Лалеоглу Гавгас, брат му Данит, Буюк Карагьоз, Кючук Карагьоз, Кивиорк, Келкор, Михаил, Напетоглу Асадур, Терзи Персим"

Всички тези са арменци, не са гагаузи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Горните са арменци категорично, Данит, Асадур и т.н. относно долните Егри-бойну Илия, кюрукчията Парашкев, железарят Тодор, хлебарят Тодор, Иван, Пнайот, Димитри, Стоян, друг Тодор, Димо, Танас, терзията Стани, терзията Яни, хлебарят Анасташ, кюрукчията Киряк, Костаоглу Георги, неверникът Демир, Антон, Демировият син Стани, друг Стани, казанджията гине кюрукчията Куцар"
Може да са българи, може да са гагаузи, може и да са власи, Демир е било типично за гагаузи. Типично български са Стани, Иван и Стоян, но тях ги има и при власи и при гагаузи, особено Стани и Стоян. Иван ми е малко странно като име за този период, навсякъде в турски регистри където има българи през този период пише Йован, поиванчват се през 19век. Стои малко неестествено и компроментира цитата.

Горните са арменци категорично, Данит, Асадур и т.н.
Може да са всякакви само не и арменци. Ако бяха щеше да си пише както си пише за арменците в цитираната от мен арменска махала на Хаджиоглу Пазарджик. Причината е, че както казват и други тук, в Османската империя хората са разделяни по религиозен признак.
Иван ми е малко странно като име за този период, навсякъде в турски регистри където има българи през този период пише Йован, поиванчват се през 19век. Стои малко неестествено и компроментира цитата.
Ето ти още един ,,странен" документ от преди 19в. при това от Добруджа.
,,Охраната на прохода при с. Юшенлий"
,,Списък на сеймените, които бяха условени пред съда и със съдействието на село Юшенлий за прохода при споменатото село. Април 1783г.
Сеймен-башия - Дели Мехмед, байрактар - Узун Мустафа, Али баше, Канбур Хюсеин, Йордан, Друми, Ангели, Иван"

Айде стига бе. Сиктир! Има примери колкото искаш по градовете в това време. Не всички арменци са в "джемаат ермениян". Па и тези след като ги изброяваш един до друг не са разпръснати. Познавам добре арменските имена, имам приятел който се казва Асадур Асадурян, познавам още двама души арменци със същото име. Данит е сгрешено от Давит, типично арменски вариант на Давид /не че нямат и Давид/, за Кеворк /Кивиорк/ няма какво да говорим, не може да не знаеш че това е арменския вариант на Георги. Келкор е вариант на Киркор. Карагьоз не е име а прозвище, Бююк Карагьоз означава Голяма Скумрия и след като е изреден сред арменци почти сигурно и той е арменец, още повече че познавам и няколко арменци с фамилии Карагьозян /не че няма и Карагьозови, но това не е аргумент/, другите в тази поредица пак всички също са арменски, а само Михаил е универсално християнско .

Като даваш пример за село Юшенлий барем кажи къде е и как се казва сега, не сме длъжни да знаем всичко, нали?

Редактирано от dean dimov на 03.10.13 18:52.

Но горе-долу знам какво е вилает и най-вече Силистренският вилает. Най-на кратко (и крайно недостатъчно) той е създаден от Силистренския санджак някъде в края на 16в. и началото на 17в. Неговият паша е втори по ранг след белирбея на София
Айде стига се обяснявай, каза Силистренски вилает, сега пък санджак и става въпрос точно за санджак. През 16в. той обхваща западното Черноморие и прилежащите му територии. Неговите северна граница през този период е делтата на Дунава, преминава през течението на реката и завършва на запад от Силистра с граница Никополски санджак. На югозапад е навлизал в южна България и е граничел с Паша санджак, също и на югозапад с Чирменски санджак /с център Чирмен/Черномен/Орменион,дн. Гърция/. На юг е граничел с Визенският санджак и границата е била река Резовска. Представи си колко малко християни е имало в тази огромна територия. Не знам през този период да е имало вилаети, имало е санджаци и кази, ама вилаети майима след реформата през 1864г. Поправи ме ако бъркам?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Айде стига бе. Сиктир! Има примери колкото искаш по градовете в това време. Не всички арменци са в "джемаат ермениян". Па и тези след като ги изброяваш един до друг не са разпръснати. Познавам добре арменските имена, имам приятел който се казва Асадур Асадурян,
Те са споменати в документа, че са арменци не защото са с арменски имена, не защото гените са им арменски, а защото са към арменската църква. Виновен съм аз понеже не цитирах дословно документа където е казано ,,Живеещи в споменатата махала неверен народ - арменци" следват имена на арменци между тях и такива като Стефан и Касир но и две имена на християни, които не са към арменската църква: ,,немюсюлманинът Назир", ,,немюсюлманинът Баник". Извинявам се но не мога да цитирам дословно документ дълъг 8 страници. Това, което ми направи впечатление сега като прочетох отново документа ,,Протокол за обвързване..." е че думата ,,немюсюлмани, немюсюлманин" е използвана само за 3 махали (при това едната е с преобладаващи арменци) на Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) и се отнася за около 20 имена, а в останалите махали и села използваната дума е ,,неверници". Как мислиш това умишлено ли е с цел религиозно (или този път етническо) разграничаване или случайно се е получило? Аз не мога да отговоря.
Най-добре прочети целия документ, както и много други. Книгата е Османски извори за историята на Добруджа и Североизточна България, С. 1981. Съставил, превел и редактирал Стр. Димитров. В сборника са събрани османски документи от архива и окръжния музей на Добрич от 18в.
Не знам как се казва сега цитираното с. Юшенлий но предполагам, че ще да е някъде във Варненска или Шуменска област понеже става дума за охрана на проход. Като разбера ще ти кажа. Какво значение има освен ако не си от тоя край.

,,Айде стига се обяснявай, каза Силистренски вилает, сега пък санджак и става въпрос точно за санджак. През 16в. той обхваща западното Черноморие и прилежащите му територии. Неговите северна граница през този период е делтата на Дунава, преминава през течението на реката и завършва на запад от Силистра с граница Никополски санджак."
,,Не знам през този период да е имало вилаети, имало е санджаци и кази, ама вилаети майима след реформата през 1864г"
Какво да обяснявам? Ти си толкова добре запознат и най-вече толкова сигурен с границите на Силистренския вилает, че трябва ти да обясняваш, а аз само ще попивам информация. Иначе вилаети разбира се е имало както преди така и след реформата от 1864г., която е направена точно, за да се въведе ред в административното устройство на империята където цари ужасен хаос. Какво ще кажеш за този документ: ,,За назначаване на каймаканин на няколко кази от Силистренския еялет". За пътуването на Евлия Челяби вече казах така, че ако тези извори не ти стигат отивай в библиотеката и поръчвай Турски извори за българската история там ще намериш информация не само за Силистренския но и за всеки останал вилает.
Силистренския вилает е толкова голям и обхваща в определени периоди територии на север то Дунав единствено с цел създаване на силна административна единица поддържаща големи гарнизони готови за непрестанните войни с Полша, а по-късно и с Русия. Във вътрешната политика (събиране на данъци и съдебна система) продължават да си функционират санджаците и малките вилаети, които са част от Силистренския вилает. Самата Силистра по-едно и също време е споменавана в различни документи като център на вилает и на санджак. Това не е някакво изключение, а по-скоро правило, до колкото има правила в хаоса, който цари в административната система на Османската империя през 16-18в. Най-просто казано: когато се води война в Североизточна България има само Силистренски вилает, а когато се събират данъци има и Варненски, и Шуменски, и Разградски и др. Това достатъчно ли е като обяснение?
Иван Тютюнджиев и Красимира Мутафова изследват броя на населението въз основа на данъчните документи, а това означава, че цитираните цифри обхващат приблизително територията на днешна Добруджа и може би най-североизточния ъгъл на Делиормана.

Редактирано от lautaro на 04.10.13 00:28.

Не може да доказвате наличие на българи в Добруджа с турски документи от 19 век.
Намерете нещо в периода преди началото на 18 век. Освн това, градовете в Османската империя са били космополитни и често не отговарят на състава на околното селско население, което може да се смята за по-стари заселници.
Всъщност голяма част от българските градове в Под и Над Балкана и Западните Родопи дърпат икономически след идването на преселници от Москополе и Македония. Те са идвали със знания и най-вече с капитали, които обикновените български балканджии, предибно чобани, не са имали да почнат някакъв бизнес.
Освен това, доколкото си спомям, на християни не е било позволено да имат майсторски свидетелства в кой да е занаят до началото на 19 век, те са могли да се изявяват само като чираци и слуги.
А защо е имало такова раздвижване около Балкана - не защото е имало повече българи, а там е била наличната енергия в този период - водната сила. Ковачници, тепавици, дарачници и даже грънчарници се задвижвали с водни колелета. Тъй като горите още не са били поголовно изсечени, имало бързи и пълноводни реки, които са се хващат за тези цели.
Англичаните, които са равна страна, не са могли да разчитат на това и са измислили парната машина.

Сега видях в гугъла че е Ботево, Варненско.

Не може да доказвате наличие на българи в Добруджа с турски документи от 19 век.
Защо да не може? По скоро не е нужно. И поради тази причина не съм забелязал някой да го прави поради наличието на огромно количество документи от предишните векове. Ти за наличието на аспаруховите българи само документите от 7в. ли признаваш?

Освн това, градовете в Османската империя са били космополитни и често не отговарят на състава на околното селско население, което може да се смята за по-стари заселници.
Точно така. Иначе казано градовете в Османската империя са си същите като в Българската република. Може би с незначителните ми цитати от един документ за един град съм създал погрешното впечатление, че липсват други документи, които да съобщават за български имена в селата но това не е така. Просто не мога да цитирам всички, аз даже не мога да прочета всички. Именно за това моля участниците в този дебат да четат десетките сборници с османо-турски документи в които, уверен съм има безброй имена, села и съдби на българи от 18 и предишни векове живели в Добруджа и Североизточна България.

Освен това, доколкото си спомям, на християни не е било позволено да имат майсторски свидетелства в кой да е занаят до началото на 19 век, те са могли да се изявяват само като чираци и слуги.
Нямам представа как си стигнала до този извод но съм сигурен, че не можеш да кажеш къде си го чела.

А защо е имало такова раздвижване около Балкана - не защото е имало повече българи, а там е била наличната енергия в този период - водната сила. Ковачници, тепавици, дарачници и даже грънчарници се задвижвали с водни колелета. Тъй като горите още не са били поголовно изсечени, имало бързи и пълноводни реки, които са се хващат за тези цели.
Англичаните, които са равна страна, не са могли да разчитат на това и са измислили парната машина.
В кой точно период? И разбира се не англичаните са измислили парната машина но може би искаш да кажеш, че в Англия са се създали условията за индустриално производство където от прарната машина би имало полза.

И ти ли почна да ме оборваш дума по дума, като Субекта?
Както знаеш, аз твърдя, че славяноезични българи в Североизточна България и Добруджа са се заселили вторично от средата на 18 век нататък. Разбира се, това са мнозинството българи, възможно е да е имало оделни села и преди това.
Даже при Освобождението там турците са над 50%, като от останалите има и много власи, гърци, гагаузи и пр, а по градовете арменци и евреи.
Т.е характерът на тази област в началото на 18 в. общо-взето не е бил български.
А за раздвижването около Балкана да не би да не е ясно за кой период говоря, разбира се за Възраждането. Това съвпада с началото на индустриалното производство- нашето, разбира се не може да се сравни с английското, но имат нещо общо - нуждата от повече енергия, не само човешка сила.
Това за майсторите, мисля го бях чела за ранните дърворезби, запазени в България - там нямало човешки мотиви, защото са дело на майстори мюсюлмани. Тогава на християни не било позволено да се изявяват в изтънчени занаяти.