И аз не разбирам. Рашев пише:
За етническата принадлежност на носителите на пенковската култура са изказани различни становища. Почти всички съветски автори приемат, че тя е принадлежала на славяското племе анти [16]. По повод присъствието на керамика от пастирски тип и овални юртообразни жилища се допуска участието на алано-българско население [17].

И още:


По-особена гледна точка предлага М.И. Артамонов. Той обединява находищата с керамика от пастирски тип и накити от пастирски тип в самостоятелна пастирска култура, която според него е принадлежала на българите-кутригури, които византийските писмени източници от VI в. Поставят западно от р. Дон и северно от Черно море [18].


Толкова ли си приличат културите (българската и антската) че да има две абсолютно различни според съвременната историографич мнения?

Иранското въздействие върху източните славяни е доказано както по езикови данни, така и в антропологическия тип на славяните

Нека опишем тази ситуация с похватите на художествената литература.

- Ще се омъжиш ли за мен? - попитал българо-аланинът.
- Да! - отвърнала славянката, просълзена от отдавна чаканото предложение и добавила - Ще кажа на мама и тате да ми приготвят чеиза.
- Какъв чеиз? - погледнал я изненадано българинът.
- Ами някои от фамилните гърнета, те са наследство от баба ми. Може да взема и лопатите на тате, за да си изкопаем землянка.
- Ти луда ли си, ма? - троснал се българинът. - Ако вземеш лопата, ще те прасна с нея по главата. Ще живееш в моята юрта. Землянка... пфу! И никакви гърнета!
- Но защо, скъпи? - просълзила се славянката, този път от обидата. - С какво ти пречат моите гърнета?
- Защото ако ги намерят след 1500 години, ще си помислят, че съм славянин, ма патко. Само да ги вземеш, главичката ще ти откина!
Славянката привидно се съгласила, но скътала няколко гърнета в юртата на своя жених. Минали месеци, родило се първото им славо-българче със смесен антропологически тип, когато българинът се върнал ненадейно и още на влизане в юртата видял, че жена му готви чорба в славянско гърне. Взел гърното и го строшил в главата на благоверната си. От удара загинала и тя.
Погребали я в гроб, щото българите нямали навика да събират дърва и да кремират покойниците. Минали 1500 години. Археолози намерили тленните останки на славянката и я определили за българин... защото е в гроб. А на всичкото отгоре не можали да установят по костите дали е мъж или жена - толкова са добри! Но мнението им, че си имат работа с българин се затвърдило, когато не намерили и помен от гърнетата на славянката. Нека припомним, че по един или друг начин гърнетата се трошат, а безполезните парчета нямат място в юртите, където един ден ще копаят археолозите.
Каква ирония на времето. И каква иронична наука.

Е, кажете ми, как при такъв стереотип да уважаваш науката?
Ми не мога, толкова ми тъпеят, че нема накъде повече.

А в селищата на територията на днешна България намирана ли е друг вид керамика от края на 5 до началото на 8 век освен гореспоменатите две и ако да това единични случаи ли са или сериозен процент (нека да оставим настрана византийските градове по черноморието)? С други думи освен българи и славяни някой друг подвизавал ли се е тъдява по това време?

"In umbra, igitur, pugnabimus"

Разбира се, това беше едно много опростено преставяне на нещата.
В действителност се борави с "керамичните комплекси", които от своя страна се делят на части - трапезна /луксозна/ керамика, кухненска керамика и амбалажна керамика. Във всяка от тези под-групи има различни видове съдове. Например в трапезната можем да разграничим чаши, паници, амфоровидни съдове и т.н.

При изясняването на даден керамичен комплекс в него, особено ако става дума за широко разпространена култура, се отличават т.нар. варианти. При особено добре изучените варианти се локализират и съответните ателиета. Най-добре у нас са изучени плисковско-преславските продукции.

Противно на гениалните умозаключения на някой форумци с претенции, керамиката отлично отразява смесването на етническите групи. Това може да се проследи по различни белези - пренасяне на форми, технологии, украса и т.нар. Обикновено се появяват и хибридни типове, при които белези на едни керамични комплекси се смесват с други. Такива влияния могат да се появят не само по линия на културни контакти със съседни или примесващи се общности, но и по линия на т.нар. "импорт" - внасяне на керамика от далечни, но влиятелни центрове. Често тези импорти се имитират в местна стреда.

Особено важно е при изследването на керамичните комплекси е техния технологичен профил. Различните температури на изпичане, употребата на колело - бавно и бързо, различните пещи /те са най-различни по-форма/, вкарването на пресен въздух в определени моменти, характерът на тестото, примесите в него и други белези дават много детайлна картина на дадения керамичен комплекс.

Не напразно керамиката се счита за азбуката на археологията и в съчетание с останалите елементи на културата носи ценна информация за ползвалото я население и неговите културни особености.

Има сигурни данни за готи и западни сармати, а няколко гроба има и с хунски предмети. Но нищо масово.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обръщам вниманието на уважаемия доктор маготин, че го попитах за антската и българската керамика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Противно на гениалните умозаключения на някой форумци с претенции, керамиката отлично отразява смесването на етническите групи.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както и очаквах.
"Тракииците" наистина бая са здали багажа.

Благодаря за отговора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите