Мъдростта на тялото / Религия и мистика / Кастанеда

Не съм казал, че не говоря за неща произтичащи от моментната ми практика, а само, че ползва примери от вече отминали.

В момента, т.е. няколко години вече, съм на етап да захващам разни неща, наричам ги "задачи" и да се опитвам да ги изпълнявам все едно ми пука за тях и смятам да им посветя живота си, да давам всичко от себе си, дори да ги ненавиждам и да ми се повдига от тях, то май тогава ефектът е най-добър. Лесно е когато човек прави неща, които му се отдават и са му приятни; в обратния случай е истинската практика, защото трябва желязна самодисциплина както и правилно отношение, защото намразваш нещата, които правиш, а не е това целта.

Това е един много добър начин човек да види своите граници и да се избави от много заблуди относно неща, които си мисли, че може, но само когато всичко е спокойно и няма кой да го притеснява.

Пак ще дам един пример от салсата. Там имаше една страхотна девойка, която си беше намерила доволно много обожатели. Когато се преместих в школата, в която тя ходеше, аз бях на етап да не обръщам внимание на жените от салсата и да не ги чукам. Мислях си, че след като успях да устискам и да мина праз всичките клюки и откровени въпроси дали не съм педал, дали не съм преживял тежка раздяла, дали не съм импотентен и въобще всичко, което може да се измисли за това, защо един мъж не сайдисва салсерите, вече нищо не може да ми разклати самообладанието... Грешка!
Изведнъж нещата се промениха и както пренебрегвах жените на салсата, трябваше да им обръщам внимание, да ги ухажвам, разсмивам, да бъда кавалер и т.н. Започнах да се усмихвам на всяка жена, с която танцувам, независимо дали е млада, стара, красива или не, женена, с приятел или не. В един момент се оказа, че въпросната красива мацка проявява интерес към мен, не за друго, а защото аз първоначално не проявявах сексуален интерес, но затова пък се държах нормално с нея, без признаците на влюбен глупак, които издават повечето мъже, когато край тях има красива жена.

Та тя всяка вечер намираше някой да я кара до тях, защото красивите мацки не вървят пеша. Една вечер ме пита дали имам автомобил и аз й казах, че нямам и обичам след тренировка да вървя пеш, защото вечер има много по-малко коли, хора и шум. Тя се врътна и отиде при тоя, който щеше да я вози. Обаче няколко вечери по-късно, аз тъкмо си тръгвах и тя дойде, да повървяла малко с мен. И така почти всяка вечер след тренировка, а после почнахме да ходим заедно и на тренировка.
Оказа се обаче, че един от нейното обкръжение от ухажори е крайно ревнив. Започна да ме гледа лошо, да коментира зад гърба ми, да говори глупости и да се държи агресивно. Дори веднъж тръгна напред с рогите и аз реших за момент, че ще стане въргала и ще трябва да си сменям школата, а не исках. Ама се отказа, дръпнаха го, достраша ли го, щото той танцуваше в представителния отбор, та го достраша да не го изгонят ли... не зная.
Оказах се по-ужасна ситуация от предишната. Тоя почна с клюки и подмятания, с големи усилия да ме предизвика и всякакви номерца, които се сетеше. Аз бях нов в школата, все още никой не познавах и т.н. Така минаха няколко месеца. Един ден, въпросната мацка, с която вече бяхме говорили за живота, вселената и всичко останало (тя се оказа, че не е някоя тъпа кифла, която гледа да флиртува, а си е много в час и си има умствен багаж, просто мъжете около нея не се интересуват точно то това), дойде при мен и ми заяви, че повече няма да имам проблеми с въпросния жребец. И наистина, на следващото салса парти, той дойде като попикан, жалка картинка, и с такава мъка ми каза, че се извинява за поведението си, че за миг го съжалих. Тя му казала, че ако продължи така, повече няма да има нищо общо с него. А той умираше за нейното внимание, викаше я да одобрява всичко, което прави на салсата, как танцува, как се облича...

Мацката беше изчакала да види как ще реагирам, предполагам, че се е наслаждавала на един такъв "сблъсък" заради нея.

Ей такива равносметки имам много. Макар салсата и танцуването да са от нещата, които харесвам, оказа се, че това е затворен свят, в който клюките и сапунката са перманентни и нямат край. Нещо от което винаги съм бягал с писъци. Обаче трябваше да остана и да видя какво мога и докъде ще издържа.

___________