Ако познаваш добре статиите по въпроса можеш да ни кажеш с 10-20 реда за какво става дума. Всички ще ти бъдат благодарни. Иначе, само се излагаш в постоянните си обвинения към пишман специалистите.

Кой е въпросът първо трябва да решим? Как разбираме коя керамика е българска, а коя - славянска? Това ли?

да. по точно как доказваме коя керамика е българска, а коя - славянска

Ох, навлизаме в тежките води на теорията на археологията като наука.
Ще се опитам да го дам просто и смилаемо, макар че на мен ми отне цяла година да навляза в темата /първи курс, преди 15г. примерно е било/.

Каква е основната разлика между историята и археологията? Първата борави основно с писмените извори, втората - с материалните свидетелства. Но това е чисто теоретичен модел, защото в практиката двете винаги вървят заедно, в комбинация с данните от антропологията, палеоботаниката, палеозоологията и куп други дисциплини, тоест историческото познание е съвкупност от данните на няколко науки. Разбира се, най-голяма тежест обикновено имат писмените извори, съчетани с археологически данни.

Археологията борави основно с един инструмент - наречен "АРХЕОЛОГИЧЕСКА КУЛТУРА". Култура тук не е в смисъла на култура, който използваме в ежедневния живот, а в смисъла на съвкупността от материалния бит на едно общество. Има стотина дефиниции за култура, но това е една от опростените.

Кои са основните видове материални свидетелства, останки, които се включват в една култура? Тук задължително се отчита понятието артефакт, предмет, който трябва да е изработен с помощта на инструменти, а не адаптиран за човешки нужди предмет от природата. Например кръгъл камък от реката, върху който си чупиш орех не е артефакт, докато не го обработиш с инструмент, така че да има вдлъбнатина в средата.

Та значи археологическата култура има основни компоненти, а те са: селищата със съставните им части, предметите на бита - основно керамиката, елементите на костюма и други, като например предметите с култово или церемониално предназначение. Тук най-важният момент е фактът, че винаги оцеляват само част от свидетелствата, по което археологията си прилича с криминалистиката - налице са винаги само част от доказателствата.

за онзи те заподозрях, защото никога не го бях чувал

Все пак си чувал достатъчно, щом несъществуващият спец "прави заключения от пет гроба" - едно изсмукано обвинение към призрак, само щото не ти изнася.
Аз те заподозрях още когато почна да приписваш на съществуващи хора твърдения, които никога не са имали. Например Рашо Рашев. И друг пример - "монголоидните авари".

С такива като теб е абсолютно безсмислено да се спори.
Съжалявам, че си изгубих времето, а очевидно и аз твоето.

Поради физическите си особености определени артефакти и елементи на културата оцеляват по-добре и по-дълго от други. Дрехите рядко оцеляват, но металните им части - почти винаги, при отчитане разбира се на особеностите на почвата - киселинност, влажност и прочие.
Най-много оцелява керамиката. И понеже е най-масова, тя се превръща, заедно с предметите от метал, в основен елемент при изследването на дадена култура. Тук трябва да се подчертае, че погребалната ритуалност винаги е много важен и специфичен елемент от културата на една група хора и за щастие именно в тази обрядност се комбинират най-устойчивите на времето предмети - керамика и от метал, които съчетани заедно с костите на погребаия, ако има такива, разкриват много информация.

Преди да се определи на кой принадлежи дадена керамика, следва да се изгради максимално обективна представа за дадената култура, тоест едва когато една култура е подробно изучена, може да се търси етническата и идентификация. Това изучаване преминава през дългогодишни разкопки на некрополите и на селищата на дадената култура. Тук няма как да изпуснем фундаменталният факт, че културните останки от по-старо време са под тези от по-ново време, тоест говорим за съществуването на културни пластове, в които се наблюдава относителна хронология, която става абсолютна с използването на методите на С14, палеомагнетизма, нумизматиката и други.

Чети си Ганчо Ценов. На Рашо Рашев нищо не съм приписвал, а съм го цитирал дословно. Интерпретацията, че гробове като описания се срещат и у нас е както мое, така и мнение на десетки специалисти.
Но няма да губя повече времето на Ваше мизийско величие. Занимавайте се с по-смислени неща из Вашето царство.

Още през 18ти век учените направили наблюдението, че в античността и средновековието керамиката била много по-диференцирана, отколкото е днес в Европа или тогава.
Оказва се, че в епохи на сравнителна изолация диференциацията е по-голяма, а в имперските организми тя намалява или дори изчезва. Тук определящ е и географския фактор - колко далеч едни от други са дадени общества. Колкото по-далеч са, толкова по-големи различия можем да отчетем, което важи в пълна степен и за керамиката.

Първо, разбира се, била изучена гръцката и римската керамика. И до днес тя е най-скъпата, заради високите си художествени качества, следвана от керамиката на мезоамериканците - или както там наричат различните доисторически индиански групи в Америка.

С гръцката и римската керамика всичко е много лесно, защото тя съдържа надписи, сцени от гръцката митология и други, които могат лесно да се открият в писмените извори. Например сцените от "Одисея" или "Илиада" не могат да се сбъркат с нищо.

Когато става дума за Великата степ обаче, нещата са по-сложни. На първо място там културният слой е много тънък, ако изобщо го има. Селищата в самата степ са по правило винаги временни с малко изключения /говорим за Ранното средновековие/. Градовете обикновено, ако изобщо можем да говорим за град в степта по това време, са край реките и до моретата.

Тук най-лесно се идентифицира скитската култура. Заради връзките и с гръко-римския свят, от който в нея попадат вносни предмети, наречени импорти. Когато при разкопки откриеш три предмета - две гръцки вази и трета от неизвестен тип, допускаш, че този неизвестен тип, който не е представен в Гърция, е местен, особено ако откриеш във въпросното място да речем още няколкостотин такива, а особено и ако намериш
производствените комплекси за керамика. Това е мечтата на истинския учен впрочем - да откире производствените центрове на една култура.

Тук, при скитите, в историческите времена, които са времената, за които има писмени сведения /за разлика от праисторията, където такива няма/ при скитите попадат предметите на гръцкия свят и най-вече с тяхна помощ и с помощта на монетите се датират скитските комплекси. Оттам разграничаването на скитската от гръцката керамика е въпрос на обобщаване на наличните данни.

Прескачайки други култури минавам на българите и славяните. В началото на 20 век започват изследванията на Плиска, а скоро след това и на Преслав. Първо се откриват разбира се дворцовите сгради. Започва установяването на относителната хронология на тези центрове, която е основа на бъдещата абсолютна хронология. Например така нареченият Крумов дворец е под така наречената Омуртагова тронна палата, а под Крумовия дворец има следи от дървена сграда. Ерго, имаме една относителна хронология на този дворцов паметник. Паметник, а не комплекс, защото той не съществува сам.

Докато текат проучванията на Плиска, Преслав и други градове, започват проучванията на неукрепените селища и на прабългарските некрополи. В тях, логично, се откриват, както и в Плиска няколко вида керамика, ясно отличими една от друга. Най-лесна за разпознаване е византийската керамика. Тя е много специфична, изработена е на бързо грънчарско колело и има особен цвят и форми. Откриват се и два други основни вида керамика - сиво-черна с излъскана украса, включваща гърнета и амфоровидни съдове, както и стомнички на бавно колело. Откриват се и гърнета на ръка с вълнообразна врязана украса.

Междувременно в руините на античните градове в Северна България се откриват славянските селища от VІ и VІІ век с характерните им землянки и полуземлянки. Тяхното датиране е лесно, защото по данни на изворите знаем кога и как загиват ключовите центрове. В тези комплекси, както и в свързаните с тях некрополи, се откриват същите тези гърнета с вълнообразна врязана украса, но не и съдовете с излъскана украса на ивици, авфоровидните стомнички и другите съдове от този керамичен комплекс, който ни е известен от Плиска и Преслав.

Към славянските селища вървят и некрополите с кремация, тъй като кремацията е предпочитан ритуал на славяните. В гробовете на селищата се откриват същите тези съдове - гърнетата с вълнообразна украса, които се откриват и в славянските жилища в руините на античните градове. Така се очертава очевидният извод, че това е керамиката на заселилите се тук славяни. В определени селища са открити и пещите, в които е печена тази керамика, заедно със заготовки.

В СССР постепенно е изследвана една култура, наречена САЛТОВО МАЯЦКА. Дълго време руснаците избягваха да коментират етническата и идентичност, но най-накрая се съгласиха, че това е културата на българи и хазари. Тя съдържа въпросните съдове от сиво-черна глина с излъскана украса. У нас те се появяват след 680г. и това разбира се се проследява чрез отделни монети и най-вече данните от Плиска и Преслав, където са открити производствените и центрове. Така се прави логичния извод, че сиво-черната излъскана керамика по Долиня Дунав е българската керамика.

Накрая искам да посоча, че до християнизацията у нас доминират биритуалните некрополи като добре изучения некропол Девня /например/. Там има два вида погребения - кремации и инхумации и двата вида керамика. Очевидният извод е , че става дума за два етноса с различни погребални тради;ции. Ясно е, че това са българите - инхумациите - и славяните - кремациите.

За етническата принадлежност на носителите на пенковската култура са изказани различни становища.

Наш маготин обаче заковава едно-единствено становище!

Почти всички съветски автори приемат, че тя е принадлежала на славяското племе анти

Наш маготин приема за догма ПРИЕТОТО, но несигурно и не поддържано от всички руски автори мнение.

По повод присъствието на керамика от пастирски тип и овални юртообразни жилища се допуска участието на алано-българско население

Там, където учените ДОПУСКАТ нещо, наш маготин го твърди като пръв очевидец.

Тази идея се споделя и от някои български археолози

Наш маготин е един от тия "НЯКОИ български археолози", само дето е малко по-учен и по-сигурен от тях в твърденията си.

Преобладаващото присъствие на нетюркско, иранско по произход население, в собствено пенковските паметници е установено от И.П. Русанова въз основа на задълбочен и детайлен анализ

На Русанова анализираните обекти са й нашепвали разни работи на ирански език, също като на наш маготин.

Характерните гърнета с биконична форма нямат славянски произход и не се срещат в съвременната пражка култура, безспорно свързана със славяните.

Не знам дали това изобщо се нуждае от коментар. Значи ако във филм на Спилбърг не участва E.T. и Том Круз това БЕЗСПОРНО не е филм на Спилбърг. Ученоглавска логика at its best.

Иранското въздействие върху източните славяни е доказано както по езикови данни, така и в антропологическия тип на славяните от Средното Поднепровие

И тука става най-смешното. Значи за учените тикви славяните са променили езика си заради местните "иранци", променили са антропологическия си тип, пак заради смешението с "иранците", но не допускаме, че това смешение най-напред би трябвало да обясни липсата на безспорната пражка култура. То бива да си тъп, ама чак толкоз!

Като цяло пенковската култура се приписва на антите.

Щото там работят главно руски учени и така им уйдисва. Ако работеха германски археолози, можеха да ги припознаят като "готски", на Рашо Рашев му се привиждат връзки с българо-аланите, а със съответното желание културата може да бъде юдео-хазарска, хуно-монголска и угро-аварска.
А бе смех да става.

Редактирано от Rex_Mysorum на 26.04.07 13:48.