte reche, *vseki* norvejec govori razlichno ot *vsichki* ostanali - i to v znachitelna stepen!

tova se otnasja ne samo do proiznoshenieto, no i do izbora na dumi - ot edinija ili drugija ezik ili njakoja dialektna forma - i dori izbora na gramaticheski formi - napr. rodyt na dumata "momiche" (utrum spored edinija ezik, f. spored drugija)

az na tova mu vikam "ezikova slobodija"

From now on, I want you all to call me "Loretta".

Абсолютно си права - езикова слободия. Дълго време се чудех какви са тия Bokmal и Nynorsk (дано съм ги транскрибирал правилно) дето ги дават из Windows-а и все си мислех, че просто варианти на норвежкия (както Spanish Venezuela и Spanish Argentina например). Пък то каква била работата...

В Швейцария положението е подобно, говорят се купища диалекти, които са толкова различни и слухово, и лексикално от немския език, а и помежду си, че са си направо друг език. По регионалните телевизии също си се употребяват местните диалекти. Обаче официално е възприет Hoch Deutsch и общошвейцарските медии, както и вестниците го употребяват само него.