Изкопаването на още примери изисква доста ровене из литературата, защото подобни неща се срещат не чак толкова често. Единственото, за което се сещам в момента е "island": староанглийската форма е "igland", после това "g" престанало да се произнася (има и други англ. думи с нямо "g", напр. gnome). И по аналогия на латиското "insula" ли, не знам, на мястото на "g"-то взели да пишат "s".

Думата "колега", въпреки завършека си, е от мъжки род и поради това не особено подходяща за обръщение към жени. Не знам някога книжовният език да е отричал женската форма "колежка", още повече че тя си има и хубава звателна форма: колежке (колко секси звучеше навремето в университета, ех, младост!)

kyde shte hodish
izbirash si njakakva kombinacija, kakvato ti otyrva, i praskash sichko taka - i si spokoen, shtoto e pozvoleno
a naj-lesno si e da si govorish chisto na edinija ezik; proiznoshenieto - kakto e tova v rajona, kydeto si (ili kydeto e uchil uchitelja ti); drugija ezik go razbirash, no ne govorish na nego - njama strashno; moje samo ponjakoga da zvuchish malko neestestveno, ama kakvo pyk... norvejcite sa tolerantni kym nekonvencionalni izkazi... a v syshtoto vreme, ima neshta, koito absoljutno ne mojesh da kajesh :)

v Dania ne e taka, tam ezikyt si se e razvival pravolinejno...

tam imat obache izvestna fonetichna izvratenost: ezikyt im zvuchi, kato da se systoi pochti samo ot glasni! dumite uj sa dosta podobni na norvejkite, no kato ti gi prochetat bez syglasnite, njamash shans da gi vdenesh!
Az ne razbiram datski. Kato go cheta - nikakyv prob., no kato go slusham - absurd.

From now on, I want you all to call me "Loretta".

Цял ден се опитвам да пратя бележка, не става. Отговарят ми, че няма такъв регистриран потребител. Страшно много благодаря за дългото писмо!

да не забравяме и осемнайсетте гласни в Шведския

Ami vsuyshtnost nyama da e zle da si pomislish za ezikovite izvrashteniya v nashiya ezik ili po-skoro v starobylgarskiya, zashtoto tam naistina e strashno ponyakoga s negovite nosovki, yotacii, palatalizacii , likvidni metatezi, erove i prochee :))) A inache i starogryckiya si ima svoiute strannosti, da ne govorim veche za edin ivrit ili edin arabski....:)))

Вярно, че старобългарската фонетика е доста извратена. 11 гласни! Кой може да се похвали с толкова! Истинското извращение обаче настъпва по-късно, когато старобългарскията лека-полека започва да става средно-, и сетне и новобългарски. Останалите слав. езици (10 броя) си следват тихо и кротко кажи-речи еднакво развитие: опростяване на глагола, запазване на падежната система, съкращаване на гласните до пет или шест и толкова. А българският? Запазил е носовките до края на XIV век, ята - до към XVIII чак, а добрият стар голям ер си съществува и днес (обаче нито носовките, нито ятът са безследно изчезнали - има диалекти, в които си се произнасят на общо основание. Дори ы и ь са запазени в някои диалекти!) Падежната система е изчезнала, обаче звателният падеж е останал. Но при глаголите настава същинското извращение! Вместо да си съкратим времената до три (като братовчедите от и Изток, и от Запад, и от Юг), ние сме развили още няколко. В добавка сме започнали да използваме различни форми, ако това за което говорим сме го видели, чули от друг, или пък изсмукали от пръстите (вж. темата Преизказването в бг...). Та така...

a ima li drug ezik kadeto plius po plius da dava minus (da da).

Всъщност са 23 с алофоните, ужас!!!

На това му се вика "двойно положително отрицание". Има и двойно отрицателно утвърждение: "а не не!"

Ех, как ме нервирахте. Перверзия е да пишеш IMHO, BTW, P.S. и подобни гнусотии когато пишеш на български.

Това за което говорите са нещата на които се възхищавам.

За норвежкия: да се каже, че са два езика, а не са диалектни форми на един език не е правилно просто защото от скандинавците |всякакви| с които съм говорил знам, че езиците им са общо взето като диалекти, датчанин ми каза, че норвежкият бил по-мелодичен и като внимавал го разбирал, в смисъл не му трябва много, за да го научи.

На мен част от любимите ми езици са споменатите гръцки, холандски, еврейски и арабски. На гръцкото С |=холандското С| нищо му няма, не мога да разбера какво ви притеснява, иначе мен в началото Г-то им ме тормозеше.
Иначе гърлените Х-та ужасно ме кефят, абе по принцип всички гърлени дерящи звуци са много секси, чувалили сте как грузинците произнасят името на реката течаща през Тбилиси? Сигурно са ми любими точно заради тези звуци.
Иначе арабското "айн" е нещо, което може да мине за извращение, на анг. се води "glottal stop", не знам как е на БГ. А произнасянето на Х-то с "издишването" си е голям кеф.

Аз да си кажа право не съм чувал прехапано Д в испанския, дайте пример с някоя дума. А да, и прехапаното Т го има само в Испания. А от всички испанци андалусците говерели най-неясно гътали най-много звуци.
Също ако може един пример та да ми стане ясно на испански преградни звучни съгласни се срещат на практика само след пауза или друга съгласна, но... - само като алофони на съответните преградни.

Мен дали има или не пълен член ми е все тая, но да не забравяме защо са го въвели това правило. Това за което бих "воювал" е премахваното на дискриминацията към западните говори, аз на един друг форум дето отдавна си ме знаят съвсем съм спрял да пиша Я-та и членувам на "-о".

Gazibara, добре се ориентирах тука, знам, че знаеш за езика ни толкова колкото никога няма да знам, но да те попитам не бъркаш ли нещо?
В диалектите дето казваме [пат] и [маж] не казваме [спа] или [пера].

А това дето е средно между а и ъ на английси му викат shwa и доколкото знам е най-честосрещаният |така ли се пише?!| звук. Идва от еврейския и означава нещо от сорта на лъжлива гласна, там е шава.