Къде в същност е иракската армия? / Горещи теми / Конфликтите в Близкия изток

Това предположение изобщо не е за пренебрегване, но е твърде малко вероятно поради редица причини: Първата е историческа: Последната наистина кръвопролитна война, която САЩ е водила е собствената и гражданска война от деветнадесети век. В последствие всички американски правителства отработват изключително съблазнителната доктрина: "На умряло куче нож не се вади а направо банков деозит а ако това не помогне от ножницата се вадят поне флот с въздушна армия в прибавка" Началото на тази доктрина е убийствено силно с покупката на Аляска от Русия за сумата от седем милиона и двеста хиляди долара. Искрено се съмнявам през 1867 година американците да са използвали психотронно оръжие над руснаците, за да си продадат плацдарма на американския континент. Втория етап от доктрината се бележи с инвазията в Куба от 1898 година, когато с практически същите доводи като тези с които нахлуха в Ирак американците се втурват да освобождават кубинците от испанските изстъпления и тирания. Естествено малко се престарават и осигуряват допълнителен повод, като в пристанището на Хавана по "неизвестни" причини е взривен линейният кораб "Мейн". Срещу испанските четири броненосеца американците хвърлят двадесет и четири свои... Все пак войната за малко да завърши с катастрофа за американците, поради лошото качество на армията им, което тогавашните политици не отчели и пресмятали само количествени функции. Въпреки това загубите на американците в този конфликт са поразително малки в сравнение с противниковите. Американската стратегия обаче се усъвършенства. През същата година пада и главния град на филипините: Манила, което си е чиста проба фарс, защото след предварително споразумение (в което ролята на психотронно оръжие играят отново доларовите знаци) и практически привидна атака, която струвала на американците едва... седем души ранени. Няма грешка това се случва не през 2003г. а през 1898година. След последвала заплаха, че САЩ ще нападне Испания и след умерено активна доларова канонада Испания предоставя официално на САЩ: Филипините, Пуерто Рико и Гуам. Практически без бой падат и независимите до тогава Хавайски острови а в освободена Куба естествено е поставено проамериканско правителство. За първата световна война, дори и на неинтересуващите се от история е известно, че САЩ добросъвестно изчерпват всички покупателни ресурси на заетите във войната Франция и Англия. Едва тогава с натрупаните от спекулациите печалби си позволява да се намеси във войната и практически доубива повалената и изтощена Германия, като с този финален жест си завоюва правото на световен прокурор и главен съдия а армията придобива ореола на всепобеждаваща съкрушителна сила. Но, плюсът на Сащ не е само в това да завладява и придобива: Икономиката и се разраства до небивал мащаб с потенциал да осигурява всякакъв род индустриална продукция и хранителни запаси за поне половината земно кълбо. Това изиграва лош номер на американците, защото след войната две трети от пазара и увисва във вакуум, защото освободени от военната тежест Франция и Англия са напълно в състояние да осигуряват с всичко необходимо, както себе си така и своите колонии. В резултат на излишните мощности американската промишленост просто се взривява от презадоволяване на свилия се пазар и идва голямата икономическа криза от 1928година, която довежда американците до състояние в което завиждат дори на жизнения стандарт на победените във войната германци. Американския политически елит си извлича необходимата поука и след серия от доларови серии се случва наглед невъзможното: Германия изпълзява от пепелта и се заема с недовършените си намерения. Избухва втората световна война и към САЩ потича истинска златна река: Само с един курс на френския самолетоносач Беарн са доставени в Сащ 68 тона злато, срещу екипировка и храни. Купуват и англичаните, като побеснели, защото войната гълта гигантски ресурси, които Англия няма сили да произведе сама, когато златото не достига се плаща с колонии или военни бази под наем за по 99години. Купуват и руснаците, плащайки с хиляди тонове злато. Японците с нападението над Пърл Харбър не толкова объркват, колкото ускоряват плановете на САЩ за добиване на още по-силно световно влияние. След Втората световна война е известно какво е мястото на САЩ в света: Най-богати! Най-силни! Най-успяващи! Стария свят е в разруха а САЩ е пазцъфтял като райска градина. Това дава повече от допустимата самоувереност на САЩ от която еуфория политиците и скоро я извеждат. Корейската война е леко недооценена, но веднага на предна линия излизат войските на ООН и армадите бомбардировачи сред чиито бомбени килими изчезват цели севернокорейски и китайски полкове. Това е първата война, която САЩ води не толкова за нови придобивки, колкото за престиж. Втората подобна война е Виетнам: Тази война заслужава отделно внимание, но сега само ще спомена че срещу петдесетината хиляди американски жертви Виетнам дава милион и седемстотин хиляди. Един човек срещу взвод. Подобно съотношение на жертвите би накарало всяка европейска страна да развее бяло знаме, но не и отчаяните виетнамци. И Америка не толкова бе победена, колкото разбра, че трябва изцяло да реформира армията си, защото ако наистина бе съставена от професионални наемници като сега: първо щеше да завърши по-бързо; второ щеше да се избегне поне 80% от вътрешната отрицателна реакция, особено на мамините синчета и техните майки; и трето но не на последно място; жертвите сред американците щяха да бъдат десетократно по-малко а съотношение на загубите един към триста, трудно би издържал дори и Китай. Би било недопустимо подобна реформа да се извършва в движение, защото изисква цялостно преразглеждане на всичко, като се започне от законите, уставите и хранителните дажби и се свърши със синхронизацията на действията между отделните части и родовете войски. Първото бойно кръщение на новата армия е в Гренада и подобно на кубинската инвазия, е по-скоро фиаско, но превъзходството е толково огромно, че дори и да не искат американците няма как да не спечелят. Това е по-скоро тренировъчна кампания, отколкото истинско показване на мускули. Светът е озадачен от това нападение но... американската военна програма е реорганизирана допълнително и отстранява някои бъгове в структурата си и първата иракска кампания бе перфектна. Огромно надмощие както по качество, така и в количество по всички показатели включително въвличане в своя полза и въоръжените сили на трети страни. В резултат САЩ показа, че нищо в света не може да се прави без предварително да е договорено с тях, дори и когато принципно го одобряват, а жертвите бяха смешно малки. Югославия бе изпитание не толкова на авиацията или социалистическия боен потенциал, колкото изпитание на боеспособността на европейска страна и скромно напомняне на всички кой е главния съдия в света и че е безсмислено да се купуват съветски оръжия или да се произвеждат собствени след като американските са най-ефективни. Ако САЩ използваше психотронно оръжие в никакъв случай нямаше да използва толкова скъпо-струваща реклама на оръжието си като директни военни действия. Куриозното е че в края на кампанията се наложи французите да купуват американски авиобомби, защото бяха свършили своите. А Франция е една от основните европейски сили... Много, много, малка е вероятността да се използва психотронно оръжие от САЩ. Човешкия мозък се влияе от огромен пакет фактори, които при екстремни ситуации лесно могат да изместят съществуващите приоритети. Ако такова оръжие би се използвало, то би било директно срещу правителствената върхушка а не срещу народа, защото безспорно няколко стотин или хиляди мозъка се управляват по-лесно от милиони и още по-безспорно би струвало по-евтино. САЩ и цялата световна икономика се нуждаят от платежноспособно и интелигентно население на планетата, така че САЩ когато се налага ще прилагат и сила за да отстранят бедността и невежеството от света. Никоя друга страна не разсъждава и действа толкова глобално, мащабно и далновидно. Нилоя друга страна в света не е доказала толкова убедително, колкото САЩ, че е в състояние да се учи от грешките си и да ги коригира. В заключение ще кажа само, че който е против старателно отработената политика и действия на САЩ в същност се стреми или към самоубийство или към слава а този който разбира поне частица от нея и я поддържа се стреми към богатство и победа. Всеки може да избере, каквото предпочита.

Не е изключено. Половин процент вероятност, но има такъв сценарий. Жалко наистина, че иракците нямат 600 танка и два звездни разрушителя в орбита около Луната. Но, съществува една не по-малко фантастична вероятност: Ако иракците някак са успели да заровят в специални бункери под пустинята пет шест дивизии от националната си гвардия около границата с Кувейт и още две три около Тикрит. Ако американското разузнаване се окаже толкова безумно забляно, че пропусне тези грандиозни подземни комплекси... Десетина дивизии могат да се спотайват в Сирия и още десетина в Иран. Ирак имаше предостатъчно време да се споразумее с традиционните врагове на САЩ. Останалите дванадесет от най-ненадеждните дивизии могат да играят ролята на сломената и разгромена иракска армия. Какво нататък? Иракците учтиво могат да чакат в прикритията си докато започнат истинските горещини, а още по-точно рождения ден на своя идол Садам Хюсеин, който е на двадесет и осми април. Тогава изскачат и... се получава истински кошмар наяве за американските експедиционни сили. Ясно е че иракците няма да повторят гафа от първата война и да излязат на честен рицарски двубой. Дивизиите на републиканската гвардия край границата на Кувейт само ще прекъснат пътната магистрала, а е страшно трудно да изчоплиш един подготвен противник войник по-войник от окопите дори и с могъщата американска авиация. Да не забравяме, че при грандиозните многомесечни бомбардировки през 1991 година съюзниците унищожиха само около 35-40% от иракската техника и то главно при отстъплението към Басра, когато превозните средства бяха неприкрити на магистралата. Вярно, че взеха ума на иракските войски с неспирното си стържене над главите им, но до тогава иракските войски практически не бяха подготвени, защото очакваха че собствената им пво и авиация най-малкото ще неутрализира съюзническата авиация и войната ще се води почти позиционно, както при конфликта с Иран. Би било малко вероятно иракските сили да не са предприели нещо по въпроса за устойчивост на войските при бомбардировка за последните 12 години. Войските край Тикрит биха прекъснали пътищата към Турция. Останалите войски само ще принудят американските сили да създадат дълъг нестабилен фронт. При горещините всеки войник се нуждае от около 6 литра вода на ден и два килограма храна. Ако в обръча попаднат поне сто хиляди войници това означава, че НА ДЕН трябва да им се доставя по 800 тона само вода и провизии. Танковете М-1 Абрамс имат климатик, но за да работи трябва да работи и двигателя а двигателите на абрамсите са газотурбинни и харчат чудовищни количества гориво. Още поне 800 тона на ден горива трябва да бъдат доставени. Няма как американците да си позволят да не работи климатика, защото тогава ако навън е 40 градуса по целзий, под бронята ще е поне 70 градуса. В такъв случай или трябва танковете да са паркирани в река или екипажа просто да ги изостави и да влиза в тях само при противниково нападение или двигателите да работят, но тогава се харчи горивото. На ден са необходими и поне хиляда тона боеприпаси. До тук американците би трябвало да доставят на обкръжените си войски пръснати в десетки градове и стотици селца и кръстопътища по 2600 тона товари на ден. На пръв поглед не е голяма беда за американците, защото това са някакви си 520 полета на тежко товарни самолети дневно, но точно тук би било дошло интересното. Първо защото военно транспортните самолети са изключително уязвими мишени и за пво и дори за най-калпавите арабски пилоти и авиотранспортния парк в региона може да се стопи много бързо. Американската авиация ще трябва да е заета по-скоро с ескортни задачи, отколкото с наземни нападения. Това обаче е само началото... Ако е само снабдяването на американската армия би било отлично и макар и с много героични усилия авиацията би могла да се справи, но изведнъж ще се окаже че американците ще трябва да снабдяват с основното и населението на завладените градове а това вече са милиони хора и задачата става непосилна дори за всички транспортни самолети на света. Естествено американците няма да осигурят снабдяването и внезапно ще се окажат от положение на освободители в положение на откровени окупатори на които им се свиди дори залък храна за гладните деца. Ако се съди по претоварените с екипировка бойни машини на САЩ, това означава, че поради огромните разстояния, които преодоляват снабдяването не е редовно и понякога се поставя под въпрос и надали имат боезапас за повече от три дни бойни действия и то при оптимистична преценка. Американците ще имат три избора или стихиен пробив с много жертви още в началото на обсадата, но пак ще им трябват поне 36 часа да се съберат в юмрук. При това много рядко едно стихийно и неподготвено нападение може да доведе до пробив на противниковите линии. Втората вероятност е да заемат кръгова отбрана и да чакат деблокиране и третата е да искат срочна помощ от Израел Турция и Пакистан. Доста унизително събитие, което би развенчало за десетилетия мита за съкрушителността на американската военна мощ. Някой ще попита: Откъде накъде и Пакистан? Малко вероятно е иракските дивизии от Сирия и Иран да се изръсят сами. Много е вероятно редовете им да са уплътнени с по половината сирийска и иранска армия и за да не е цялата сирийска и иранска армия някой трябва да нападне тези държави а това могат да направят само Израел и Пакистан, въпреки подозренията ми, че пакистанците ще се потриват страхотно дълго. Арабите поне за следващите сто години надали би им се удало да хванат в клещи исконния си враг, така че би било тъпо да изпуснат удалата им се възможност, защото предполагам, че и те подобно на повечето посетители на този форум се питат: Кой ще бъде следващия? И не хранят особени илюзии за посоката. Така, че в тази фантастична ситуация американската армия би била хваната наистина не в клещи или менгеме а в истинска преса. Съдейки от предната война на американската авиация ще и трябва около поне около месец два, за да изкорени ПВО отбраната на авиациите на Сирия Ирак и Иран от небето и то ако и помагат всички натовски съюзници, които САЩ също ще трябва да моли за помощ. Без достатъчно вода и боеприпаси, без адекватна въздушна и артилерийска подкрепа, подлудяваща жега ще бъдат атакувани и от обкръжаващите ги сили отвън и от въоръженото население, което склонно към мародерство ще се опита да си набави провизии и медикаменти от американците, които ги имат и при това местното население ще използва усърдно автомати, картечници и гранатомети, докато същевременно гръмогласно се кълне, че ще защити американците с телата си. Американците, трудно биха издържали седмици и още по-трудно месеци. И това ако в капан се окажат стотина хиляди американци, но по-вероятното число е двеста хиляди американци и двадесетина хиляди англичани. В случай, че наистина можеше да съществува подобно развитие на събитията трагедията и разгрома биха били с ужасяващи размери. А мащаба на военните действия толкова грандиозен, че не само американските, но и европейските арсенали биха се изпразнили от авиобомбите и ракетите си. В подобна ситуация основната стратегия на арабите би била и като основния закон на охранителните системи от висок клас: Не е толкова важнои дали нашественика ще влезе по-важното е никога да не излезе. Подобен сценарий би обяснил странната война, която се водеше до сега и че практически иракците са заинтересовани не толкова от смъртта на нашествениците в началния етап, колкото от това възможно повече живи потребители на вода, храна и всичко необходимо да попаднат в тази преса. Американците би трябвало да проявят огромна находчивост, за да не се получи нов Корехидор или Най-голямата трагедия в историята на Америка, но при развитие на подобен сценарий, независимо дали при победа или поражение, скоро американците не биха се върнали да освобождават тарамбуките а направо биха ги изгорили, което би било най-чудесното нещо, което могат да свършат за цялото човечество в началото на двадесет и първи век. Разбира се описания сценарий има вероятност да се случи в свръх фантастичния вариант не повече от половин процент, но все пак такава вероятност съществува....