А.Чилингиров : За българите-готи и Св.40 мъченика. / Наука / Хуманитарни науки / История

Здравей адаш,

Аз съм прост техник, който разбира само съвременен английски и немски, та не мога да ти кажа много.

само отче наш ако гледаш, се виждат няколко работи:
-Езика наистина е от рода на скандинавските
-езците тогава още не са се били разделили много и езика от молитвата съдържа още много общи черти с другите европейски езици, като падежи например.

"Atta unsar thu in himinam" - "Отче наш, който си на небето"

Atta значи баща. Същата като на славянски - "отьк" (по-късно "отец"), старото славянско "о" е звучало като нащето сегашно "а".

unsar си е старогерманската дума за "наш", на сегаше н немски е оцеляла като "unsеr"
"thu" - ти (староанглийски "thоu", немски "du", латински "tu", много старославянски "ту")
" in" - оригиналната дума за "във", из+езнала в славянското наречие
himinam- пак старогерманска дума (на сегашен немски има himmel), в дателен падеж, както виждаш окончанието е като на славянски -ам, -ом.

"swe in himina jah ana airthai" - "както на небето, така и на земята"
jah - скандинавска дума за "и", на сегашен шведски е "och", на немски auch значи , "също така"

airthai - земя (earth), в дателен падеж с окончание ai накрая. Нашето "земя" нововъведение от източен произход.

"hlaif unsarana" - "хлеба нашего" - пак unsar, само че във винителенб падеж.
hlaif - хлеб, ония на север не са можели да кажат "п" и "б" като хората, та от hlaib е станало hlaif (днес имаме на енглийски и немски loaf и laib съответно). "Нашите" хора па не са можели да докарват дифтонгите (по две гласни наедно) и са ги казвали като една гласна, ама изкелеферчена (в случая буквата "ят")

нашето "небе" сме си го направили от старата дума "небос" (всички сме говорили със "с" накрая като сегашните гърци) - облак, с малко променяне на значението. Старото с накрая може да се види в множествено число - "небеса"

"Небос" го има още в другите клонове на езика - nebulla на лат. и nebel на немски е "мъгла".

Син не знам как е било, но има дума "blau", която е значела "блед". Тая се използва за "син" в сегашните германски езици, "жълт" на латински (flavius) и син(кав) на славянски т.е. плав (плави очи например)